№ 1063
гр. Перник, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Д. Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело №
20231720102683 по описа за 2023 година
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова от Д. В. Г., ЕГН ********** и Д. Й. Г., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: *** против „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД/предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260,
представлявано от П.Н.Д. – изпълнителен директор.
Ищците твърдят, че с изпълнителен лист, издаден на 22.08.2011 г. по
заповед за изпълнение на парично задължение въз основана документ по чл.
417 от ГПК по ЧГД № 5293/2011 г. по описа на ПРС са осъдени солидарно да
заплатят на „Юробанк и Еф Джи България“ АД, сега – „Юробанк България“
АД сумата от 9880 лв., представляваща главница по договор за предоставяне
на потребителски кредит № *** г., сумата от 427.67 лв. - договорна лихва за
периода от 26.11.2010 г. до 22.07.2011 г., сумата от 25.82 лв. - наказателна
лихва за периода от 26.12.2010 г. до 22.07.2011 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 19.08.2011 г. до окончателното изплащане,
както и 206.67 лв. – държавна такса и 548.30 лв. – адвокатско възнаграждение.
Сочат, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително
дело № 855/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д., рег. № 752, с район на действие
ПОС като по него са извършвани изпълнителни действия, последното от
които на 13.03.2013 г.
Считат, че вземането, обективирано в изпълнителния лист е погасено по
давност, тъй като от последното изпълнително действие е изтекъл период по-
дълъг от 5 години.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника,
че ищците не му дължат, поради погасяване по давност на правото на
1
принудително изпълнение на сумата от 9880 лв., представляваща главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит от № *** г., сумата от
427.67 лв. - договорна лихва за периода от 26.11.2010 г. до 22.07.2011 г.,
сумата от 25.82 лв. - наказателна лихва за периода от 26.12.2010 г. до
22.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.08.2011 г. до окончателното изплащане, както и 206.67 лв. – държавна
такса и 548.30 лв. – адвокатско възнаграждение, за което вземане на
22.08.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 5293/2011 г. по описа на
ПРС и е образувано изпълнително дело № 855/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д..
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответникът
признава изцяло предявения иск. Счита, че не е дал повод за завеждане на
делото, тъй като след изтичане на давностния срок, с което е погасено
правото на принудително изпълнение на вземането, не е предприемал
действия за събирането му.
Искането към съда е да уважи иска, като основателен. На основание чл. 78,
ал. 2 от ГПК да възложи в тежест на ищеца направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника им – адв. М. поддържат
иска. Молят съда да го уважи и да им присъди направените по делото
разноски, включително и адвокатско възнаграждение за предоставената им
безплатно правна помощ.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е изпратил
представител. С отговора е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства в съответствие с чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери
следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищците от воденето му се установява от представения
изпълнителен лист, издаден на 22.08.2011 г. по ЧГД № 5293/2011 г. по описа
на Районен съд – Перник, от който е видно, че ищците са осъдени солидарно
да заплатят на „Юробанк И Еф Джи България“ АД спорното вземане.
Разгледан по същество искът е основателен. Съображенията за това са
следните:
От приложеното изпълнително дело № 855/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д., с
район на действие ПОС, се установява, че със заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по
ЧГД № 5293/2011 г. по описа на ПРС ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 9880 лв., представляваща главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит от № *** г., сумата от 427.67 лв. -
договорна лихва за периода от 26.11.2010 г. до 22.07.2011 г., сумата от 25.82
лв. - наказателна лихва за периода от 26.12.2010 г. до 22.07.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2011 г. до окончателното
изплащане, както и 206.67 лв. – държавна такса и 548.30 лв. – адвокатско
възнаграждение
На 22.08.2011 г. въз основа на така издадената заповед за изпълнение на
2
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, е издаден
изпълнителен лист в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД срещу
ищците.
Въз основа на последния, по молба на ответника от 15.11.2011 г., е
образувано изпълнително дело № 855/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д., с район
на действие ПОС.
С молбата взискателят е поискал да бъде извършено пълно проучване на
имущественото състояние на длъжниците и на основание чл. 18 от ЗЧСИ е
възложил на съдебния изпълнител да избере способа на принудително
изпълнение. Приложил е доказателства и за заплатена такса.
След извършване на необходимите справки за имущественото състояние на
длъжниците и изготвяне на сметка по делото, на 12.12.2011 г. са изпратени
покани за доброволно изпълнение . Връчени са на длъжниците на12.12.2011
г.
На 20.12.2011 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищеца
Д. Г. за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Получено е от
работодателя на 17.01.2012 г.
На 23.08.2012 г. е изпратено запорно съобщение до ОДМВР – Перник за
налагане на запор върху собствения на длъжника Д. Г. лек автомобил. Запорът
е наложен на 23.08.20212 г.
На 30.08.2012 г. ЧСИ е поискал от съдията по вписвания при ПРС да впише
възбрана върху недвижим имот, собствен на длъжника Д. Г..
С постановление от 20.01.2013 г. е насрочен опис на движими вещи във
възбранения недвижим имот.
На 13.08.2014 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на
длъжника Д. Г. за налагане на запор върху трудовото и възнаграждение.
Съобщението е връчено на 15.09.2014 г.
В хода на изпълнителното производство не са преведени суми по
наложените запори. Не са извършени описи и оценки на възбранения имот и
на намиращите се в него движими вещи.
Други действия по изпълнителното дело не са извършвани.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за длъжника
по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да установи, че
поради факти, осъществени след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземането
му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради изтичане
на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД.
За уважаване на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи, че след
влизане в сила на изпълнителното основание, в което е обективирано
спорното вземане, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
3
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК. Така
установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424 от ГПК при
наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли бъдат известни до изтичане
на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което
е издадено изпълнителното основание. Затова издадената и влязла в сила
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по своите
последици се приравнява на съдебно решение, с което е установено
вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и срокът, с изтичането, на който
признатото с нея вземане се погасява е пет години. /в този смисъл решени по
гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС ,
решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила на
изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 22.08.2011 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно нормата на
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени в хода на
изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
4
разпределение и др.
В настоящия случай по изпълнително дело № 855/2011 г. по описа на ЧСИ
С.Д. последното изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД
по отношение на длъжника Д. Г. е извършено на 20.01.2013 г. – насрочен опис
на движими вещи, а по отношение на длъжника Д. Г. – на 13.08.2014 г. –
изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение.
г.
Към този момент е действало Постановление № 3/18.11.1980 г. по гр. д. №
3/1980 г. на Пленума на Върховния Съгласно дадените с него разясненията
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането. Цитираното постановление е
обявено за загубило силата си с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. ВКС. Следователно то е
действало в периода 18.11.1980 г. – 26.06.2015 г. Затова в случая
погасителната давност за спорното вземане е започнала да тече от 26.06.2015
и е изтекла на 26.06.2020 г.
Към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело,
вземането, обективирано в изпълнителния лист е било погасено по давност по
отношение и на двамата длъжници. Затова предявеният иск е основателен и
следва да се уважи.
Съдът счита, че в случая са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК
за възлагане на разноските върху ищеца. За да бъде приложима цитираната
правна норма е необходимо ответникът да е признал иска и да не е дал повод
за завеждане на делото. С отговора ответникът е заявил, че признава иска. От
приложеното изпълнително дело е видно, че след последните извършени
изпълнителни действия по отношение да двамата длъжници, ответникът не е
предприемал активност за събиране на вземането. Това положение е останало
същото и след 26.06.2020 г., когато е изтекла погасителната давност. Затова
съдът счита, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото и не
следва да поема разноските, направени от ищците за воденето му. Предвид
изложеното в полза на ищците не следва да се присъждат разноски.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. В. Г., ЕГН ********** и Д. Й. Г.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: *** НЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД/предишно наименование „Юробанк и Еф
Джи България“ АД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от П.Н.Д. –
изпълнителен директор, поради погасяване правото на принудително
изпълнение, сумата от 9880 лв., представляваща главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит от № *** г., сумата от 427.67 лв. -
договорна лихва за периода от 26.11.2010 г. до 22.07.2011 г., сумата от 25.82
лв. - наказателна лихва за периода от 26.12.2010 г. до 22.07.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2011 г. до окончателното
изплащане, както и 206.67 лв. – държавна такса и 548.30 лв. – адвокатско
възнаграждение, за което вземане на 22.08.2011 г. е издаден изпълнителен
5
лист по ЧГД № 5293/2011 г. по описа на ПРС и е образувано изпълнително
дело № 855/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК искането на
Д. В. Г., ЕГН ********** и Д. Й. Г., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: *** за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6