№ 546
гр. .........................., 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – .........................., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230105823 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за
осъждане на ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на ищцата
сумата от 60,00 лв., представляваща недължимо платена договорна лихва по
недействителен договор за Договор за потребителски кредит № 2346082 от
08.02.2021 година, поради изначална липса на основание, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното й
изплащане, както и за осъждане на ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД
да заплати на ищцата сумата от 250,00 лв., представляваща недължимо
платено възнаграждение за поръчител по недействителен договор за
предоставяне на поръчителство от 08.02.2021 г., сключен във връзка с
обезпечаването на Договора за потребителски кредит от същата дата, поради
изначална липса на основание, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищцовата страна и първото ответно
дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 2346082 от
08.02.2021 година, като се сочат и заплатените от ищцата суми в изпълнение
на договорните клаузи. Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл.
22 от ЗПК вр. чл. 26 от ЗЗД, като в няколко пункта излага подробно доводи и
съображения за недействителност на договора. Твърди се още, че между
ищцовата страна и второто ответно дружество е сключен Договор за
предоставяне на поръчителство от 08.02.2021 година, по отношение на който
1
се въвеждат обосновани твърдения за нищожност.
Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е подал отговор на исковата молба в срок, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключения Договор за
потребителски кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сума от 2174,96 лв., от
които 2000 лв. са усвоени от ищцата, а останалите 174,96 лв. са заплатени по сметка на
застраховател от името, за сметка и по нареждане на ищцата. Не оспорва и, че към датата на
депозиране на исковата молба задължението на ищцата е изцяло доброволно предсрочно
погасено.
Оспорва обаче твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени
от нея основания. Излага, че сключването на договор за поръчителство, във връзка с
договора за кредит, било единствено възможност, а не и задължение за ищцата, като
изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва при формиране на ГПР по
договора. Изтъква, че дори и договорът за поръчителство да е нищожен, евентуалната му
недействителност не води до такава и на Договора за потребителски кредит. На изложените
основания моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД също е подал отговор на исковата молба в срок, с
който оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Не оспорва сключения договор за
предоставяне на поръчителство, но оспорва твърденията на ищцата, че е заплатила сумата
от 250,00 лв. като възнаграждение по договора, като твърди, че по сметка на дружеството е
постъпила сумата от 8,43 лв., като представя счетоводна справка.
Оспорва твърденията на ищцата за нищожност на договора на всички изложени от нея
основания, като описва подробно цялостния механизъм на сключване на договора за кредит
и този за поръчителство. Изтъква, че възнаграждението на поръчителя не следва да участва
при формиране на ГПР по договора, че сключването на договора за поръчителство е
единствено възможност, а не и задължение за ищцата и не представлява „заблуждаваща
търговска практика“. Изтъква, че наличието на свързаност между лицата - ответници не
води автоматично до скрито оскъпяване на кредита, като уговорената от страните
възможност възнаграждението на поръчителя да бъде заплатено по сметка на кредитора е
единствено за улеснение на кредитополучателя. На изложените основания ответникът моли
за отхвърляне на предявения срещу него иск като неоснователен и претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищцовата страна не се явява и не се представлява.
Изразено е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
поддържат изцяло след надлежно направено и уважено от съда искане за
изменението им и се моли за уважаването им. Претендира се за присъждане на
направените по делото разноски и се представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска
отхвърлянето им.
Второто ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е писмено становище съгласно, което исковете претенции се
2
оспорват по съображенията, изложени в отговора на исковата молба и се иска
отхвърлянето им.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на на 08.02.2021 г. ищцата сключила с ответника
„КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит, по силата на който усвоила
главница в размер на 2000,00 лв. В чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит било
предвидено кредотополучателят да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
дружеството „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният договор за
потребителски кредит. Във връзка с тази клауза в договора за потребителски кредит на
датата на неговото сключване между ищцата и ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД бил сключен
договор за предоставяне на поръчителство, който предвиждал кредитополучателят да
заплати възнаграждение за поръчителство в размер на 1500 лв. Ищцата заплатила сумата от
2060,00 лв. по Договора за кредит и сумата от 250,00 лв. по Договора за предоставяне на
поръчителство.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в
съвкупност на събраните по делото писмени доказателства, кредитирани изцяло.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената осъдителна претенция с правно основание, с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответното дружество „КРЕДИСИМО“
ЕАД да заплати на ищцата сумата от 56.28 лв., след надлежна направено и уважено от съда
искане е основателна и като такава следва да се уважи в търсения размер, тъй като е
основателно възражението за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски
кредит № 2346082 от 08.02.2021 година, като противоречащ на императивните изисквания
на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна.
Предявената осъдителна претенция с правно основание, с правна квалификация чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ответното дружество „Ай Тръст“
ЕООД да заплати на ищцата сумата от 241.57 лв., след надлежна направено и уважено от
съда искане е основателна и като такава следва да се уважи в търсения размер, тъй като е
основателно възражението за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на
поръчителство от 08.02.2021 година, като противоречащ на императивните изисквания на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите е допустима, а
разгледана по същество е изцяло основателна.
От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и категоричен начин се
установи и доказа, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
3
7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен
и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото
последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и
връщане на лихвата и другите разходи.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява наличието на
твърдяното в исковата молба основание за недействителност на договора за кредит, свързано
с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е
въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото
задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да
бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде
поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще
дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора
за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер. Действителният ГПР по
процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер. Поради това е
надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По изложените
съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.
22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е
безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
Поради основателността на възражението за нищожност на договора Договор за
потребителски кредит № 2346082 от 08.02.2021 година и Договор за предоставяне на
поръчителство от 08.02.2021 година е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1 предл. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 56.28 лева от първия
ответник, като недължимо платена по нищожен договор. Поради това осъдителния иск
следва да се уважи, като се присъди и претендираната законна лихва, считано от датата на
депозирана на исковата молба на 22.11.2024 година до окончателното изплащане. Същото се
отнася и за Договор за предоставяне на поръчителство от 08.02.2021 година, който поради
основателността на възражението за нищожност на договора Договор за потребителски
кредит № 2346082 от 08.02.2021 година и Договор за предоставяне с, като обслужващ го
също е нищожен, респ. е основателна и претенцията по чл. 55, ал.1 предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК за заплащане на сумата 241.57 лева от втория ответник, като
недължимо платена по нищожен договор .
По правилата на процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по делото за заплатена
държавна такса от 100,00 лева.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. М. по
посочената в допълнителна молба банкова сметка следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за указана безплатна правна помощ на ищеца в размер на по 240 лева от
всеки от ответниците или общо 480,00 левас включено ДДС.
За да формира извода си относно така присъжданите разноски, възраженията на
ответника в тази насока са приети за основателни.Това е така защото, по правилата на
процеса на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски. Съобразно представеният списък на разноски по чл. 80 от
ГПК същите възлизат общо на 1060,00 лева, от които 960,00 лева платено адвокатско
възнаграждение общо за претенциите срещу двамата ответници и 100 лева - държавна такса.
Преценявайки основателността на направеното от ответниците възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение и с оглед трайно установяващата се практика на Окръжен
4
съд – .......................... при произнасяния по идентични казуси, като например Определение
№ 558/19.07.2024 година, постановено по Въззивно частно гражданско дело № 359 по описа
на Окръжен съд – .......................... за 2024 година, докладчикът прецени, че следва да
присъди на ищцата намален размер от следващите й се разноски, в частта касаеща
адвокатското възнаграждение, тъй като в случая делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, а напротив, фактическата обстановка между страните по делото е
безспорна. Разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание, не е
извършван разпит на свидетели, не е приемано експертното заключение и не е оспорена
автентичността на писмени документи. Действително извършената от пълномощника на
ищцата работа представлява изготвяне на еднотипна искова молба и еднотипно становище
по хода на делото. Поради това от докладчика се преценява, че следва да се определи
възнаграждение в размер на 480,00 лева за предявените от ищцата искове, който размер е
съобразен с нормативите за определяне на адвокатски възнаграждения, справедлив е,
достатъчен е и е обоснован с оглед на всички изложени обстоятелства, като от една страна
не накърнява авторитета на адвокатската професия, а от друга страна не толерира
недобросъвестното упражняване на процесуални права и не води до неоснователно
обогатяване. Така всеки един от ответниците следва да бъде осъден да заплати на адв. М. по
240,00 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“
ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. .........................., ул. .....................
сумата 56.28 лева /петдесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 2346082 от 08.02.2021
година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2024 година до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“
ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. .........................., ул. .....................
сумата 241.57 лева /двеста четиридесет и един лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от
08.02.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.11.2024 година до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ и
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“ ДА ЗАПЛАТЯТ
на С. И. Ж. с ЕГН: ********** с адрес: гр. .........................., ул. ..................... сумата 100,00
лева /сто лева лева/, представляваща разноски по делото – държавна такса.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“
ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК - Пловдив по банкова клиентска сметка, открита на
5
основание чл. 39 от ЗА с IBAN: ....................... сумата 240,00 лева с включено ДДС /двеста и
четиридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна
помощ на ищеца.
ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Триадица, бул. „Витоша“ №146, сграда А, ет.4, Бизнес център „България“
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК - Пловдив по банкова клиентска сметка, открита
на основание чл. 39 от ЗА с IBAN: ....................... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 240,00 лева с включено ДДС /двеста и четиридесет
лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за указана безплатна правна помощ на
ищеца.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
.......................... в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ..........................: _______________________
6