Номер 144917.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светлана Т. Кирякова
Членове:Цветелина Г. Хекимова
Ивелина Д. Чавдарова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100502017 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №32767/01.06.2020г. от „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу решение
№1650/30.03.2020г. по гр.дело №9407/2019г., с което е отхвърлен предявения срещу Е. М.
Ю. , ЕГН **********, с постоянен адрес с. Синдел, иск за приемане за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 8535/15.11.2018г.,
постановена по ч.гр. дело № 15061/2018г. на ВРС, 50 състав, сумата от 10 000 лв. (десет
хиляди лева), представляваща частична претенция за вземане в общ размер от 395 449.92
лева /посочена като 403 449.92 лв. в ЗИ/, за платено от заявителя, в качеството си на
застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с полица №
07112001378726/26.05.2012 г. /неправилно посочена от дата 26.05.2015г. в ЗИ/, на
наследниците на починалото лице застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 240 000 лв., претърпени вследствие на настъпило ПТП на 02.07.2012 г. по вина на
длъжника Е. М. Ю. , за което застрахователят е осъден с постановено решение по в.гр.д. №
3141/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в съда – 03.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 227 от
КЗ /отм./
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, като изводите
на съда за неоснователност на претенцията се дължат на неправилната квалификация на
иска, а именно чл.227 от КЗ /отм./, вместо приложимата в случая разпоредба на чл.274 от КЗ
/отм./, в съответствие с изложените от ищцовото дружество твърдения.
1
В срока по чл. 263 ГПК, не е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Е.
М. Ю. , с адрес: с. Синдел.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск от
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Искър, бул. „Христофор Колумб” № 43 срещу Е. М. Ю. , ЕГН
**********, с постоянен адрес ******, за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 8535/15.11.2018г., постановена
по ч.гр. дело № 15061/2018г. на ВРС, 50 състав, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева),
представляваща частична претенция от вземане в общ размер от 395 449.92 лева,
представляващо платено от заявителя, в качеството си на застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № 07112001378726/26.05.2015г., на
наследниците на починалото лице застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 240 000 лв., претърпени вследствие на настъпило ПТП на 02.07.2012 г. по вина на
длъжника Е. М. Ю. , за което застрахователят е осъден да заплати сумата от 403 449,92 лв. с
постановено решение по в.гр.д. № 3141/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в
съда – 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че на 02.07.2012г. ответникът по настоящото дело
при управление на МПС Рено Лагуна с ДК****** в нарушение на правилата за движение по
пътищата, при движение с несъобразена скорост и по непредпазливост причинил смъртта на
две лица, като след извършване на деянието избягал от местопроизшествието. Горните
обстоятелства били установени безспорно по НОХД №1016/2013г., приключило с влязла в
сила присъда по КНОХД 1589/2014г. Срещу ищцовото дружество в качеството на
застраховател на гражданската отговорност на виновния водач по застрахователна полица
07112001378726/26.05.2012г. била заведена щета № ********** на 04.12.2013г., както и
искова претенция, по която е образувано гражданско дело №13353/2013г. по описа на
Софийски градски съд, след проведения инстанционен контрол е постановено окончателно
решение по т.д. № 416/2017г. на ВКС, съгласно което „ЗД Евроинс“ АД е изплатило
обезщетение, ведно с лихви и разноски в общ размер на 403 449.92 лева
Ищецът твърди, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането,
застрахователят има право дa получи от застрахования платеното обезщетение, когато
застрахованият след настъпване на пътнотранспортно произшествие е напуснал същото
преди идването на органите на контрол на движение по пътищата. В хода на образуваното
срещу Е. М. Ю. наказателно производство безспорно било установено, че след
осъществяване на деянието същият е избягал от местопроизшествието, с което се
обосновава правния интерес от предявяването на настоящия иск.
2
Сочи се, че сумата от 395 449.92 лева общо е заплащана, както следва:
- сумата в размер на 14656.01 лева, представляваща разноски по изпълнително
дело № 76/2017г. е изплатена на 16.02.2018г. на ЧСИ Р.М. на основание образувано
изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 13353/1 Зг. на СГС
във връзка с гр. дело № 3141/16г. наСАС
- сумата в размер на 134725.05 лева, представляваща плащане по изпълнително
дело № 3697/2017г. във връзка с процесна щета ********* изплатена на 07.12.2017г. на ЧСИ
В.М. на основание образувано изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по
гр. дело № 13353/13г. на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС
- сумата в размер на 105 000 лева представляваща плащане на главница във
връзка с изпълнително дело № 358/2016г. платено на 25.11.2016г. на ЧСИ М.Д. на основание
образувано изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по гр. дело №
13353/13г. на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС
- сумата в размер на 7496.23 лева представляваща плащане на пропорционални
такси по изпълнително дело № 358/2016г. платено на 25.11.2016г. на ЧСИ М.Д. на
основание образувано изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по гр. дело
№ 13353/1 Зг. на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС
- сумата в размер на 3354 лева представляваща законна такса по изпълнително
дело № 358/2016г. платено на 25.11.2016г. на ЧСИ М.Д. на основание образувано
изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 13353/1 Зг. на СГС
във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС
- сумата в размер на 47 059.95 лева представляваща законна лихва по
изпълнително дело № 358/2016г. на 25.11.2016г. на ЧСИ М.Д. на основание образувано
изпълнително дело въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 13353/13г. на СГС
във връзка с гр. дело № 3141/16Г. на САС
- сумата в размер на 13 158 лева по изпълнително дело № 229/2016г. платено на
28.04.2016г. на Р.М. на основание образувано изпълнително дело въз основа на влязло в
сила решение по гр. дело № 13353/13г. на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС,
- сумата в размер на 30 000 лева по изпълнително дело № 229/2016г. платено на
03.05.2016г. на Р.М. на основание образувано изпълнително дело въз основа на влязло в
сила решение по гр. дело № 13353/13г. на СГС във връзка с гр. дело № 3141/16г. на САС,
дело № 229/16г. платено на 04.05.2016г. на изпълнително дело въз основа на влязло в сила с
гр. дело № 3141/16г. на САС.
- сумата в размер на 40 000.68 лева по изпълнително Р.М. на основание
образувано решение по гр. дело № 13353/13г. на СГС.
3
След уточнение в рамките на въззивното производство се сочи, че общо
вземането срещу ответника включва:
сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение по
процесната щета, заплатена на 07.12.2017г. на ЧСИ В.М. (в полза на Н.К.Ц.);
сума в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение по
процесната щета, заплатена на 07.12.2017г. на ЧСИ В.М. (в полза на К.К.К.);
сума в размер на 25 000 лв., представляваща обезщетение по
процесната щета, заплатена на 25.11.2016г. на ЧСИ М.Д. (в полза на К.К.К.);
сума в размер на 80 000 лв., представляваща обезщетение по
процесната щета, заплатена на 25.11.2016г. на ЧСИ Р.М. (в полза на Н.К.Ц.);
сума в размер на 55 000 лв., представляваща обезщетение по
процесната щета, заплатена на 03 и 04.05.2016г. на ЧСИ М.Д. (в полза на К.К.К.);
сума в размер на 50675,25 лв., представляваща разноски в
гражданските и изпълнителни производства, които „ЗД Евроинс“ АД е осъдено да заплати
във връзка с процесната щета.
По делото не е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявеният иск за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне
по същество на спора.
Настоящият състав констатира, че определената от първоинстанционния съд
правна квалификация на предявения иск не съответства на твърденията в исковата молба.
4
на първо място приложим закон към претендираното вземане се явява действащият Кодекс
за застраховането (ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., ), в сила от 1.01.2016г., тъй като при неговото
действие се твърди да е настъпил окончателно фактическият състав на претендираното
право на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност",
което възниква с плащането на деликтното обезщетение от застрахования на пострадалия. В
случая се твърди, че плащанията са извършени след 01.01.2016г., т. е. вземането е
възникнало при действието на действащия КЗ, в сила от 01.01.2016 г. В случая не намира
приложение разпоредбата на § 22 от ПЗР на КЗ, предвиждаща, че за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.
Посочената преходна разпоредба касае единствено уредбата на застрахователните договори
и на вземанията, които пряко произтичат от тях в полза на правоимащите по договорите
лица. Настоящото вземане, макар и свързано с договор за застраховка "ГО", не е вземане по
този договор, а произтича от предвиден в закона фактически състав./определение №
625/11.11.2019г. по т.дело № 975/2019г. на ВКС/ Следва да се отбележи, че дори при
приложимост на отменения КЗ, правната квалификация на предявения иск би била не
посочената в съдебното решение разпоредба на чл.227 от КЗ /отм./, а чл.274 от КЗ /отм./,
съответстващ на твърденията на ищеца, че основание за предявяване на регресен иск е факта
на напускане на местопроизшествието преди идване на органите на КАТ.
В настоящия случай, въпреки неправилно определената от първоинстанционния
съд в постановеното решение правна квалификация, не се налага даване на допълнителни
указания с оглед факта, че дадените указания относно доказателствената тежест са
съобразени с посочената в проекто-доклада по делото правна квалификация по чл.500 от КЗ.
Съгласно чл.500 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Предвидено е изключение за случаите, когато е наложително на
водача да бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този
случай тежестта на доказване носи виновният водач. Твърдения в този смисъл не са
наведени от ответната страна, съответно и не са ангажирани доказателства.
Обстоятелството, че деецът е напуснал местопроизшествието преди идването на
органите на КАТ, се установява от влязлата в сила присъда, с която Е. М. Ю. е признат за
виновен в това, че на 02.07.2012г. в с.Синдел, при управление на МПС – лек автомобил
„Рено Лагуна“ с рег.№ ******, нарушил правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП и причинил по непредпазливост смъртта на К.К.К., като деецът е избягал от
местопроизшествието. Доколкото факта на напускане на местопроизшествието е елемент от
фактическия състав на извършеното престъпление, обуславящ приложението на
квалифицирания състав по чл.343, ал.3 от НК, този факт следва да се приеме за установен на
5
основание чл.300 от ГПК като елемент от противоправността на извършеното деяние.
Въз основа на събраните по делото доказателства /съдебни решения и платежни
документи/ настоящият състав приема, че се установява по безспорен начин, че в полза на
К.К. и Н.Ц. е присъдено обезщетение в размер на по 120 000 лв., което е изплатено по
образуваните изп.дела при ЧСИ В.М. и ЧСИ Р.М. ведно с дължимите лихви и разноски. С
оглед представените платежни документи и детайлна информация за извършени транзакции,
предвид и липсата на оспорване от ответната страна, извършените плащания в общ размер
312 291,24 лв., представляващи сбор от сумите по преводните нареждания, следва да се
приемат за установени. За разликата до общия размер на процесното вземане не се
установява от представените доказателства извършено плащане, но доколкото е предявена
частична претенция в размер на 10 000 лв., същата следва да бъде уважена.
При така събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства съдът намира, че
в случая се установяват всички елементи от фактическия състав на чл.500, ал.1, т.3 КЗ по
отношение правото на регрес на застрахователя, а именно платено от застрахователя
обезщетение въз основа на влезло в сила съдебно решение, както и специалната
предпоставка по т.3 – деецът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите
на КАТ.
Следва да бъде уважено и искането за присъждане на законната лихва от
образуване на заповедното производство до окончателно изплащане на задължението.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС
като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
регресният иск в предявения частичен размер да бъде уважен.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за първоинстанционното и
въззивното производство се следват на въззивника в размер на 400 лв. заплатена държавна
такса пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за
първоинстанционното производство и 100 лв. пред въззивната инстанция съобразно
отправеното искане и представени доказателства за платена държавна такса.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство, или с решението си по установителния иск съдът дължи произнасяне по
дължимостта на разноските за заповедното производство. Предвид установения размер на
вземането, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и дължимите за
заповедното производство разноски в размер на 250 лева, заплатена държавна такса и юрк.
възнаграждение.
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1650/30.03.2020г. по гр.дело №9407/2019г., с което е
отхвърлен предявения срещу Е. М. Ю. , ЕГН **********, с постоянен адрес с. Синдел, иск за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение № 8535/15.11.2018г., постановена по ч.гр. дело № 15061/2018г. на ВРС, 50
състав, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща частична претенция за
вземане в общ размер от 395 449.92 лева /посочена като 403 449.92 лв. в ЗИ/, за платено от
заявителя, в качеството си на застраховател по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № 07112001378726/26.05.2012 г. /неправилно посочена от дата
26.05.2015г. в ЗИ/, на наследниците на починалото лице застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 240 000 лв., претърпени вследствие на настъпило ПТП на
02.07.2012 г. по вина на длъжника Е. М. Ю. , за което застрахователят е осъден с
постановено решение по в.гр.д. № 3141/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявлението в
съда – 03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 415 от
ГПК във вр. с чл. 227 от КЗ /отм./, като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. М. Ю. , ЕГН **********, с постоянен адрес
с. Синдел ДЪЛЖИ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, сумата от 10 000 лв. (десет хиляди лева), частична претенция от
вземане в общ размер от 395 449.92 лева, претендирана като платено от заявителя въз основа
на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№13353/2013г. на СГС, гр.д.№3141/2016г. на САС
и т.д.№416/2017г. на ВКС, в качеството на застраховател по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 240 000 лв., вследствие на настъпило ПТП на 02.07.2012г. по вина на Е. М. Ю. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена заповед за
изпълнение № 8535/15.11.2018г. по ч.гр. дело № 15061/2018г. на ВРС, 50 състав, на
основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 500 от КЗ.
ОСЪЖДА Е. М. Ю. , ЕГН **********, с постоянен адрес с. Синдел ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, сумата 650 лв., представляваща сторените в първоинстанционното и въззивното
производство разноски, съобразно изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. М. Ю. , ЕГН **********, с постоянен адрес с. Синдел ДА
ЗАПЛАТИ на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София сумата 250 лв., представляваща сторените в заповедното производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване
на страните, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8