РЕШЕНИЕ
№ 79
гр.Л., 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на четиринадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. Атанасова
при участието на секретаря Янка Д. И.а
като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Гражданско дело №
20214410100463 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 124
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС и чл. 537 ал.2 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че в началото на 2011 г. ищцата е закупил
от Н.К.Н. недвижим имот, находящ се в ***** за сумата от 6000 лв., че Н. не
разполагал с нотариален акт за собственост, като е предал документите, с
които е купил имота от М.К.Р., а именно предварителен договор за покупко-
продажба от 22.02.1995 г. между М.Й.Х. и С.Й.Н., като продавачи и купувач
Б. М. Б., удостоверение от ОбС гр.Л. и скица. Твърди се, че Н. заявил, че М.
разполага с договор за покупко-продажба между него и Б., но такъв не му бил
даден и му било казано да търси М.. Твърди се, че ищеца се срещнал с
последния, който обещал да потърси договора между него и Б. и че като го
намери ще му го предаде, че малко след това Р. се разболял и починал, а
ищеца не успял да оправи документите на къщата и така и не получил
договора, с който е купил имота от Б.. Твърди се, че на ищеца му е известно,
че когато М. е купувал къщата от Б. му е предал 2 000 000 лв. /преди
деноминацията/ в присъствието на братовчед си Б. Н. П. и жена си Г. че
ходили в Кметство с.А., където бил изготвен някакъв договор, както и че това
се случило в края на 1999г. – началото на 2000 г. Твърди се, че от месец март
1
2011 г. ищеца владее имота необезпокоявано от никого, че е заплащал
консумативите му, че когато е закупил къщата от Н. имотът имал задължения
за ВиК в размер на 130 лв., които заплатил, че след като починал М., ходил да
търси договора в кметство с.А., но от там казали, че не могат да го намерят и
го насочили към Община Л. или при доставчиците на ток и вода, тъй като с
този договор са сменени партидите на името на М.. Твърди се, че въпреки
направените усилия не могъл да открие договора, а в ЧЕЗ и ВиК не разполага
с правомощия за това, че доколкото знае те пазят тези документи в архивите
си, че намерил М.Х. и й предложил да прехвърлят къщата, но тя казала, че я е
продала преди повече от 20 години на един човек от П. и той й я платил на
два пъти. Твърди се, че в началото на месец август 2019 г. по телефона му се
обадила дъщерята на М. и казала, че пред дома й е Б. и казал на майка й, че си
е загубил договора и тя да отиде с него пред нотариус да потвърди, че той й е
дал парите преди повече от 20 години, но ищеца обяснил, че през годините
тази къща е препродавана няколко пъти и реално той е последният
собственик, че М. им казала да си ходят, че не знае какво е ставало през тези
години и че не я интересува. Твърди се, че след два-три дена Б. отново
отишъл в дома им и казал на М., че няма да пише нищо, а само трябвало да
потвърди пред нотариуса, че той й е дал парите, че отново се обадили на
ищеца и му казали, че Б. като си извадел нотариален акт веднага щял да му
прехвърли къщата. Твърди се, че след около една седмица Б. се обадил на
ищеца и поискал да се срещнат, че му обяснил, че си е извадил нотариален
акт за къщата и за да я прехвърли трябвало да му даде 15000 лв. Твърди се, че
ищеца го попитал за какво са тези пари, а той й казал, че М. е бил на квартира
и не му е платил къщата, след което той му обяснил, че това не е вярно, че
има свидетели и че е вложил много пари в тази къща, тъй като извършил
много подобрения и ремонти, и я е поддържал.
Твърди се, че след направена справка в Имотния регистър ищецът
установил, че Б. М. Б. и съпругата му Т. С. Б. са се снабдили с нотариален акт
за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение, но това не е вярно, тъй като в действително владенето и ползването
на имота от месец март 2011 г. е осъществявано от ищеца. Твърди се също
така, че ответниците доколкото му е известно от години живеят и работят в
чужбина, поради което няма как да са го придобили, че те не са го използвани
и стопанисвали, още по-малко пък владели повече от 10 години. Твърди се, че
2
е подал жалба в РП Л., въз основа на която е образувано досъдебно
производство № 558/2020 г. по описа на РП П., което е спряно към момента,
тъй като Б. е с неустановено местонахождение.
Моли се съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че собственик на имота е ищецът, тъй като е придобил имота на основание
давностно владение, считано от месец март 2011 г., както и да отмени
констативния нотариален акт за собственост, с който ответниците са се
снабдили с твърдение за давностно владение, а именно нотариален акт №
***** г. на Нотариус С.Л. с рег. № 568 на НК и район на действие РС Л..
Претендират се направените деловодни разноски.
Ответниците по предявения иск са получили съобщенията си по чл. 131
от ГПК по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, поради което с оглед разпоредбата на
чл. 47 ал.6 от ГПК на същите е назначен особен представител на разноски на
ищеца.
Назначеният особен представител на ответниците в едномесечния срок
по чл. 131 от ГПК не е представил отговор на исковата молба, не е изразил
становище, не е представил доказателства и не е направил доказателствени
искания.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Видно от представеното по делото копие от нотариален акт вписан в
Службата по вписванията гр.Л. с вх. рег. № ***** /приложен на л. 7 от
делото/ е, че на 02.08.2019 г. Б. М. Б. и Т. С. Б. са се снабдили с констативен
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по
давностно владение върху процесния недвижим имот, а именно
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 1320 кв.м., находящ се в
строителните граници /урбанизираната територия/ на с.А., община Л., обл. П.,
заедно с построените в имота жилищна сграда с полуприземен етаж и
стопанска постройка, който имот съгласно действащия дворищно-
регулационен план на селото, одобрен със Заповед № 410/1991 г. на Кмета на
Община Л. е означен като УПИ № IV, отреден за индивидуално жилищно
строителство, с планоснимачен номер 806 в строителен квартал 73 при
граници и съседи: **********.
След узнаване от СТ. Д. ИВ. за посочения по-горе нотариален акт,
същия подал сигнал до РП П. /л. 17 от делото/, в който заявил, че през 2011 г.
3
е закупил недвижимия имот от Н.К.Н. за сумата от 6000 лв., която му
заплатил сумата напълно и в брой, но тъй като Н. не разполагал с документ за
собственост му предал документите, с които е закупил имота от М.К.Р., а
именно предварителен договор за покупко-продажба от 22.02.1995 г. между
М.Й.Х. и С.Й.Н. като продавачи и купувач Б. М. Б.. В сигнала е заявено, че от
2011 г. СТ. Д. ИВ. владее имота, че никой не му е оспорвал владението и
същото е било необезпокоявано, както и че е заплащал консумативите за
имота. В сигнала са изложени твърдения идентични с твърденията в исковата
молба по настоящото дело.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Н.К.Н.,
Г.А.В., С.Г.Ц., Т. Н. ХР. и А.М..
От показанията на св. Н. Н. се установява, че познава С., Б., Т., че за
имота в с.А., на ул. ***** знае, че Д. – М. Р., по прякор ***** го купува от Б.,
когато парите били в милиони – за 2 милиона, че след като М. купил имота от
Б., после го купил самия той – свидетеля Н. Н., но не са ходили при нотариус,
само са си направили договор между тях. Обяснява, че е купил имота за 4
хиляди лева и един кон за 2 хиляди лева, че после самия той през 2010-2011 г.
го е продал на С., защото си намерил друга къща. Заявява, че С. след като му
платил парите за имота му предал документите, дето му ги дал М. *****. Не
знае как е станало, че Б. и Т. са заявили, че са собственици на имота, но те са
му плащали нищо за имота. Обяснява хронологията на продажби на имота, а
именно, че преди М. ***** в имота са живели Б. и неговия дядо, после са го
продали на М., който дълго време живял в имота, че самият свидетел Н. Н. го
е закупил от М. и след това го е продал на С.. Категоричен е, че никой друг в
тоя имот не е живял, че от как го е продал на С. от 2010-2011 г. само С. е
живял там. Обяснява, че Б. и Т. години наред не ги е виждал изобщо в селото,
и не му е известно да са идвали и да са спорили на С. за имота, нито пък са му
спорили на него самия преди това за имота.
От показанията на свидетеля Г.В. се установява, че същия има имот в
съседство с процесния, а именно на ул. *****, че до него живее С. десетина и
повече години, че не знае някой друг да е ходил и да иска тоя имот, или да се
разправя със С., че имота е негов, както и че Б. и Т. не ги познава, но ги е
виждал един път само преди повече от десет години. Свидетеля обяснява, че
С. е правил ремонти в имота, че къщата била рухнала, а С. направил много
нещо, сонда, улучи, покрива, стаята, циментирал, гараж си направил и всичко
4
което е в имота все той го е правил. Знае, че преди това ***** малко е живял
в имота, но е категоричен че последните десет и повече години все С. е живял
в имота и всичко е правил той.
От показанията на св. С. Ц. се установява, че й той живее в близост до
имота – срещу процесния имот, че има 10-15 години откак все С. си живее в
този имот, че той правил ремонти, а преди това там било „разграден двор“.
Обяснява, че С. направил дувар, помпа сложил, къщата измазал, покрива
оправил и гараж си направил. Категоричен е, че тия 10-15 години никой друг
не е идвал в имота и обяснява, че първо С. е живял там, после ***** я взел от
С., после К. и след К. С.. На свидетеля не е известно някой да е спорил за
къщата, нито да е идвал да се разправя със С. за имота.
Като свидетел е разпитан и Т. Х., който също заявява, че познава С., Т.
и Б., че за имота на ул. ***** знае, че С. го обитава, знае, че С. е в имота от
десетина години, но не знае на кого точно е този имот. Обяснява, че Б. го е
извикал да оформят едни документи за имота, за да може да го прехвърли на
С. и той се съгласил, че като ходил да оформят документите го питали и той
казал, че е минавал по тази улица, заявява, че на Нотариуса не е казвал кой
живее в имота, казал, че е виждал Б. като малък там, че като дете отивал да
играе футбол и е минавал по улицата, но не знаел на кого е имота. Последно е
категоричен, че от десетина години С. е в имота, че когато виждал Б. и Т. бил
на 18-20 години, а сега е на 32 години, че от тогава не е виждал Б. и Т. в
имота.
В качеството на свидетел е разпитан и А.М., който обяснява, че е ходил
при нотариус С.Л., че там казал, че имота е закупен от Б., че даже лично е
ходил да му помага на времето, че после заминал за чужбина и знае, че той го
стопанисва в имота, знае, че сега С. го ползва имота и като си е идвал от
чужбина е виждал С. да прави гараж и да стяга къщата. Обяснява, че Б. е
закупил имота може би преди 2000 година, защото 2001 г. заминал за
чужбина, че като се върнал от чужбина вече в имота виждал С.. Известно му
е, че С. е правил ремонти, гараж е направил, покрива оправил, ограда, че това
е от десетина години. Обяснява, че е виждал С. там, но не знае какво точно
означава някой да ползва имота, след което заявява, „Мисля, че през
последните десетина години С. е ползвал имота“ и продължава, че не е
виждал Б. и Т. някъде да са подписвали нещо и да са го продали и мисли, че
имота е техен, че те му казали, че искат да го прехвърлят на тяхно име, после
5
да го прехвърлят на С.. Свидетелят е виждал С. да прави ремонти, огради,
порти, покрив, но не знае дали имота е бил под наем или е продаден. Знае, че
е свидетелствал, че имота е бил на Б., а след това разбрал, че има някакви
неуредени сметки и че след 1998 г. не е виждал Б. и Т. в имота, че те живеят в
П. по принцип и са заминали в чужбина през 1997-98 г., а самия той е заминал
в чужбина през 2001 г.
Съдът дава вяра на показанията на всички разпитани свидетели.
Показанията им си кореспондират по между си, и изясняват в пълнота С.тията
през годините, както и причините, поради които последните двама свидетели
са си мислили, че имота е на ответниците, за което са свидетелствали пред
нотариуса при снабдяване на ответниците с констативния нотариален акт.
Първия свидетел е бил един от собствениците на имота, от когото именно
ищеца го е закупил, а свидетелите Г.В. и С. Ц. са непосредствени съседи на
имота и имат лични впечатления назад във времето кой кога е владял имота,
кой какви ремонти и подобрения е правил в него, както и лични впечатления
относно необезпокояваното владеене на имота от ищеца в продължение на
повече от 10 години.
Предвид събраните доказателства по делото, съдът приема, че по делото
по един безспорен и категоричен начин се установява, че в началото на 2011
г. ищеца е закупил процесния имот, като го е заплатил на свидетеля Н.К.Н.,
който преди това го е закупил от М.К.Р. и в продължение на повече от 10
години ищеца СТ. Д. ИВ. явно и напълно необезпокоявано е владял
процесния имот, извършвал е ремонти и подобрения в него, и в резултат на
явното и необезпокоявано владение повече от 10 години е придобил
собствеността върху имота на основание давностно владение.
При това положение и предвид събраните по делото доказателства,
следва на основание чл. 537 ал.2 от ГПК да бъде отменен нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение
/констативен/ ********** на Нотариус С.Л. – нотариус с район на действие
РС Л. и рег. № 568 по списъка на Нотариалната каМ. на РБ, вписан в
Службата по вписванията гр.Л. с вх. рег. № *****.
При този изход на делото следва да бъдат осъдени ответниците да
заплатят на ищеца направените деловодни разноски, а именно сумата от
1319,87 лв. съгласно представения списък на разноските.
На основание изложеното, съдът
6
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 124 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. Д. ИВ., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.Л., *****, Б. М. Б., ЕГН ********** , с
постоянен адрес: гр. П., ***** и Т. С. Б., ЕГН ********** , с постоянен адрес:
гр. П., *****, че СТ. Д. ИВ., с ЕГН ********** е СОБСТВЕНИК на
основание давностно владение на: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
площ от 1320 кв.м., находящ се в строителните граници /урбанизираната
територия/ на с.А., общ. Л., обл. П., заедно с построените в имота
жилищна сграда с полуприземен етаж и стопанска постройка, който
имот съгласно действащия дворищно-регулационен план на селото, одобрен
със Заповед № 410/1991 г. на Кмета на Община Л. е означен като УПИ №
IV, отреден за индивидуално жилищно строителство, с планоснимачен
номер 806 в строителен квартал 73 при граници и съседи: *****.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение
/констативен/ № ***** г. на нотариус С.Л. – нотариус с район на действие
РС Л. и рег. № 568 по списъка на Нотариалната каМ. на РБ, вписан в
Службата по вписванията гр.Л. с вх. рег. № *****.
ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. П., ***** и
Т. С. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., *****, да заплатят на
СТ. Д. ИВ., с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.Л., ***** направените
деловодни разноски в размер на 1319,87 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
7