Р Е
Ш Е Н
И Е
260366/11.10.2021г.
гр.
Шумен
Шуменският
районен съд, ІV състав
на двадесет и
девети септември 2021 година,
в публично
заседание, в следния състав:
Районен съдия: Л. Григорова
Секретар: Д. Христова
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №40/2021 г. по описа на ШРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени осъдителни искове, с правно основание чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
В
исковата си молба до съда, ищецът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт И. Х., излага,
че между него и Е.М.Н., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател е
сключен Договор за потребителски кредит №02-345-236/28.06.2012 г., по силата на
който банката е предоставила на посоченото лице потребителски кредит в размер
на 12 000.00 лева. Уговорени били възнаградителна лихва, начини и условия
на погасяване на кредита. За обезпечаване вземанията по договора, същите са
гарантирани чрез поръчителство от страна на ответника Н.Г.Н., ЕГН **********, с
постоянен адрес:***. Ищецът заявява, че кредитополучателят е спрял плащанията
по договора, като кредитът е в просрочие, считано от 22.02.2016 г. /просрочени
са 53 вноски за главница и 48 вноски за възнаградителна лихва/. В молбата се
твърди, че на 18.08.2019 г. кредитополучателят е починал, като единствен
наследник, отговарящ за задълженията му се явявал А. С. Е.М., ЕГН **********,
дете на починалия. Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, по
силата на което да се осъдят ответниците А. Е.М., ЕГН **********, в качеството
му на наследник на Е.М.Н., с адрес: ***, и Н.Г.Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес:***, в условията на солидарност да заплатят на ищеца следните суми:
8276,29 лв. - непогасена главница по Договор за потребителски кредит
№02-345-236 от 28.06.2012 г.; 2616, 00 лв. – непогасена договорена лихва за
периода от 20.07.2016 г. до 19.06.2020 г. включително, дължима на основание
Раздел I, т.4 от Договора за кредит; 2326,61 лв. –
обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 22.02.2016 г. до
12.03.2020 г. включително, дължима на основание Раздел I, т.6 от договора за кредит;
198, 15 лв. – непогасена договорена лихва, начислена за периода от 13.03.2020
г. до 13.05.2020 г. включително, дължима на основание Раздел I, т.4 от договора
за кредит; 870, 98 лв. – обезщетение за забава за просрочените плащания за
периода от 14.05.2020 г. до 13.10.2020 г. включително, дължима на основание
Раздел I, т.6 от договора за кредит, като се претендира и законната лихва върху
главницата считано от 14.10.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и разноски.
В хода на делото, поради постигнато
между Н.Г.Н., ЕГН ********** и ищеца споразумение, на основание чл.232 от ГПК,
производството по делото е прекратено по отношение исковете срещу ответника Н.Г.Н.,
ЕГН **********.
В срока за отговор на ИМ другият ответник
А. С. Е.М., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Е.М.Н., редовно уведомен,
не подава отговор.
В съдебно заседание страните са редовно
призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа
иска си срещу ответника А. С. Е.М., ЕГН **********, в качеството му на
наследник на Е.М.Н. и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За този
ответник не се явява представител.
Така
предявената молба се явява допустима,
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1
и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в
съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения
и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените
искове – ответникът А. С. Е.М., ЕГН ********** е бил редовно уведомяван и
призоваван, чрез законния си представител, като последиците от неподаване на
отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените
писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения
между страните – сключен Договор за потребителски кредит №02-345-236/28.06.2012
г. между банката и наследодателя на ответника, настъпилото наследствено
правоприемство, като са установени и изискуемостта, и размерите на вземанията
по договора.
На основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
360, 76 лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно
уважената част от исковете касателно този ответник.
Водим от горното
и на посочените основания, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А. С. Е.М., ЕГН
**********, в качеството му на наследник на Е.М.Н., с адрес: ***, действащ чрез
законния си представител Х.С.Н., ЕГН **********, да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
следните суми: 8276,29 лв. /осем хиляди двеста седемдесет и шест лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща непогасена главница по Договор за
потребителски кредит №02-345-236 от 28.06.2012 г.; 2616, 00 лв. /две хиляди
шестстотин и шестнадесет лева/ – непогасена договорена лихва за периода от
20.07.2016 г. до 19.06.2020 г. включително, дължима на основание Раздел I, т.4 от Договора за кредит; 2326,61 лв. /две хиляди
триста двадесет и шест лева и шестдесет и една стотинки/– обезщетение за забава
за просрочените плащания за периода от 22.02.2016 г. до 12.03.2020 г.
включително, дължима на основание Раздел
I,
т.6 от договора за кредит; 198, 15 лв. /сто деветдесет и осем лева и петнадесет
стотинки/– непогасена договорена лихва, начислена за периода от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020 г. включително, дължима на основание Раздел I, т.4 от договора за
кредит; 870, 98 лв./осемстотин и седемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/
– обезщетение за забава за просрочените плащания за периода от 14.05.2020 г. до
13.10.2020 г. включително, дължима на основание Раздел I, т.6 от договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.10.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението,
както и да му заплати сумата от 360, 76 лева /триста и шестдесет лева и
седемдесет и шест стотинки/, представляваща извършените по делото разноски,
съразмерно уважената част от исковете касателно този ответник.
Решението, на
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: