№ 552
гр. Плевен, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20254430201315 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
Постъпила е жалба от Л. Д. И., с ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № 25-0938-001733/03.06.2025г. на **** група в ОДМВР
Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, упълномощен със Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г., с което на жалбоподателя Л. И., е наложено
административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП -
глоба в размер на 50 лв., за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. На основание
Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. П. П. от АК-Плевен. Процесуалният представител на
жалбоподателя, адв. П. моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. В представените писмени бележки от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя, адв. П. се излагат
доводи, че при наличието на безспорни доказателства за влошеното
1
здравословно състояние на доверителят му, които са приложени към
подадената от жалбоподателя възражение по реда на чл.44 от ЗАНН,
наказващият орган е издал наказателно постановление, с което е
санкционирал деяние, което не съставлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН. По делото са представени писмени доказателства –
заверено копие от Експертно решение на ТЕЛК, медицинска бележка от
12.03.2023г. и медицинска бележка изх.***, издадени от д-р П.В.В., както и
заверено копие от Експертно решение на ТЕЛК от 17.09.2025г. Моли се да
бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение за
производството пред настоящото инстанция. Излагат се доводи, че
обжалваното наказателно постановление е издадено в разрез, както с
материалния, така и с процесуалния закон.
Административнонаказващият орган **** група в ОДМВР Плевен,
сектор „Пътна полиция“ – Плевен, редовно призован, не се представлява и не
изразява становище по нея.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя изложени в жалбата,
както и изложените в съдебно заседание от процесуалния му представител,
констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
На 07.05.2025г., около 08:35 часа жалбоподателят Л. Д. И. управлявал в
гр. Плевен, кръстовище образувано от ул. „****“ и ул. „****“ с посока на
движение към ул. „****“, лек автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. № ****.
Жалбоподателят И. бил спрян за проверка от свидетелите Д. Р. М. и И. П. И. -
длъжностни лица при сектор „Пътна полиция“ Плевен, ОДМВР – гр. Плевен.
В хода на проверката длъжностните лица констатирали, че водачът по време
на движение не използва обезопасителен колан, а МПС било оборудвано с
такъв. По време на проверката водача не представил пред длъжностните лица
болничен лист, амбулаторен лист или ТЕЛК решение. За констатираното
нарушение длъжностните лица съставили АУАН Серия GA №
3530968/07.05.2025 г., с който на Л. Д. И. било вменено нарушение на чл. 137а,
ал.1 от ЗДвП – водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато
2
е в движение, не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал с
възражения. В законоустановения тридневен срок било депозирано писмено
възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН с приложени писмени
доказателства.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя Л. И. на основание чл.183, ал.4, т. 7, пр. 1 от ЗДП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 50,00 лева за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Видно от показанията на свидетелите Д. Р. М. и И. П. И., които съдът
кредитира напълно като обективни и кореспондиращи с възприетата от него
доказателствена основа същите са категорични и последователни в
показанията си, че по време на проверката във визирания пътен участък е
установено, че жалбоподателят се движил без поставен обезопасителен колан.
Показанията на свидетелите намират опора и в съставения и приложен към
делото АУАН Серия GA № 3530968/07.05.2025 г., чиято доказателствена сила
при съобразяване разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДП не е оборена. Тоест
доказателства в обратна насока от жалбоподателя не са ангажирани и при
съобразяване на презумптивната доказателствена сила на АУАН се налага
извода за съставомерно деяние по чл. 137А, ал.1 от ЗДП от обективна страна.
При извършената служебна проверка за допуснати нарушения в хода на
административно наказателното производство, съдът не констатира такива,
които да водят до опорочаване на същото. При съставяне на АУАН и издаване
на обжалваното НП са спазени изискванията, посочени в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН е изготвен от Д. Р. М. – **** към сектор „Пътна
полиция“ – Плевен, ОДМВР-Плевен и следователно от лице, разполагащо с
правомощие да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, съгласно приложената
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
Актът е съставен в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. В същия са
посочени датата и на извършване на нарушението, описание на същите и
обстоятелствата, при които са осъществени.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга
на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
3
закона.
Жалбоподателят Л. Д. И. е привлечен към административнонаказателна
отговорност за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, която въвежда
задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Алинея 2-ра, т.2 от чл.137а от ЗДвП обаче въвежда изключения от
това правило по отношение на лицата, чието физическо състояние не
позволява използването на обезопасителен колан. Конкретният случай е точно
такъв – по делото са приетите писмени доказателства – заверено копие от
Експертно решение на ТЕЛК, медицинска бележка от 12.03.2023г. и
медицинска бележка изх.***, издадени от д-р П.В.В., както и заверено копие
от Експертно решение на ТЕЛК от 17.09.2025г. с отразяване, че се
освобождава от носене на предпазен колан при шофиране и че на болния е
противопоказно от използване на предпазни колани. От издаденото на
жалбоподателя Експертно решение на ТЕЛК №**** от 13/18.01.2024г. се
установява, че жалбоподателят е с диагноза „****“. Придружаващи
заболявания: „****“, „****“, „****“. В анамнеза е отразено, че на същия е
„***. С оплаквания от умерена болезненост в областта на оперативната рана и
общ дискомфорт.“ Експертното решение е издадено за срок от две години и
важи до 01.10.25 г. В последващото Експертно решение на ТЕЛК №*** от
****г. се установява, че същият е с водеща диагноза “**** (***)”.
Жалбоподателят е със 95% трудова неработоспособност, по съвкупност от
цитирани в експертното решение на ТЕЛК заболявания.
Съдът като съобрази представените писмени доказателства за
здравословното състояние на жалбоподателя Л. Д. И., счита, че той е сред
лицата, попадащи в хипотезата на чл.137а, ал.2, т. 2 от ЗДвП, тоест
физическото му състояние не е позволявало използването на обезопасителен
колан, поради което не е бил задължено лице по чл.137а ал.1 от ЗДвП и
следователно не е осъществил състава на нарушение визиран в чл.183, ал.4,
т.7, пр.1 от Закона за движение по пътищата вр. с чл.137а ал.1 от ЗДвП. С
оглед на гореизложеното спрямо жалбоподателя не е съществувало
задължение за използване на обезопасителен колан към момента на
извършване на нарушението.
4
От гореизложеното следва извода, че наложеното на жалбоподателя
административно наказание е незаконосъобразно и само на това основание
обжалваното наказателно постановление, следва да бъде отменено, а
подадената жалба следва да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова, ДВ бр.94/2019г.),
страните имат право на разноски.
Съгласно т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган.
Според съда делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
което да налага присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над
минимума, предвиден в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и по-точно, съгласно изменението на същата от
04.11.2022г. до настоящия момент съгласно чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1,
минималното възнаграждение е 400 лева.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР-
Плевен, следва да бъде осъдена да заплати на адв. П. П. от АК- Плевен, сумата
от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща осъщественото безплатно
процесуално представителство и защита на Л. И..
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0938-001733/03.06.2025г.
на **** група в ОДМВР Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен,
упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., с което на
жалбоподателя Л. И., е наложено административно наказание на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП. На основание Наредба N Iз-2539 от 17.12.2012г. на
МВР се отнемат общо 10 точки.
ОСЪЖДА ОД на МВР – ПЛЕВЕН да заплати на основание чл.63, ал.3
от ЗАНН, вр. чл.38, ал.2 от ЗА на адв. П. П. адвокатско възнаграждение в
5
размер на 400 лева за направените по АНД №1315/2025г. по описа на РС-
Плевен разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен
съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6