№ 37421
гр. София, 09.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20251110101045 по описа за 2025 година
Производството е по чл.124 и сл. ГПК.
С исковата молба от името на ищцата А. Г. Г. са предявени обективно(чл.210,ал.1
ГПК) и субективно (чл.215 ГПК) комулативно съединени установителни искове по чл.124
ГПК във връзка с чл.26 ЗЗД във връзка с чл.11, чл.10,чл.19 и чл.22 ЗПК и чл.143 и чл.146 ЗЗП
за обявяване на пълна и частична нищожност на Договор за паричен заем №
4436631/22.03.2022г. между ищцата като заемател и първия ответник Ф”АД като заемодател
и на Договор за предоставяне на гаранция № 4436631/22.03.2022г. между ищцата като
потребител и втория ответник „ФЕООД като гарант.
Ответникът Ф”АД оспорва изцяло предявените искове видно от изявленията на
пълномощника му в представения отговор на исковата молба . Сочат се подробни доводи за
липса на правен интерес за ищцата от предявяването на установителните искове , тъй
като защитата на претендираните от нея права би се постигнала с предявяване на осъдителен
иск (по чл.55, ал.1 ЗЗД). Предявено е искане за прекратяване на съдебното производство
поради недопустимост на установителните искове , съответно за отхвърлянето им.
Обосновава се и становище за неоснователност на исковете поради липса на посочените от
ищцата основания за пълна и частична нищожност на процесните договори.
Ответникът „ФЕООД оспорва изцяло предявените искове видно от изявленията на
пълномощника му в представения отговор на исковата молба . Обосновава се подробно
липсата на правен интерес за ищцата от предявяването на установителните искове , тъй
като защитата на претендираните от нея права би се постигнала с предявяване на осъдителен
иск (по чл.55, ал.1 ЗЗД). Предявено е искане за прекратяване на съдебното производство
поради недопустимост на установителните искове , съответно за отхвърлянето им. Сочат
се доводи за неоснователност на исковете поради липса на посочените от ищцата
основания за пълна и частична нищожност на процесните договори.
Софийски районен съд, 68 състав като прецени допустимостта на предявените
1
установителни искове, намира за установено следното от процесуално-правна страна :
Предявените устанивителни искове са НЕДОПУСТИМИ. Това е така по СЛЕДНИТЕ
ПРИЧИНИ :
По делото не е спорно, а и се установява от съдържанието на представените с
исковата молба копия от Договор за паричен заем № 4436631/22.03.2022г. и Договор за
предоставяне на гаранция № 4436631/22.03.2022г., че срокът на действието на тези
договори е изтекъл на 30.12.2022г., когато е бил падежът на последната погасителна
вноска според изрично посоченото в чл.2,т.5 от Договора за паричен заем №
4436631/22.03.2022г. Страните не спорят , че са изпълнили изцяло задълженията си по
договорите , включително , че ищцата е платила всички дължими суми по договорите.
Следователно процесните потребителски договори за заем и за гаранция са
прекратени поради пълно изпълнение от страните на договорните им задължения.
Правният интерес на ищцата от предявяване на установителните искове (за
обявяване пълна или частична нищожност на договора) е упражняването на права по
чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното без основание по договорите , които счита
за нищожни. Но вземането по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на дадено без основание се
упражнява чрез предявяване на осъдителен иск по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД, а не чрез
предявяване на установителни искове по чл.124 ГПК.
В исковата молба няма твърдения за наличието на бъдещи задължения за ищцата от
процесните договори или за неизпълнени задължения по същите договори, чието изпълнение
да бъде изключено чрез обявяване на пълна или частична нищожност на тези договори, в
какъвто случай ищцата няма да има вземания по чл.55,ал.1,предл.1 ЗЗД , съответно няма да
може да предяви осъдителни искове по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД , което би обусловило правен
интерес от предявяване на установителни искове по чл.124 ГПК за обявяване пълна или
частична нищожност на договорите.
В конкретния случай ищцата няма правен интерес от предявяването на
установителните искове за обявяване на пълна или частична нищожност на процесните
договори, тъй като фактите, които са предмет на всеки от предявените установителни
искове (посочените основания по чл.26 ЗЗД, чл.22 и чл.23 ЗПК и чл.143 ЗЗП за пълна и
частична нищожност на договорите за потребителски заем и за гаранция), респективно
произтичащите от тях права (за връщане на платеното без основание поради
нищожността на потребителските договори), могат да бъдат установени и съответно
упражнени ЧРЕЗ ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД, каквито не са
предявени по настоящото дело.
Според категоричното становище на съдебната практика и на процесуалната доктрина
„липсва интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено
чрез осъдителен или чрез конститутивен иск (409-71-ІІІ ,Сб.205; 24-70, Сб.49; 39-84 ВДА
ХІІІ 27; 552-85-ІІІ , БХ 39; 1019-96-ІV, Сб.101). Защото и чрез тези искове ще се разреши
със сила на присъдено нещо гражданският спор, но едновременно с това ще се
2
постигнат и присъщите им защитни цели” (изрично в този смисъл – проф. Живко
Сталев, „БГПП” , изд. 2001г. , стр.194).
В същия смисъл е и актуалната константна съдебна практика на ВКС : Решение №
35/01.09.2015г. по т.д. № 407/2014г. на ВКС, ІІ ТО; Решение № 127/29.10.2020г. по т.д. №
20/2020г. на ВКС, І ТО; Решение № 138/06.11.2020г. по т.д. № 36/2020г. на ВКС, ІІІ ГО;
Решение № 31/14.06.2016г. по т.д. № 3170/2014г. на ВКС, І ТО и др.
Според Решение № 31/14.06.2016г. по т.д. № 3170/2014г. на ВКС, І ТО „наличието на
правен интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта
му” , и „когато спорното правоотношение може да бъде предявено по друг ред или ако
ищецът не може да постигне целения правен резултат с провеждане на установителния
иск , искът е недопустим”.
Същата е и установената пракика на СЕС : напремер решенията по дела С-321/22 , С
596/15 , С 597/15 и други.
Според т.60 , т.62 , т.67 и т.68 от Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22 на СЕС ,
ІV състав конкретно наличието на правен интерес от предявяване на „иск за установяване
на непротивопоставимосттта на неравноправни клаузи”(т.62 от решението)
представлява съществена и основна предпоставка за предявяването му. Според изрично
посоченото в т.67 от Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22 на СЕС: „Избягвайки по-
специално претоварването на правораздавателните органи с искове, с които всъщност
се иска получаване на правни консултации, изискването за правен интерес преследва
общия интерес от добро правораздаване и може да се ползва с предимство пред
частните интереси”, а според т.68 от Решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22 на СЕС)
изискването за правен интерес от установителния иск за обявяване неравноправност
на договорни клаузи в потребителски договори е „по принцип легитимно”.
Това процесуално правило , което е възприето категорично в десетилетната съдебна
практика и в гражданско-правната доктрина и се изучава от студентите по право, не е
опровергано от доводите на ищцовата страна в обстоятелствената част на исковата
молба. От правно значение в конкретния случай е, че същите права, факти и
документи , които са предмет на предявените установителни искове , могат да
бъдат предмет и на осъдителни искове по чл.55,ал.1, предл.1 ЗЗД, каквито следва да
бъдат предявени. Щом това е така според цитираната безспорна и трайна съдебна практика
и според правната доктрина , които следва да бъдат известни на всеки юрист, съдът е
длъжен да прекрати производството по установителните искове , тъй като същите
права на ищеца могат да бъдат предмет на по-голяма защита чрез осъдителни искове.
В тази процесуална хипотеза липсата на правен интерес от установителните искове се
обуславя не от естеството на правата , които са предмет на установителните искове, а от това
, че същите права мотат да бъдат предмет на осъдителен иск, който предоставя по-
голяма правна защита на ищеца от установителните искове. Това е правило, целящо
постигане на процесуална икономия и предотвратяване на излишно усложняване на
гражданския процес , и именно настоящото дело е христоматийна илюстрация за смисъла на
3
тази трайно възприета съдебна практика , доколкото е очевидно драстичното ненужно
усложняване на правния спор от пълномощника на ищеца чрез предявяване на
недопустими установителни искове с повтарящи се многословни твърдения и искания, както
и абстрактни теоретични разсъждения, вместо на осъдителни искове.
Предявените установителни искове са НЕДОПУСТИМИ поради липсата на правен
интерес от предявяването им, защото правата,фактите и документите, които са техен
предмет , биха могли да бъдат предмет и на осъдителни искове по чл.55,ал.1,предл.1
ЗЗД, които предоставят по-голяма правна защита на ищеца, което е правило , възприето
от трайната и категорична съдебна практика и от гражданско-правната доктрина. Поради
тази причина ищецът няма правен интерес от установителните искове , защото същата
защита може да постигне с осъдителни искове. Да се приемат за разглеждане тези
установителни искове (въпреки че с тях не би се постигнала по-голяма защита , отколкото с
осъдителни искове) означава драстично и абсурдно усложняване на правния спор , което
противоречи на всички процесуални принципи , което като правна последица би забавило и
би накърнило правата на ищеца много повече отколкото прекратяване на делото по тези
недопустими искове.
Обстоятелството , че ищцата не е предявила осъдителни искове по чл.55,ал.1,
предл.1 ЗЗД против ответниците не обуславя правен интерес от установителните искове
и не обосновава тяхната допустимост.
Интересът от търсената защита е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за възникването и съществуването на правото на иск ,т.е. за
ДОПУСТИМОСТТА на предявения иск и на образуваното въз основа на него съдебно
производство. Липсата й, за която съдът следи служебно при установителния иск , обуславя
неговата недопустимост и налага прекратяване на гражданския процес.
Поради посочените причини като образувано по недопустими установителни искове
настоящото съдебно производство е недопустимо и като такова следва да бъде
прекратено.
Относно разноските по делото :
На ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете не са уважени ,
а съдебното производство е прекратено.
На ответниците не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са представени
доказателства за осъществени от всеки от тях разходи във връзка с настоящото дело.
Всеки от двмата ответници претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 360 лв. Тези искания следва да бъдат уважени, тъй като всяко от двете ответни
дружества е юридическо лице и е представлявано по настоящото дело от юрисконсулт.
Съдът следва да присъди на всеки от двмата ответника полагащото му се юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер следва да бъде определен според чл.25,ал.1 и ал.2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ /2006г./ във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл.78,ал.8 ГПК /редакция – изм. ДВ, бр.8/2017г./ ,а именно 100
4
лв. В останалата част до пълния предявен размер от 360 лв искането на на всеки ответник за
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде отхвърлено.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо съдебното производство по гр.д. № 1045/2025г.
ОСЪЖДА А. Г. Г. , ЕГН: **********, град София, ж.к. „****, със съдебен адрес : град
Пловдив , ул. *** чрез адвокат Д. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на Ф”АД, ЕИК: ****, гр.София , бул.
„***, на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 100 лв (сто
лева), представляващи полагащото се на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част искането по чл.78,ал.8 ГПК на ответника Ф”АД
за юрисконсултско възнаграждение до пълния предявен размер от 360 лв (триста и
шестдесет лева).
ОСЪЖДА А. Г. Г. , ЕГН: **********, град София, ж.к. „****, със съдебен адрес : град
Пловдив , ул. *** чрез адвокат Д. В. М., ДА ЗАПЛАТИ на „ФЕООД, ЕИК: ***, гр.София ,
бул. „Д*** на основание чл.78,ал.8 ГПК във връзка с чл.78,ал.3 ГПК сумата от 100 лв
(сто лева), представляващи полагащото се на ответното дружество юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част искането по чл.78,ал.8 ГПК на ответника „ФЕООД
за юрисконсултско възнаграждение до пълния предявен размер от 360 лв (триста и
шестдесет лева).
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от получаването на
преписа от настоящото определение от страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на всяка от страните по делото преписи от настоящото определение
(чл.7,ал.2 ГПК).
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищеца и преписи от отговорите на исковата молба за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5