№ 4393
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502756 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. В. Т., ЯВ. ХР. Т. и ЕЛ. ХР. К., тримата от гр.
Несебър, Бургаска област срещу Решението № 262458/11.08.2021 год. по гр. дело №
16967/2019 год. по описа на РС-Варна, в частта му с характер на определение, с която е
прекратено производството по цитираното гражданско дело в частта му по предявения от
настоящите жалбоподатели против В. Г. ИВ. и ОРЛ. М. ИВ. (съпрузи), двамата от гр. Варна
иск за делба на поземлен имот с идентификатор 10135.71.195 по КК на гр. Варна, с адрес на
поземления имот гр. Варна, район „Одесос", ул. „Дончо Ватаха", № 4, с площ от 281 кв.м.,
при описани граници.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваната му част, по същността
си определение, е неправилно, като се настоява за отмяната му. Изводът на съда, че заявения
за делба поземлен имот представлява обща част на построените в него сгради и делбата му е
недопустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС, е неправилен, като не е съобразена спецификата на
конкретния казус. Жалбоподателите считат, че в случая постановките на ППВС № 2/1982
год. по т. 1, букви „д“ и „е“ от цитирания тълкувателен акт, на които се е позовал районният
съд за да прекрати производството в частта му относно делбата на поземления имот, са
неприложими. Навеждат, че указанията по т. 1, б. д“ и б. „е“ от ППВС № 2/1982 год. имат
предвид случаите, в които всеки един от съсобствениците на поземления имот притежава в
индивидуална собственост изградена в имота сграда, т. е., имат предвид хипотезите, в които
е налице пълна идентичност между собствениците на терена и собствениците на
притежаваните в индивидуална собственост сгради. Настоящият случай не попада в горната
хипотеза, поради което и указанията, дадени с ППВС № 2/1982 год. са неприложими.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, по същността си
определение, с която е прекратено производството по заявения иск за делба на гореописания
поземлен имот.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, отговор на жалбата не е подаден.
Частната жалба е подадена в срок срещу обжалваем акт – определение с преграждащ
по нататъшното развитие на делото характер – и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна като съображенията за това са следните:
1
За да прекрати производството в частта му по предявения от М. В. Т., ЯВ. ХР. Т. и
ЕЛ. ХР. К., тримата от гр. Несебър срещу съпрузите В. Г. ИВ. и ОРЛ. М. ИВ., двамата от гр.
Варна, районният съд, въз основа на събраните доказателства, е приел, че поземленият имот
представлява обща част на построените в имота сгради (чл. 38, ал. 1 ЗС), налице е т. нар.
„хоризонтална етажна собственост“, съответните ид. части от поземления имот са
принадлежност към всяка сграда, поземленият имот няма самостоятелно правно битие, при
което и липсва годен обект за делба. Позовал се е на нормата на чл. 38, ал. 3 ЗС, според
която общите части не могат да се делят, в резултат на което е приел, че делбата на
поземления имот е недопустима и е прекратил делбеното производство в тази му част,
позовавайки се и на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона,
дадени с т. 1, б. д“ и б. „е“ от ППВС № 2/1982 год.
Определението е неправилно.
Обстоятелството, че поземленият имот е обща част на построените в него сгради,
притежавани в индивидуална собственост от съделителите и че според нормата на чл. 38, ал.
3 ЗС, общите части не могат да се делят (т. е.у вещта е неделима по силата на закона) е
въпрос по съществото на спора и има отношение към основателността на иска за делба на
поземления имот, а не към процесуалната му допустимост. С други думи, в случаите, при
които делбеният съд приеме, че заявен за делба имот не е годен обект на правото на
собственост, тъй като няма самостоятелно правно битие, не представлява отделна,
самостоятелно обособена вещ, а е обща част, съответно принадлежност към вещ, която е
самостоятелен обект на правото на собственост, това обуславя извод за неоснователност на
иска и няма отношение към допустимостта му.
Изложеното налага решението в обжалваната част, по същността си определение, с
която е прекратено производството по иска на тримата жалбподатели против съпрузите В.
Г. ИВ. и ОРЛ. М. ИВ. за делба на поземлен имот с идентификатор 10135.71.195 по КК на гр.
Варна, с адрес на поземления имот гр. Варна, район „Одесос", ул. „Дончо Ватаха", № 4, с
площ от 281 кв.м., при описани в решението граници, да се отмени и делото да се върне на
Районен съд – Варна за продължаване на процесуалните действия и постановяване на акт по
същество по така заявения иск.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Решението № 262458/11.08.2021 год. по гр. дело № 16967/2019 год. по описа на
РС-Варна, В ЧАСТТА МУ с характер на определение, с която е прекратено производството
по цитираното гражданско дело в частта му по предявения от М. В. Т., ЯВ. ХР. Т. и ЕЛ. ХР.
К., тримата от гр. Несебър срещу съпрузите В. Г. ИВ. и ОРЛ. М. ИВ., двамата от гр. Варна,
иск за делба на поземлен имот с идентификатор 10135.71.195 по КК на гр. Варна, с адрес на
поземления имот гр. Варна, район „Одесос", ул. „Дончо Ватаха", № 4, с площ от 281 кв.м.,
2
при описани в решението граници и
ВРЪЩА делото на РС – Варна за продължаване на процесуалните действия и
постановяване на акт по същество по така заявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3