Р Е Ш Е Н И Е
№ 2023г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети тричленен състав, в публично заседание на
двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИВЕЛИН
БОРИСОВ
при секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А,
като разгледа докладваното от съдията Даниела Недева КНАХД №2706 по описа на
Административен съд - Варна за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба от „А.Р.
” ЕООД, ЕИК **, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Л.В.К.
, депозирана чрез адв. А.Д., против решение № 1398 от 27.10.2022г. на ВРС,
постановено по НАХД № 20223110202160/2022г., по описа на ВРС, с което
е потвърден Електронен фиш Серия Г, № 0040161 на ОД-МВР-Варна, с който на
„А.Р. “ ЕООД на основание чл.638 ал.4 от Кодекса за застраховането е наложена
“имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева и дружеството е
осъдено да заплати на ОД МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 /осемдесет/ лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, постановено при явна несправедливост на
наложеното наказание, поради което се отправя искане за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени издадения ЕФ.
Сочи, че не става ясно на кое място е извършено нарушението, липсват данни кои
са лицата извършили измерването, дали са преминали съответния курс за
първоначално обучение за работа с техническото средство. Твърди, че не са
представени доказателства от протокола за спазване и използване на мобилното
АТСС за контрол, съгласно чл.7, ал.1, 2, и 3, чл.10, ал.1, ал.2 и ал.3 от
Наредба №8121з-532 от 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Излага съображения, че електронният фиш следва да се
издаде веднага след установяване на нарушението.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция
касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява. Депозирани са
писмени бележки вх. №59/04.01.2023г. от адв. Д., процесуален представител
на касатора, с които поддържа касационната жалба на изложените в същата
доводи. По съществото на спора отправя искане за отмяна на въззивното решение и
постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени оспорения
електронен фиш. В условията на евентуалност се иска делото да се върне на
въззивния съд за събиране на допълнителни доказателства.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
С депозирани писмени бележки с.д. № 18663/13.12.2022г., чрез гл.
юрисконсулт К Л А, оспорва касационната жалба. По съществото на спора моли,
решението на ВРС да се потвърди, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност и в случай, че касационната жалба бъде уважена
отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в предвидения
минимален размер.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение,
че решението на ВРС е постановено при спазване на съдопроизводствените правила
и материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Настоящия състав на съда, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на
основание чл.218, ал.2
от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон,
намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен
акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред ВРС е образувано по жалба
на „А.Р. “ ЕООД, представлявано от управителя Л.В.К. ,
против Електронен фиш Серия Г № 0040161 на ОД МВР-Варна, с който на
дружеството на основание чл.638 ал.4 от Кодекса за застраховането е наложена
“имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
От фактическа страна ВРС е приел, че Електронен
фиш Серия Г № 0040161 бил съставен от ОД на МВР-Варна, за това, че на
25.09.2021г. , по път първи клас №9 в Община Аврен, обл. Варна, посока гр.
Бургас, в 06.40 ч. преди кръстовището за к.к. „Камчия”, е било установено
управление на лек автомобил „Мерцедес ГЛ 350 Блутек 4 Матик” с рег. №**, за
който нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство SITRAFFIC ERS 400 № 100B948C010800BD, било квалифицирано като такова
по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. При справка в информационните масиви на МВР било
установено, че превозното средство е собственост на „А.Р. “ ЕООД ,
представлявано от Л.В.К. . ЕФ бил издаден на собственика на автомобила и на
основание чл.638 ал.4 вр. ал.1 т.2 вр. чл.461 т.1 от КЗ на дружеството била
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
За да потвърди процесния ЕФ, ВРС е приел, че е
издадено от компетентен орган, при липсата на съществени процесуални нарушения
и в съответствие с материалния закон.
Не се спори, че касаторът е субект на административно
нарушение и поведението му е преценено като неправомерно. От материалноправна
страна обстоятелствата, изложени в ЕФ са проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Решението е правилно и за него не се
констатират отменителни основания. Първоинстанционният съд е приел правилна
фактическа обстановка, която се подкрепя от доказателствата по делото и се
възприема изцяло и от настоящия съдебен състав.
При правилно изяснена фактическа
обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда за съставомерност на
констатираното деяние. По делото не е спорно,
че касатора е привлечен към отговорност за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Посочената разпоредба задължава
да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите всяко лице, което притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение.
По делото не е спорно, че дружеството
е собственик към датата на констатираното нарушение на процесното ППС. Не е
спорно и че с АТС е регистрирано движение на лек автомобил, за който
собственика не е сключил изискуемата застраховка „Гражданска отговорност“.
В разпоредбата на чл. 461 от КЗ подробно са изброени всички задължителни
застраховки, като в т. 1 на същия член, като такава е посочена
"Гражданската отговорност" на автомобилистите по т. 10. 1, раздел II,
буква "А" от приложение № 1, а именно застраховката, свързана с
притежаването и използването на моторно превозно средство. Както бе посочено,
разпоредбата на чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ вменява задължение за сключване на
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е било спряно от движение.
При неизпълнение на посоченото задължение
административно-наказателната разпоредба на чл. 638, ал.
1, т. 1 и т. 2 от КЗ предвижда административно наказание- глоба в
размер от 250 лева, когато собственикът е физическо лице и имуществена санкция
2000 лева за юридическо лице или едноличен търговец.
В конкретният случай отговорността на
дружеството, в качеството му на собственик на процесния автомобил, е ангажирана
за нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ, което е формално и е довършено и
наказуемо по чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ от момента на регистрация на МПС или
на изтичане валидността на предходната полица за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и за съставомерността му е без правно
значение дали автомобила се управлява или не. Осъществява се с бездействие със
самото несключване на застраховката от лицето, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Дружеството жалбоподател в случая е
санкционирано на основание чл. 638, ал.
4 от КЗ според който текст "Когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1".
Правилно и в съответствие със събраните писмени
доказателства по делото, ВРС е приел, че в случая е достатъчно да се докаже, че
процесното МПС е собственост на дружеството и няма сключен договор за
гражданска отговорност. За да се издаде ЕФ съгласно чл. 638, ал.
4 от КЗ, следва да бъде установено и управлението
на МПС, което също е сторено в настоящия случай – в процесния ЕФ изрично е
вписано, че управлението е установено посредством автоматизирано техническо
средство №00B948C010800BD, което е посочено в ЕФ. Правилно въззивният съд се е
позовал на разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закон за измерванията, според
която когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се
в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат
от одобрен тип.
ВРС е дал отговор на всяко едно от
възраженията срещу процесния ЕФ изложени във въззивната жалба, които се
преповтарят и в касационната, поради което не следва да бъдат обсъждани повторно.
На възраженията на касатора, че не са
представени доказателства съгласно изискванията по чл.10, ал.1, ал.2 и ал.3 от
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, въззивният съд
изчерпателно е посочил, че същите касаят използването на мобилни АТСС. В случая
използваното АТСС е стационарно, поради което не са приложими цитираните
разпоредби. За яснота следва да се отбележи, че изискванията, според касатора
на разпоредбата на чл.7 е отменена с ДВ бр. 6 от 2018 г., в сила
от 16.01.2018 г.
Възражението на касатора, че не става ясно
на кое място е извършено нарушението е неоснователно. В съставения електронен
фиш много подробно с всички описващи елементи – посока на движение, извън
населено място, категория на пътя, преди кръстовището за к.к. Камчия, е индивидуализирано
мястото на нарушението. Именно подробното описание на мястото на нарушението,
не може да въведе в заблуждение наказаното дружество. Кръстовището по път първи
клас №9 за к.к. Камчия е само едно, посочена е посоката, поради което няма как
да възникне объркване.
Неоснователно е възражението, че
наложеното наказание е несправедливо. Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.1,
т.2 от КЗ размерът на имуществената санкция за юридически лица е във фиксиран
размер, поради което независимо от фактите, не може да бъде намален.
С оглед изложеното, ВРС е приложил
правилно материалния закон и обжалваното решение не страда от посочените в
касационната жалба пороци. При извършената извън обхвата на касационната
жалба служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във
връзка с неговите валидност и допустимост, поради което същото
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора е основателно
и своевременно предявеното от процесуалния представител на ответника по касация
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и
касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на Варна
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция определен по правилото
на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от
80 до 120 лева. Настоящият състав на съда приема, че настоящото производство не
е с фактическа или правна сложност, поради което следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
По изложените съображения на основание чл. 221, ал.2
от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, настоящия състав на
Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 1398 от 27.10.2022г. на ВРС, постановено по НАХД № 20223110202160/2022г., по
описа на ВРС за 2022г.
ОСЪЖДА „А.Р.
“ ЕООД, ЕИК **, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя Л.В.К.
, да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: