№ 19901
гр. С., 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20251110120078 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. Д.,
срещу О. Д. Г., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3049,14 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2025 г. до
изплащане на вземането; 716,50 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 08.01.2025 г.; 50,68 лв., представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 16.01.2025 г. до изплащане на вземането; 14,80 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.01.2022 г. до 08.01.2025 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2025г. по ч.гр.д. № 2602/2025
г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника, в качеството му на
собственик, договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане,
като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 76, вх. 1, ет. 2, ап. 4, която не
била заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което
изпаднал в забава. Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер по подробно изложени
съображения. Релевира възражение за настъпила погасителна давност по отношение на част
от претендираните вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач „Бруната” ООД на страната на ищеца е изразило становище за
1
основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е.
наличието на облигационно правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч.,
че ответникът е собственик на процесния недвижим имот през исковия период;
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост,
присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с
принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.
От представените по делото доказателства се установява, че процесният имот е бил
топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в която се намира този имот, е
била присъединена към топлопреносната мрежа.
По делото е представен протокол от ОС на ЕС на процесния адрес, който носи името и
единния граждански номер на ответника О. Д. Г., който се е подписал като собственик на
процесния апартамент № 4 (л. 23), като цитираният протокол не е оспорен от ответната
страна.
На следващо място, представени са от третото лице - помагач формуляри за отчети за
2022 г. и 2023 г. за процесния апартамент № 4 (л.78-79), носещи името на ответника и
подпис в полето „клиент“, които също не са оспорени от О. Д. Г., който отделно от това
лично е получил на 12.02.2025г. издадената в заповедното производство заповед по чл. 410
ГПК на същия адрес на топлоснабдения имот, а именно: гр. С., ул. „Б.“ № 76, вх. 1, ет. 2, ап.
4 (л.14-гръб от заповедното производство).
Тези писмени доказателства са достатъчни за извод, че ответникът е бил потребител на
топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия период (в същия
смисъл е решение от 03.06.2022 г. по в.гр.д. № 1717/2021 г. по описа на СГС, II – „А“
въззивен състав, и др.). В този смисъл доказано е основанието (източниците) на вземанията,
предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е
несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
2
Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и О. Д. Г. са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения.
Относно сумата за услугата дялово разпределение на топлинна енергия следва да се
отбележи, че същата е отделно посочена като дължима главница в заявлението по чл. 410 от
ГПК, като всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което обуславя и
особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово разпределение на
топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ (редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) възлага отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при
Общи условия), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ
дялово разпределение на топлинна енергия. От представения по делото договор между
етажната собственост и третото лице-помагач и общите условия на ищеца се установява
вземането за цена на услугата дялово разпределение, която е извършена за процесния
период, видно от представените по делото документи за главен отчет и изравнителни
сметки.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ), като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая етажните
собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода на „Бруната” ООД.
Установено е въз основа заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
настоящото производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда
на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, че: в процесния имот през исковия период е
имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО в следните помещения: кухня, 2 спалня, хол и
щранг-лира в банята, като уредите са били отчетени на 03.06.2022 г., като отчетният
формуляр с подпис на ответника О. Г. е представен на вещото лице, а отделно от това е
приложен като доказателство по делото (л.78); след 2021/2022 г. уредите са били сменени с
нови с дистанционен отчет, като отчетените стойности фигурират в изравнителните сметки
и са представени на вещото лице; в банята щранг-лирата е с размери 2 елемента с ф2 и
височина 2.7м, като за отчетния период има служебно изчисление за същата на база
инсталирана мощност; през посочения период ТЕ за отопление, отдадена от сградна
инсталация, е изчислена по съответната формула на база пълната отопляема кубатура 198
куб.м. съгласно акт за разпределение на кубатурата, представен на вещото лице; за исковия
период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части; в процесния имот има поставен един
водомер за топла вода, който е отчетен на 03.06.2022 г. и 31.05.2023 г., като отчетните
формуляри с подпис на ответника О. Г. (л.79) са представени и на вещото лице;
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от топлофикационното
3
дружество; топломерът е преминал на метрологична проверка през 29 месеца, но не са
констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По отношение на размера на действително потребеното количество топлинна енергия
за процесния период следва да се посочи, че съобразно заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ, същият възлиза на 3038,30 лв., вместо претендираните от ищеца 3049,14
лв., поради което настоящият съдебен състав приема, че дължимата от ответника главница за
ТЕ за процесния период възлиза в размер на 3038,30 лв., както и сумата от 50,68 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.11.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от
16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.
При положение, че претендираните от ищеца вземания са установени в горепосочените
размери, следва да бъде разгледано релевираното от процесуалния представител на
ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, по което съдът
приема следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 16.01.2025 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл.
422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД.
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая
претендираните от ищеца главници са за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., поради
което към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.01.2025 г. се явяват
погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2021 г. до 30.11.2021 г., включително.
Вземането за цена на доставена топлинна енергия за м.12.2021 г. е възникнало 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнася, поради което предвид датата на подаване на
заявлението – 16.01.2025г. давността за него не е изтекла.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност е вземането за цена на
доставена топлинна енергия за периода 01.12.2021 г. – 30.04.2023 г. От заключението на
вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото производство съдебно-техническа
експертиза се установява, че общо дължимата сума за доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.12.2021 г. – 30.04.2023 г. възлиза в общ размер на 2558,12 лв.
По отношение на претендираната главница за дялово разпределение, по изложените по
– горе мотиви следва да се приеме, че се явява погасено по давност вземането за м.11.2021 г.,
което е в размер на 2,65 лв.
Предвид гореизложеното следва да се приеме, че дължимата от ответника главница за
ТЕ за периода 01.06.2021 г. – 30.04.2023 г. възлиза в размер на 2558,12 лв., както и сумата от
48,03 лв. (50,68 – 2,65), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.12.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, поради което до
тези размери предявените главни искове са основателни, а за разликата до пълните
претендирани размери следва да бъдат отхвърлени.
4
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно при действието на горепосочените Общи условия задълженията за заплащане
на стойността на доставената топлинна енергия възникват като срочни - 84, ал. 1 ЗЗД (т.е. не
е нужно кредиторът да отправя покана за изпълнение до длъжника).
Лихвата за забава върху главното вземане за топлинна енергия в установения размер от
2558,12 лв., изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза в размер на 601,11 лв. за
периода от 15.09.2022 г. до 08.01.2025 г., до която сума предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 716,50 лв. следва да
бъде отхвърлен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорните претенции в тази
част се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство). Ищецът е сторил разноски, както
следва: 126,62 лв. – за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт в заповедното
производство, 195,34 лв. – държавна такса в исковото производство, 350 лв. – депозит за
СТЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което
съдът определя в размер на 100 лв., или общо 771,96 лв. за заповедното и исковото
производство. Намалени съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, на ищеца се дължат разноски в общ размер на 646,25 лв.
Ответникът не е сторил разноски, поради което такИ. не следва да му бъдат
присъждани. С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е
претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Своевременно релевираното от процесуалния представител на ищеца
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, като аргументите за това са следните:
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за заповедното производство:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч.т.д. № 236/2020 г., по описа на ВКС, ІІ т.о.,
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т.о. по ч.т.д. № 3074/2018 г. и др., е прието
следното: Заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства - производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. 3ащитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с
частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е
основание за отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. Ето защо, когато заповедното производство е прераснало в исково, разноски за
5
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не се дължат (в този смисъл Определение № 45 от
23.01.2019 г. по ч.т.д. № 3074/2018 г., по описа на ВКС, І Т.О., Определение по ч.гр.д. №
6275/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV – „Е“ въззивен състав и др.).
По отношение на претендираните от процесуалния представител на ответника
разноски за исковото производство:
Съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение №
343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила
за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност
на делото, като определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд
размер на възнаграждението. В този смисъл, като взе предвид вида и обема на
осъществената правна защита в настоящото производство, както и липсата на фактическа и
правна сложност на спора, настоящият съдебен състав приема, че на процесуалния
представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лв. Съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на
процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за исковото производство в размер на 81,42 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че О. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 76,
вх. 1, ет. 2, ап. 4, дължи на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, следните суми: 2558,12 лв. - главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.12.2021 г. до 30.04.2023 г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 76, вх. 1,
ет. 2, ап. 4; 601,11 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 08.01.2025 г., както и 48,03 лв. – главница,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.01.2025 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 22.01.2025г. по ч.гр.д. № 2602/2025 г. по описа на СРС, ГО,
167 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за установяване на вземане за
главница, представляваща цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от
2558,12 лв. до пълния предявен размер от 3049,14 лв. и за периода м.05.2021 г. – м.11.2021 г.;
за установяване на вземане за главница, представляваща извършена услуга за дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 48,03 лв. до пълния предявен размер от
50,68 лв. за м.11.2021 г.; за установяване на вземане за мораторна лихва върху главницата за
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 601,11 лв. до пълния
предявен размер от 716,50 лв. и изцяло за сумата от 14,80 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.01.2022г. до 08.01.2025г.
ОСЪЖДА О. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Б.“ № 76, вх. 1, ет. 2, ап. 4, да
заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул.”Ястребец” №23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 646,25 лв. – разноски
за исковото и заповедното производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
6
управление: гр. С., ул. „Ястребец“, № 23Б, да заплати на адв. В. Б. И., с личен номер
********, с адрес на упражняване на дейността: гр. С., пл. „Р.Д.“ № 4, ет. 1, ап. 1, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38 ЗАдв., сумата от 81,42 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за исковото производство пред СРС, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
„Бруната” ООД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7