№ 1046
гр. Варна , 23.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100500411 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Р. С. А. срещу Решение № 261202 от 13.11.2020г.
постановено по гр.д. № 5015/2020г. по описа на ВРС, 19-ти състав, с което са отхвърлени
предявените от въззивницата срещу Т. С. А. с ЕГН **********, искове, както следва:
-с правно основание чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, пр. II от ЗЗД за прогласяване нищожността на
овластителна сделка по пълномощно от 14.07.2017г., подписът по което е изпълнен с
отпечатък от палец на дясната ръка на упълномощителя, поради болест и невъзможност да
държи пишещо средство, съгласно забележка, удостоверен с рег.№ 2897/14.07.2017г. на
нотариус Веселин Петров, рег.№ 205, а съдържание на документа- удостоверено с рег.№
2898/14.07.2017г., с което Стойчо Александров Стойчев упълномощил Стефка Стаматова
Костадинова да го представлява пред нотариус, като от негово име и за негова сметка
продаде, собствените му имоти: Апартамент № 14 и две дворни места в с. Генерал
Кантарджиево, порад порок на волята на упълномощителя /липса на волеизявление/
-с правно основание чл.42, ал.2 ЗЗД за обявяване недействителността до ½ ид.част на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,
обективиран в НА № 8/24.07.2017г., сключен между Стойчо Александров Стойчев чрез
пълномощник Стефка Стаматова Костадинова и Т. С. А., действаща лично и със съгласието
на своята майка и законна представителка Стефка Стаматова Костадинова, като сключен от
мним представител;
-с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. IV от ЗЗД за прогласяване нищожността до ½ ид.част
от същия договор, поради липса на основание и
1
-с правно основание чл. 33, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване до ½ ид.ч. на алеаторния договор,
като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Изложени са доводи, че влошеното здравословно състояние, както и,
че към момента на упълномощителната сделка и сключване на договора прехвърлителя
Стойчо Стойчев е бил с увреден разум са установени по делото от заключението на СМЕи
свидетелските показания на разпитаните свидетелри. Към момента на полагане на пръстов
отпечатък в пълномощно от 14.07.2017г. Стойчо Стойчев не е можел валидно да формира и
изразява воля, поради болестта си. Предвид заболяването си Стойчо Стойчев не е имал
възможност и да посочи лице с представителна власт, поради което и такава не е възникнала
за лицето подписало сделката от негово име. Последното е основание за нищожност на
сделката поради липса на съгласие. Същевременно към момента на подписване на
пълномощното, прехвърлителят е страдал от заболяване, предполагащо и сочещо
скорошната му кончина, което е било известно на приобретателката и нейната майка.
Последната е съзнавала и необратимостта на заболяването на прехвърлителя, както и
предстоящия близък и непредотвратим негов физически край. Последното е основание за
нищожност на договора поради липса на основание. Договаряйки с лице в подобно
здравословно състояние, те са уговорили клауза само за бъдещо, а не и за минало гледане.
Необоснован поради това е изводът на ВРС, че договорът е алеаторен и от напред не е било
известно какво ще престира приобретателят, както и, че с оглед изминалия некратък период
от време от датата на разпоредителната сделка до датата на смъртта не се установява знание
у ответниците за настъпване на предстояща смърт на прехвърлителя. Още повече, че волята
на страните по договора не е включвала полагани до момента на сключването грижи. С
оглед състоянието си от друга страна, прехвърлителят се е намирал в крайна нужда и
зависимост – физическа и финансова от лицето, с което е договарял. Ето защо е бил
принуден да прехвърли имота си, който е на значителна стойност, срещу ограничени от към
времетраене грижи. Ето защо, евентуално договора е унищожаем на соченото основание.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с
което предявените искове бъдат уважени с извод за основателност.
Въззиваемата Т.А. не е изразила становище по жалбата.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен
интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените
изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба и отговора й не са обективирани искания за събиране на нови
доказателства.
2
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
21.04.2021г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към
спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки
от всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще
благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални отношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Копие от настоящето определение да изпрати на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3