Решение по дело №8877/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266703
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 26 ноември 2021 г.)
Съдия: Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Дело: 20201100508877
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта

            Р Е Ш Е Н И Е

 

                        Гр. София, 26.11.2021 г.

 

                           В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

                              ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                       КАЛИНА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 8877 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

 

С решение № 813 от 03.01.2020 г., постановено по гр.д. № 25741/2018 г. на Софийски районен съд, 82 състав, е признато за установено по отношение на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, че П.П.П. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 1 190,13 лева, представляваща 1/4 от стойността на електроенергията, начислена от „Ч.Е.Б.“ АД по едностранна корекция на сметка по фактура № **********/26.03.2018 г. за периода 23.12.2017 г. - 22.03.2018 г. и че В.С.П. не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 3 570,37 лева, представляваща 3/4 от стойността на електроенергия, начислена от „Ч.Е.Б.“ АД по едностранна корекция на сметка по фактура № **********/26.03.2018 г. за периода 23.12.2017 г. - 22.03.2018 г.

Със същото решение „Ч.Е.Б.” АД е осъдено да заплати на П.П.П., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева - разноски по делото, а на В.С.П. сумата от 622,81 лева - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.” АД, с която се обжалва постановеното от СРС на 03.01.2020 г. съдебно решение, с което е уважен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК при твърденията, че решението е  неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, като същото е постановено в противоречие с разрешенията, дадени в Решение № 124/18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III ГО, Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д.№ 961/2016 г., II ТО на ВКС. Искането към съда е да отмени решението, като искът бъде отхвърлен изцяло. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответниците по жалбата – П.П.П. и В.С.П., чрез пълномощника си адв. Т. Д., са депозирали в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор в 7 стр., с който оспорват въззивната жалба по подробно изложени в него съображения. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, съобразено със задължителната съдебна практика. Молят съда да потвърди първоинстанционното решение, както и да им бъдат присъдени направените разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от общо 4 760,50 лв., /от която ищецът П.П. претендира, че не дължи ¼ от стойността й, а именно 1 190,13 лв., а ищцата В.П. претендира, че не дължи ¾ от нея, а именно 3 570,37 лв./, посочена като дължима по фактура № **********/26.03.2018 год. за периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г., тъй като същата е начислена без основание.

Атакуваното решение е валидно и допустимо.

От фактическа страна съдът приема следното:

По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.

Не е спорно, че между страните съществува валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия. Във връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на електрическата енергия, която е потребена от ищците и е начислена сумата от 4 760,51 лв. по фактура № **********/26.03.2018 год. за периода 23.12.2017 г. – 22.03.2018 г.

Спори се между страните в производството за дължимостта на сумата 4 760,51 лева, представляваща едностранно коригираната електрическа енергия за периода 23.12.2017 г. - 22.03.2018 г. на основание фактура № **********/26.03.2018 г. и Констативен протокол № 1019763 от 22.03.2018 г.

От приетия пред СРС констативен протокол № 1019763 от 22.03.2018 г. за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия, съставен от служители на „Ч.Р.Б.“ АД, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите се установява, че на 22.03.2018 г. е била извършена техническа проверка на електромера, монтиран за отчитане на енергията в обекта на ищците, която е установила, че пломбата на капачката на клемния блок на електромера е със срязана пломбажна тел. Липсват индикации за 2 и 3 фаза на дисплея на електромера. Пластините, свързавщи токовите и напреженовите бобини на втора и трета фаза са издърпани в крайно дясно положение. Прекъснати са електрическите връзки между токовата и напреженовата бобини на фази втора и трета на електромера. Било е извършено измерване с еталонен уред, който е измерил грешката /-76,76%/, с която електромера отчита консумираната през него ел.енергия в момента на проверката.

Начинът на извършване на проверката се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели.

Разпитан свидетеля Р.Х.Д.заявява, че работи при ответника като техник ел.системи. Присъствал на извършената проверка на процесния адрес, който се посещава много редовно, тъй като за него имало съставени 4-5 протокола. При отваряне на таблото се видяло, че на електромера липсва индикация за 2 и 3 фаза, което говори за вид нарушение, което значи, че тези две фази не отчитат енергията, която минава през тях и съответно тя не се заплаща от потребителите. Заявява, че потърсили потребителите, но същите отсъствали. Уведомили МВР, дошъл автопатрул от гр. Етрополе, показали на служителя на МВР нарушението и той разписал протокола.  

Свидетеля Ц.П.Й., която работи в МВР заявява, че е била повикана на проверката. Когато отишла електромера бил откачен. Било й обяснено, че има неправомерно присъединяване и тя подписала КП.

От представеното пред СРС предложение за корекция на сметка е видно, че процесната сума е начислена като корекция по раздел IX от ПИКЕЕ, като въз основа на констативния протокол по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електрическа енергия за периода 23.12.2017 г. - 22.03.2018 г. в размер на 25932 kWh.

За начислената сума ответникът е съставил Фактура № **********/16.05.2018 г. с получател – В.С.П. и сънаследници на стойност 4 760,51 лв. с ДДС.    

От заключението на вещото лице инж. Д. Георгиев по изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че след манипулиране на пломбата на капачката е осъществен нерегламентиран достъп до клемния блок на електромера, умишлено е предприето отвиване на болчетата и преместване  на деривационните пластини на фази “Т” и “S” в крайно дясно положение, поради което е прекъсната връзката между токова и напреженова ел. бобини на фази “Т” и “S” на електромера, като в резултат са отпаднали измерителните групи на фази “Т” и “S”. Вещото лице е посочило, че след като е останала само измерителната група на фаза ,Д”, електромерът измерва с грешка - 76,76 %, като за периода 24.12.2017 г. - 22.03.2018 г. незащитената енергия от 25932 kWh е на стойност 4 760,51 лева с ДДС.

При така установените факти, СГС намира следното от правна страна:

Съгласно възраженията наведени във въззивното производство относно наличието на основание за начисляване на суми на ищеца въз основа на корекции, в допълнение на изложеното от СРС и във връзка с доводите и възраженията на двете страни направени във въззивното производство, настоящата инстанция приема следното: 

Страните не спорят, а и от ангажираните доказателства се установи, че са били обвързани от облигационна връзка за доставка на електрическа енергия от ответника за адрес: гр. Етрополе, ул. „******, с клиентски № 300125032796.

Във връзка с извършена проверка от ответника е установено неотчитане на електрическата енергия, която е потребена от ищците. Съдът възприема удостоверените в съставения констативен протокол обстоятелства, доколкото пряко кореспондират с ангажираните свидетелски показания от лицата, участвали при извършената проверка и съставянето на констативния протокол.

Настоящият съдебен състав, намира, че от събраните доказателства не може да се направи извод, че ответникът има основание да начисли сумите по корекцията. При доказателствена тежест за ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, същият не установява ищците да му дължат исковата сума на основание предвидена отговорност в ПИКЕЕ по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).

Въззивният съд споделя изводите, до които е достигнал и СРС, че ответникът не установява ищецът да му дължи исковата сума на основание ПИКЕЕ, приети по силата на законова делегация (със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).

До изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. практиката на съдилищата, вкл. постановената от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, непротиворечиво приемаше, че и при действието на ЗЕЕЕ (отм.), и при действието на ЗЕ липсва законово основание за едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа енергия. Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – в този смисъл решение № 115/20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, в което е цитирана и многобройна практика по реда на чл. 290 ГПК. В  решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО е прието още, че доставчикът на електрическа енергия – лицензианта е длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните средства; че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия, както и че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, І ТО е прието и че възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху СТИ - задължението е за бездействие, поради което основание за ангажиране на отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият е поел да не осъществява, като тежестта на доказване е на доставчика на електрическата енергия.

Съгласно измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ, като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, те трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.

При така очертаната уредба следва да се приеме, че е налице процедура, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В този смисъл е задължението на продавача да предвиди в ОУ на договора ред за уведомяване на клиента при извършване на такава корекция, както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на сметки за минал период, е необходимо наличието и на двете предвидени в закона предпоставки – изменение на съдържанието на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.

Второто условие е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г., но по делото не се установява да е реализирано първото условие. В приетите пред СРС ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща корекция на сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната наличност на посочените две предпоставки е налице произнасяне по реда на чл. 290 ГПК от ВКС – решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО, решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др. След като ответникът, чиято е тежестта, не е доказал да е променил съобразно изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме, че не е налице изпълнение на вмененото му от закона задължение. При това, предвидената в закона процедура не е завършена и не се е породило право на ответника да коригира сметките на клиентите за минал период.

Въпреки изложеното, дори задължението за изменение на ОУ на доставчика да беше изпълнено, настоящият въззивен състав счита, че не са налице основания за ангажиране на обективната отговорност на потребителя - ищец. Обективната (безвиновна) отговорност на едно лице може да бъде предвидена единствено в закон или по изрична законова делегация. Противно на твърденията на ответника във въззивната жалба, настоящият състав намира, че в ЗЕ не е предвидена обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия за заплащане на стойност за минал период при неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, а липсва и законова делегация, даваща право на ДКЕВР да предвиди такава обективна отговорност. Внимателният прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ показва, че в обхвата на законовата делегация не е включено такова право на административния орган - делегацията касае буквално създаване на „правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване”, но не и право на ДКЕВР да предвижда безвиновна, обективна отговорност на потребителя на електрическа енергия. Предвид изложеното, липсва изменение на нормативната уредба, което да дава право на продавача да прави корекции на сметки за минал период, без да е установена вина на потребителя или без да е установен периода на неотчетена електрическа енергия и нейния размер, както е в случая. Възраженията на ответника в посочения смисъл са изцяло неоснователни и не се споделят от настоящия състав.

Не на последно място, по делото не се установява неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя. Категорично установен от доказателствата - констативен протокол, свидетелски показания и заключение на техническата експертиза - е само фактът на неточно отчитане на електроенергия, но не и че въздействие върху СТИ е осъществено от или със знанието на потребителя.

Като съобрази изложеното и доколкото крайните изводи на двете инстанции  съвпадат, атакуваното решение следва да се потвърди.

По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на П.П.П. следва да се присъди сумата от 300 лв., представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение, а на В.С.П. следва да се присъди сумата от 480 лв., представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение. Възражението на въззивника-ответник за прекомерност на адв.възнаграждение на въззиваемите-ищци е неоснователно и следва да се остави без уважение.

 

При тези мотиви, Софийски градски съд,

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 813 от 03.01.2020 г., постановено по гр.д. № 25741/2018 г. на Софийски районен съд, 82 състав, вкл. в частта за разноските.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на П.П.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300 лева - разноски по делото за адв.възнаграждение.

ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.С.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 480 лева - разноски по делото за адв.възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.