№ 196
гр. Дупница, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IІІ-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Ат. Пиронев
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Светослав Ат. Пиронев Гражданско дело №
20251510100042 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на В. Л. З. срещу „Креди Йес“ ООД.
Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за кредит № 734985 от 21.12.2022г.,
по силата на който бил отпуснат заем в размер на 300 лв., с посочен ГПР в размер на 48,58
%. Счита, че договорът не отговаря на изискванията за форма и шрифт. Поддържа, че в
договора не се съдържа информация за начина, по който е формиран ГПР. Намира, че към
договора няма погасителен план. Намира, че противоречието на договора с чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7-12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК водят до нищожност на целия договор за
кредит. При условията на евентуалност смята за нищожни клаузата по чл. 3, т. 7
(регламентираща фиксиран лихвен процент) и чл. 6 (предвиждащ обезпечение при
неизпълнение на което се дължи неустойка).
Ответникът е получил препис от исковата молба, по която е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Счита, че са
спазени изискваниятa за посочване на ГПР, като оспорва в ЗПК да има изискване за
изброяване на отделните разходи, включени в ГПР. Противопоставя се и на виждането на
ищеца за нищожност на целия договор за кредит при неправилно посочване на размера на
ГПР. Изтъква, че във формулата на ГПР не следвало да се включват разходите при
неизпълнение на договора за кредит. Смята за неоснователно и становището за нищожност
на клаузата за възнаградителан лихва при превишаване на трикратния размер на законната
лихва. Отрича да е нищожна и клаузата, в която е предвидена неустойка при неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение. Моли за отхвърляне на предявените
искове.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният установителен иск за нищожност е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 24
ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В тежест
на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. В тежест на ищеца е да докаже сключването на твърдения от него договор за
кредит, наличието на предвидена в договора клауза с твърдяното от ищеца съдържание,
обстоятелствата, въз основа на които твърди противоречие на клаузата за такса за
разглеждане с императивна разпоредба на закона. В тежест на ответника е да докаже, че
оспорената клауза е уговорена индивидуално, респ. наличието на валидно основание за
уговарянето й.
В случая не е налице спор, че между страните е имало сключен договор за кредит №
734985 от 21.12.2022г., по силата на който бил отпуснат заем в размер на 300 лв., с посочен
ГПР в размер на 48,58 % и месечен лихвен процент в размер на 3,330 %. Не е оспорено и
това, че съгласно договора ищцата се задължава да предостави обезпечение по договора,
като при неизпълнение на това задължение в нейна тежест възниква задължение да заплати
неустойка в размер на 159,38 лв. (чл. 8).
Основният спор между се свежда до това дали процесният договор е нищожен, по
който въпрос съдът намира следното:
Съгласно ТР № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК съдът е
длъжен служебно да установи нищожността на правна сделка и да не зачете правните й
последици в случаите, в които нарушаване на императивна правна норма е установимо при
съпоставката на съдържанието на сделката с правилото на закона. Служебното задължение
за съда да следи за наличието на неравноправна клауза следва и от чл. 7, ал. 3 ГПК.
В случая, от съдържанието на процесния договор е видно, че получаването на заема е
било обусловено от предоставянето на две обезпечения, отговарящи на изискванията на
заемодателя. Характерът на задължението (осигуряване на поръчител + ипотека/особен
залог/банкова гаранция/ценна книга), множеството специфични критерии, на които следва
да отговарят обезпеченията (изпълнението на част от които, подлежи на удостоверяване
пред заемодателя чрез предоставяне на множество документи, вкл. официални такива),
прекомерно краткия срок за изпълнение на това задължение (3-дневен), предвиждането на
неустойка в необоснован размер (159,38 лв.), подлежаща на разсрочено плащане съобразно
приложения към договора погасителен план навеждат на извода, че в случая, чрез
уговорената неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на заемната сума – т. нар. „скрита възнаградителна лихва“.
При това положение, следва да се приеме, че уговорената неустойка следва да бъде
включена при изчисляване на ГПР, тъй като попада в обхвата на „общ разход по кредита за
потребителя“ по смисъла на в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
В случая в договора за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 48,580 %, като
2
при включването на посочената неустойка (равняваща се на 159,38 лв. при кредит в размер
на 300 лв.) действителният ГПР очевидно многократно надвишава посочения в договора за
кредит.
В актуалната съдебна практика се приема, че неточното посочване на ГПР има същата
последица, както и непосочването му – недействителност на договора за потребителски
кредит (Решение № 50013 от 05.08.2024г. на ВКС по т.д. № 1646/2022г., II т.о., както и
цитираната там практика на Съда на ЕС, в т.ч. Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-
714/22).
При това положение, предявеният иск за прогласяване нищожността на процесния договор
за кредит се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в случая процесният договор не отговаря
и на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за посочване на размера на лихвения процент на
ден, а неспазването му също влече недействителност на договора за кредит (чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 20 ЗПК). В тази връзка следва да се подчертае изрично, че по отношение на
минималното съдържание на договора са предвидени две различни изисквания – за
посочване на лихвения процент по кредита (т. 9) и за посочване на размера на лихвения
процент на ден (т. 20). В актуалната съдебна практика се приема, че предоставянето на
информацията по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК (посочване на лихвения процент на ден) позволява
на потребителя да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден
х главница х брой дни), която следва да заплати през „срока за размисъл“ по чл. 29, ал. 1
ЗПК, като по този начин прецени дали да отстъпи от договора без негативни за него
последици. Поради това неизпълнението на това изискване не може да се смята изпълнено
чрез посочване единствено на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за лихвен процент по
кредита. В този смисъл напр. Решение № 59 от 20.05.2024г. на ВКС по т.д. № 2695/2022г., II
т.о.
При този изход на спора право на разноски има ищцата за следните суми: 80 лв. –
държавна такса. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адвокат В. Ф. С. от САК
следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна
адвокатска помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения установителен иск от В. Л. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, ул. „***“ № 5 срещу „Креди Йес“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196 нищожността на договор за кредит №
734985 от 21.12.2022г.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
3
Хасково, бул. „България“ № 196 ДА ЗАПЛАТИ на В. Л. З., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, ул. „***“ № 5 сторените по делото разноски, а именно: 80 ЛЕВА – държавна такса.
ОСЪЖДА „Креди Йес“ ООД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, бул. „България“ № 196 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. Ф. С. от САК сумата от 400
ЛЕВА - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил, в двуседмичен срок от
датата на получаване на съобщение за изготвянето му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4