Решение по к. адм. дело №1478/2025 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Ж. И. от [населено място] срещу решение № 573 от 26.05.2025 г., постановено по АНД № 5141 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, ХІІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 24-1030-006756 от 20.08.2024 г. на началник група в ОДМВР [област], сектор „Пътна полиция“, в частта с която на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП на И. Ж. И., [ЕГН], от [населено място], [жк], [улица], вх.А, ет.5, ап.16, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно, защото съдът не е взел предвид, че в акта за установяване на административно наказание има пропуски на задължителни реквизити – посоката на движение, номера на булеварда, че автомобилът е такси и дали е бил с клиент в таксито. Иска се отмяна на решението и на наказателното постановление изцяло.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура [област] дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление в обжалваната част, районният съд е приел, че фактическата обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, както и правилно е вменена отговорност за нарушение по чл.137а, ал.1 ЗДвП. Според районния съд макар процесният лек автомобил да е таксиметров, в момента на проверката жалбоподателят е бил без клиенти, който факт не е бил опроверган включително в съдебната фаза, поради което в случая е неприложима нормата на чл.137а, ал.2, т.4 ЗДвП, нито нормата на чл.188, ал.2, т.4 ППЗДвП, която противоречи на чл.137а ЗДвП. Според съда наложено наказание съответства на чл.27 ЗАНН – определено е границите на закона, фиксирано по размер, като за наказващия орган не съществува възможност да се отклонява от него. Актът и наказателното постановление съответстват на изискванията на чл.42, чл.43 и чл.57 ЗАНН. Като неоснователни са преценени възраженията на жалбоподателя за неяснота относно мястото на нарушение, което според съда е достатъчно конкретизирано.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.1 АПК настоящият касационен състав препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Възраженията на касатора са идентични с възраженията, направени пред районния съд, на които този съд е дал обосновани мотивирани отговори и правилно е приложил материалния закон. Вярно е, че нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление не е посочено, че процесният автомобил е таксиметров и дали в момента на проверката в автомобила е имало клиенти, но тези факти са установени по безспорен начин чрез разпит на актосъставителя, които като логични, последователни и непротиворечащи на събраните писмени доказателства са кредитирани изцяло от районния съд. Касаторът не е поискал събиране на други доказателства за установяване на тези факти, нито е оспорил показанията на актосъставителя. След като в момента на проверката в автомобила е нямало клиенти, то без правно значение за съставомерността на нарушение е факта, дали процесният автомобил е регистриран за извършване на таксиметров превоз. Задължението и за таксиметровия водач е същото, както и за всички останали водачи, които не попадат в изключенията на чл.137а, ал.2 ЗДвП.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и решението в обжалваната част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде ос­тавено в сила. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд [област], ХХІІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 573 от 26.05.2025 г., постановено по АНД № 5141 по описа на Районен съд [област] за 2024 година, ХІІ н.с., в обжалваната част.

Решението е окончателно.