№ 14964
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110101440 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с
ответника А. А. С. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в в
гр.София, ж.к.Красно село, бл.194, , вх.Д, ет.3, ап.115 през 1694,78 лв. през
периода май 2020 г. - април 2022 г. и е извършвал услугата дялово
разпределение в периода юли 2020 - април 2022 г. Ответникът се е задължил
да плаща цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не е
платил, изпаднал е в забава и е задължен за главните вземания заедно с
обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден обект на ответника. И това
дружество се е задължило към тях да установява показателите за потребената
топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на
ответника и да води топлинно счетоводство. Твърди още, че е подал заявление
по чл.410 от ГПК, но ответникът е възразил по реда на чл.414 ГПК, и това
обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си за следните суми: 1694,78 лв. – претенидрана като цена по
1
договора за продажба на топлинна енергия за периода май 2020 г. - април 2022
г.; 39,34 лв. - възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода
юли 2020 - април 2022 г.; 207,38 лв.– обезщетение за забава за периода
15.9.2021 - 5.6.2023 г., съответно 8,10 лв. – за периода 15.9.2020 – 5.6.2023 г.
Моли и за осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и
по заповедното дело.
Ответникът А. А. С. оспорва исковете по основание и размер.. Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
Трето лице помагач – ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД – не взема отношение
по исковете.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №34337/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетите по делото нотариален акт №68, том І, рег. №860, дело
№50/2020 г. и нотариален акт №76, том І, рег.№2044, дело №92/2000 г. се
вижда че по силата на сключени договори за дарение на 18.6.2020 г., съответно
1.18.2000 г. ответникът е придобил общо 7/18 ид.части от процесния
топлоснабден имот. Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката
за процесния период е налице договор по чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и
ответника за продажба на топлинна енергия.
От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните
собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника,
се вижда, че третото лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД е избрано да
извършва услугата топлинно счетоводство.
Решението е последвано от договор между представителна етажната
собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни
2
разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение.
С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена досатвка
и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на
услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за
разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна
енергия.
По делото е безспорно и е обявено по реда на чл.146, ал.1, т.4 ГПК за
такова, че в процесния имот е доставено твърдяното количество топлинна
енергия и че цената й съответства на извлеченията от счетоводството на
ищеца, които са представени по делото и съответстват на претендираните
суми.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
3
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота. На страната на
купувача по договора за продажба на топлинна енергия обаче освен
ответникът стоят и трето/ти неучастващо/ти по делото лице/а, съсобственици,
които притежават 11/18 ид.части от имота. Отговорността на съсобствениците
е разделна, тъй като по делото не се доказа някоя от хипотезите по чл.121 ГПК
за солидарната им отговорност, от което следва, че ищецът е отговорен за 7/18
части от цената на доставената топлинна енергия (1694,78 лв.), колкото са
притежаваните от него ид.части от правото на собственост, което съответства
на 659,08 лв. В тази част искът е основателен, а за разликата до пълния
предявен размер от 1694,78 лв. – не, и следва да се отхвърли.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия
– чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово
разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът
за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което
се уведомява клиенътът. Ищецът следва да събра възнаграждението за тази
услуга, която е доставена на ответника чрез подизпълнител – третото лице
помагач. Не се спори между страните и се виджа от приетата експертиза и от
приетите изравнителни сметки, че услугата е извършена. Това показва, че
искът е доказан по основание до 7/18 част от него, което следва от същата
логика, свързана с притежаваната от ищеца част от имота и разделната
отговорност за цената на топлинната енергия от съсобствеиците на същия.
Ето защо искът следва да се уважи до 7/18 части от ецната му – 15,29 лв.
и за периода юли 2020 – април 2024 г., а за разликата до пълиня предявен
размер от 39,34 лв. – да се отхвърли.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
4
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с поканата до
ответника да плати задълженията си – чл.84, ал.2 ЗЗД. Съгласно чл.33 от
общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия утвърдени с решение по т.1 от протокол №53 от 28.3.2013 на съвета на
директорите на Топлофикация София ЕАД, одобрено с решение №ОУ-
02/3.2.2014 на ДКЕВР поканата следва да се извърши чрез ежемесечното
публикуване на сметките на ответника в интернет сайта на ищеца.
Ищецът не доказа да е поканил ответника да плати по този ред, т.е. че е
изпълнил задължението си по чл.33 от Общите условия на договора. Ето защо,
следва да се приеме, че поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД, вр. чл.33 от общите
условия на договора е извършена с подаването на исковата молба, но е
недоказано това да е станало по-рано, както твърди ищецът.
Общите условия на договора по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба на топлинна
енергия, утвърдени с решение по протокол №7 23.10.2014 на съвета на
директорите на Топлофикация София ЕАД, утвърдени с решение №ОУ от
27.6.2016 г. на КЕВР, касаещи поставянето на клиентите на ищцовото
дружество в забава – чл.33 от същите, противоречат на закона – на чл.84 ЗЗД,
според който забавата на длъжника настъпва в изброените хипотези. В случая,
предвид липсата договорена на клауза за срока за изпълнение, съгласно чл.84,
ал.2 ЗЗД забавата следва да настъпи от поканата на кредитора до длъжника.
Хипотезата от общите правила на договора за продажба на топлинна енергия в
противоречие с този законов текст изпълнява предпоставките по чл.26, ал.1,
т.1 ЗЗД. Ето защо, тези части от общите правила на договора за продажба на
топлинна енергия, касаещи началото на забавата в противоречие с хипотезата
по чл.84, ал.2 ЗЗД са нищожни и не следва да се прилагат. Вместо общите
условия на ищеца е приложимо правилото по чл..84, ал.2 ЗЗД, според което
длъжникът е в забава от поканата. Ето защо, в тежест на ищеца е доказването,
че с покана за изпълнение на изискуемите вземания е поставил началото на
забавата на длъжника. В процесния случай ищецът не доказа това
обстоятелство, поради което следва да се приеме, че искът е неоснователен и
5
по отношение на частта от исковия период, след влизане в сила на посочените
общи правила на договора да продажба на топлинна енергия.
От това следва, че исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се отхвърлят
изцяло.
Относно направените по делото разноски от страните:
Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн.
чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете – 34,59% от направените
разноски - 48,07 лв. - по настоящото дело и 30,78 лв. - по зоповедното, т.е.
123,61 лв., съответно 79,14 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата от 38,99 лв. до пълния размер на внесената по сметка на СРС сума
от 178,79 лв. (т.е. 139,80 лв. )
Ищецът дължи на осн. чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника
разноски съразмерно на отхвърлените части от исковете - 65,41% от доказания
размер на направените от ответника разноски - 640,00 лв., т.е. 418,62 лв. По
делото не са представени доказателства отвеникът да е направил твърдените
разноски в по-висок размер. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК на ищеца е
неоснователно, тъй като съответства на Наредба 1/2004 на ВАдвС.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че
ответникът А. А. С. с ЕГН ********** и адрес в гр.София, ж.к.Красно село,
бл.194, , вх.Д, ет.3, ап.115 дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните
суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 659,08 лв. -
представляваща 7/18 части цената на топлинната енергия по договор за
продажба на топлинна енергия на съсобствениците на топлоснабдения обект с
адрес в гр.София, ж.к.Красно село, бл.194, , вх.Д, ет.3, ап.115 за периода май
6
2020 - април 2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №34337/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в -
21.6.2023г. до изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД – 15,29 лв. – представляваща 7/18 части от
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ във връзка с договора
за продажба на топлинна енергия на съсобственика на топлоснабдения обект с
адрес в гр.София, ж.к.Красно село, бл.194, , вх.Д, ет.3, ап.115 за периода юли
2020 - април 2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №34337/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в -
21.6.2023г. до изплащането на сумата;
ОТХВЪРЛЯ частично исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – само за разликата от уважената част до
пълния предявен размер от 1694,78 лв., и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1
ЗЗД – само за разликата от уважената част до пълния предявен размер от 39,34
лв. и - изцяло исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумите от
207,38 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на сумата по
чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2021 -
5.6.2023 г., и 8,10 лв., претендирана като обезщетение за забава за плащане на
сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2020 - 5.6.2023 г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника А. А. С., с
посочените данни, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с
посочените данни, следните суми: 48,07 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 30,78 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №34337/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, с посочените данни, да плати на ответника А. А. С., с
посочените данни, сумата от 418,62 лв., обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата от
38,99 лв. до пълния размер на внесената сума от 178,79 лв. (т.е. 139,99 лв. )
7
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8