Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2555
гр. Пловдив
26.06.2018 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV гр. с., в публично съдебно заседание на дванадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
2851 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 42, ал. 2, вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН по искова молба, постъпила от
В.Т.Т.-З. с ЕГН ********** с адрес *** чрез адв. Н. против П.И.Д. с ЕГН
********** с адрес *** за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на
З.Д.З с ЕГН ********** с дата *** г. с рег. ***/, обявено в АВ-Пловдив на
21.08.2008 г. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
съпруга и наследница по закон на З.Д.З, починал на *** г. Заедно с децата на
наследодателя –Р. З.З., Г. З.З. и С. З.З. същата е придобила по наследство
собствеността върху оставеното от починалия имущество. Ищцата е уведомена от ответницата за съставено
в нейна полза завещание от наследодателя, с което се е разпоредил с
разполагаемата част от цялото имущество. Завещанието е от 03.01.2008 г. Същото е обявено с протокол от 18.07.2008 г.
Завещанието не е написано саморъчно от автора му. Съдържа два подписа, които са
различни и изхождат от различни лица. Следователно същото е
нищожно. Това обстоятелство е признато от ответницата, но същата не е направила
отказ от наследство въпреки отправената и нотариална покана от ищцата 05.02.2018
г.
В указания по чл.131 от ГПК срок
ответницата признава иска и факта, че завещанието не е написано от З. Д. З.. В
писмено становище относно първото по делото заседание потвърждава изявлението
си. Посочва, че се е отказала от наследството на З.Д.З.
Настоящият състав намира, че са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска
срещу ответницата, визирани в чл. 237 от
ГПК, а именно същата е била редовно призована за с. з., не се е явила, редовно
и е връчено и съобщението за писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който е
признала иска. Искът не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е
признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу
нея ще следва да се постанови решение при признание на иска, с което да се
уважат предявените искове, без същото да се мотивира по същество по аргумент на
чл.237, ал. 2 от ГПК.
По
отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира обаче, че не са
налице предпоставките на чл.
78, ал. 2 от ГПК за освобождаване а ответника от отговорност за разноски
въпреки уважаването на иска. Същата е признала иска, но с оглед извършеното от
нея действия по обявяване на завещанието и информиране на ищцата за
съществуването му, както и бездействието и по отношение извършване на отказ от
наследството на З.Д.З., следва да се приеме, че същата е дала повод за
образуване на производството и поради това следва да понесе разноските по него
в размер от 2131 лв. съобразно направеното искане от ищеца, представените
доказателства за сторени такива и заявения списък.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА нищожността на саморъчно завещание на З.Д.З
от *** г. с рег. ***г. от Общия регистър на ***, , рег № *** на НК, с № *** от регистъра за саморъчни завещания,
обявено с протокол от 18.07.2008 г. на ***, вписано в Агенция по вписванията с
№ *** г., акт № ***.
ОСЪЖДА
П.И.Д. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на В.Т.Т.-З. с ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 2131 лв.(две хиляди сто тридесет и един лева) разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно
с оригинала.
Д.Д.