№ 81
гр. Габрово, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500322 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците П. П. и Г. П..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се ,че първоинстанционният съд е следвало да съобрази
разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от общите условия, на които се е позовал в решението, съгласно
която ищецът може да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността
върху имота на новия собственик, при неизпълнение от клиент на задължението му по чл.
12, т. 11 и т. 12. Тази разпоредба е в унисон с публичния характер на имотния регистър с
възможността промяната в правото на собственост да се установи от ищцовото дружество.
Сочи се ,че районният съд не е съобразил и разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ОУ, съгласно
която при липса на споразумителен протокол между предишния и новия собственик, новият
собственик се задължава с всички дължими суми за топлинна енергия, възникнали след
датата на смяната на собствеността - в случая 27.12.2019г. Оспорва се разпоредбата на чл.61,
ал.2 от ОУ като противоречаща на чл.153 от ЗЕ. Прави се позоваване на легалната
дефиниция за „битов клиент", предвидена в чл. 1, т. 2 от ОУ и чл. 1, т. 17 от същите, от които
се извежда правилото, че страни по облигационното правоотношение са именно ищцовото
дружество и собствениците на имоти, които са топлоснабдени и които задоволяват
собствени битови нужди.
Претендира се да се отмени първоинстанционното решение по гр.д. № 695/2023г. по
описа на Районен съд - Габрово, в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят
на ищцовото дружество суми за:
- главница за незаплатена топлинна енергия за периода, след като са се разпоредили с
1
правото на собственост върху апартамента, а именно за периода от 27.12.2019г. до м.04,
2021г, както и за обезщетението за забава върху тази главница за периода 16.10.2020г. -
25.10.2022г.;
- главница за незаплатено дялово разпределение за периода, след като са се разпоредили
с правото на собственост върху апартамента, а именно за периода от 27.12.2019г. до м.04,
2021г, както и за обезщетението за забава върху тази главница за периода 01.12.2019г. -
25.10.2022г
и се отхвърлят за тези периоди предявените от ищеца установителни искове.
Постъпил е писмен отговор от насрещната страна, в който се излагат доводи за
неоснователност на въззивната жалба.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Производството по гр.д. № 695/2023г. по описа на Районен съд – Габрово е
образувано по предявен установителен иск по чл.422 ГПК от "*****" срещу ответниците П.
Й. П. и Г. И. П., като солидарни длъжници, за признаване за установено съществуването на
вземанията по издадената заповед за изпълнение по частно гр. дело № 271/2023 г. на РС-
Габрово.
С обжалваното решение е уважен предявеният иск по чл.422 ГПК като е признато за
установено, че ответниците П. Й. П. и Г. И. П. дължат солидарно на "*****" ЕАД, ЕИК
*****, сумата 4224,23 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, доставена за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 год., сумата 688,17 лв. –
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до
25.10.2022 год., сумата 54,33 лева – главница - дялово разпределение за периода от м.10.2019
г. до м.04.2021 г., сумата 11,59 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 год., заедно със законната лихва
върху всяка от главниците, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –17.11.2022 г.
до изплащане на вземането, за които суми в производството по частно гр. дело № 271/2023 г.
на РС Габрово, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. За да уважи исковете
съдът е приел за неоснователно възражението на ответниците,че не отговорят за
задълженията за топлинна енергия за процесния имот след смяната на собствеността.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част.
Предмет на оспорване е дължимостта на сумите за топлинна енергия след датата на
смяната на собствеността – след 27.12.2019г.
От писмените доказателства по делото се установява, че от 1999г. ответниците са
били собственици на недвижимия имот в гр.*****, представляващ апартамент № 70,
находящ се в ж.к. „*****”, бл. 45, вх. Д, ет. 3. Същите са прехвърлили собствеността върху
имота на 27.12.2019г. с нотариален акт № 44, том VI, рег. № 8559, дело № 932/2019 г.
Не се спори ,ча за исковия период процесният имот е бил топлоснабден.
От писмените доказателства се установява, че за сградата, в която се намира
процесният имот, е сключен договор с „*****” ООД за извършване услугата „топлинно
2
счетоводство”, като възложителят, етажните собственици в сградата на адрес: гр. *****,
общ. ***, ж.к. „*****”, бл. 45, вх. Д и вх.Е, са приели разпределението и заплащането на
количеството топлинна енергия между отделните потребители и фактурирането от „*****
*****” ЕАД да се извършва съобразно системата за дялово разпределение, ЗЕЕЕ, Наредбата
за топлоснабдяването и Правилата за дялово разпределение на потребена топлинна енергия
в сгради етажна собственост.
Ответниците не оспорват, че не са заплатили исковите суми – 4224.23 лева,
представляващи стойност на доставена в процесния имот топлоенергия за периода от
м.05.2019 год. до м. 04.2021 г. год., съответно – 54.33 лева - дялово разпределение за периода
от м.10.2019 г. до м.04.2021 г.
Предмет на оспорване е дължимостта на исковите суми от ответниците след датата
на смяната на собствеността – след 27.12.2019г.
За спорното правоотношение са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съгласно чл.153,ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
С ТР № 2 / 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е дадено тълкуване на
разпоредбите на Закона за енергетиката, като е прието ,че изброяването в нормата на
чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153,
ал.1 ЗЕ , ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, а не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
Изводимо от чл.153,ал.1 ЗЕ и даденото разрешение с ТР №2 / 17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. ОСГК на ВКС, качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия
за битови нужди е обусловено от качеството на собственик на имота, съответно качеството
на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен
договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. При
действащите разпоредби на Закона за енергетиката , приложими към исковия период, след
прехвърляне на собствеността върху имота, новият собственик е задълженото по смисъла на
закона лице, след като за същия имот няма сключен договор между топлопреносното
предприятие и ползвател на договорно основание , като старият собственик на имота, на
когото е била доставяна топлинна енергия за битови нужди, не дължи цената на доставената
енергия за периода, който следва изгубването на собствеността.
3
Съгласно съдебната практика - р.№205 от 28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. на ВКС,
ІІІг.о., неизпълненото задължение на бившия собственик на имота да съобщи за промените в
собствеността, може да породи вземане за обезщетение на вреди, но не определя бившият
собственик на имота като длъжник на вземането за цена на доставената в имота топлинна
енергия след смяната на собствеността. След изгубването на собствеността, тази доставка
обективно не обслужва "собствените битови нужди" на бившия собственик, а тези на новия.
В случая по делото не се установява процесният имот да е бил предоставен за
ползване на ответниците по силата на договорно отношение от новия собственик на имота
след прехвърлянето му на 27.12.2019г. и да имат качеството на трето ползващо имота лице,
което същевременно да е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот с ищеца след изгубване на собствеността на 27.12.2019г. Ищецът не
твърди след тази дата за същия имот да има сключен договор с ответниците в качеството
на ползватели на договорно основание . В исковата молба се твърди, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот през процесния период, с което е обосновал
качеството им на клиенти по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ , дължащи заплащането на
доставената в имота толинна енергия.
Исковата претенция по чл.422 ГПК обхваща и период след 27.12.2019г., през който
ответниците не са собственици на процесния имот, като след прехвърлянето на
собствеността на 27.12.2019г. длъжник по вземането е новият собственик на имот, при
липсата на сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на
топлинна енергия.
От приетата ССчЕ се установява ,че за периода м.01.2020г. – м.04.2021г. стойността
на незаплатената топлинна енергия е 2993,01 лв. / не е включена тази за м.декември 2019г.
от 259,24лв. с ДДС /, както е отразено в табличен вид за всеки от месеците през този период.
Дължимата върху нея лихва за забава за исковия период от 16.10.2020г. до 25.10.2022г. е
471,53лв./ 515,93лв. - 44,40лв.,което е лихвата за този период върху сумата за м.декември
2019г. от 216,03лв. без ДДС/. Сумата за дялово разпределение за периода м.01.2020г.-
м.04.2021г. е 46,08лв. /не е включена тази от 2.75лв. с ДДС за м.декември 2019г./, както е
отразено в табличен вид в заключението. Дължимата върху нея лихвата за забава е 8,23лв. за
периода 01.12.2019г. – 25.10.2022г. / не включва сумата от 0,67лв., начислена върху
главницата от 2,29лв. за м.декември 2019г./, както е отразено в таблицата в заключението.
Тези суми не са дължими от ответниците , тъй като са начислени за период, в който те вече
на са собственици на процесни имот и не се явяват клиенти по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ.
На основание изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
обжалваната му част и се отхвърли предявеният иск по чл.422 ГПК в частта, с която се
претендира да се признае за установено, че П. Й. П., ЕГН ********** и Г. И. П., ЕГН
********** , дължат солидарно на "*****" ЕАД, ЕИК *****, сума в размер НАД 1231,22лв.
до размер на 4224,23лв. главница - сумата от 2993,01лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена след 27.12.2019г. :за периода от м.01. 2020 г. до
м.04.2021 год.; сумата над 216,64лв. до размер на 688,17 лв. – сумата от 471,53лв.
обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до 25.10.2022 год. върху стойността на
незаплатената главница за периода от м.01. 2020 г. до м.04.2021 год.; сумата над 8.25лв. до
размер на 54,33 лева главница - сумата от 46,08лв. за дялово разпределение след
4
27.12.2019г.: за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г.; сумата НАД 3,36лв. до размер на 11,59
лева - сумата от 8,23лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 год.
върху стойността на незаплатената главница за дялово разпределение за периода м.01.2020 г.
до м.04.2021 год., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаване
на заявлението по чл.410 ГПК –17.11.2022 г., за която част от вземанията е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гр. дело № 271/2023 г. на РС Габрово.
Първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено за присъдените на
ищеца разноски, като съразмерно отхвърлената част на иска дължимите за заповедното
производство са 44лв., а за исковото производство пред РС-Габрово в размер на 88лв. За
присъдените над тези размери първоинстанционното решение следва да се отмени – за
сумата над 44лв. до размер на 149,57лв. и за сумата над 88лв. до размер на 299,56лв.
Предвид изхода на спора ищецът следва да заплати направените от жалбоподателят
П. П. разноски за въззивното производство за заплатена държавна такса , депозит за вещо
лице и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно представеният
договор на л.117, общо в размер на 699,57лв. , за което е представен и списък по чл.80 ГПК.
На основание изложеното ,въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решене №203 от 29.04.2024г. по гр.д.№695/2023г. на РС-Габрово в
обжалваната ЧАСТТА , с която е признато за установено ,че ответниците П. Й. П., ЕГН
********** и Г. И. П., ЕГН ********** , дължат солидарно на "*****" ЕАД, ЕИК *****,
сума в размер над 1231,22лв. до размер на 4224,23лв. главница - сумата от
2993,01лв.,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена след
27.12.2019г. :за периода от м.01. 2020 г. до м.04.2021 год.; сумата над 216,64лв. до размер на
688,17 лв. – сумата от 471,53лв. обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до
25.10.2022 год. върху стойността на незаплатената главница за периода от м.01. 2020 г. до
м.04.2021 год.; сумата над 8.25лв. до размер на 54,33 лева главница за дялово
разпределение - сумата от 46,08лв.главница за дялово разпределение след 27.12.2019г.: за
периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г.; сумата над 3,36лв. до размер на 11,59 лева – сумата от
8,23 лева обезщетение за забава за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 год. върху
стойността на незаплатената главница за дялово разпределение за периода м.01.2020 г. до
м.04.2021 год., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници, считано от
подаване на заявлението по чл.410 ГПК –17.11.2022 г., както и в ЧАСТТА ,с която П. Й. П.,
ЕГН ********** и Г. И. П., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на "*****" ЕАД, ЕИК
***** разноски за заповедното производство в размер НАД 44лв до размер на 149,57лв. и за
исковото производство в размер НАД 88лв. до размер на 299.56 лева, вместо което
постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.422 ГПК в ЧАСТТА да се признае за установено, че
П. Й. П., ЕГН ********** и Г. И. П., ЕГН ********** , дължат солидарно на "*****" ЕАД,
ЕИК *****, сума в размер НАД 1231,22лв. до размер на 4224,23лв. главница - сумата от
2993,01лв.,представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена след
27.12.2019г. :за периода от м.01. 2020 г. до м.04.2021 год.; сумата НАД 216,64лв. до размер
5
на 688,17 лв. – сумата от 471,53лв. обезщетение за забава за периода от 16.10.2020 г. до
25.10.2022 год. върху стойността на незаплатената главница за периода от м.01.2020 г. до
м.04.2021 год.; сумата НАД 8.25лв. до размер на 54,33лв. главница - сумата от 46,08лв. за
дялово разпределение след 27.12.2019г.: за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 г. ; сумата над
3,36лв. до размер на 11,59 лева - сумата от 8,23лв. обезщетение за забава за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 год. върху стойността на незаплатената главница за дялово
разпределение за периода м.01.2020 г. до м.04.2021 год., ведно със законната лихва върху
всяка от тези главници, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –17.11.2022 г., за
която част от вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по частно гр. дело
№ 271/2023 г. на РС - Габрово.
ОСЪЖДА „*****" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. *****, р-
н ***, ул. "*****" № 23 Б, да заплати на П. Й. П., ЕГН **********, гр.*****, жк „*****“
бл.45, вх.Д, ет.3, ап.70, сумата от 699,57лв. разноски по делото за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „*****“ООД като трето лице помагач на
ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6