№ 33
гр. Варна, 21.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20233000500514 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:20 часа се явиха:
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Въззивникът М. А. А., редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат М. И. от АК - Варна, редовно упълномощен и приет от първата
инстанция.
Въззиваемото дружество „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр.
София, редовно призовано, представлява се от адвокат Р. Г. от АК - Пл.,
редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
АДВ. И.: Няма пречки по хода.
АДВ. Г.: Не са налице процесуални пречки, моля, да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА ДОКЛАД съобразно определение №
73/22.01.2024 г.:
1
Производството е образувано по подадена въззивна жалба на М. А. А. от
гр. Варна чрез адв. М. И. от АК-Варна, насочена срещу решение №
979/07.08.2023г., постановено по гр.д. № 1283 по описа за 2022г. на Окръжен
съд-Варна, с което са отхвърлени предявените срещу „Ученически отдих и
спорт“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, искове за установяване в
отношенията между страните, че М. А. А. е собственик на недвижими имоти,
находящи се в гр.Варна, кв. „*“, местност „*“, а именно: ПИ с ид.
№10135.5507.85 по КККР на гр.Варна с площ от 8117 кв.м., при описани
граници, ведно с построените в него сгради с ид.10135.5507.85.22 по КККР на
гр.Варна със застроена площ от 237 кв.м. и сграда с ид.10135.5507.85.08 по
КККР на гр.Варна със застроена площ от 53 кв.м., на основание наследяване
от своята майка Ел. А., тя - по наследяване от своя баща М. З., а той чрез
изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 1933г. до 1955г. и
предявен в условията на евентуалност иск за приемане за установено спрямо
ответника, че ищецът е собственик на имотите на основание изтекла в негова
полза придобивна давност – за ¼ ид.част от имотите в периода от *г. /смъртта
на баща му/ до предявяване на иска, а за останалите ¾ ид.части – давностно
владение в периода от *г. /смъртта на майка си/ до предявяване на иска с
присъединяване на владението на своята майка в периода от 14.07.1966г. до
*г. и на нейния наследодател в периода от 1933г. до 1966г., на осн. чл. 124, ал.
1 ГПК; и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 4 780 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.
78, ал. 1 ГПК. Счита се, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. В тази връзка е изложено,
че неправилно е определено приложимото материално право; грешно са
определени релевантните по делото факти по възраженията на ответника и е
приложена правна последица при недоказаност на целия състав на
приложимото материално право; и обратно – при наличието на всички
елементи от фактическия състав на материалния закон – грешно е приложена
правна последица; налице е неправилно тълкуване на приложимата
материалноправна норма и не е съобразена задължителна съдебна практика.
Сочи се, че решението е постановено и въз основа на непредставени по
делото доказателства, мотивите на решението не съдържат обсъждане по
допустимост и относимост на доказателствените средства; доказателственият
материал не е обсъден в неговата цялост чрез излагане на конкретна преценка
на доказателствата; неправилно е разпределена доказателствената тежест.
Необосноваността е аргументирана с неспазване на правилата на формалната
логика; неправилно структуриране на решението относно разглеждането на
фактите и приложимото право от предмета на делото;
вътрешнопротиворечиви мотиви. Изложени са конкретни съображения и
правни изводи въз основа на подробен анализ на събрания по делото
доказателствен материал (документи, гласни доказателства и експертни
заключения) и с привеждане на правни и логически аргументи в подкрепа на
2
тезата, че ищецът е придобил въз основа на наследствено правоприемство, а
евентуално – въз основа на придобивна давност, описаните три недвижими
имота – един поземлен и построените в същия две сгради. По този начин се
счита, че напълно несъответстващ на доказателствения материал по делото, е
главния и решаващ мотив на първоинстанционния съд, за да отхвърли
исковете - че в периода от 1950г. до 1960 г. е било извършено „мащабно
застрояване“ и отчуждаване на поземления имот, които били пречка за
реституция в реални граници. Излага се, че след като е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че към 1944г. дядото
на ищеца – М. Н. З. е владял поземления имот и двете процесни сгради, и е
бил собственик на същите, при липсата на твърдение за отчуждаване на
имотите и липсата на доказателства за одържавяването им, при наличието на
доказателства за осъществявано непрекъснато владение от родителите на
ищеца след смъртта на М. З. през *г., а след тяхната смърт и от самия ищец –
то твърдените по делото придобивни основания са били доказани. Напротив,
противопоставените от ответника права върху имотите като апортирани в
капитала на създаденото от държавата ЕООД и преобразувано в ЕАД, не са
съществували в патримониума на държавата и не са придобивани от
учреденото търговско дружество. Поради това (а и препращайки към
съображенията, изложени в писмената защита пред първата инстанция) се
поддържа, че предявените главен и/или евентуален иск са основателни и
следва да бъдат уважени според начина на тяхното съединяване. Отправя се
искане за присъждане на направените разноски и за въззивната инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, гр. София, чрез адв. Р.
Г., с който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно, и не страда от посочените в
жалбата пороци. Поддържа се, че процесните имоти са били апортирани в
капитала на дружеството като непарична вноска на едноличния собственик на
капитала – държавата, по силата на решение 1005/20.12.04г. на МС. Посочено
е, че държавата е придобила правата си въз основа на чл. 1, ал. 1 от Закона за
имуществата на БКП, БЗНС, ОФ, ДКМС, САБФК и БПС. За тези имоти пък
учреденото еднолично търговско дружество се е снабдило с КНА през 2005г.
Оспорва се оплакването за допуснати от съда процесуални нарушения, тъй
като съгласно трайната съдебна практика, решаващият съд разполага с
правомощието служебно да назначава експертиза по въпроси, за които смята,
че е налице необходимост от специални знания за изясняване на относимите
за спора факти. Преди апортирането на имотите в капитала на ответното
дружество, същите са били използвани за нуждите на държавата чрез
съответни държавни органи (вкл. и като пионерски лагер), което пък
изключва възможността същите да са били владени от наследодателите на
ищеца и от него самия. Отделно от това преди решение 1005/20.12.04г. на МС
имотите са имали статут на публична държавна собственост и е била налице
забраната по чл. 86 от ЗС за придобиването им по давност. След
3
придобиването на имота от дружеството и с оглед на статута му на частна
държавна собственост, е била налице пък нормата на § 1, ал. 1 от ЗД на ЗС,
обн. ДВ, бр. 46/06.06.2006г. Дружеството чрез свои служители е
осъществявало владението върху процесните имоти, а за периода от
01.01.05г. до 31.12.22г. непрекъснато е заплащало задълженията за тях по
ЗМДТ. Провеждани са били и тръжни процедури за отдаването на имота под
наем. Поради изложеното се претендира потвърждаване изцяло на
обжалваното решение и присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна е, налице са доказателства
за надлежна представителна власт и е насочена против обжалваем съдебен
акт от надлежно легитимирана страна, поради което е допустима.
Страните не са отправили искания за събиране на нови доказателства
във връзка с предмета на делото, а въззивният съд намира, че не са налице
предпоставки за служебното събиране на такива.
С цитираното определение е прекратено производството по в.гр.д. №
514/23г. на ВАпС в частта му, имащо за предмет подадената от „Ученически
отдих и спорт“ ЕАД, гр. София, частна жалба, насочена против определение
№ 3870/10.10.23г. по гр.д. № 1283/22г. на ВОС, с което е била оставена без
уважение молбата на дружеството от 28.08.23г. с искане за изменение на
постановеното по делото решение в частта за разноските, на осн. чл. 248, ал. 1
от ГПК. Против определението, в прекратителната му част, е подадена в срок
частна въззивна жалба с вх. № 995/12.02.2024г. от „Ученически отдих и
спорт“ ЕАД, гр. София, представлявано от адв. Р. Г. от АК-Пл., която е
оставена без движение и са дадени съответните указания.
СЪДЪТ докладва молба, постъпила на електронната поща на съда, на
20.02.2024 г. от адвокат М. И., като процесуален представител на въззивника
М. А., с приложени списък на разноски по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства
за извършването им.
АДВ. И.: Поддържам подадената въззивна жалба. Нямам искания за
събиране на нови доказателства. Представям и моля да приемете заверени
преписи на приложените към молбата от 20.02.2024. списък на разноски и
доказателства за извършването им.
АДВ. Г.: Поддържам подадения отговор по въззивната жалба на
насрещната страна. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представям списък на разноските.
АДВ. И.: Не правя възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
4
АДВ. Г.: Не правя възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от всяка от страните списъци с
разноските и доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. И.: Уважаеми апелативни съдии, моля да разгледате по същество
спора и постановите решение, с което отмените така постановеното решение
от Окръжен съд – Варна и да постановите друго по същество. Поддържам
написаното в молбата по даване ход на делото, която е представена в съда.
Моля за кратък срок за писмени бележки. Моля, да ни бъдат присъдени
направените разноски.
АДВ. Г.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите решение, с
което да потвърдите изцяло първоинстанционния съдебен акт, изложил съм
подробни съображения в отговора на въззивната жалба, като единствено, във
връзка с молбата, представена от въззивника вчерашния ден, уточнявам, че не
става въпрос за въвеждане на нови фактически твърдения, извън
регламентираните преклузивни процесуални срокове, а за уточняване на
приложимия по делото закон съобразно изложените и установени пред
първоинстанционния съд относими факти. Моля отново да потвърдите
първоинстанционното съдебно решение и да присъдите в полза на довереното
ми дружество разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв. М. И., в срок до 28.02.2024 г.
включително, да депозира в писмен вид съображенията си по съществото на
спора.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
5
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:25
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6