Определение по дело №319/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 213 а, ал.3, предл. 3 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. П. С. понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, срещу постановеното по делото решение № 2687/18.06.2025 г.

С касационна жалба /погрешно наименована „частна“/ е поискано освобождаване от държавна такса, както и допускане на правна помощ. В тази връзка следва да се отбележи, че касационният жалбоподател е освободен от заплащане на държавна такса само за образуване на делото пред първоинстанционния съд с определение № 1536/18.04.2024 г., а не въобще от такси и разноски в производството, поради което искането следва да бъде разгледано по същество.

По повод направените искания съдът е указал на касационния жалбоподател, че следва в 7-дневен срок да удостовери към момента на подаване на искането факти и обстоятелства за получаваните от него доходи и тези на семейството му, имущественото си състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта, други обстоятелства на които основава искането си, ако има такива. Указал е на касационния жалбоподател да се връчи декларация за семейно и материално положение и имотно състояние по образец, с указание, че следва да попълни и изпрати същата в съда в седем дневен срок. Уведомил го е, че при непредставяне на посочената информация, искането му ще бъде оставено без уважение.

Със същото разпореждане съдът е постановил да се изиска от Началника на Затвора - гр. Пазарджик, да представи по делото справка с приложени към нея писмени доказателства относно наличните спрямо И. П. С. данни за: доходите на лицето и семейството му, имущественото му състояние, семейно положение, трудова заетост, доказателства за здравословно и финансово положение, както и други констатирани обстоятелства, включително получавани в затвора от лицето пари, ценности и други пратки.

Касационният жалбоподател И. С. е представил декларация, в която е удостоверил че семейството му се състои от него самия, че не получава никакви доходи, няма имущество, дори получавал необходими за личната му хигиена вещи като социална помощ от затвора.

В изпълнение на разпореждане [номер] от 07.07.2025 год. на Административен съд – Пазарджик, е постъпила справка от началника на Затвора гр. Пазарджик относно доходите на И. П. С., семейното му положение, трудовата заетост, възрастта и здравословното му състояние. В справката е посочено, че от постъпването му в затвора до момента, С. е получавал парични преводи от близки. На 10.01.2023 год. са удържани всички налични средства по сметката му, съгласно запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка от държавен съдебен изпълнител от Районен съд-Пазарджик, по образувано изпълнително дело срещу лишения от свобода като други удръжки по изпълнителното дело не са правени, тъй като след 10.01.2023 год. не е получавал парични средства по неговата лична сметка. Посочено е, че от момента на пенитенциарното му изолиране С. не е проявявал желание за работа и не е назначаван на работа, следователно няма трудови доходи.

Представени са доказателства, че след налагането на запора върху личната му партида, майка му и негова позната са започнали да превеждат средства на други лишени от свобода, които са настанени в едно и също спално помещение или в едно отделение със С..

При извършена допълнителна проверка е установено, че И. П. С. се е уговорил с л.св. А. С. Н. да получава парични записи от майка му понеже има наложен запор и да пазарува стоки от лавката на затвора за него, за което са наказани с дисциплинарни наказания видно от Заповед № Л-160/13.02.2024 год.

Констатирано е, че на 25.10.2024 г. близък на л.св. С. с имена А. Б. е изпратил пари на л.св.М. – сумата от 300 лева, за да ги предаде на л.св.С.. Същият случай е установен и за М. С. - майка на С., която пък дала пари на лице с имената А. Б., за да бъдат изпратени на друг лишен от свобода, който да ги използва за нуждите на л.св.С..

Отразеното в справката е подкрепено с приложени писмени доказателства, поради което съдът цени предоставената информация като достоверна.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходи на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства. Целта на освобождаването от такси и разноски по производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК е да се осигури достъп до правосъдие за защита на засегнати материални права и/или интереси на лица, чието имуществено състояние не позволява поемането (изцяло или частично) на разходите за съдебното производство. В конкретния случай не може да се направи еднозначен извод, че ищецът няма средства за заплащане на необходимата държавна такса с оглед събраните данни за получавани парични средства от негови близки чрез други лишени от свобода. От друга страна ищецът не е проявил желание за работа, от която да получава доходи. В тази връзка съдът приема, че лицето разполага с достатъчно средства, за да може да внесе по сметка на съда законово определената държавна такса, която е в размер на 5 лв., поради което искането за освобождаване от заплащането й се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Относно искането за допускане на правна помощ, същото е неоснователно, като освен изложените вече съображения за наличие на средства от страна на касатора излага следните допълнителни съображения:

Съгласно Закона за правната помощ (ЗПП), безплатна правна помощ за процесуално представителство се предоставя в два случая - когато законът предвижда задължителна адвокатска защита или по преценка на съда - в останалите случаи. По преценка на съда безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 ЗПП, се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед характера на производството пред Административен съд-Пазарджик, законът не предвижда задължителна адвокатска защита.

От друга страна предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето с оглед естеството на производството. В случая съдът е сезиран с касационна жалба, която е с достатъчно ясно формулирано искане и изложени възражения за неправилност на обжалвания акт, делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало в процеса, предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. П. С., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик за освобождаване от държавна такса за касационното производството, както и за предоставяне на правна помощ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик, в 7-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от определението да се изпрати на И. С. по реда на чл. 137 от АПК.

След влизане в сила на на определението делото да се докладва за следващи процесуални действия.