Решение по дело №2290/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1782
Дата: 6 април 2023 г. (в сила от 6 април 2023 г.)
Съдия: Любомир Василев
Дело: 20231100502290
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1782
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.а

Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100502290 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2290/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. Б. П. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №13847 от 01.12.2022 г постановено по гр.д.
№15348/2022 г на СРС , 120 състав ; в частта , с която е признато за установено по искове с
правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на
“Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София срещу П. , че същата дължи сумата
от 3273,95 лева незаплатена топлинна енергия за периода 08.10.2018 г – м.04.2020 г за
апартамент №105 в гр.София ж.к.****1, ведно със законната лихва от 22.11.2021 г до
окончателното заплащане на сумата ; сумата от 526,58 лева лихви за забава върху
посочената главница за периода 15.09.2019 г – 04.11.2021 г ; сумата от 24,99 лева за дялово
разпределение за периода м.07.2019 г – м.04.2020 г ; и сумата от 4,75 лева лихви за забава
върху посочената главница за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г – 04.11.2021 г ;
за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.12.2021 г по
ч.гр.д.№66385/21 г на СРС , 120 състав ; както и в частта , в която П. Б. П. ЕГН **********
от гр.София е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 729,31 лева
разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Липсва валиден договор
за доставка на топлинна енергия , въззивникът не подавал молба-декларация за откриване на
партида и не е потребител на топлинна енергия . Ищецът не е легитимиран по иска за дялово
1
разпределение . При липса на данни за суброгация сумата за дяловото разпределение се
дължи на третото лице. Не се дължат лихви за забава върху главницата за топлинна енергия .
Уредбата в чл.33 от ОУ /2016 г / е неясна и вътрешно противоречива . За главницата за
дялово разпределение не е предвиден срок за плащане , липсва и покана от ищеца и не се
дължат лихви за забава .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Техем сървисис” ЕООД ЕИК **** гр.София не взема становише по
въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.12.2022 г,
поради което въззивната жалба от 20.12.2022 г е подадена в срок
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС.
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират .Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Решението на СРС е частично неправилно в обжалваната част .
Въззивникът е собственик на процесния имот според нотар.акт на стр.13-14 от делото пред
СРС . Същият е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153
ЗЕ . С Решение № 5 от 22 април 2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г.,
Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от ЗЕ. В мотивите на
Решението е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ изпълняват
конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на
топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона за
собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
2
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. С оглед на изложеното се налага изводът , че отказ
изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа
сграда в режим на етажна собственост е недопустим, тъй като всички съсобственици
поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите
части и сградната инсталация. Друго законодателно разрешение за общите части на сграда
- етажна собственост не може да се даде предвид характера на подобни сгради. При
специалната уредба на ЗЕ не е необходимо подписване на писмен договор с ответника, нито
подаване на молба-декларация за откриване на партида .
Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ. Налице е
специален закон , който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по отношение на
необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ .
Според СТЕ измерването и отчитането на доставената топлинна енергия и начисляването на
сметки е извършвано съгласно действащата нормативна уредба. От отчетеното количество
топлинна енергия са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция за сметка
на ищеца . Дяловото разпределение и изравнителните сметки са изготвени съобразно ЗЕ и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването . Топломерът в абонатната станция е
преминал периодични проверки и има съответните свидетелства .
СТЕ и ССЕ установяват извършване на дялово разпределение , което е фактурирано и
заплатено от ищеца , но не е заплатено от ответника . Ищецът е материално-правно
легитимиран по иска за дялово разпределение съгласно чл.22 ал.2 и чл.36 от ОУ /2016 г / .
Съгласно ССЕ лихвите за забава върху задълженията за топлинна енергия са
законосъобразно начислени съгласно чл.33 ал.4 ОУ /2016 г / върху реално дължимите суми
установени с издадените фактури .
Неправилно СРС е приел , че в случая се дължат и лихви за забава върху сумата за дялово
разпределение . Чл.22 ал.2 и чл.36 от ОУ /2016 г / не посочват срок , в който потребителите
трябва да заплащат главницата за дялово разпределение , а за нея са неприложими чл.32 и
чл.33 от ОУ /2016 г /. Ищецът не е представил доказателства за покана до длъжника по чл.84
ал.2 ЗЗД , поради което не е възникнало задължение за лихви за забава върху главницата за
дялово разпределение . В тази част решението на СРС трябва да се отмени и искът за лихви
за забава върху главницата за дялово разпределение да се отхвърли .
В останалата обжалвана част решението на СРС трябва да се потвърди . С оглед изхода на
делото в тежест на ищецът има право на по-малко , а ответникът на повече разноски пред
СРС .
По изложените съображения , СЪДЪТ
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №13847 от 01.12.2022 г постановено по гр.д.№15348/2022 г на СРС ,
120 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422
ГПК във вр.чл.86 ЗЗД на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София срещу П.
Б. П. ЕГН ********** от гр.София , че същата дължи сумата от 4,75 лева лихви за забава
върху главница за дялово разпределение за периода 31.08.2019 г – 04.11.2021 г ; за която
сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.12.2021 г по ч.гр.д.
№66385/21 г на СРС , 120 състав ; както и в частта , в която П. Б. П. ЕГН ********** от
гр.София е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД разликата над 728,48 лева до
729,31 лева разноски пред СРС ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София да се признае
за установено , че П. Б. П. ЕГН ********** от гр.София , че дължи на основание чл.422 ГПК
във вр.чл.86 ЗЗД сумата от 4,75 лева лихви за забава върху главница за дялово
разпределение за периода 31.08.2019 г – 04.11.2021 г ; за която сума /частично/ е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.12.2021 г по ч.гр.д.№66385/21 г на СРС , 120
състав.
ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в частта , в която е признато за установено
по иск на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София , че П. Б. П. ЕГН
********** от гр.София , дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД сумата от 3273,95 лева незаплатена топлинна енергия за периода 08.10.2018 г –
м.04.2020 г за апартамент №105 в гр.София ж.к.****1, ведно със законната лихва от
22.11.2021 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата от 526,58 лева лихви за забава
върху посочената главница за периода 15.09.2019 г – 04.11.2021 г ; и сумата от 24,99 лева за
дялово разпределение за периода м.07.2019 г – м.04.2020 г ; както и в частта , в която П. Б.
П. ЕГН ********** от гр.София е осъдена да заплати на на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* , гр.София сумата от 728,48 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* , гр.София , да заплати на П. Б. П.
ЕГН ********** от гр.София допълнително още 0,55 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА П. Б. П. ЕГН ********** от гр.София да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
ЕИК ********* , гр.София сумата от 49,88 лева разноски пред СГС / по компенсация /.
Решението е постановено при участието на “Техем сървисис” ЕООД ЕИК **** гр.София
като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК ********* .
Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от
исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5