РЕШЕНИЕ
№…………./……………………2019
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд,
гражданско отделение, девети състав, в публично съдебно заседание, проведено
на 04.07.2019 г., в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
Даниела Христов
При участието на секретаря Доника Христова
след като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова гр. д. № 2710
по
опис на ВОС за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от К.М. К.с ЕГН **********
***. П. – 1 № 034 против М.Д.А. С
ЕГН ********** , П.С.Н. с ЕГН ********** и С.И.И. с ЕГН **********, всички
представлявани от адв. К.Р. с адрес за
призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул. „Радецки № 9 , при
условията на кумулативно, пасивно
съединяване, осъдителни искове, всеки от които с правно основание 31.ал.2 от ЗС
за осъждане на ответниците общо да заплатят сумата от 37 600 лева,
представляваща обезщетение за ползване на частта от имота собствена на
ответника К.М. К.с ЕГН ********** – 1/2ид.ч.
от УПИ №1034 по актуалния РП на гр.Варна, С.О.“П.“, при граници - УПИ №№
1035, 1036, 1037, 1033 и път.
В обстоятелствената частна исковата молба се
излага, че ищецът е собственик на половината от имота, но не го ползва и с
покана от 02.07.2012 г. е поканил ответницата М.Д. А. да заплаща сумата от 800 лева месечно.
Ответниците в писмен отговор оспорват иска
като неоснователен.
Съдът след като се
запозна със събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, спрямо материално правните норми, регламентиращи процесните
отношения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С решение 2253 от 18.05.2015 г. по гр.д. №
9852 по опис на ВРС 9 ти състав са отхвърлени
исковете на М.Д.А. ЕГН ********** и
С.И.А.ЕГН ********** за признаване за установено в отношенията им с К.М.К. ЕГН **********,
че ищците са собственици на 1/2ид.ч. от
УПИ №1034 по актуалния РП на гр.Варна, С.О.“П.“, при граници - УПИ №№ 1035,
1036, 1037, 1033 и път, по силата на давностно владение в периода 27.08.2002–03.07.2008г
/с присъединяване владението на предходните собственици К.и С.С./,
евентуално по давност в периода 27.08.2002г–23.07.2014г
/с присъединяване владението на предходните собственици К.и С.С./, на осн.
чл.124, ал.1 ГПК и е прието за установено в отношенията с К.М.К., че М.Д.А. и С.И.А.са собственици на
полумасивна едноетажна жилищна сграда с РЗП 52,87кв.м., състояща се от
външно стълбище, спалня, дневна, кухня, преддверие, тоалет, тераса и избено
помещение с площ 32,68кв.м., която постройка е изградена в УПИ № 1034, описан по-горе, по силата на давностно владение периода 27.08.2002г–23.07.2014г /с
присъединяване владението на предходните собственици К.и С.С./, на осн. чл.124
ал.1 ГПК
С решение 18.12.2015 г. по в.гр.д. № 2179 по опис на
за 2015 г. е ПОТВЪРДЕНО
решението на първоинстанционния съд, в частта, с която са отхвърлени исковете
на М.Д.А. ЕГН ********** и С.И.А.ЕГН ********** за признаване за установено в
отношенията им с К.М.К. ЕГН **********, че ищците са собственици на 1/2ид.ч. от УПИ №1034 по актуалния РП
на гр.Варна, С.О.“П.“, при граници - УПИ №№ 1035, 1036, 1037, 1033 и път, по силата на давностно владение в периода 27.08.2002–03.07.2008г
/с присъединяване владението на предходните собственици К.и С.С./,
евентуално по давност в периода 27.08.2002г–23.07.2014г
/с присъединяване владението на предходните собственици К.и С.С./, на осн. чл.124,
ал.1 ГПК. Със същото решение е отвенено решението на първоинстанционния съд с
което е прието за установено, в отношенията с К.М.К., че М.Д.А. и С.И.А.са собственици на полумасивна едноетажна жилищна сграда с
РЗП 52,87кв.м., състояща се от външно стълбище, спалня, дневна, кухня,
преддверие, тоалет, тераса и избено помещение с площ 32,68кв.м., която
постройка е изградена в УПИ № 1034,
описан по-горе, по силата на давностно владение периода 27.08.2002г–23.07.2014г
/с присъединяване владението на предходните собственици К.и С.С./, на осн.
чл.124 ал.1 ГПК, както и Е ОСЪДЕН К.М.К.
да заплати по сметка на ВРС сумата 109,04лв–дължима държавна такса по иска
относно постройката, на осн.чл.78 ал.6 ГПК, като вместо него въззивният съд е постановил, че отхвърля предявения от М.Д.А. и С.И.А.срещу
К.М.К. положителен устновителен иск за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на
полумасивна едноетажна жилищна сграда с РЗП 52,87кв.м., състояща се от
външно стълбище, спалня, дневна, кухня, преддверие, тоалет, тераса и избено
помещение с площ 32,68кв.м., която постройка е изградена в УПИ № 1034, описан по-горе, по силата на давностно владение
периода 27.08.2002г–23.07.2014г /с присъединяване владението на предходните
собственици К.и С.С./, на осн. чл.124 ал.1 ГПК.
Решението е допуснато до касационно
обжалване с Определение № 197 от 09.05.2016 г. и с решение № 111 от 01.11.2016
г. по гр.д. № 1442 по опис на ВКС за 2016 г. Върховният касационен съд е
отменил въззивното решение в потвърдителната му част и вместо него е
постановил, че приема за установено, по отношение на К. М.К., че М.Д. А.С.И.А.са
собственици на ½ ид. Част от УПИ № 1034 по РП ват р.Варна, с.о. П., УПИ
№ 1034, при граници 1035,1036,1037,1033 и път, на основание давностно владение
от 208.2003 г. до датата на постановяване на съдебното решение, което е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Видно от удостоверение за наследници
издадено от Община Варна, р.-н „Младост“ С.И.С.е починал и е оставил наследници
– съпругата М.Д.А., дъщеря П.С.Н. и внучката С.И.И..
Към датата на предявяване на настоящия иск с
права на собственост върху сградата се легитимира само ищеца, а с права на
собственост върху УПИ 1034 се легитимират ищецът и общо ответниците, като първия К.М. Курият притежава ½ , ответницата М.Д.
притежава 1/3 , а останалите двама П.С. Н.и С.И.И., всяка по 1/12 част.
Ищецът е представил нот. покана връчена на М.Д.А.
на 02.07.2012 г. , с която ищецъте уведомил първата ответница, че е собственик на целия имот и претендира
обезщетение за ползването му в размер на 800 лева месечно, дължими до 10 то
число от месеца. Представен е изпълнителен лист от 18.09.2017 г. от който е
видно, че е издаден възоснова на влязло в законна сила решение по гр.д. № 923
от 2017 г. с което първата ответница и
починалия съпруг са осъдени солидарно да заплатят на ищеца К. К.сумата от
5 800 лева, представляваща, обезщетение за ползване на съсобствен имот,
находящ се в гр.Варна, м-ст П., с площ от 540 кв.м., пл. н. 1034 , на основание
чл. 31, ал.2от ЗС .
Съдът служебно е изискал гр.д.№ 923/17 г. от
съдържанието на което се установява, че С нотариална покана от М.С.С. е
поканила М. и С.А.да заплащат обезщетение за ползване на ½ ид. Част от
имот № 1034. Видно от съдържанието на поканата в удостоверителната част,
адресатите са отказали получаването на поканата. Претенцията на М.С. е била да
предадат владението върху ½ ид. Част или да заплащат наем в размер на
8000 лева.
С решение № 3170 от 01.08.2017 г. отвениците
М. и С.А.са осъдени солидарно за заплатят та К.М. К., чрез неговия пълномощник М.С.С.
сумата от 5899 лева, представляваща , обезщетение за ползване на съсобствен
имот, находящ се в гр.Варна, м-ст „П.“, с площ от 540 кв.м. с пл. № 1034
дължими за периода от 26.05.2016 г. до 27.01.2017 г. Решението е неприсъствено.
Настоящата претенция обхваща периода от
02.07.2012 г. до 26.05.2016 г. В този период, безспорно фактическа власт върху
имота са осъществявали ответницата М.А. и нейният съпруг С.А., починал на
09.09.2017 г. Не са представени доказателства, че в претендирания период
от 02.07.2012 г. до 26.05.2016 г.
фактическа власт върху имота е осъществявана от тяхната дъщеря ответницата П.С.Н.,
която притежава права на собственост по наследяване едва след 09.09.2017
г. Същото се отнася и за третата
ответница С.И.И., която е придобила права на собственост по заместване също
след 09.09.2017 г. т.е основанието за плащане не може да произтича от разпоредбата на чл. 31 ал.2 от ЗС , а от чл. 59 от ЗЗД, тъй като в
периода в който се претендира обезщетение те нямат права на собственост.
Затова по отношение на тези лица искът е
неоснователен, тъй като от една страна те не са собственици на имота в
претендирания период и съответно не са материално правно легитимирани да
отговорят по чл. 31., ал. 2 от ЗС, а от друга страна не са ангажирани
доказателства, че са осъществявали фактическа власт в и, че им е връчвана покана за заплащане на
обезщетение за ползване на чужд имот /за да бъдат легитимирани да заплащат
обезщетение, на основание чл. 59 от ЗЗД самостоятелно или като наследници на
Симеон Иванов Атанасов./.
По отношение на ответницата М.Д.А.,
претенцията също е частично неоснователна. От водените между страните предходни
съдебни производства, се установява, че правата на собственост между страните
са установени със съдебно решение, считано от 01.11.2016 г. М.Д.А. е получила
нот. покана лично на 02.07.2012 г. за сумата от 800 лева, но за целия имот. В
последствие е установено, че тя е собственик на 1/2 ид. Част, заедно със
съпруга си. Следователно след неговата смърт, претенцията може да е основателна
само за частта, в която тя го е наследила, т.е. за 1/4 от имота. Но следва да
се отчете, че след влизане в законна сила на решение 111/01.11.2016 г., с което
са установени правата собственост, претенцията би могла да е основателна само
за 400 лева.
Така в претендирания период от 02.07.2012 до
26.05.2016 г. , обезщетението за ползване на ½ ид. Част от имота, собствен
на ищеца, съобразно поканата от 02.07.2012 г. е в размер на 18 800 лева.
Претенцията е за периодични плащания в размер на 400 лева месечно, поради което
съдът следва да се произнесе по
възражението на ответниците за погасяването по давност.
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с 5
годишна давност се погасяват задълженията за всички вземания, за които законът
не предвижда друга давност. В нот. покана е определено 10 число от месеца за
падеж на задължението, поради което съдът приема, че претенцията е за
периодични плащания. За периодичните плащания давността е три годишна и започва
да тече от датата на падежа за всяка плащане.
Делото е образувано по искова молба от
11.12.2018 г. , т.е. всички задължения до 10.12.2015 г. са погасени по давност.
В периода от 10.12.2015 г. до 26.05.2016 г. задължението не е погасено по давност. От
половината от цялата претенция, в качеството си на съсобственик притежаващ
права на собственост в режим на СИО в размер на ½ ид. Част от имот с
пл.№ 1034 М.Д.А. дължи на К.М. К.сумата от 2400 лева, представляващи
обезщетение за ползване на съсобствен имот /6 месеца по 400 лева/.
Относно разноските в производството: Ищецът
е освободен от задължение да заплаща разноски в производството. Дължимата ДТ за
разглеждане на делото, пропорционална на осъдителната претенция е в размер на
1504 лева и съобразно уважената част от иска се дължи в размер на 96 лева,
която се дължи от ответницата. Относно искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2400 лева, на основание чл. 38, ал. 1 т.2 от ЗА,
съдът не установи доказателства за фактическият състав на посоченото основание – затруднено
материално положение, на който и да е от ответниците.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М.Д.А.
с ЕГН ********** ***1 представлявана от дав. К.Р. от ВАК с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „Радецки“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ на К.М. К.с ЕГН **********, представляван от
своята майка М.С.С. с ЕГН ********** *** сумата
от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляващи обезщетение за
ползване на ½ ид. Част недвижим имот, представляващ УПИ
№1034 по актуалния РП на гр.Варна, С.О.“П.“, при граници - УПИ №№ 1035,
1036, 1037, 1033 и път, за периода от 10.12.2015 г. до
15.05.2016 г. общо 6 месеца по 400 лева/, на
основание чл. 31, ал.2 от ЗС и ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до
претендираната от 37 600 лева, от които 18 800 като неоснователно
претендирани, а остатъка от 16 500 като погасени по давност и ИЗЦЯЛО по отношение на ответниците П.С.Н.
с ЕГН ********** и С.И.И. с ЕГН **********, всички представлявани от адв. К.Р. с адрес за призоваване и връчване на съдебни
книжа – гр.Варна, ул. „Радецки № 9, на основание чл. 31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА М.Д.А.
с ЕГН ********** ***1 представлявана от адв. К.Р. от ВАК с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, ул. „Радецки“ № 9 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски
окръжен съд сумата от 96 лева, представляваща дължимата държавна такса
съобразно уважената час от иска, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
Решението може да се обжалва с частна
въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящия съдебен акт на страните.
Съдия в Окръжен съд: