РЕШЕНИЕ
№ 236
гр. Шумен, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Силвия Й. М.ева
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Гражданско дело №
20253600100038 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1-во от ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с
чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявени от М. С. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ...., ул. .... № ..., ет...., ап.... против ПРБ обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3, предл. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД за заплащане
на следните суми:
150 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие от незаконно обвинение в извършване на престъпление по
чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и на
престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и 6, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от
НК по ДП № 90/2016 г. на ОД на МВР – Шумен, НОХД № 48/2018 г.
по описа на Окръжен съд - Шумен, ВНОХД № 136/2019 г. по описа на
Апелативен съд – Варна, НД № 1103/2019 г. на ВКС, по което
впоследствие е оправдан, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на която е образувано досъдебно
1
производство № 90/2016 г. на ОД на МВР – Шумен – 18.07.2016г., до
окончателното изплащане на сумата,
7 074.50 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди –
стойността на отнетите в полза на държавата огнестрелни оръжия
Пистолет ЧЗ-75 № ..... с 45 бр. патрони, Гладкоцевен ловен автомат
12 калибър „Бенели – Супер 90“ № ...., с цев № ...., Гладкоцевна
надцевка 12 калибър „Чифсан“ № ...., Нарезна ловна карабина
„Бенели – Агро“ калибър 9.3Х63 мм. № ...., цев № ...., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на която е
образувано досъдебно производство № 90/2016 г. на ОД на МВР –
Шумен – 18.07.2016г., до окончателното изплащане на сумата,
Претендираните за обезщетение неимуществени вреди се твърдят като
резултат от действията на ответника по привличането му към наказателна
отговорност по обвинение за престъпления по чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК и на престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и 6, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. По което обвинение е бил оправдан с влязъл в сила
акт на 08.04.2020г.
В резултат на продължителността и необосноваността на предприетото
срещу него наказателно производство, ищецът твърди причинени негативни
последици: стрес, засягане чест и достойнство, унижение, влошаване на
семейните му отношения, здравословното му състояние и бизнеса му. Не
можел да осъществява любимото си хоби – да ходи на лов, тъй като му били
отнети ловните оръжия, заради повдигнатите му обвинения. Имуществените
вреди се претендират в размер на стойността на отнетите в полза на държавата
огнестрелни оръжия собственост на ищеца. Излага подробни съображения.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез прокурор от Окръжна прокуратура – Шумен, е подал
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Възразява срещу наличието на пряка причинно-следствена връзка
между твърдяните неимуществени вреди и дейността на прокуратурата, както
и за влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие на
повдигнатото и поддържане обвинение. Счита искът за неимуществени вреди
за завишен по размер. Твърди, че липсва пряка причинно следствена връзка
между претендираните неимуществени вреди и наказателното производство.
2
При условие на евентуалност, счита че претендираното обезщетение е
прекомерно завишено и не е справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД. Относно иска
за имуществени вреди сочи, че липсват доказателства за твърдяното от ищеца
одържавяване на оръжията му. Прави възражение за изтекла 3 годишна
погасителна давност върху обезщетението за неимуществени и имуществени
вреди, на осн. чл. 111, б.“в“ ЗЗД. Възразява срещу претендираните в
настоящото производство деловодни разноски от ищцовата страна, като сочи
че не са налице предпоставките за присъждането им.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът
се явява лично и с пълномощника си адв. С. Г. П. от АК-Шумен. Поддържат
исковата молба и излагат допълнителни съображения. Пълномощникът
претендира адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА.
Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
ответника се явява прокурор в ШОП, който поддържа отговора на исковата
молба и излага допълнителни съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
При предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ в
тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че спрямо него е повдигнато
обвинение за извършване на престъпление, но е постановена влязла в сила
оправдателна присъда, както и действителното настъпване на вредите, вкл. и
техния размер, като в частта за имуществените вреди следва да докаже че
имуществото му е намаляло с определена сума, чрез действителното
извършване на разхода.
На 12.07.2016г. с протоколи ищецът предал в служба КОС при РУ на
МВР – Шумен процесните огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, както
следва:
в качеството си на управител на РВ Инженеринг ЕООД, предал
Пистолет ЧЗ-75 № ,,,,, с 45 бр. патрони /л.13/,
в лично качество предал: Гладкоцевен ловен автомат 12 калибър „Бенели
– Супер 90“ № ,,,,, с цев № ,,,, Гладкоцевна надцевка 12 калибър
„Чифсан“ № ,,,,, Нарезна ловна карабина „Бенели – Агро“ калибър
9.3Х63 мм. №,,,,, цев № ,,,,,.
3
В представените от ищеца и неоспорени от страните протоколи
изрично е вписано, че вещите се оставят „поради пътуване в чужбина“ /л. 13-
18/.
По делото не се спори, че горепосоченият пистолет марка ЧЗ-75 № ,,,
с 45 бр. патрони са били собственост на "РВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД,
ЕИК *********, с управител към този момент – ищеца. Останалите оръжия
/ловни такива/ са били собственост на ищеца.
На 18.07.2018г. е било образувано ДП № 90/2016 г. на ОД на МВР –
Шумен, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че през
периода 30.10.2012 г. – 08.12.2012 г., в гр. Шумен, при условията на
продължавано престъпление, в качеството му на управител и представител на
„РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр. Шумен и действайки в съучастие като
извършител с Д, Г. И, - помагач и И, И, К, - помагач е избегнал установяването
на данъчни задължения в големи размери – 17 356 лева – престъпление по
чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. По същото ДП му
било повдигнато обвинение и затова, че през периода 17.12.2012 г. –
19.03.2013 г., в гр. Шумен, при условията на продължавано престъпление в
качеството му на управител и представител на „РВ – Инженеринг“ ЕООД, гр.
Шумен и действайки в съучастие като извършител с Д, Г. И, - помагач и И. И.
К. - помагач е избегнал установяването на данъчни задължения в големи
размери – 8 678 лева – престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и 6, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
По посоченото ДП Окръжна прокуратура – Шумен внесла обвинителен
акт срещу него по двете обвинения, по който било образувано НОХД №
48/2018 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, по което бил признат за виновен
по повдигнатите му обвинения с присъда №1/16.01.2019 г.
По негова жалба срещу присъдата било образувано ВНОХД №
136/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, по което, с присъда №
4/30.05.2019 г. присъдата на ШОС била отменена и той и останалите двама
подсъдими били признати за невинни и оправдани по всички повдигнати
обвинения.
Присъдата на ВАпС била протестирана от Апелативна Прокуратура –
Варна, като с решение № 10/08.04.2020 г. по НД № 1103/2019 г. на ВКС била
оставена в сила.
4
Наказателното производство срещу ищеца и останалите подсъдими
продължило четири години. Бил многократно призоваван да се явява по ДП, а
впоследствие и в множество заседания пред ШОС, ВАпС и ВКС.
Наказателното производство било отразено в електронните медии /л.
19-34/
С Решение № 1063 от 03.12.2018г. по гр.д. № 3007/2018г. по описа на
ШРС бракът между ищеца и съпругата му бил прекратен по взаимно съгласие,
на осн. чл. 50 СК /л. 8-12/.
Видно от неоспореното от страните писмо от РУ на МВР Шумен /л.
266-267/, е че процесните оръжия, са били предадени от него в служба КОС на
12.07.2016г. Разрешенията за съхранение, носене и употреба на тези оръжия и
боеприпаси са били валидно съответно до 12.03.2018г. /относно пистолет
ЧЗ-75, кал. 9Х19 и боеприпасите за него собственост на "РВ
ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК ********* / и до 03.10.2017г. /за останалите
огнестрелни оръжия - ловни оръжия собственост на ищеца/. В едногодишен
срок от изтичането на тези срокове от страна на ищеца не е прехвърлена
собствеността, не е и подадено заявление за издаване на съответно
разрешение /въпреки че ищецът е оправдан и признат за невинен с влязъл в
сила акт още на 08.04.2020г. – бел. ШОС/. Предстои издаване заповед по чл.
213, ал.5 ЗОБВВПИ. В писмото се сочи, че "РВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД не е
подавало писмено искане за връщане на ЧЗ-75, кал. 9Х19 и боеприпасите, а
ищецът не е подал такова писмено искане за процесните му ловни оръжия. В
писмото се сочи, че едва от 15.11.2023г. новото правило на чл. 84, ал.5
ЗОБВВПИ предвижда, че „В 7-дневен срок преди изтичане на срока на
съответно разрешение органът, издал разрешението, известява по
електронен път (чрез SMS или електронна поща) лицето, че срокът на
разрешението изтича.“ Към момента на изтичането на срока на
разрешенията за процесните оръжия тази норма не е действала.
Видно от справка за съдимост на ищеца, е че с присъда № 3 от
17.01.2017г. по НОХД № 300/2016г. по описа на ШОС, в сила от 26.10.2017г.,
ищецът е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 255,
ал.4 във вр. чл. 255, ал.1 т.2, т.6, и т. 7 НК вр. чл. 20, ал.2 НК, като на осн.
чл. 78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание глоба /л. 83-84/.
5
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебно
оценъчна експертиза относно стойността на процесните оръжия и боеприпаси
/л. 270-274/.
Горната фактическа обстановка е безспорно установена от
приобщените доказателства.
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 пр. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди,
причинени от обвинение в извършване на престъпление, по което
обвиняемият е оправдан. Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от
15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д. № 5/2013 г., съдът е легитимиран да
представлява държавата по искове за обезщетение за вреди по чл. 2 ЗОДОВ
/ред. преди ЗИД на ЗОДОВ - ДВ, бр.38 от 18.05.2012 г./ само в случаите по
ал.1, т.4 и т.5 за прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или
принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на
законно основание и за прилагане от съда на административна мярка, когато
решението му бъде отменено като незаконосъобразно. В останалите хипотези
на чл. 2 ЗОДОВ, какъвто е настоящият, пасивно легитимирана да отговаря по
тези искове е Прокуратурата на РБ. Отговорността на държавата за дейността
на правозащитните органи е обективна, безвиновна - тя отговаря независимо
дали вредите са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно ЗОДОВ,
държавата отговоря чрез органите, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вреди. При обективната отговорност се прилага
принципът на риска, а не на вината. Когато е без значение дали увреждането
се дължи на виновното поведение на длъжностно лице, то отговорността за
вреди се поема от този, който е създал риска, в конкретния случай –
Прокуратурата на РБ.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3
пр.1 ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан,
какъвто в случая безспорно се установи, че е налице, ищецът следва да докаже
и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и
причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. На репариране
подлежат само действително настъпилите вреди - в този смисъл т.11 от ТР №
3/22.04.2005 г. по тълк.д. № 3//2004 г. на ОСГК на ВКС.
По иска за неимуществени вреди.
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя на базата
6
на критерия за справедливост, като това понятие по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретно
съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на обезщетението.
Последното следва да е съразмерно с конкретно претърпените вреди, като
удовлетворява изискването за справедливост. Такива обстоятелства са:
продължителността на наказателното производство, тежестта на
престъплението, за което е обвинението, броя на деянията, по които е било
незаконното повдигнатото обвинение, ограничаването на гражданските права,
вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества на
ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца - върху личния, професионалния, обществения му
живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет
на терзанията. От правно значение са само действително търпените
неудобства в резултат на обвинението. /В този смисъл Постановления №
4/1964 г. и № 18/1968 г. на Пленума на ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по
гр.д. № 2378/2014 г. на ІV ГО на ВКС; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д. №
2721/2013 г. на ІV ГО на ВКС; Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д. №
4724/2007 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д. № 816/2008
г. на ІІ ГО на ВКС; Решение № 1199/11.02.2009 г. по гр.д. № 4997/2007 г. на І
ГО на ВКС; Решение № 190 от 23.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4378/2018 г.,
III г. о., ГК /.
Не са нужни специални знания, а и безспорно се доказа в настоящото
производство, че ищецът, в следствие на образуваното срещу него наказателно
производство, е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в редица
неприятни преживявания, като тревога, несигурност, напрежение и
безпокойство относно неясното си бъдеще. Повдигането на обвинение срещу
някого има свойството да създаде силни негативни емоции у него, с оглед не
само на потенциалната възможност да понесе предвидената в закона
наказателна репресия, а и относно възможността това да повлияе в
отрицателен план на отношенията му с неговите роднини, приятели и въобще
с всички, с които има социални контакти.
По делото в качеството на свидетели са разпитани лицата:
Д. С. В. - брат на ищеца,
И. И. Д. - служител в "ВМ ГРУП 1" ЕООД, ЕИК *********, с управител –
7
ищеца, като същата е служител и в "РВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК
*********, чийто едноличен собственик на капитала и управител е брата
на ищеца /горепосочения свидетел - Д. С. В./.
В показанията си свидетелят Д.С. В. сочи, че в хода на наказателното
производство ищецът е бил силно разстроен, като все още не се е възстановил
психически. През 2018г. ищецът се развел със съпругата си, тъй като заради
делата започнали постоянни скандали между съпрузите. През 2016г. ищецът
отишъл в Англия по работа, поради което предал в служба КОС огнестрелните
си оръжия за съхранение. След като се върнал си поискал обратно оръжията,
но от КОС отказали да му ги върнат, поради повдигнатото му обвинение.
Оръжията и към момента били в КОС. Повдигнатото му обвинение променило
комуникацията на ищеца с хората, работата му също западнала, тъй като след
публикациите в медиите, че е престъпник, хората които са имали намерение да
работят с него се отдръпвали.
В показанията си свидетелят И.И.Д. сочи, че делото срещу ищеца му се
е отразило много негативно. Преди образуването на ДП ищецът бил
позитивен, винаги с усмивка, винаги приветлив. Но след образуване на ДП се
променил на 180 градуса. Притеснявал се да не го осъдят, защото фирмата му
няма да може да кандидатства повече за обществени поръчки. Разстройвал се
много от написаното в сайтовете за делото срещу него. Споделял, че не може
да спи. Станал разсеян, раздразнителен, изглеждал изморен. Развел се със
съпругата си по време на наказателното производство, като ищецът споделил,
че това било в резултат от неговата раздразнителност. Клиентите започнали да
говорят, че е измамник, това се говорело и в града, като такива коментари
имало и в интернет. Клиентите започнали и да се отдръпват от фирмата на
ищеца, което допълнително го стресирало.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като
ги цени при условията на чл. 172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани
данни по делото, като има предвид възможната заинтересованост на тези
свидетели от изхода на делото. Личните впечатления на тези свидетели са
логични и последователни, изнесените с тях факти относно личните терзания
и преживявания на ищеца са житейски оправдани, предвид ситуацията, в
която се е намирала към този момент. Доколкото претендираните
неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното и душевно
8
състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да
свидетелстват близки до ищеца хора. Същевременно, обаче, съдът не
кредитира показанията на тези свидетели по отношение на твърденията им, че
прекратяването на брака на ищеца се дължи на повдигнатото и поддържано
обвинение.
Както вече се посочи, видно от справка за съдимост на ищеца, е че с
присъда № 3 от 17.01.2017г. по НОХД № 300/2016г. по описа на ШОС, в сила
от 26.10.2017г., ищецът е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 255, ал.4 във вр. чл. 255, ал.1 т.2, т.6, и т. 7 НК вр. чл.
20, ал.2 НК, като на осн. чл. 78а, ал.1 НК е освободен от наказателна
отговорност, като му е наложено административно наказание глоба /л.
83-84/. Т.е. за част от периода в който е продължило наказателното
производство, по което в последствие е бил оправдан, ищецът е бил
обвиняем, а след това и признат за виновен и то отново за престъпление
по чл. 255, ал.1 НК. Ето защо, не може да се приеме, че е налице пълно и
главно доказване, че негативните изживявания на ищеца, както и
негативните отношения на трети лица към него, са се дължали
единствено и само на обвиненията, по които е бил оправдан, а не и на
другото обвинение, по което е бил признат за виновен.
По възражението на ищеца, че заради процесните обвинения, ловните
му оръжия били отнети, поради което не можел да ходи на лов.
С гласно чл. 58, ал.1, т.2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия: „Разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице: което е осъждано за умишлено
престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова
престъпление“
Съгласно чл. 155, ал.1 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия: При настъпване на някое от
обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на
основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се
отнема с решение на органа, издал разрешението.
Както безспорно се установи, на 12.07.2016г. ищецът е предал в КОС
9
при РУ МВР Шумен ловните си оръжия, тъй като трябвало да пътува в
чужбина. Видно от горецитираната справка за съдимост се установява, че през
2016г. ищецът е имал обвинение за умишлено престъпление от общ характер,
за което с влязъл в сила акт на 26.10.2017г. е бил признат за виновен.
Независимо от това, че е бил освободен от наказателна отговорност по чл. 78а
НК, то до 26.10.2017г. не е имал право да притежава разрешенията за
оръжията, дори и да не му бе повдигнато обвинението по което в последствие
е оправдан. Така срокът в който не е могъл да ходи но лов, заради обвиненията
по които в последствие е оправдан е от 26.10.2017г., а не от образуване на ДП
№ 90/2016г. /по което е оправдан/ – 18.07.2016г. Липсват и твърдения, че след
влизането в сила на оправдателната присъда – 08.04.2020г. ищецът е подавал
заявление за нови разрешителни за ловни оръжия /предходните са били
валидни до 03.10.2017г./. Т.е. остана недоказано, че заради обвиненията по
които е оправдан е настъпила невъзможност на ищеца да ходи на лов за
периодите до 26.10.2017г. и от 08.04.2020г. до момента.
От ангажираните по делото доказателства се установи безспорно
наличието на оправдателна присъда спрямо ищеца, като до момента на
влизането и в сила същият е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в
емоционални болки и страдания. Съдът констатира, че наказателното
производство срещу ищеца е надвишило рамките на "разумния срок" по
смисъла на 6 ЕКЗПЧОС и 22 НПК, като това нарушение не се дължи на
поведението на ищеца.
Ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл.255, ал.1
НК, което е „тежко“ по см. на чл. 93, т.7 НК, тъй като за него е предвиденото
наказание от една до шест години и с глоба до две хиляди лева.
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази както
събраните по делото писмени и гласни доказателства, така и отзвукът на факта
на повдигнато обвинение сред близки и познати на ищеца, нарушеното
спокойствие, засегнатото чувство за справедливост, чест и достойнство, че е
изпитвал стрес във връзка с образуваното наказателно преследване.
Следва да се изтъкне и обстоятелството, че осъждането да се заплати
обезщетение само по себе си също има ефект на репарация. Такава е и
константната практика на ВКС намерила израз в постановените по реда на чл.
290 ГПК Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд.
10
на ВКС и Решение № 113 от 2.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3483/2016 г., IV г.
о., ГК, Решение № 359 от 25.09.2012г. на гр.дело № 1224/2011 г. на ВКС, ІV
г.о., ГК.
Следва още да се има предвид, че оправдателната присъда сама по
себе си дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен
изтърпените страдания. Така и Решение № 87 от 13.02.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 5379/2007 г., IV г. о., ГК.
Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на
обогатяване за пострадалия. От значение е и създадения от съдебната
практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата
на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист
израз, а "справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално
съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални
вреди. Така и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 480 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК.
Ето защо, следва да се посочат приетите в следните решения на ВКС
постановени по реда на чл. 290 ГПК:
Решение № 66 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2017 г., IV г. о., ГК
– по обвинение в извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като наказателното преследване е продължило
около две години, постановената мярка за процесуалната принуда и с
първоначалното задържане за 24 часа – прието за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лева;
Решение № 135 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 158/2016 г., III г. о.,
ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3
НК, наказателното производство е продължило почти седем години, с
мярка за неотклонение за "подписка" изменена в "задържане под
стража" за периода 9.06.-12.07.12 г. - прието за справедливо обезщетение
за неимуществени вреди – 7 000 лева;
Решение № 172 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2016 г., IV г. о.,
ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6,
вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК - опит за убийство /чрез поставяне на
самоделно взривно устройство под лек автомобил/ като лицето е
задържано по взета с определение от 29.03.2005 г. по д. ч. н. д. № 94/2005
11
г. на Бургаския окръжен съд мярка за неотклонение "задържане под
стража". С определение от 28.05.2005 г. по д. ч. н. д. № 156/2005 г. на
БОС мярката е заменена с по-лека - парична гаранция в размер на 10 000
лв., в хода на досъдебното производство обвинението е
преквалифицирано в по-лек състав на престъпление - по чл. 117, ал. 1, вр.
чл. 116, ал. 1, т. 6 НК и чл. 339, ал. 1, предл. 1 и 2, вр. чл. 23, ал. 1, предл.
2 НК, като наказателното производство е продължило 7 години -
прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 500
лева;
Решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о.,
ГК - по обвинение в извършване на две престъпления – по чл. 309, ал.
2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 313, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 1
от НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като наказателното
производство е продължило 2 години - прието за справедливо
обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лева;
Решение № 422 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2407/2015 г., IV г. о.,
ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка",
като наказателното преследване е продължило около 3 години - прието за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3000 лв.;
Решение № 66 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2785/2017 г., IV г. о., ГК
- по обвинение в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, задържан за 24 часа, като му е наложена мярка
за неотклонение „парична гаранция“ като наказателното преследване е
продължило около 2 години - прието за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди – 3 000 лв.;
Решение № 41 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2208/2017 г., IV г. о.,
ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 пр. 1
НК, с наложена като му е наложена мярка за неотклонение "подписка",
като наказателното преследване е продължило около 5 години - прието за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 5 000 лв.;
Решение № 183 от 2.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2224/2016 г., III г. о.,
ГК - по обвинение в извършване на две престъпления - по чл. 212, ал. 4
НК вр. ал. 1, вр чл. 18, чл. 26 НК и по чл. 316 във вр чл. 309, ал. 1 НК, вр
чл. 26, ал. 1 НК, със задържане от 72 часа, с постоянна мярката за
12
неотклонение "задържане под стража" от 27.03.2009 г., като мярката е
изменена в "домашен арест" на 5.06.2009 г., която пък е заменена на
1.09.2009 г., с определяне на парична гаранция от 10 000 лева. - прието за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 5 000 лв.;
Решение № 253 от 27.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 457/2016 г., IV г. о.,
ГК - по обвинение в извършване на престъпление по чл. 214, ал. 1, ал. 2,
т. 1 вр. с ал. 1, вр. с чл. 213а, т. 2, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, със
задържане за срок от 24 часа, като от 17.12.2007 г., е взета мярка за
неотклонение "задържане под стража", която от 19.05.2008 г. е
променена в "подписка", като наказателното преследване е продължило
около 5 години - прието за справедливо обезщетение за неимуществени
вреди – 3 500 лв.;
Решение № 117 от 4.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о.,
ГК - за обвинение по чл. 215, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и
б. "б" НК, с наложена мярка за неотклонение "задържане под стража"
за периода 8 ноември 2011 г. - 18 юни 2013 г., заменена с "подписка" на
18 юни 2013 г. - прието за справедливо обезщетение за неимуществени
вреди – 4 000 лв.;
Решение № 391 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2015 г., IV г. о.,
ГК - по обвинение в извършване престъпления по чл. 248а, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 2, чл. 309, ал. 2, вр. с ал. 1, предл. 1, чл. 309, ал. 1, предл. 1 и чл.
313, ал. 3, предл. 1, вр. с ал. 1 от НК, с взета мярка за неотклонение
"подписка", като наказателното преследване е продължило 2 години -
прието за справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 500 лв.;
Решение № 163 от 1.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 411/2016 г., IV г. о., ГК
- по обвинение в извършване престъпление по чл. 311, ал. 1 НК, във
връзка с чл. 20, ал. 2 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", като
наказателното преследване е продължило 10 месеца - прието за
справедливо обезщетение за неимуществени вреди – 3 000 лв.;
Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.,
ГК - по обвинение в извършване престъпление по 290, ал.1 НК, с взета
мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е
продължило около 3 години - прието за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди – 1 500 лв.;
Решение № 176 от 19.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3501/2016 г., IV г. о.,
13
ГК - по обвинение в извършване престъпление по 323, ал. 1 НК, с взета
мярка за неотклонение "подписка", като наказателното преследване е
продължило около 2 години - прието за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди – 2 000 лв.;
Решение № 202 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 403/2016 г., IV г. о.,
ГК - по обвинение в извършване престъпление по чл. 348, б. "а", пр. 3 от
НК, във вр. с чл. 64 и чл. 79 от ЗЕС, с взета мярка за неотклонение
"подписка", като наказателното преследване е продължило 2 години, 6
месеца и 7 дни - прието за справедливо обезщетение за неимуществени
вреди – 4 000 лв.;
Решение № 25 от 13.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2167/2017 г., III г. о.,
ГК - по обвинение в извършване престъпление по чл. 115 вр. с чл. 20, ал.
2 НК, с взета мярка за неотклонение "подписка", както и „задържане
под стража“ за срок от 19 дни, като наказателното преследване е
продължило 1 година и 5 месеца - прието за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди – 6 000 лв.
Съдът взе предвид, че ищецът не е бил задържан под стража, поради
което ищецът не е бил изведен от обичайната си семейна и социална среда.
Вж. и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 28 от 2.02.2018 г. на
ВКС по к. гр. д. № 1639/2017 г., IV г.о.
С оглед на изложеното, съдът счита, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на сумата от 5 000
лв. и искът следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до
пълния претендиран размер, като неоснователен и недоказан.
Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитните органи по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ възниква от момента на
влизане в сила на оправдателната присъда, в случая това – това е датата
08.04.2020 г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става
изискуемо, както е и прието в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005
г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Поради това именно от тази дата се
дължи лихва върху главницата.
Ето защо, искането за присъждане на законна лихва за периода от
18.07.2016г. /образуването на ДП/ до 07.04.2020г., следва да се отхвърли като
неоснователен.
14
Тъй като иска е предявен на 22.01.2025г. /л. 3/, а в срока по чл. 131 ГПК
Прокуратурата е направила възражение за изтекла 3 годишна погасителна
давност, на осн. чл. 111, б.“в“ ЗЗД, то за периода от 10.04.2020г. до 21.01.2022г.
искането за присъждане на законна лихва следва да се отхвърли като погасено
по давност. Така и Решение № 60158 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3409/2020 г., III г. о., ГК.
Поради гореизложеното, акцесорната претенция за лихва се явява
основателна и ответникът дължи такава върху определеното от съда
обезщетение за причинените неимуществени вреди от 22.01.2022г. до
окончателното изплащане на сумите.
По иска за имуществени вреди – стойността на отнетите в полза на
държавата огнестрелни оръжия Пистолет ЧЗ-75 № .... с 45 бр. патрони,
Гладкоцевен ловен автомат 12 калибър „Бенели – Супер 90“ № ..., с цев № ...,
Гладкоцевна надцевка 12 калибър „Чифсан“ № ..., Нарезна ловна карабина
„Бенели – Агро“ калибър 9.3Х63 мм. № ...., цев № ...., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на която е образувано
досъдебно производство № 90/2016 г. на ОД на МВР – Шумен – 18.07.2016г.,
до окончателното изплащане на сумата.
На първо место, иска относно стойността на пистолет ЧЗ-75 №.... с 45
бр. патрони се явява неоснователен, тъй като по делото безспорно се
установи, че същите не са собственост на ищеца, а на "РВ ИНЖЕНЕРИНГ"
ЕООД, ЕИК *********. Ето защо, това е самостоятелно основание за
отхвърлянето на иска като неоснователен.
Относно останалите огнестрелни оръжия /ловни/, е безспорно, че са
били собственост на ищеца. Искът и относно тях обаче се явява неоснователен
по следните съображения:
Съгласно чл. 213, ал. 5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) - „Когато собственикът
не прехвърли собствеността върху вещите или не подаде заявление за
издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение
в сроковете по ал. 2 или 4. вещите се отнемат в полза на държавата със
заповед на органа по чл. 155. ал. 7.“.
Не се спори, че ищецът като собственик не е предприел каквито и да е
било действия по прехвърляне собствеността върху притежаваните от него
15
огнестрелни оръжия и боеприпаси.
Между страните няма спор, че заповед за отнемането на оръжията в
полза на държавата все още не е влязла в сила, а видно от писмото от РУ МВР
Шумен от 11.07.2025г., предстои тепърва издаването й.
Т.е. ищецът не е представил каквито и да е било доказателства, че
ловните му огнестрелни оръжия са били отнети неправомерно в полза на
държавата.
По разноските.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената
част от иска.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ответникът дължи на ищеца, претендираните и направени от него разноски за
заплащане на държавна такса – в общ размер на сумата 10 лв.
Разноските за възнаграждение на вещото лице изготвило експертизата,
остават за сметка на съда.
По претендираното от пълномощника на ищеца възнаграждението
по чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА – оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица.
Съдът намира възражението на прокуратурата за недължимост на
такова възнаграждение, по следните съображения:
Видно от Търговския регистър, е че ищецът е УПРАВИТЕЛ във:
"ВК СЕКЮРИТИ ООД" ООД, ЕИК/ПИК *********
"РВ МЕТАЛ" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК/ПИК *********
"РВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК/ПИК *********
"ВПМ СТРОЙ" ЕООД, ЕИК/ПИК *********
"ВМ ГРУП 1" ЕООД, ЕИК/ПИК *********
участва в органи на управление "СПОРТЕН КЛУБ "ММА ШУМЕН""
Сдружение, ЕИК/ПИК *********
16
Съдружник е в:
"ВК СЕКЮРИТИ ООД" ООД, ЕИК/ПИК *********
"ВПМ СТРОЙ" ЕООД, ЕИК/ПИК *********
Едноличен собственик на капитала е на:
"ВМ ГРУП 1" ЕООД, ЕИК/ПИК *********
"РВ МЕТАЛ" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК/ПИК *********
"РВ ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, ЕИК/ПИК *********
Горното предполага получаване на доходи, а ищеца не доказва
обратното.
Ето съдът приема, че ищецът няма качество на „материално затруднено
лице“, поради което искането му на пълномощника за присъждане на
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА, се явява
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.236 ГПК, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес гр. ..., бул. ... № ...,
представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на М. С. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ..., ул. .... № ..., ет...., ап...., на основание чл. 2, ал.1, т.3
пр.1 ЗОДОВ във вр. с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД, следните суми:
сумата oт 5 000 /пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от
22.01.2022г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди причинени му от незаконно обвинение за
извършено престъпление по чл.255, ал.1, т.2, 6 и 7, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК и на престъпление по чл.255, ал.1, т.2 и 6, вр. чл.20,
ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК по ДП № 90/2016 г. на ОД на МВР – Шумен,
НОХД № 48/2018 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, ВНОХД №
136/2019 г. по описа на Апелативен съд – Варна, НД № 1103/2019 г. на
ВКС, по което е оправдан, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
претендиран размер от 150 000 лв., като неоснователен и недоказан,
17
както и:
отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху главницата, за
периода от 18.07.2016г. /образуването на ДП/ до 07.04.2020г. /дата преди
влизане в сила на оправдателната присъда/, като неоснователно,
отхвърля искането за присъждане на законна лихва върху главницата, за
периода от 10.04.2020г. до 21.01.2022г., като погасено по давност, на
основание чл. 111, б. "в" ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 пр.1 ЗОДОВ във вр.
с чл. 86, ал.1 във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД предявен от М. С. В., ЕГН **********, с
адрес гр. ..., ул. ... № ..., ет...., ап.... срещу ПРБ, ЕИК по БУЛСТАТ *********,
адрес гр. ..., бул. ... № ..., представлявана от Главния прокурор, за заплащане
на сумата от 7 074.50 лева – представляваща обезщетение за имуществени
вреди – стойността на отнетите в полза на държавата огнестрелни оръжия
Пистолет ЧЗ-75 № ... с 45 бр. патрони, Гладкоцевен ловен автомат 12 калибър
„Бенели – Супер 90“ № ..., с цев № ...., Гладкоцевна надцевка 12 калибър
„Чифсан“ № ..., Нарезна ловна карабина „Бенели – Агро“ калибър 9.3Х63 мм.
№ ...., цев № ...., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на която е образувано досъдебно производство № 90/2016 г. на ОД на
МВР – Шумен – 18.07.2016г., до окончателното изплащане на сумата, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат С. Г. П. от АК-Шумен, адв. №
**********, със съдебен адрес гр. ...., ул. .... № ..., ет..., ап. ..., за присъждане на
адвокатско възнаграждението по чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗА, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА ПРБ, ЕИК по БУЛСТАТ *********, адрес гр. ..., бул. ... № ...,
представлявана от Главния прокурор ДА ЗАПЛАТИ на М. С. В., ЕГН
**********, с адрес гр. ..., ул. ... № .., ет..., ап..., сумата от 10.00 лева /десет
лева/ - за разноски за заплатена държавна такса за завеждане на делото на осн.
чл.10, ал.3, изр.1 във вр. чл. 9а, ал.1 ЗОДОВ.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
18
19