№ 6186
гр. София, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110103322 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 12143/24.01.2022
г., предявена от името на А.Т. ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт
Вероника Маркова срещу СТ. ИВ. Т., ЕГН **********, с която А.Т. ЕООД е
предявило срещу СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал.
2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща
главница по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между
„К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на
06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД
/поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, ведно със законна лихва от 28.06.2021
г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 225,00 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г., за които суми на
07.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II, ГО,
160 състав, както и предявен в условията на евентуалност осъдителен иск с
правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на СТ. ИВ. Т., ЕГН **********
да заплати в полза на А.Т. ЕООД, ЕИК ********* сумата от 750,00 лева,
представляваща заплатената от А.Т. ЕООД в полза на К. ЕАД главница по
1
договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД
/заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г.
договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и
СТ. ИВ. Т. /потребител/, с която ответникът се е обогатил за сметка на
ищцовото дружество, ведно ведно със законна лихва от 24.01.2022 г. до
изплащане на вземането.
Със заявление вх. № 19603/28.06.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** за
суми, както следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по
договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД
/заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г.
договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и
СТ. ИВ. Т. /потребител/, ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до
изплащане на вземането; 2/ сумата от 34,87 лева, представляваща
административни разноски; 3/ сумата от 223,43 лева, представляваща
възнаграждение по договор за поръчителство от 06.02.2020 г.; 4/ сумата от
225,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до
09.06.2021 г. На 07.07.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за суми,
както следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор
за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и
СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за
предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т.
/потребител/, ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 225,00 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г. В частта относно останалите,
претендирани със заявлението суми, заявлението е отхвърлено с
разпореждане № 5861/07.07.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав. Ответникът е подал възражение по чл. 414
ГПК в законоустановения за това срок. На 23.12.2021 г. ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата
молба е подадена на 24.01.2022 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Ищецът обосновава основателността на исковите си претенции с
твърдения, че на 06.02.2020 г. ответникът кандидатствал за отпускане на
потребителски кредит от „К.“ ЕАД, в резултат на което помежду последното
дружество, в качеството на заемодател и ответника, в качеството на
2
заемополучател е бил сключен договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г.
Сочи, че въз основа на сключения договор „К.“ ЕАД предоставило на СТ. ИВ.
Т. сумата от 750 лева. Поддържа, че заемната сума е предадена на ответника
СТ. ИВ. Т. на 06.02.2020 г., като последният я получил в брой на каса на
„Изипей“ АД. Посочва, че СТ. ИВ. Т. се задължил да върне предоставена
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва в сроковете и при
условията, предвидени в процесния договор за кредит № 2182562 от
06.02.2020 г. Навежда твърдения, че при сключването на договора,
ответникът избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си,
осигурявайки поръчителство от „А.Т.“ ЕООД, което се съгласило да отговаря
солидарно за задълженията на кредитополучателя. Посочва, че на 06.02.2020
г. между „К.“ ЕАД и ищеца бил сключен договор за поръчителство, като
предвид неизпълнението на задълженията на длъжника по договора за кредит
от 06.02.2020 г. и след изпратено уведомление до ответника, ищецът погасил
всички дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит суми,
с оглед на което предявява настоящите искове за дължимост на
горепосочените суми до договора за кредит и по този за поръчителство.
Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на решение, с което
да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както
следва: 1/ сумата от 750,00 лева, представляваща главница по договор за
кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и
СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за
предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т.
/потребител/, ведно със законна лихва от 28.06.2021 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 225,00 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли предявените
положителни установителни искове, предявени за разглеждане в настоящото
производство, моли, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника
СТ. ИВ. Т. да заплати на ищеца А.Т.“ ЕООД сумата от 750,00 лева,
представляваща заплатената от А.Т. ЕООД в полза на К. ЕАД главница по
договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД
/заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен на 06.02.2020 г.
договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и
СТ. ИВ. Т. /потребител/, с която СТ. ИВ. Т. се е обогатил за сметка на „А.Т.“
3
ЕООД, ведно ведно със законна лихва от 24.01.2022 г. до изплащане на
вземането.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор,
с който оспорва исковите претенции. Навеждат се твърдения за
недействителност на процесния договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г.,
сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемополучател/.
Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа следното:
За доказване основателността на съдебно предявената претенция по
делото е представен договор за кредит № 2182562/06.02.2020 г., сключен
между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и СТ. ИВ. Т., в качеството на
заемополучател. Видно от приложение № 1/30.10.2018 г. дружеството се
задължило да предостави на заемополучателя сумата от 750,00 лева, а
заемополучателят – да върне същата заедно с възнаградителна лихва, като
общият размер на плащанията възлизал на 787,50 лева, лихвеният процент по
кредита бил фиксиран на 40,00 %, а годишният процент на разходите (ГПР) –
на 48,54 %.
С чл. 4 от договора за кредит било уговорено, че кредитополучателят
може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на
банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора
юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
От представената разпечатка на хартиен носител от информационната
система на кредитора се установява, че в същата било отразено подписване на
договора за кредит от ответника чрез изпратен с кратко телефонно съобщение
код, получен на номер 0897 284 626.
В деня на сключване на договора за кредит бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство и приложение № 1 към него със страни СТ.
ИВ. Т. и „А.Т.“ ЕООД. По силата на последния контракт „А.Т.“ ЕООД поело
4
задължение да обезпечи пред „К.“ ЕАД задълженията на длъжника по
договора за кредит, при поемане задължение от длъжника да му заплати
възнаграждение в размер на 248,26 лева до падежа на задължението по
процесния договор за кредит и по 248,26 лева за всеки нов период на
револвиране.
С договор за поръчителство от 06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД,
в качеството на кредитор, и „А.Т.“ ЕООД, в качеството на поръчител, ищецът
се е задължил да отговаря солидарно за сумите по договор за кредит №
2182562/06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и
СТ. ИВ. Т., в качеството на заемополучател, и последиците от
неизпълнението.
От служебно справка в Агенция по вписвания, Търговски регистър, на
основание чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛН, се установява, че принципал на „А.Т.“
ЕООД, е „К.“ ЕАД (с предишна правноорганизационна форма АД), т.е. двете
дружества са свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.
От представената по делото разписка № 0100010413206531/18.10.2016
г. нa „Изи Пей“ АД се установява, че на същата дата на С.Т. била изплатена
сумата от 750,00 лева с наредител „К.“ ЕАД.
Представено е по делото уведомление, с което “А.Т.“ ЕООД съобщава
на С.Т., че на 09.06.2021 г. е извършило плащане на задълженията по договора
за кредит към „К.“ ЕАД. Липсват доказателства за връчване на съобщението
преди депозиране на заявлението.
От допуснатата и изготвена в производството съдебно-счетоводна
експертиза се установява в производството, че между К. ЕАД и А.Т. ЕООД е
сключено Споразумение за насрещно прихващане по Рамков договор от
01.03.2016 г. По силата на сключеното споразумение А.Т. ЕООД се е
задължило да изплати в полза на К. ЕАД сумата от 700000 лева. Установява
се още, че на основание сключените между А.Т. ЕООД и К. ЕАД Рамков
договор и споразумение за насрещно прихващане, на 09.06.2021 г. в
дружеството А.Т. ЕООД е постъпило искане за плащане вх. № 32, ведно с
приложен към него списък, съдържащ данни за кредитополучателите, за
които дружеството А.Т. ЕООД е поело поръчителство, в който списък е
посочен и процесния договор за кредит№ 2182562/06.02.2020 г., сключен
между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и СТ. ИВ. Т., в качеството на
5
заемополучател, с посочен в списъка размер на дълга от 1009,88 лева, от
които 750,00 лева – главница, 225,00 лева – договорна лихва и 34,88 лева –
административни разноски. Установява се още, че сумата от 700000 лева във
връзка сключеното Споразумение за насрещно прихващане по Рамков
договор от 01.03.2016 г. е наредена по банкова сметка с IBAN
BG30BUIN95611000460394, с титуляр К. ЕАД.
При така установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал.
1 ЗЗД и предявен в условията на евентуалност осъдителен иск с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
По предявените обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал.
1 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира следното:
За уважаване на предявените обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл.
143, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и СТ. ИВ.
Т., в качеството на заемател е сключен валиден договор за кредит № 2182562
от 06.02.2020 г., по силата на който „К.“ ЕАД е предоставило на СТ. ИВ. Т.
заем в размер на 750 лева, а последният се е задължил да го върне при
условията и сроковете, уговорени между страните по заемното
правоотношение; че е налице валидно сключен договор за поръчителство, по
силата на който в качеството си на поръчител ищецът е изпълнил
задълженията на ответника по договора за кредит, като е уведомил главния
длъжник за това; размера на престираното от страна на поръчителя в полза на
заемодателя по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г. и изискуемост
на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение. Ответникът следва да докаже, че е
6
платил задължението си на кредитора преди да бъде уведомен от поръчителя,
респ. че надлежно е погасил регресното вземане на поръчителя.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средство за
комуникация - едно или повече.
В конкретния случай договорите между ответника и кредитора и
поръчителя, са подписани чрез използване на едно или повече средства за
комуникация от разстояние – адрес на електронна поща и телефон, който е
валиден начин за сключване на договори, съгласно ЗПФУР и Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Следва да се приеме, че ответникът е дал съгласие по отношение на
същественото съдържание на двата договора, изразяващо се в последователно
извършване на поредица от действия, свързани с подаването на заявка,
прочит на договора и ОУ, одобрението им чрез код за потвърждение,
генериран и изпратен от кредитора на посочения от кредитополучателя
телефонен номер, които в съвкупност разкриват съзнателно взето решение за
сключване на договора със соченото съдържание и привеждане в действие на
взетото решение. Тези обстоятелства не са оспорени, не е оспорено и
твърдението за подписване на договора за кредит чрез изпратен на кратко
телефонно съобщение код или ползването от ответника на посочения в
разпечатката от системата на кредитора телефонен номер. Разпоредбата на
чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ приравнява електронния документ на писмения му аналог,
поради което правилата за връчване на писмените изявления следва да
намери приложение и относно електронните документи. Съгласно
разпоредбата на чл.184, ал.1 ГПК електродният документ се представя по
делото върху хартиен носител като заверен от представилата го страна
препис, възпроизвеждането му на хартиен носите не променя характера му на
електронен документ (Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№
868/2012 г., IV ГО) и доколкото ответникът не е поискал представянето му на
дигитален носител този препис представлява годно доказателство за
авторството на изявлението и неговото съдържание. Ответникът не е оспорил
получаване на сумата по кредита, като същевременно това обстоятелство се
7
установява и от представена от трето неучастващо по делото лице разписка
от Изи Пей АД, от която се установява, че пълният размер на отпуснатия
кредит е бил изплатен в брой на ответника, чрез система „Изи Пей“ АД, а
подписа и саморъчно изписаните имена на С.Т. в тази разписка не са
оспорени в производството.
Договорът за поръчителство се основава на разпоредбата на чл.138
ЗЗД, сключен е в изискуемата писмена форма за действителност и допустимо,
с оглед ал.2 на същия, обхваща едно бъдещо задължение. Съгласно чл. 143
ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника
главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил
за предявения срещу него иск. В случая предмет на настоящото производство
са вземания, които произтичат от договор за потребителски кредит, заплатени
от ищеца в качеството му на поръчител, поради което последният упражнява
правата си по чл. 143 ЗЗД срещу кредитополучателя по договора за
потребителски кредит. Последният е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит (ЗПК, ред. бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 1.07.2018)
и правната му уредбата е в чл. 9 от същия.
В съответствие с разпоредбата на чл. 5 ГПК и т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС съдът следи и служебно за наличие на нищожни клаузи в договора.
Процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което
използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. ЗПК предвижда
приложимост на правилата за неравноправни клаузи от чл. 143 до чл. 148 ЗЗП
(обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи
служебно.
Договорът е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗПК при
съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са
използвали средства за комуникация от разстояние. Съгласно чл. 10, ал. 2
ЗПФУР когато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние
е сключен по инициатива на потребителя, чрез използването на средство за
комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на
договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1
8
незабавно след сключването на договора. В електронната платформа на „К.”
АД е предвидено потребителят сам да попълва заявление или то се попълва
от служител на дружество посредник или се попълва от служител на „К.” АД,
ако разговорът с потребителят е по телефона. В настоящия случай, видно от
отразеното в представения по делото Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити (СЕФ) потребителят
сам е попълнил заявлението и въз основа на данните за кредита, за който
кандидатства, кредиторът е изпратил условията на договора и СЕФ. В
договора е указано правото на заемополучателя да се откаже от него,
съгласно глава IV от ЗПФУР. С попълване на заявление за кандидатстване,
получаване на договора и СЕФ по електронна поща ответникът е направил
електронно изявление по смисъла на ЗЕДЕП, че приема условията на
договора, с което е спазена писмената форма за сключването му.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК не може да намери приложение,
доколкото се касае за финансовата услуга от разстояние. Поради това и по
силата на упоменатата разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗПФУР следва да се
съобрази обстоятелството, че на електронната платформа на „К.” АД
потребителят въвежда команда „Декларирам, че съм получил СЕФ на
посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
Договора“, с което следва да се приеме, че е изпълнено горното изискване на
ЗПК.
Противното би означавало да се изключи изцяло възможността за
сключване на договора от разстояние.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към договора за потребителски кредит е посочен
ГПР от 48,54 %, с което формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но
реално не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита за възнаграждението по договора за предоставяне на
9
поръчителство, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на
§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е разход,
свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора. Сключване и получаването на сумата
по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от
страна на кредитополучателя, за което свидетелстват обстоятелството, че
кредиторът и поръчителят са били свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР
ТЗ, двата договора (за кредит и поръчителство) са сключени на една и съща
дата и преди изтичане на срока по чл. 4, ал. 1, при уговорената в чл. 4, ал. 2 от
договора за кредит последица от непредставяне на обезпечението в срок -
заявлението за кандидатстване за кредит, т.е. отправената оферта по смисъла
на чл. 13 ЗЗД да се счита неприета. Същевременно с чл. 8, ал. 5 от договора за
предоставяне на поръчителство, „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо
поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.
Със същата е предвидено приоритетно изплащане на възнаграждението по
поръчителството пред това по основното задължение по кредита.
От клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от договора за кредит е видно, че ако
поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от „К.“
ЕАД юридическо лице-поръчител, заявлението на лицето, кандидатстващо за
кредит, се разглежда в четиринадесетдневен срок от подаването му. Предвид
обстоятелството, че се касае "бърз кредит", при които потребителят разчита
да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в
срока на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора
за предоставяне на поръчителство в задължително условие за получаването на
кредита. Горното съставлява и неравноправно третиране на потребителите с
оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези, които са
посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо лице –
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Изложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
В светлината на изложеното, между двата договора се разкрива тясна
10
корелация и взаимозависимост, която сочи, че сключването на акцесорния
договор за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от
сключването на договора за потребителски кредит, т. е. договора за кредит и
поръчителство следва да се разглеждат като свързано цяло, а разходът за
възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на „К.“ ЕАД по
процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита и по естеството си, с
оглед свързаността на двете дружества, има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума. В случай на включването му ще се стигне до значително надвишаване
на нормативно установения размер от 50 % (при вариант на изчисление, при
който в ГПР се включат и разходите за поръчителя размерът на ГПР ще
надхвърли 50 %.), поради което договорът влиза в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, следователно същият е
недействителен. Установява се, че в договора за кредит липсва ясно
посочване на действителният процент на ГПР. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК не следва да се възприема буквално и при наличие на посочен размер на
ГПК, макар и явно некоректен и неправилно определен, да се счита
изпълнено разписаното в него изискване за съдържание на договора. ГПР е
част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит,
въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР
при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи е
налице неяснота за потребителя относно неговия размер и не може да се
приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Наред с това в договора липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита - кои конкретни компоненти
измежду лихви, преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора
са включени в ГПР от 50% и математическият алгоритъм, по който се
формира годишното оскъпяване на заема, както и по каква причина
възнаграждението по поръчителския договор е изключено от ГПР. Посочен е
фиксиран лихвен процент по заема и годишно оскъпяване, но не се изяснява
11
как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора.
Последицата от неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е
разписана в чл. 22 ЗПК и предвижда недействителност на договора за кредит.
На основание чл. 23 от ЗПК, в този случай кредитополучателят дължи
връщане само на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от
него на ищеца суми /в този смисъл Решение № 471 от 11.05.2021 г. по в.гр.д.
№ 3413/2020 г. на Апелативен съд – София/. По становище на настоящия
съдебен състав, разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда последиците от
особен вид недействителност на конкретен вид договори, а именно договори
за потребителски кредит. Разпоредбата не предвижда предявяването на
отделен иск, което да обуслови неприложимост на реда по чл. 422 ГПК.
Предвижда единствено последица от обявяване на договора за потребителски
кредит за недействителен, поради противоречието му със специалните
императивни норми на ЗПК. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е специална по
отношение на разпоредбите на ЗЗД /вкл. тези, касаещи неоснователното
обогатяване/, като изрично законодателят е предвидил последица от
недействителността на договорите за потребителски кредит, произтичащи от
противоречието му със специалните императивни норми на ЗПК. Когато
договор за потребителски кредит противоречи на императивните разпоредби
на ЗПК, приложимост намира именно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, явяваща се
специална по отношение на разпоредбите на ЗЗД и предвижда последиците за
страните по договора за потребителски кредит, когато същият е обявен за
недействителен по смисъла на ЗПК, а именно връщане само на остатъка от
главницата, след приспадане на заплатените от заемополучателя в полза на
заемодателя суми. Последната сума не би могла да се присъди в настоящото
производство, доколкото претенцията на ищеца се основава на сключен
между дружеството и ответника договор за предоставяне на поръчителство и
суброгиране в правата на кредитора, които последващи правоотношения
изискват наличие на действителен договор за заем. Съгласно чл.138, ал.2 ЗЗД
поръчителство може да съществува само за действително задължение, поради
което ако главното задължение е нищожно, поръчителството не може да
породи действие и за поръчителя не се поражда задължение да обезпечи
кредитора. Задължението по чл. 23 ЗПК е за реституиране на даденото по
едно недействително правоотношение и няма как да бъде обезпечено чрез
договорно поръчителство по самия договор – това изрично е запретено от чл.
12
138, ал. 2 ЗЗД, а и нещо различно не е уредено в ЗПК. Вън от горното,
претендираната такса за разходи за извънсъдебно събиране на вземането
противоречи на забраната, въведена с чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като разширява
отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното
събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с
квалифицира като допълнителна услуга.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявените, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД, следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид горното, следва да бъде разгледан предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 750,00 лева,
представляваща на СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на А.Т.
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 750,00 лева, представляваща заплатената от
А.Т. ЕООД в полза на К. ЕАД главница по договор за кредит № 2182562 от
06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/,
обезпечен със сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на
поръчителство между „А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, с
която ответникът се е обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно
ведно със законна лихва от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането.
За уважаване на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи, че е заплатил процесната сума, в
качеството си на поръчител и в полза на заемодателя по договор за кредит №
2182562/06.02.2020 г., сключен между К. ЕАД и СТ. ИВ. Т., в резултат на
което плащане е настъпило обогатяване за ответника, респ. обедняване на
ищеца, произтичащо от същия факт. В тежест на ответника при установяване
на горните обстоятелства е да докаже наличието на основание на задържане
на претендираната сума.
Елементите от фактическия състав, който следва да бъде установен, за
да се приеме основателност на предявения осъдителен иск с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД, се установиха от събрания по делото доказателствен
материал. От събраните по делото доказателства, в това число допусната,
13
приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установи
в производството, че между К. ЕАД и А.Т. ЕООД е сключено Споразумение
за насрещно прихващане по Рамков договор от 01.03.2016 г., като по силата
на сключеното споразумение А.Т. ЕООД се е задължило да изплати в полза
на К. ЕАД сумата от 700000 лева. Установява се още, че на основание
сключените между А.Т. ЕООД и К. ЕАД Рамков договор и споразумение за
насрещно прихващане, на 09.06.2021 г. в дружеството А.Т. ЕООД е
постъпило искане за плащане вх. № 32, ведно с приложен към него списък,
съдържащ данни за кредитополучателите, за които дружеството А.Т. ЕООД е
поело поръчителство, в който списък е посочен и процесния договор за
кредит № 2182562/06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на
заемодател и СТ. ИВ. Т., в качеството на заемополучател, с посочен в списъка
размер на дълга от 1009,88 лева, от които 750,00 лева – главница, 225,00 лева
– договорна лихва и 34,88 лева – административни разноски. Установява се
още, че сумата от 700000 лева във връзка сключеното Споразумение за
насрещно прихващане по Рамков договор от 01.03.2016 г. е наредена по
банкова сметка с IBAN BG30BUIN95611000460394, с титуляр К. ЕАД.
На основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи връщане само
на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените от него на ищеца
суми /в този смисъл Решение № 471 от 11.05.2021 г. по в.гр.д. № 3413/2020 г.
на Апелативен съд – София/. По становище на настоящия съдебен състав,
разпоредбата на чл. 23 ЗПК предвижда последиците от особен вид
недействителност на конкретен вид договори, а именно договори за
потребителски кредит. Разпоредбата не предвижда предявяването на отделен
иск, което да обуслови неприложимост на реда по чл. 422 ГПК. Предвижда
единствено последица от обявяване на договора за потребителски кредит за
недействителен, поради противоречието му със специалните императивни
норми на ЗПК. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е специална по отношение на
разпоредбите на ЗЗД /вкл. тези, касаещи неоснователното обогатяване/, като
изрично законодателят е предвидил последица от недействителността на
договорите за потребителски кредит, произтичащи от противоречието му със
специалните императивни норми на ЗПК. Когато договор за потребителски
кредит противоречи на императивните разпоредби на ЗПК, приложимост
намира именно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, явяваща се специална по
отношение на разпоредбите на ЗЗД и предвижда последиците за страните по
14
договора за потребителски кредит, когато същият е обявен за недействителен
по смисъла на ЗПК, а именно връщане само на остатъка от главницата, след
приспадане на заплатените от заемополучателя в полза на заемодателя суми.
Следователно заемополучателят по процесния договор за кредит №
2182562/06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и
СТ. ИВ. Т., в качеството на заемополучател е дължал в полза на заемодателя
чистата стойност на остатъка от главницата, след приспадане на заплатените
от заемополучателя в полза на заемодателя суми. В конкретния случай, нито
са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства /или направени
доказателствени искания за събиране на такива/ за обстоятелството, че
заемополучателя по процесния договор за кредит е заплатил каквато и да е
част от сумите по договор за кредит № 2182562/06.02.2020 г.
Следователно ответникът СТ. ИВ. Т. е дължал в полза на К. ЕАД
връщане на остатъка от главницата по договор за кредит №
2182562/06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и
СТ. ИВ. Т., в качеството на заемополучател, а именно 750,00 лева /аргумент
от разпоредбата на чл. 23 ЗПК/.
Видно от гореизложеното, ищцовото дружество е заплатило в полза на
заемодателя по договор за кредит № 2182562/06.02.2020 г., сключен между
„К.“ ЕАД, в качеството на заемодател и СТ. ИВ. Т., в качеството на
заемополучател, непогасения остатък от главницата по договора, а именно
сумата от 750,00 лева, като по този начин ответникът СТ. ИВ. Т. се е обогатил
с горепосочената сума за сметка на дружеството А.Т. ЕООД, спестявайки си
разходи за заплащане на чистата стойност на главницата по договор за кредит
№ 2182562/06.02.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на
заемодател и СТ. ИВ. Т., в качеството на заемополучател.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати в полза на ищеца сумата от 750,00 лева, представляваща на СТ.
ИВ. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на А.Т. ЕООД, ЕИК *********
сумата от 750,00 лева, представляваща заплатената от А.Т. ЕООД в полза на
К. ЕАД главница по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г., сключен
между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със сключен
на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между „А.Т.“
15
ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищцовото дружество, се явява основателен и доказан за
пълния предявен размер, респективно, следва да бъде уважен.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за заплатена държавна такса в
настоящото исково производство в размер на 25,00 лева, за заплатен депозит
за вещо лице по допуснатата в производството съдебно-счетоводна
ексепртиза в размер на 200,00 лева, като се претендира и юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство, което съдът определя в размер
от 150,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът СТ. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
Тайга № 26, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца А.Т. ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша
№ 146, Бизнес център „България“, сграда А, сумата от 163,04 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от предявените искове.
Ответникът е претендирал разноски в исковото производство, а
именно за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Същевременно в хода на производството, до приключване на устните
състезания по делото /а и към настоящия момент/ не са ангажирани
доказателства за действителното извършване на разноски за заплатено от
ответника адвокатско възнаграждение в исковото производство по гр.д. №
3322/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Сългасно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен
16
акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин –
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено
такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този
случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
В настоящият случай, не са ангажирани доказателства, че ответникът
действително е сторил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение
за правна защита и съдействие в исковото производство по гр.д. № 3322/2022
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, поради което и разноски в настоящото
исково производство не следва да му се присъждат.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производството.
От името на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за заплатена държавна такса в
настоящото исково производство в размер на 19,76 лева и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 39,53 лева /съразмерно на уважената част от
заявлението, доколкото с разпореждане № 5861/07.07.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, заявлението е
частично отхвърлено от съда/.
С оглед изхода на спора по предявените обективно кумулативно
положителните установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с предмет сумите по издадената в заповедното
производство по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
заповед за изпълнение, то в полза на ищеца не следва да се присъждат
разноски в заповедното производство ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на
СРС, II ГО, 160 състав.
Ответникът е претендирал разноски в заповедното производство по
ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, а именно за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
17
Същевременно в заповедното производство по ч.гр.д. № 37497/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав са представени доказателства за
действително извършени от ответника разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, в заповедното производство, в размер на 400,00 лева.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в
заповедното производство, което съдът намира за основателно, като
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
следва бъде редуцирано до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съобразно
разпоредбите на чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения/.
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, ищецът А.Т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 146, Бизнес център „България“, сграда
А, следва да бъде осъден да заплати в полза на СТ. ИВ. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. Тайга № 26, сумата от 300,00 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
/положителните установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, с предмет сумите по издадената в заповедното
производство по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав
заповед за изпълнение са отхвърлени изцяло, поради което и в полза на
ответника се следват разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съобразно отхвърлените
положителните установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК от
А.Т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. Витоша № 146, Бизнес център „България“, сграда А срещу СТ. ИВ. Т.,
18
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Тайга № 26, обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** дължи на А.Т.
ЕООД, ЕИК ********* суми, както следва: 1/ сумата от 750,00 лева,
представляваща главница по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г.,
сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със
сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между
„А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, ведно със законна лихва
от 28.06.2021 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 225,00 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2020 г. до 09.06.2021 г.,
за които суми на 07.07.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по
описа на СРС, II, ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на А.Т.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Витоша № 146, Бизнес център „България“, сграда А, на основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД, сумата от 750,00 лева, представляваща заплатената от А.Т. ЕООД в
полза на К. ЕАД главница по договор за кредит № 2182562 от 06.02.2020 г.,
сключен между „К.“ ЕАД /заемодател/ и СТ. ИВ. Т. /заемател/, обезпечен със
сключен на 06.02.2020 г. договор за предоставяне на поръчителство между
„А.Т.“ ЕООД /поръчител/ и СТ. ИВ. Т. /потребител/, с която СТ. ИВ. Т. се е
обогатил за сметка на дружеството А.Т. ЕООД, ведно ведно със законна лихва
от 24.01.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Т., ЕГН ********** да заплати в полза на А.Т.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Витоша № 146, Бизнес център „България“, сграда А, на основание, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 163,04 лева, представляваща разноски
в исковото производство по гр.д. № 3322/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА А.Т. ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 146, Бизнес център „България“, сграда
А да заплати в полза на СТ. ИВ. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
Тайга № 26, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300,00 лева,
19
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
заповедното производство по ч.гр.д. № 37497/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20