Р Е
Ш Е Н
И Е
№ІІІ-32 25.02.2020 год.
гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на единадесети февруари две хиляди и двадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Кремена Лазарова
2. Йорданка Майска
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска
в.гр.дело № 2104 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следно :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от ГД
„Гранична Полиция“-МВР, гр.София, бул.Княгиня Мария Луиза № 46, с посочен адрес
за призоваване в гр.Бургас, ул.”Цар Асен” № 4, чрез юк.К.Иванова, против Решение
№ 2923/08.11.2019г. по гр.д. № 4299/2019г. на РС-Бургас.
С обжалваното решение съдът е уважил осъдителния иск
на Б.Б.Б. от гр.Б., ж.к.И., бл.***, съдебен адрес: гр.Свиленград,
ул.Г.Скрижовски № 1, чрез процесуалния представител по пълномощие адв.И.Иванов от
АК-Хасковопротив ГД „ГП“-МВР, за заплащане на неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за исковия период: 31.05.2016г. - 31.05.2019г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, като е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия
направените разноски, д.такса в
полза на съда и разноски за
експертиза.
Решението се обжалва като неправилно, поради което се
моли същото да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. Въззивникът
посочва, че обжалваното решение в осъдителната му част е постановено при
неправилно приложение на материалния закон и е необосновано. Навежда, че е
налице неправилно приложение на релевиращите материално-правни норми, относими
към полагането, отчитането и заплащането на нощен труд. В този смисъл се
твърди, че неправилно е уважена претенцията на ищцовата страна, положеният
нощен труд да бъде преизчислен по правилата на КТ и Наредбата за структурата по
организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд се преизчислява
по коефициент 1,143. По-конкретно се твърди, че НСОРЗ е неприложима в случая,
тъй като не са налице предпоставките за прилагането й, и по-конкретно –
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Посочва се на
следващо място, че превръщането на нощните часове положен труд в дневен с
коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен
труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Твърди се, че
положеният от ищеца нощен труд е бил отчитан ежемесечно и е бил заплатен
съобразно правилата на действалите към процесния период нормативни актове.
Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и
исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на решението на
БРС в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Не ангажира нови
доказателства. Няма искания по доказателствата. Претендират се разноски.
Въззиваемият Б., надлежно уведомен
чрез процесуалния си представител – адв.Иванов е депозирал писмен отговор в
законоустановения срок, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна
и недоказана. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е установил
фактическата обстановка, а правните му изводи са правилни и обосновани. Счита,
че изводите на съда, че липсва изрична норма в действащите в исковия период
наредби на Министъра на вътрешните работи, издавани на основание чл.187, ал.9
от ЗМВР, поради което субсидиарно следва да се приложи разпоредбата на чл.9,
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, са
правилни. Сочи се, че наличието на процесното вземане на въззиваемата против
въззивника се установява от заключението на вещото лице по СИЕ. Твърди се, че
обжалваното решение е в съответствие с еднопосочната и непротиворечива съдебна
практика на съдилищата в страната. Изложени са подробни съображения, като се
цитира и съдебна практика. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на съдебни разноски. Не ангажира нови доказателства. Няма
доказателствени искания.
Въззивната
жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за разглеждане по
същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
Производството пред районния съд е било
образувано по искова молба на Б. Майчев с
искане за осъждане на Главна
Дирекция „Гранична полиция“ да му заплати сумата от 1650 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за
целия процесния период от 31.05.2016г. до 31.05.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143; сумата от 187,13лв.-представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата начиная от датата на възникване
на задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото обезщетение до датата на завеждане на исковата молба-31.05.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В хода
на съдебното следствие е сторено от ищеца и прието от съда изменение в
размера на иска, след което същият следва да се счита предявен за сумата от 1602,80лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд през процесния период, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане, като претенцията за мораторна лихва е увеличена на 198,55лв.
общо.
Ответната страна ГД „Гранична полиция“ МВР е депозирала отговор на исковата молба, в
който се оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е държавен служител по служебно правоотношение.
Страните са ангажирали доказателства в
подкрепа на становищата си.
С окончателния акт районният съд се е
произнесъл по искове с
правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
решението е позитивно за ищеца.
Не е спорно по делото, а и се
установява от представените писмени доказателства в първоинстанционното
производсто, както и от приетата ССчЕ, че ищецът за периода от 31.05.2016 г. - 31.05.2019г.,
е полагал труд на
длъжност като мл. и./с.п. в Група „Л. с.“ в ГПУ – „Л. Б.“ към РД „Гранична полиция“ – А. София, която е на структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“ МВР. За процесния
период ищецът е работил на смени, всяка с продължителност 12 часа, включително и през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по предварително утвърдени графици, при
сумирано изчисляване на работното време. За периода от 31.05.2016г. до 31.05.2019г. ищецът е положил общо е положил общо 1 687 часа нощен труд, за които му е било
изплатено възнаграждение в общ размер от 421,75 лв. (по 0,25 лв./час). Вещото
лице също така е посочило, че след преизчисляване на положените от ищеца
1 687 часа нощен труд в дневен с коефициент 1,143 се получават
1 928,24 часа дневен труд, като разликата между преизчисления и отчетения
по протоколи положен нощен труд възлиза на 241,24 часа, за които се дължи
възнаграждение в размер на 1 602,80 лв. Изчислена е и дължимата лихва върху
главницата за процесния период, като вещото лице сочи, че лихвата за забава върху тази сума,
изчислена за всеки месец по отделно от последно число на месеца, следващ всяко
тримесечие, до датата на завеждане на делото, е в общ размер от 198,55 лв..
Не се спори, че страните са обвързани от
служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, поради което и приложимият закон, уреждащ
този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл –
арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на
заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22.
00 – 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по
делото въпросът за начина на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
Въззивника поддържа
в жалбата си, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според действалата за периода 01.01.2016г. –
13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за едномесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.“ След изменението
на цитираната разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба,
предвижда сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7.
Според въззивника, горните правила
не следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Христов е лице със статут на държавен служител – чл.142,
ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на
държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ
относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в
сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и двете
цитирани по-горе Наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг
специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на
държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат
да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от
уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в
сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по
степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към
съответните им адресати по по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в
по-неизгодно положение. Въззивникът се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период“. Този текст тълкува, като приема, че времето между
22.00ч. и 6.00ч., в което служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва
да бъде приравнявано от нощен в дневен труд и не следва да се умножава с
коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в
съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на
КТ.
В
този смисъл съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи
/ЗМВР/ брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Заплащането на
допълнително възнаграждение за извънреден труд е изрично предвидено с
разпоредбата на чл.178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на
труда /КТ/ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица -чл. 187, ал. 1 ЗМВР.
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
-чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период -чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение -чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР.
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл. 187, ал. 9 ЗМВР.
За
периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015
г./, която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С §
4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./,
която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен
акт, с който е била отменена.
Съгласно
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била
отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила
от 2.08.2016 г./.
Разпоредбите
на чл.3, ал.3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. В разпоредбите на чл.
31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е
предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата /НСОРЗ/. Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в
дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата
на специална уредба за служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях
Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от
нея.
Предвид
изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е
изяснил делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти
в обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на въззиваемия следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение.
Същият е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 380 лв.. Досежно възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от въззивника, следва да се посочи, че исканото
възнаграждение е сторено от въззиваемия в размер на минимума съгласно чл.7,
ал.2 т.2 от Наредбата материален интерес, поради което и възражението се явява
неоснователно.
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2923/08.11.2019г. по гр.д.№ 4299/2019г. по описа на Районен съд -Бургас.
ОСЪЖДА ГД „Гранична
полиция“ при МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да
заплати на Б.Б.Б., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к. „И.” бл. ***, ет. **, ап. ** сумата от 380лв./триста и осемдесет/лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.