Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260526
гр.Русе, 04.12.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
30-ти ноември през две хиляди и дванадесета
година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 2313 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „Топлофикация-Русе”АД-Русе е предявил
иск за установяване съществуването на парично задължение за неплатена цена за извършена доставка на топлинна енергия.
Искът
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основават на твърдения, че ответницата е потребител на топлинна
енергия, че в периода от 21.12.2016
г. до 22.11.2019
г. и е доставена топлинна енергия на стойност 160,34 лв.
за обект в гр. Русе с абонатен номер №***, че
ответницата е в забава за изпълнение на задълженията си, поради което им дължи
и лихва за забава в размер 23,70 лв., че са
претендирали сумите по реда на чл.410 от ГПК по изисканото за прилагане г.д. № ***/20
г. но ответницата в срок е направила възражение. Предвид
изложените обстоятелства моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответницата, че му дължи сумите, които е претендирал
по заповедното производство по гр.дело №***/20 г. по описа на РРС. Претендира и
за присъждане на разноските по настоящото дело и по заповедното производство.
Ответницата Р.С. К-Б оспорва
иска. Позовава се на това, че не била собственик на апартамента и поради това не
ползвала услугите на ищеца. Апартаментът бил присъединен незаконна към
топлопреносната мрежа на ищеца – без съгласието на собственика му.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
С подадено на 29.11.2020 г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение ищецът е претендирал ответницата
да му заплати 160,34 лв. - неплатена цена за доставена топлинна енергия в
периода от 21.12.2016 г. до 22.11.2019 г.; 23,70 лв.- лихва за забава до 28.01.2020
г., ведно със законната лихва върху главницата
и разноските по образуваното дело – гр.дело №***/20 г. по описа на РРС. Ответницата
в срок е направила възражение. Подала е и молба, която е докладвана и по
настоящото дело, с която излага посочените по-горе свои възражения. От
събраните по настоящото дело доказателства обаче е видно, че същите са неоснователни.
На първо място имотът с открита партида при ищеца с абонатен номер №*** е бил
собственост на С К и Н.Х., и двамата от гр.Русе. Същият е присъединен към
топлопреносната мрежа на ищеца през 2006 г. като е проведено събрание на
собствениците и живущите и са изготвени декларация за присъединяване и договор
за това с ищеца като С Ке подписал необходимите документи за това в качеството
си на собственик на обект в етажна собственост. Същият е починал на 03.02.2014
г. и негов единствен наследник е ответницата. В качеството си на такъв тя е
предприела действия по промяна на отношенията с ищеца като на 11.09.2014 г. е
подала заявление/сигнал за демонтиране на топломер за своя сметка/в препис на
л.60 от делото/. В същото е посочила не само адрес, но и абонатния номер на имота. На 01.10.2014 г. е подала и
заявление за спиране на услугата БГВ, а на 23.10.2014 г. – за изключване на
отоплението в помещенията на имота като в заявлението е отразено че на същата
дата е съставен акт за демонтаж на фирмата, извършваща услугата дялово
разпределение за имота. При това положение е видно, че след смъртта на своя
наследодател ответницата е изявила воля за правоприемство в договорното
отношение с ищеца, както и че доводите й че не собственик на имота не отговарят
на истината, т.к. от представените по делото писмени доказателства е видно, че
е такъв по силата на наследствено правоприемство. Именно поради това за
процесния период, който е след смъртта на наследодателя на ответницата и след
подаването на гореописаните заявления от нея, са издадени фактури на нейно име,
които не са били оспорени преди завеждането на гр.дело №***/20 г. по описа на
РРС. Същите са представени в препис по делото и както от тях, така и от изготвеното
извлечение по сметка е видно че за периода не са начислявани суми за БГВ и
отопление чрез отоплителни уреди в имота. От това обаче не следва недължимост
на останалата част от топлинанта енергия, която е доставена до сградата и е
отдадена от сградната инсталация и се разпределя между всички имоти в етажната
собственост. Начислената на ищцата сума е за припадащата и се топлинна енергия,
която е отдадена от сградната инсталация, но не е отчетена от индивидуалните
разпределители на абоната поради преустановено отопление в помещенията. Не са
представени доказателства, че същата не е изчислена правилно или че не са спазени
изискванията на нормативните актове, уреждащи дължимостта и начина на
изчисляването и. Доводите на ответницата, че не е живее в имота/изложени в
с.з./ са без значение за спора, т. к. се дължи отдадената за имота топлинна
енергия, независимо от това дали абоната го обитава.
Предвид уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по настоящото производство разноски, както и тези по ч. г. д. №***/20
г. по описа на РРС.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вземането
на „Топлофикация-Русе”АД-Русе, ЕИК ********* срещу Р.С. К-Б , ЕГН:********** ***
в на 160,34 лв. – неплатена
цена за доставена топлинна енергия в периода от 21.12.2016 г. до 22.11.2019 г. за
обект в гр. Русе с абонатен номер №***, ведно със
законната лихва върху сумата от 29.01.2020 г. до окончателното плащане, както и
за лихва за забава върху сумата в размер на 23,70 лв. за периода до 28.01.2020 г.
ОСЪЖДА
Р.С. К-Б , ЕГН:********** *** да заплати на „Топлофикация-Русе”АД-Русе, ЕИК
********* сумата размер на 175 лв.-
разноски по делото и 77 лв. –
разноски по ч. г. д. №***/20 г. по описа на РРС.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните.
Районен
съдия: