№ 23271
гр. София, 28.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110144398 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на . ЕООД против Н. Д. Б.. Исковата
молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 01.07.2025 г.
от 10.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото
определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Ищецът . ЕООД е предявил срещу ответника Н. Д. Б. по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и 86 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 250 лв., представляваща регресно вземане за платена
главница по договор за предоставяне на гаранция от 29.06.2021 г., сключен между длъжника
и „.“ ЕООД, обезпечаващ изпълнението на договор за паричен заем № . от 29.06.2021 г,
сключен между длъжника и „.“ АД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с
договор за цесия от 31.03.2022 г., ведно със законна лихва от 20.03.2024 г. до изплащане на
1
вземането, сумата от 12,68 лв., представляваща договорна лихва за периода от 29.06.2021 г.
до 21.09.2021г., сумата от 69,29 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
21.09.2021 г. до 24.07.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 16376/2024 г. по описа на СРС, 77 състав.
Ищецът твърди, че на 29.06.2021 г. между „.“ АД и ответника е бил сключен договор
за паричен заем № ., по силата на който на Н. Б. е била предоставена в заем сума в размер на
250 лева, като същата се е задължил да я върне ведно с начислена възнаградителна лихва.
Поддържа се, че договора за заем е бил обезпечен с подписване на договор за предоставяне
на гаранция от 29.06.2021 г. между ответника и „.“ ЕООД, съгласно който гарантът се е
задължил да сключи с заемодателят договор и да отговоря солидарно за задълженията, като
при поискване от страна на кредитора да плати всички изискуеми вземания. Посочва, че „.“
АД е отправило покана за погасяване на целия дълг до „.“ ЕООД, който възлизал на
процесните суми. Така посочената сума била заплатена от „.“ ЕООД на 04.06.2021 г., с което
дружеството встъпило в правата на заемодателя спрямо ответника, за което последният бил
уведомен с писмо по електронната поща от 05.04.2022 г. Твърди се, че между ищеца и „.“
ЕООД е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г., по
силата на който вземането на „.“ ЕООД спрямо Н. Б. било прехвърлено, за което по реда на
чл. 99 ЗЗД ответникът бил уведомен по електронната поща на 02.05.2022 г. С оглед
гореизложеното моли за уважаването не предявените искове и присъждането на сторените
по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът, чрез назначения особен представител е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като
неоснователни. Сочи, че предявеният иск е недопустим поради неизяснената процесуално
роля на ищеца. Поддържа, че видно от представените към исковата молба доказателства,
ответникът Н. Б. е сключила Договор за паричен заем № . от 29.06.2021г. единствено и само
с кредитора „.“ АД, като в него липсва трето солидарно отговорно лице. Излага твърдения,
че от представения по делото договор за предоставяне на гаранция № ., сключен с „.“ ЕООД,
се установява, че дружеството се задължава не да встъпи в дълга на ответника по Договор за
паричен заем № . от 29.06.2021г., а да бъде „гарант“, т.е. от този договор не става ясно каква
точно трета страна ще бъде „гарантът“ – солидарен длъжник или поръчител. Допълва, че по
делото не са представени доказателства за наличието на правоотношения между „.“ ЕООД и
кредитодателя „.“ АД, поради което оспорва наличието на качеството кредитор у цедента.
Сочи, че процесният договор за потребителски кредит е сключен при нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, доколкото в разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от договора
е уговорена законна лихва за забава при упражняване на правото на отказ от сключения
договор, поради което същия се явяване недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Оспорва
наличието на твърдяното от ищца облигационно правоотношение по договор за цесия.
Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по исковете по чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да установи:
2
1.наличието на валидно сключен договор за паричен заем от 29.06.2021 г. между
ответника и „.“ АД, въз основа на който „.“ АД е предоставило на ответника парична сума, а
за ответника е възникнало задължение да върне на кредитодателя предоставената сума и да
заплати съгласно валидна клауза в договора възнаградителна лихва в претендираните
размери, като и че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали
изискуеми;
2. наличието на валидно сключен договор за предоставяне на гаранция между
ответника и „.“ ЕООД, което дружество е заплатило задълженията на ответника по договора
за заем от 29.06.2021 г., с което е встъпило в правата на кредитора;
3.наличието на валидно възникнало облигационно отношение между „.“ ЕООД и
ищеца . ЕООД, по силата на което „.“ ЕООД е прехвърлило вземането си за процесните
суми, дължими от ответника, на . ЕООД, в това число и обстоятелството, че в договора за
кредит е предвидена възможност кредиторът да прехвърля вземането си на трето лице, като
и че цесията е била съобщена надлежно на Н. . съобразно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от
ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните
предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума, за което
обстоятелство не се излагат твърдения от ответника и не са ангажирани доказателства.
Съдът указва на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договора за кредит, сключен с потребителя и при установяване на такива, ще се произнесе
относно тяхната валидност.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
3
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.goveгnment.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4