Р Е Ш Е Н И Е №
ПРИ ПРИЗНАНИЕ НА ИСКА- Чл. 237 от ГПК
АРДИНО, 16.09.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- АРДИНО, в публичното съдебно заседание
на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
При секретаря Н.И., като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 60 по
описа за 2016 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 от НПК, с предявен
положителен установителен иск;
Постъпила е искова молба от Ф.М.Т.,
с ЕГН- **********,***, чрез пълномощник – адвокат К.П., против А.А.Т., с ЕГН- **********,***,
с правно основание чл. 124 от ГПК.
В молбата се посочва от ищцата, че с отвеника сключили граждански брак на 30.01.1962 г. в с. Бориева река, община Мадан. Твърди се, че по време на брака
си двамата с ответника, през 1965 г., с общи средства построили къща в с. Диамандово, община Ардино (към настоящия момент част от с.
Бял извор, община Ардино), в която живеели до 1994 г., когато ответникът изгонил
ищцата от семейното жилище. Посочва се, че оттогава до настоящият момент тя
живеела при своята майка в с. Срънско, община Ардино,
а ответникът от доста години живеел в град Елена, област Велико Търново. Навежда
доводи, че през 2001 г. ответникът се е снабдил с нотариален констативен акт за
собственост върху процесният недвижим имот, а именно: ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с приземен етаж със застроена площ 80 кв.м., построена върху
дворно място от 1000 кв.м. находящо се в с. Диамандово, общ. Ардино, при граници на имота: от двете
страни път, имот на Салих Салихов
и мера.
Сочи се, че ищцата разбрала за
горепосочения констативен нотариален акт, както и че процесният
имот е бил деклариран от съпруга й в отдел „МДТ“ община Ардино само на негово име, като лична
собственост придобит по наследство, а в същност въпросният имот е бил в режим
на СИО. Моли съда да бъде признато по отношение на ответника А.А.Т., че ищцата Ф.М.Т.
е собственичка в режим на СИО на имот, находящ се в с. Диамандово,
общ. Ардино, обл. Кълджали,
присъединено към с. Бял извор, общ. Ардино, обл. Кърджали
с Решение № 133 на Министерският съвет от 11.03.2002 г. обн.
ДВ бр.30/22/03/2002 г., а именно: ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с
приземен етаж със застроена площ 80 кв.м., построена върху дворно място от 1000
кв.м., представляващо неурегулиран поземлен имот, при
граници на имота: от двете страни път, имот на Салих Салихов и мера. Не
се претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба. С огвора и при решаване на
предварителните въпроси в СЗ по чл. 143 от ГПК ответника признава иска изцяло.
В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си,
поддържа предявения иск и на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК моли съда, да
постанови решение, основаващо се на признанието на иска от ответната страна.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В отговора на исковата молба и проведеното по
делото СЗ ответникът чрез своя надлежно упълномощен процесуален представител е
направил признание на предявения против него положителен установителен
иск по чл. 124, ал.1 от ГПК. В тази връзка, ищцата, чрез процесуалния си
представител, е направила искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237,
ал. 1 от ГПК – при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда
възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като в
отговора на исковата молба, а в последствие и проведеното по делото ОСЗ,
ответникът е направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на
чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, както
и е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за основателен и доказан и счита, че същият следва да
бъде уважен.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК, като не е
необходимо да излага мотиви за това.
Мотивиран от горното и на основание чл. 237, ал. 1
от ГПК, този съдебен състав на РС- Ардино,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Т.,
с ЕГН- **********,***, че Ф.М.Т., с ЕГН- **********,*** е СОБСТВЕНИК в режим на СИО на имот, находящ се в с. Диамандово, общ. Ардино, обл. Кълджали, присъединено към с. Бял извор, общ. Ардино, обл. Кърджали с Решение № 133 на Министерският съвет от
11.03.2002 г. обн. ДВ бр.30/22/03/2002 г., а именно:
ЕДНОЕТАЖНА ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с приземен етаж със застроена площ 80
кв.м., построена върху дворно място от 1000 кв.м., представляващо неурегулиран поземлен имот, при граници на имота: от двете
страни път, имот на Салих Салихов
и мера;
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд- Кърджали.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: