Решение по дело №2743/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5367
Дата: 20 декември 2017 г. (в сила от 9 май 2018 г.)
Съдия: Светослав Неделчев Тодоров
Дело: 20173110102743
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5367

гр. Варна, 20.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Т.

 

при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2743 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор И.Д.М., чрез пълномощника ѝ юрисконсулт М.В. срещу Т.И.И. – З., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.99 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата  от  *** лева – главница по договор за банков кредит, сключен на ***г. с „Банка ДСК” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – ***г. до окончателното й изплащане, както и за сумата *** лева – възнаградителна лихва за периода ***г. – ***г., които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на ищеца с договор за цесия от ***г.

Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

твърди, че на ***г. бил сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от *** лева между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и Г.Н.Х., с ЕГН ********** като кредитополучател. На същата дата бил сключен договор за поръчителство между банката и ответницата Т.И.И. – З., по силата на който ответницата като поръчител се задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя Г.Н.Х. за изпълнение на всички задължения, поети от кредитополучателя по договора за кредит за текущо потребление от ***г.

Кредитополучателя Г.Н.Х. била уведомена за настъпила предсрочна изискуемост на вземането с връчването на заповед за незабавно изпълнение с поканата за доброволно изпълнение по изп. дело № 2264/2106г. по описа на ЧСИ И.С.. Поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за незабавно изпълнение били връчени на кредитополучателя на ***г., чрез нейния съпруг Х.Й. В условията на евентуалност ищеца моли да бъде взето предвид, че до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо с изх.№91/28.02.2017г. за предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост на вземането спрямо кредитополучателя и възразилия ответник настъпвала с уведомяването на кредитополучателя, дори и поръчителя да не бил уведомен, поради което предсрочната изискуемост на кредита била надлежно обявена.

По силата на договор за покупко-продажба на вземания от ***г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ищцовото дружество, последното придобило процесното вземане срещу Г.Н.Х., Х.Й.Х., С.А.И. и Т.И. – З..

В изпълнение на чл.99 ЗЗД и по силата на изрично пълномощно, ищцовото дружество уведомило ответницата за извършената цесия с нарочно уведомително писмо, получено от ответницата на ***., а в условията на евентуалност поддържа, че ответницата е уведомена за цесията с получаване на исковата молба по делото и приложеното към нея уведомление.

Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът излага становище за недопустимост на предявения иск. Ответницата поддържа, че предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит е настъпила на ***г. и най-късно на ***г. бил настъпил падежа на задължението по смисъла на чл.147, ал.1 ЗЗД. В шестмесечния срок от настъпване на падежа на задължението кредитора не бил предявил иск против длъжника, което обосновавало извод за отпадане гаранционната отговорност на поръчителя. В условията на евентуалност се поддържа, че отговорността на поръчителя е погасена с изтичането на 6 месечния преклузивен срок от падежа на всяка вноска по погасителния план, предхождаща датата на предсрочната изискуемост, а при липса на такава предхождаща датата на депозиране на исковата молба. Цесията не била породила действие по отношение на поръчителя, тъй като не бил давал съгласието си за същата. В договора за потребителски кредит не била предвидена възможност за прехвърляне на вземанията срещу потребителя на друго лице, а разпоредбата на  чл.25 от приложимите към сключване на договор общи условия на банката била неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, не била уговорена индивидуално и поради това била нищожна клауза. Допълнителното споразумение от ***г. не било подписано от ответницата и не я обвързвало, а в условията на евентуалност се поддържа, че е недействително по отношение на ответницата. С подписаното допълнително споразумение се променил срока на кредита, размера на погасителните вноски и техния падеж, което на основание чл.147, ал.2 ЗЗД водело до отпадане отговорността на поръчителя. В условията на евентуалност ответницата прави възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на кредитора, както за целия предсрочно изискуем дълг, така и за всяка вноска с падеж преди ***г. Отделно от изложеното кредитополучателя правил погасявания по кредита и след датата на осчетоводяване на предсрочната изискуемост, към цедента „Банка ДСК“ ЕАД, които не били осчетоводени в счетоводството на ищеца.

Ответницата моли за прекратяване на производството по делото, а в условията на евентуалност отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените в производството разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На ***г. в гр.Аксаково е сключен договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и Г.Н.К. и Х.Й.Х., като кредитополучатели. С договора кредитора се е задължил да предостави на кредитополучателите сумата от *** лева за срок от *** месеца. Към договора за кредит на същата дата е сключен и договор за поръчителство между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата Т.И.И. – З., по силата на който ответницата се е задължила да отговаря солидарно с кредитополучателите при неизпълнение на задълженията му по договора за кредит /л.10-19/.

На ***г. е сключено допълнително споразумение към договора за кредит от ***г., с които са предоговорени размера на главницата, размера на дължимата в полза на кредитора възнаградителна лихва, както и срокът на договора. След допълнителното споразумение, на същата дата е сключен и договор за поръчителство с ответницата, с който тя се е съгласила да отговаря солидарно с кредитополучателите за задълженията им по договора за кредит при новите условия договорени в допълнителното споразумение /л.23-30/.

На ***г. ищцовото дружество е сключило договор за покупко-продажба на вземания (цесия) с „Банка ДСК“ ЕАД, с който е придобило вземания на банката, посочени в приемо-предавателния протокол, сред които вземания и това по договора за кредит от ***г. /л.44-70/.

Цедента е упълномощил ищцовото дружество да уведоми длъжниците по прехвърлените вземания и да подпише писмените съобщения до тях по чл.99, ал.3 ЗЗД /л.72/.

Съобщение за сключения договор за цесия е изпратено до ответницата на ***г. и получено от З.З. на ***г. /л.73-74/.

Уведомление за извършената цесия и размера на задълженията е изпратен и получен от длъжника Г.Н.Х. на ***г. /л.128/.

С исковата молба е представено писмо с изх.№ ***., с което кредитополучателя Г.Н.Х. се уведомява от ищеца за обявяване предсрочна изискуемост по Договор за кредит за текущо потребление от ***г. /л.34/.

Ответницата е представила заверени за вярност копия от вносни бележки за извършвани от Г.Н.Х. плащания към „О.Ф.Б.“ АД за погасяване на задълженията по договора за кредит от ***г. /л.129-138/.

За изясняване на фактическата обстановка по делото са ангажирани специални знания посредством допусната съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си вещото лице посочва, че сумата по договора за кредит от ***г. е преведена и изцяло усвоена от кредитополучателя, като с тази сума е погасен друг кредит на кредитополучателя и са теглени суми от същата на пост терминал. Последните плащания по кредита били на ***г. по главницата и на ***г. по лихвата. Към ***г. когато „Банка ДСК“ ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение са били погасени вноските с падеж до ***1г. В заключението са представени таблици с размера на задълженията по договора за кредит към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към датата на подаване на исковата молба и към датата на съдебното заседание, в което е приета експертизата.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено /л.159-174/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

По допустимостта на производството, съдът намира, че исковите претенции са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно разпределената между страните доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване -сключването на договора за кредит ***. между Г.Н.Х., като кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД и усвояването на кредита от кредитополучателя; сключването на договор за поръчителство между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата на ***г.; сключването на допълнително споразумение към договора за кредит на ***г., подписано и от ответницата като поръчител;  настъпването на предсрочна изискуемост на задълженията по договора, включително наличието на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и отправянето и достигането до кредитополучателя на изявление на банката кредитор, че е обявила кредита за предсрочно изискуем; размера на претендираните вземания; придобиването на процесните вземания по силата на договор за цесия от ***г., за който длъжника Т.И.И. – З. е надлежно уведомена.

С представените с исковата молба договор за кредит от ***г. и договор за поръчителство към същия се установи по безспорен начин твърдението на ищеца за сключен договор за текущ кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и Г.Н.Х. при твърдените в исковата молба параметри, както и сключването на договор за поръчителство между „Банка ДСК“ ЕАД и ответницата, като обезпечение на сключения договор за кредит.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установи изправността на кредитора по договора от ***г., като на същата дата заемната сума е преведена по сметка на кредитополучателя Г.Н.Х.

За доказани следва да се приемат и твърденията на ищеца за придобиването на процесните вземания по силата на сключен на договор за прехвърляне на вземания с първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, както и упълномощаването от цедента към цесионера за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.

Един от основните спорни въпроси между страните е кога е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията по договора за кредит.

За обявяване на кредита за предсрочно изискуем е необходимо, както да са настъпили предвидените между страните основания за това, например неплащане в срок на уговорените погашения, така също и волеизявление от страна на кредитора, че ще счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването и. Волеизявление отправено до длъжника за обявяване на задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми е отправено едва на ***г., поради което няма данни по делото и не може да се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на по-ранна дата. В съобщението, с което ищцовото дружество е уведомило Г.Х.за извършеното прехвърляне на вземания се посочва размера на дължимите от нея суми по договора за кредит, но не се съдържа изрично волеизявление на кредитора, че се възползва от правото да  обяви кредита за предсрочно изискуем, а и ищеца не е упълномощаван от „Банка ДСК“ ЕАД да извършва такива изявления.

С договора за цесия от ***. ищцовото дружество е придобило конкретни вземания определени по своите основание и размер и посочени в приемо-предавателен протокол към договора.

Предмет на договора за цесия е обявено за предсрочно изискуемо от праводател на ищеца вземане по договор за кредит между него и Г.Н.Х., обезпечен с поръчителството на ответницата. Последното е и видно от представеното извлечение, поради което и съдът приема, че предмета на цесията е концентриран с това описание по отношение на продаваемото вземане. След като на цесионера е продадено предсрочно изискуемо вземане, същият не може да го обяви за предсрочно изискуемо с исковата молба и да го поставя включително като правопораждащ претенцията му  факт. В този смисъл твърдените да са придобити от ищцовото дружество вземания по договора за кредит от ***г. с кредитополучател Г.Н.Х. не са съществували към договора за цесия с посочените им в същият основание и размер, предвид което и настоящите искови претенции се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло. Ищцовото дружество твърди да е придобило вземания по договор за кредит, който е обявен за предсрочно изискуем преди датата на договора за прехвърляне на вземания, които твърдения останаха недоказани и бяха опровергани от събраните по делото доказателства.

С оглед изхода от спора ответницата има право на разноски. Сторените от нея разноски са в общ размер на *** лева, като същите следва да се възложат в тежест на ищеца.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** срещу Т.И.И. – З., с ЕГН ********** и адрес *** искове с правно основание чл.430 ТЗ вр. чл.99 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата  от  *** лева – главница по договор за банков кредит, сключен на ***г. с „Банка ДСК” ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска – ***г. до окончателното й изплащане, както и за сумата *** лева – възнаградителна лихва за периода ***. – ***г., които вземания са прехвърлени от първоначалния кредитор в полза на ищеца с договор за цесия от ***г.

 

ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***  ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.И. – З., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от *** лева, представляваща сторени в производството съдебно-деловодни, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: