РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Кюстендил, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20211520101676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част Втора – Общ исков процес от
Гражданския процесуален кодекс.
Съдът е сезиран с искова молба на "УниКредит Булбанк" АД против З.С..
„УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ********* поддържа, че на 09.08.2016 г. е
сключен Договор за кредитна карта на физически лица между „УниКредит
Булбанк“ и ответникът З. В. СТ.. Последната е ползвала банков кредит по
сключения договор при разрешен размер от 500,00 лева и първоначален срок
на ползване и погасяване – 31.07.2018г. От страна на ищцовото дружество и в
изпълнение на клаузите по договора е продължен срокът за ползване и
погасяване на кредита с 24 месеца, което било сторено от страна на
доверителя. Твърди се, че на 18.02.2019 г. кредитополучателят и ответник в
настоящото производство е преустановил плащанията и е изпаднал в забава,
като е просрочил три броя вноски за главница, дължими на 18.02.2019г.,
15.03.2019г. и 15.04.2019г. Във връзка с това, ищецът с покана, получена от
ответника на 08.09.2020г., е направил кредита предсрочно изискуем от дата
26.04.2019г.
Твърди се още, че ищцовото дружество подало заявление по реда на чл.
417 от ГПК и Районен съд-Кюстендил по ч. гр. д. № 66/2021 год. издал
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист. Въз основа на тях било образувано изп. дело № 20217430400344 по
описа на ЧСИ Е. Х., рег. №***. Заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което в изпълнение на Разпореждане №
1
262606/14.07.2021 г. и на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК са предявени обективно кумулативно съединени искове за
установяване дължимостта на сумата от 608,08 лв. /шестстотин и осем лева и
осем стотинки/, от която 455,73 лева дължима главница по ползван банков
кредит съгласно сключен между „УниКредит Булбанк“ АД и З. В. СТ.
договор за кредитна карта на физически лица CCIR-512-00078-2016 от
09.08.2016г., 80,35 лева наказателна лихва за просрочена главница, дължима
за периода от 26.04.2019г. до 17.01.2021г., 72,00 лева разноски за
уведомяване,ведно и със законната лихва върху главницата,считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (15.01.2022г.) до окончателното
изплащане.
Предвид горното се иска да бъде постановено решение, с което да се да
бъде признато за установено по отношение на З. В. СТ., ЕГН **********, с
адрес в гр. К., ул. „Б.“ №**, че дължи на ищеца сумата от 608,08 лв.
/шестстотин и осем лева и осем стотинки/, от която 455,73 лева дължима
главница по ползван банков кредит съгласно сключен между „УниКредит
Булбанк“ АД и З. В. СТ. договор за кредитна карта на физически лица CCIR-
512-00078-2016 от 09.08.2016г., 80,35 лева наказателна лихва за просрочена
главница, дължима за периода от 26.04.2019г. до 17.01.2021г., 72,00 лева
разноски за уведомяване, ведно и със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК (15.01.2022г.)
до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на разноските от
заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнил правото си на
отговор чрез назначения му особен представител адв. Г.Д. – АК – Кюстендил.
Оспорва иска, като счита същия за допустим, но неоснователен.
Оспорва представените писмени доказателства. Претендира се присъждане на
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от заверено копие на Договор № CCIR-512-00078-2016 за Кредитна
карта за физически лица от 09.08.2016 г. ищцовото дружество предоставило
на ответника, банков кредит под формата на разрешен кредитен лимит в
размер на 500, 00 лв., при уговорен месечен лихвен процент от 1 % и ГПР –
съобразно чл. 2. 2 от договора. Уговорен бил срок за ползване на разрешения
кредитен лимит – до 31.07.2018 г. при минимална изискуема погасителна
вноска от 15, 00 лв.
Изготвени до С. били Покана за доброволно изпълнение и уведомление
по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ (л. 19 от делото), връчени от служител в кантората на
ЧСИ В. Александрова, рег. № 742, р-н на действие Окръжен съд – Кюстендил,
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК.
Като общо дължимо от ответника салдо към 18.01.2021 г., съобразно
Извлечение от счетоводните книги на банката, е посочена сумата от 608, 08
2
лв.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която
се установява, че към датата на 18.01.2021 г. – датата на извлечението от
счетоводните книги, са дължими главница в размер на 455, 73 лв., и е
начислена лихва в размер на 80, 35 лв., както и 72 лв. – разходи за
уведомяване. Констатирано е, че след 18.01.2021 г. ответницата не е
погасявала задължения.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предмет на исковата претенция са кумулативно обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр с чл. 415 от ГПК, вр. с с чл. 430 от
ТЗ във вр. чл. 79 от ЗЗД, както и чл. 430, ал. 2, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Уважаването на претенцията предполага преди всичко установяване на
валидно възникнало между страните облигационно отношение по процесните
договори, по които кредиторът е изправна страна.
В случая представените от ищеца източници на облигационни отношения
са подписани от страните, поради което и се ползват с обвързваща съда
формална доказателствана сила досежно авторството на направените
волеизявления, в т. ч. изразената от ответника воля да бъде обвързан от
предвиденото в същите. Представените общи условия също са подписани от
ответната страна, поради което съдът приема, че са изпълнени изискванията
на чл. 147а, ал. 2 от ЗЗП. Така и сключеният между страните договор
съответства на чл. 60 от Закона за платежните услуги и платежните системи.
Видно от съдържанието на договора за кредитна карта е, че в него са
регламентирани всички отношения между страните по договора - размера на
кредитния лимит и дължимите лихви, начина на погасяване, срока на
договора и условията за обявяване на предсрочна изискуемост, и претенциите
на ищцовата страна са основани изцяло на условията на договора и не са
свързани с някоя от клаузите на Общите условия.
Досежно установяване изправността на кредитора по договора – приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени като обективно
изготвена, поради което и кредитира, че по банковата сметка, обслужвала
кредитната карта е постъпила сумата предмет на кредитната карта. В този
смисъл съдът намира, че кредиторът е изправна страна по процесните
източници на облигационни отношения, като е предоставил, а
3
кредитополучателят – усвоил, кредитния лимит. Дори да се приеме, че
използването на кредитната карта по нейното предназначение съгласно
договора, не установява последното да е било осъществявано лично от
ползвателя – длъжник, то плащането на начислените задължения от
последния, каквито погашения са налице, което експертът също установи,
представлява признание на възникналото облигаторно правоотношение, което
както вече бе изяснено, за да бъде валидно породено изисква фактическо
предаване на картата с персонален идентификационен код за ползването й.
Горното обуславя основателност на главната претенция в размер от 455,
73 лв. - главница и 80, 35 лв. лихва за периода 26.04.2019 г. до 17.01.2019 г.,
като вещото лице е отразило, че за периода 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. не е
начислявана лихва.
Като последица от горното, следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от датата на настъпилата предсрочна изикуемост
(18.01.2022 г. – вж. мотивите по-долу) до окончателното изплащане на
вземането, в съответстwие с предвиденото в тълкувателната практика на
върховната инстанция - т. 2 от ТР № 3/2017 г., постановено по ТД №3/2017 г.
на ОСГТК на ВКС.
Досежно въпроса за настъпилата предсрочна изискуемост на кредитното
задължение:
От обективна страна са налице основанията за предсрочна изискуемост на
вземането, съобразно предвиденото в т. 8. 12 от Договора. Представени по
делото са доказателства за връчване на изявлението на кредитора в изложения
смисъл от служител при ЧСИ Е. Х. при усл. на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Настоящият състав обаче намира, че така осъществено, връчването е
нередовно. Това е така, доколкото предвиденият в чл. 47 от ГПК ред за
връчване на книжата представлява разписана от законодателя фикция за
получаване на съобщението, при наличие на точно определени предпоставки.
За да бъде приложена, ведно с всички последици от това – изтичане на
процесуални срокове, настъпване на преклузии, упражняване срещу страната
на преобразуващи права и осигуряване участието й в процеса по начин, който
да не препятства изпълнението на решението по реда на Регламент (ЕО) №
44/2001, е необходимо пълно и точно изпълнение на предпоставките за
приложението й, включително реда и условията за връчване. Още повече, че
разпоредбата н а чл. 43 от ЗЧСИ изрично предвижда връчването на призовки,
съобщения и книжа от съдебните изпълнители да се извършва по реда на чл.
37-58 от ГПК, без да е направено разграничение кои разпоредби, респ. коя
част от правилата на чл. 47 ГПК са неприложими в това производство. Не е
въведено ограничение в приложението на този ред за връчване и по
отношение на действията предвидени в чл. 18, ал. 5 от закона, между които
попада връчването на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а така също и
изявлението за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем.
Ето защо, съдът намира, че при връчване на книжата съдебният
4
изпълнител следва да приложи нормата на чл. 47 от ГПК във всичките й
хипотези, като издири и връчи съответните книжа на постоянния или настоящ
адрес на адресата или по месторабота на същия. Неизпълнението на
разписаната процедура води до липса на редовно връчване по предвидения
ред.
Така даденото разрешение е в съответствие и с постановките на решение
на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11 г., според което Регламент (ЕО) №
44/2001 допуска прилагането на разпоредба от вътрешното процесуално
право на държава членка, която поради заинтересованост да се избегне
ситуация на отказ на правосъдие позволява провеждането на производство
срещу и в отсъствието на лице, чието местоживеене не е известно, ако
юрисдикцията, сезирана със спора, се увери преди произнасянето по него, че
за откриването на ответника са предприети всички проучвания, изисквани от
принципите на дължимата грижа и на добросъвестността, а именно
приложение на разписаната процедура по връчване.
В конкретния случай съдът намира, че не е изпълнен фактическият
състав на разпоредбата на чл. 47 ГПК в неговата цялост, за да се фингира
връчване на книжата на ответника. Отбелязано е единствено извършените
посещения на известния адрес и констатация за отсъствието на адресата
според правилото на чл. 47, ал. 1 ГПК, като няма данни за това, че след
установяване отсъствието на ответната страна на посочения адрес е
извършена служебна справка за постоянен/настоящ такъв, респ. установяване
наличието на трудово правоотношение с оглед връчване по месторабота,
съотв. невъзможност за това.
Предвид всичко изложено, за дата на предсрочната изискуемост следва
да се счита, връчването на посоченото на кредитора изявление, като
приложение към исковата молба, на назначения по делото особен
представител на ответника, а именно – 18.01.2022 г. Това обстоятелство съдът
е длъжен да зачете при усл. на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото настоящото
производство обаче не е такова по предявен установителен иск по реда на чл.
422, вр. с чл. 415 от ГПК, то и различията досежно установения момент на
настъпилата предсрочна изискуемост на кредитното задължение ще има
отношение единствено досежно размера на акцесорните претенции, но не и на
главната такава.
Що се отнася до иска за сума от 80, 35 лв. – лихва върху просрочена
главница за периода 26.04.2019 г. до 17.01.2021 г., съдът намира следното:
Посочената сума се претендира като лихва върху просрочена главница. В
случая обаче, както вече се посочи, предсрочната изискуемост на вземането е
настъпила на 18.01.2022 г., а не сочената в молбата дата. Ето защо, лихва се
дължи, но не върху просрочена, а върху редовна главница. В случая
акцесорната претенция е заявена като дължима за период, предшестващ
датата на предсрочната изискуемост, а именно – 26.04.2019 г. до 17.01.2021 г.
(при констатирана от съда настъпила предсрочна изискуемост на 18.01.2022
5
г.). Но, както вече се посочи, дължимата лихва е върху редовна главница, а не
просрочена такава, каквото е заявеното искане и в който смисъл е начислена
сочената и от експерта лихва като наказателна такава. Ето защо претенцията в
посочената част следва да се отхвърли, доколкото се претендира на
основание, което съдът установи, че не е налице (липсва предсрочна
изискуемост на вземането за периода, за който се претендира лихвата), а
присъждането й на основание различно от посоченото е недопустимо,
доколкото би било в разрез с принципа на диспозитивното начало по см. на
чл. 6 от ГПК.
На последно място, не се установява и дължимостта на сумата в размер
на 72 лева – разходи за уведомяване. Липсват както твърдения какви
конкретно са тези разходи, как са образувани, така и надлежни доказателства,
че такива реално са извършени.
По разноските: С оглед изхода от спора разноски се дължат и на двете
страни. Установените и доказано извършени от ищцовата страна разноски
възлизат на сума от общо 810 лв. за исковото и заповедното производство. От
тях, на основание чл. 78, ал. 1, съобразно уважената част на претенцията,
следва да се присъдят 543, 35 лв. за настоящото производство и 63, 70 лв. – за
ч. гр. д. №66/2021 г. по описа на КРС.
Липсват данни за сторените разноски от ответната страна, поради което
и не следва да й се присъждат.
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му
на разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от
нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3
ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да
получава възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото
представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо
на адв. Д. се дължи изплащане на сумата за това, която е внесена от ищеца по
делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в съдебно заседание от
07.06.2022 г.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните чрез Районен съд - Кюстендил пред Окръжен съд -
Кюстендил
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З. В.
СТ., ЕГН:**********, адрес: гр. К., ул. „Б.“ **, дължи и следва да заплати на
"УниКредит Булбанк" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление на дейността: гр. София, пл. "Света Неделя" № 7, произтичащите
от Договор № CCIR-512-00078-2016 за кредитна карта за физически лица от
09.08.2016 г., суми: 455,73 лв. /четиристотин петдесет и пет лева и 73 ст./-
главница за периода 18.02.2019 г. до 17.01.2021 г., ведно със законната лихва
от 18.01.2022 г. до окончателното и пълно погасяване на задължението, за
която сума в хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 66/2021 г. на
КРС, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на
чл. 417 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените искове за приемане за
установено в отношенията между страните, че З. В. СТ., ЕГН:**********,
адрес: гр. К., ул. „Б.“ **, дължи и следва да заплати на "УниКредит Булбанк"
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр.
София, пл. "Света Неделя" № 7, произтичащите от Договор № CCIR-
512-00078-2016 за кредитна карта за физически лица от 09.08.2016 г., сума в
размер на 80, 35 лв. /осемдесет лева и 35 ст./- наказателна лихва за
просрочена главница за периода 26.04.2019 г. до 17.01.2021 г., както и сумата
от 72 лв. /седемдесет и два лева/ - разноски за уведомяване, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА З. В. СТ., ЕГН:**********, адрес: гр. К., ул. „Б.“ **, да
заплати на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление на дейността: гр. София, пл. "Света Неделя" № 7, сумата в
размер 543, 35 лв. (петстотин четиридесет и три лева и 35 ст.),
представляваща деловодни разноски за настоящото производство, както и
сумата в размер на 63, 70 лв. (шестдесет и три лева и 70 ст.) - деловодни
разноски направени в хода на заповедното производство по ч. гр.д. № 66/2021
г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление на дейността: гр. София, пл.
"Света Неделя" № 7, да плати по сметка на Районен съд – Кюстендил сума в
размер на 100 лв. /сто лева/ представляваща невнесен депозит по извършена
съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7