№ 18924
гр. С., 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110116236 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД „А. Б.“ АД срещу ЗАД
„Д. Б. Ж. З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 02.01.2022 г., в района на общински път без име в община
Смолян, при посока на движение от връх Перелик към разклон с път III 866, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско” за автомобил „Мерцедес Г 500“, рег. № А **** КН и на автомобил „Мерцедес
МЛ 500 4 Матик“ с рег. № А **** МР, е реализирано събитие – ПТП, между
застрахованите при него леки автомобили и лек автомобил „Субару Форестер“, рег. №
РВ **** ТХ. Сочи, че вина за настъпването му имал водачът на лек автомобил „Субару
Форестер“, рег. № РВ **** ТХ, който при несъобразяване скоростта си на движение и
състоянието на пътя (заледена пътна настилка) и при спускане на дясна крива, поднася
наляво, навлиза в лявата част на платното за движение и удря движещите се в
насрещната посока лек автомобил „Мерцедес Г 500“, рег. № А **** КН и лек
автомобил „Мерцедес МЛ 500 4 Матик“ с рег. № А **** МР. Твърди, че в причинна
връзка с описаното ПТП са причинени щети на застрахованите при него автомобили.
Ищецът твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 664,62 лв. по
отношение на автомобил „Мерцедес Г 500“, рег. № А **** КН и 1332,61 лв. по
отношение на автомобил „Мерцедес МЛ 500 4 Матик“ с рег. № А **** МР. Поддържа,
че по отношение на лек автомобил „Субару Форестер“, рег. № РВ **** ТХ към дата на
ПТП била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество,
като с оглед извършеното плащане възникнало регресното му вземане срещу ответника
за платеното застрахователно обезщетение. Твърди, че ответникът е бил поканен да
заплати претендираните в настоящото производство главници, но ответникът отказал.
Въз основа на изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
1
679,62 лв., включваща 15 лв. ликвидационни разноски и представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени на автомобил „Мерцедес Г 500“, рег. № А **** КН,
и сумата от 65,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2022
г. до 29.03.2023 г., както и сумата от 1347,61 лв., включваща 15 лв. ликвидационни
разноски и представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на
автомобил „Мерцедес МЛ 500 4 Матик“ с рег. № А **** МР, както и сумата от 130,46
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 28.04.2022 г. до 29.03.2023 г.
Претендира разноски
Ответникът – ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба, оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва
механизма на пътно-транспортното произшествие, причинно-следствената връзка с
настъпилите вреди и вината на застрахования при него по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач. Твърди, че вината за настъпване на процесното ПТП е на водачите
на застрахованите при ищеца автомобили, а при условията на евентуалност навежда
възражение за съпричиняване. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото с доклада п делото са отделени следните
обстоятелства: на 02.01.2022 г. в 13:55 часа, на общински път без име в община
Смолян, при посока на движение от връх Перелик към разклон с път III 866 е
настъпило ПТП, като управляваният от К. П. Ж. лек автомобил марка „Субару“, модел
„Форестер“ с рег. № РВ **** ТХ, блъска последователно лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. № А **** КН, управляван от Динко Д. Динев, и лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 500 4 МАТИК“, с рег. № А **** МР,
управляван от Георги Николов Карамихалев; наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
застрахования автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. № А **** КН, към
момента на реализиране на риска; наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на
застрахования автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 500 4 МАТИК“, с рег. № А
**** МР, към момента на реализиране на риска; че ищцовото дружество е изплатило
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на собственика на застрахования
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. № А **** КН, в размер на 664,62
лв. (шестстотин шестдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки); че ищцовото
дружество е изплатило застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на
собственика на застрахования автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 500 4
МАТИК“, с рег. № А **** МР, в размер на 1332,61 лв. (хиляди триста тридеесет и два
лева и шестдесет и една стотинки); че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача
на увреждащия автомобил марка „Субару“, модел „Форестер“ с рег. № РВ **** ТХ,
към момента на настъпване на процесното ПТП.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), според което всички вреди по автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г 500“, с
2
рег. № А **** КН, както и всички вреди по автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
500 4 МАТИК“, с рег. № А **** МР, се намират в пряка причинно – следствена връзка
с процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. № А **** КН, изчислена на база средни пазарни
цени към дата на ПТП, е в размер на 994,46 лв., а същата, изчислена по цени на
официалния за марката сервиз към дата на ПТП, е в размер на 1992,86 лв. Стойността
необходима за възстановяване на автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 500 4
МАТИК“, с рег. № А **** МР, изчислена на база средни пазарни цени към дата на
ПТП, е в размер на 6249,80 лв., а същата, изчислена по цени на оригинални резервни
части и труд от официалния за марката сервиз към дата на ПТП, е в размер на 8485,40
лв. Вещото лице е посочило, че обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск,
свързан със застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ при
ПТП са в размер между 15,00 лв. и 25,00 лв. Вещото лице е посочило, че от
приложените по делото доказателства, може да се направи извод, че водачът на
автомобил марка „Субару“, модел „Форестер“, с рег. № РВ **** ТХ, при десен завой
на пътя и заледен участък, губи контрол над управлението на автомобила и навлиза в
лентата за насрещно движение. Водачите на автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г
500“, с рег. № А **** КН, и автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 500 4 МАТИК“,
с рег. № А **** МР, са се движили в дясната лента за движение и липсват данни за
предприети от тях маневри.
Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната
стойност на ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер и поведението на водачите.
От разпита на свидетеля К. Ж., водач на лек автомобил марка „Субару“, модел
„Форестер“, рег. № РВ **** ТХ, се установява, че процесното ПТП е настъпило на
общински път без име в община Смолян, при посока на движение от връх Перелик.
Свидетелят, управлявайки автомобила, е загубил контрол върху последния при остър
десен завой поради влошена пътна обстановка, в частност заледен път, като е ударил
други два автомобила марка „Мерцедес“. На мястото на ПТП пристигнали органи на
КАТ. Протоколи за ПТП са били съставени на мястото на произшествието.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични, отразяващи
непосредствените му впечатления и непротиворечиви. Ето защо съдът оценява
показанията на св. Ж. като такива, които могат да служат като достоверна основа за
изграждане на фактическите констатации на съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По исковете с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на
3
лице, причинило увреждане на имуществото на застраховани лица при ищеца по
договори за имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявените искови
претенции с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата. В тежест на ответника е и
да докаже възражението за съпричиняване
Ето защо, по така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже каква е
действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
основателни. Съображенията за това са следните:
Спорно по делото е обстоятелството относно наличието на противоправно
поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил. Наличието на
такова съдът приема за установено въз основа на изслушаните по делото свидетелски
показания и заключението на САТЕ, съгласно които ударът между процесните ППС е
настъпил поради поведението на водача на лек автомобил марка „Субару“, модел
„Форестер“, рег. № РВ **** ТХ. Противоправността се изразява в нарушение на
разпоредбата на 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразят с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението, каквато се явява и заледяването на
пътя.
Видно от неоспореното заключение на САТЕ по поставения втори въпрос, както
и от показанията на свидетеля, е налице пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и
настъпилите вреди върху застрахованите при ищцовото дружество автомобили.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест в доклада по делото
ответникът не е ангажирал доказателства, които да опровергаят презумпцията за вина
на водача на застрахования при него лек автомобил съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
4
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, Решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, Решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните,
към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването на причинените
вреди на база средни пазарни цени са били необходими 994,46 лв за автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Г 500“, както и 6249,80 лв. за отстраняването на причинените
вреди на база средни цени по отношение на автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ
500 4 Матик“. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 15 лв. за обичайните
разноски за ликвидиране на първата щета и още 15 лв. за обичайните разноски за
ликвидиране на втората щета. По отношение на възражението на ответника, че
обезщетението се претендира в завишен размер, като същото следва да бъде изчислено
на база Методиката за уреждане на претенции по Наредба № 24 от 08.03.2006 г., следва
да се посочи, че същата е неприложима към настоящия спор, тъй като методиката
служи за минимална долна граница при положение, че не са представени надлежни
доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато обезщетението се
определя по експертна оценка, извършена извънсъдебно от застрахователя. От друга
страна сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
отразява адекватния стойностен еквивалент на вредите към датата на процесното ПТП,
тъй като при изчисляването са съобразени цените само от ограничен сегмент от
пазара. От друга страна посочената от вещото лице стойност на база средни пазарни
цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти, поради
което именно тази стойност съдът приема като обективен критерий за действително
причинените вреди. Ето защо възражението се явява неоснователно.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая – в размер на извършеното
плащане на сумата от 664,62 лв. за първия автомобил, и 1332,61 лв. за втория. Съгласно
чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените
5
обичайни разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 15 лв.
представлява обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско
при ПТП. Поради което общият размер, за която възниква ликвидационното вземане,
възлиза на сумата от 679,62 лв. и 1347,61 лв. по двата иска за главница. Следователно
исковете следва да бъдат уважени за пълните предявени размери.
По възражението за съпричиняване:
Ответното дружество в законоустановения преклузивен срок е релевирало
възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно сочената
разпоредба, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако
и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за увеличаване на размера
им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието
на установено по делото противоправно поведение на самия пострадал, с което той е
създал предпоставки за собственото си увреждане и обективно е допринесъл за
настъпването му, без да е необходимо да е действал виновно. Следователно
необходима е причинно-следствена връзка между това действие или бездействие и
настъпване на вредоносния резултат. Приносът на пострадалия следва да е конкретен и
доказан по несъмнен начин, като не може да е хипотетичен и да почива на
предположения. По делото се установи за доказано, че водачите на увредените
автомобили са се движили правомерно в дясната лента за движение и не са налице
маневри от тяхна страна, които да са в причинно-следствена връзка с настъпването на
вредоносния резултат. С оглед горното съдът намира за неоснователно релевираното
от ответната страна възражение за съпричиняване.
Ето защо, предявените искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ следва да
бъдат уважени в пълния заявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Периодът на забавата в случая е от 28.05.2022 г. до 29.03.2023 г. Не се спори, че
ответникът е бил поканен да плати сумите, като от приложено по делото писмо от
ответника до ищеца /л. 63/ се установява, че датата на изготвяне на същото е
26.04.2022 г., съответно това е най-късната и доказана по делото дата, на която
ответникът е узнал за претенцията. Следователно ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на 30 дни, т.е. от 27.05.2022 г. Предвид установения по делото размер на
главницата, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен
калкулатор (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) размера на дължимото
обезщетение за забава за периода от 27.05.2021 г. до 29.03.2023 г., което възлиза на
сумата от 60,32 лв. – по отношение на главницата от 679,62 лв., и 119,60 лв. – по
отношение на главницата за 1347,61 лв.
Следователно исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат
уважени за сумата от 60,32 лв. и 119,60 лв. за периода от 27.05.2022 г. до 29.03.2023 г.,
като бъдат отхвърлени за разликата над сумата от 60,32 лв. до 65,79 лв. и за разликата
над сумата от 119,60 лв. до 130,46 лв., и за периода от 26.04.2022 г. до 26.05.2022 г.,
6
като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира такива в общ размер на 1014,18 лв. (109,12 лв. държавна
такса, 300 лв. депозит за съдебно-автотехническа експертиза, и 605,06 лв. платено
адвокатско възнаграждение). Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1006,73 лв.,
представляваща разноски по делото.
Ответникът е доказал извършване на разноски в общ размер от 380 лв. (300 лв.
депозит за САТЕ и 80 лв. депозит за разпит на свидетел), като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на 100 лв. на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 3,53 лв., представляваща разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на ЗАД „А. Б.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 16, по
иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 679,62 лв., представляваща
регресното вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“
за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 02.01.2022 г. на общински
път в община Смолян, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2022 г. до
окончателното плащане, и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 60,32
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.05.2022 г. до 29.03.2023 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район И., ж. к. Д., бул. „Г. М. Д.“ № 1, да заплати на ЗАД „А. Б.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 16, по
иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ сумата от 1347,61 лв.,
представляваща регресното вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на
02.01.2022 г. на общински път в община Смолян, ведно със законната лихва, считано
от 28.05.2022 г. до окончателното плащане, и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 119,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 27.05.2022 г.
до 29.03.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 16 срещу ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ж. к. Д., бул. „Г. М.
Д.“ № 1 искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за разликата над сумата
7
от 60,32 лв. до пълния предявен размер от 65,79 лв. и за разликата над сумата от 119,60
лв. до пълния предявен размер от 130,46 лв., и за периода от 26.04.2022 г. до 26.05.2022
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК:
*********, да заплати на „ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК: *********, сумата от 1006,73 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК: *********, сумата от 3,53 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8