РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Велико
Търново, 21.08.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на двадесет и първи
юли две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н.и прокурора Светлана Иванова, изслуша докладваното
от съдия Банев Административно дело №
329 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба с вх. №
1677/ 01.06.2020 г., подадена от *** Л.М. от ВТАК, като пълномощник на Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***. Н.Н. предявява първоначално съединени искове, с които претендира заплащане
от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - гр. Велико
Търново, на
обезщетения за вредите, причинени му от Електронен фиш за глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0001181/ 02.11.2018
г., издаден от ОД на МВР – Велико Търново, с който на ищеца е наложена глоба в
размер на 250,00 лева. Изтъква,
че посоченият електронен фиш е отменен с Решение № 245/ 27.04.2019 г. по АНД №
645/ 2019 г. на РС – Велико Търново, обжалвано и оставено в сила с Решение №
108/ 22.07.2019 г. на АС- Велико Търново. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените
на ищеца имуществени вреди които, след направено в съдебно заседание изменение
на иска, последният оценява в размер на 250,00 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД № 645/ 2019 г. на РС – Велико Търново, мораторна лихва в
размер на 21,88 лв., считано от 22.07.2019 г., датата на влизане в сила
на решението по АНД № 645/ 2019 г.
на Районен съд – Велико Търново до 01.06.2020 г., както и законната
лихва върху посочената сума, считано от 01.06.2020 г. - датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане. В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си по
делото *** М. от ВТАК, поддържа исковете, по доводите, изложени в исковата
молба и в хода на устните състезания, заема становище за неоснователност на
възраженията, изложени от ответника. Претендира
присъждане на направените в производството по делото разноски в размер на
160,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
Областна дирекция на МВР – гр. В. Търново, чрез пълномощника си по делото ***Р.Б.,
в представен отговор на исковата молба оспорва исковете по основание и размер.
Поддържа становище за неоснователност и недоказаност на същите. Счита, че не е
налице пряка и непосредствена зависимост от отменения електронен фиш и
претендираните вреди, тъй като плащането на паричните средства за адвокатски
хонорар е извършено на правно основание договор, сключен между ищеца и адвокат,
касаещ разноски пред друг съд и в друго производство, срещу които ищецът е
получил облага. Алтернативно прави възражение срещу претендирания размер на
поисканото обезщетение, като излага доводи, че адвокатският хонорар по АНД №
645/ 2019 г. на РС – Велико Търново е неоправдано завишен, предвид фактическата
и правна сложност на това дело. Ответникът оспорва и акцесорния иск за лихви върху обезщетението
за имуществени вреди. Намира го за неоснователен, както поради недоказаност на
главния иск, така и поради факта, че дори да са настъпили претендираните от
ищеца вреди, сумата не е изискуема от посочената в исковата молба дата. В тази
връзка изтъква, че се касае за разноски в съдебно производство, които не са
присъдени с отменителното решение на ВТРС, съответно не е възникнало задължение
за заплащането им с влизането в сила на това решение. Счита, че лихви за забава
биха били дължими едва след влизане в сила на евентуално осъдително решение в
настоящото производство. С
тези аргументи, подробно развити в писмения отговор, ответникът моли исковете
да бъдат оставени без уважение, алтернативно да бъде намален до разумен размер
присъденото на ищеца обезщетение. Не претендира присъждане на разноски, прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, предвид фактическата и правна сложност на делото. В
съдебно заседание, редовно призован, ответникът не изпраща представител.
Участващият в производството
прокурор от Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира допустимост и основателност
на исковете за причинените имуществени вреди и лихви. Намира същия за доказан
по основание и размер, като изтъква, че производството по отмяната на
електронния фиш е приключило преди измененията в Закона за административните
нарушения и наказания, въвеждащи възможност за присъждане на разноски по този
вид производства.
Съдът, като взе предвид изложените от
ищеца фактически обстоятелства, на които се основават исковете и формулирания
петитум, определя предявените искове, като
такива с правно основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ, които на основание ал. 2 от същия текст, следва да бъдат разгледани
по реда на чл. 203 и сл. от АПК.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и след като
взе предвид доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства – представени от ищеца и тези съдържащи се в АНД № 645/ 2019 г.
на Районен съд – Велико Търново, се установява, че с Електронен фиш за глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия Г № 0001181/ 02.11.2018 г.
на ОД на МВР – Велико Търново,
за извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането на Н.А.Н. е било наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 250,00 лева. Електронният фиш е
бил обжалван от Н. и е отменен като незаконосъобразен с Решение № 245/
27.05.2019 г. по АНД № 645/ 2019 г. на Районен съд – Велико Търново, обжалвано
и оставено в сила с Решение № 108/ 22.07.2019 г. по КНАХД № 10174/ 2019 г. на
Административен съд – Велико Търново.
От протокола, изготвен за проведеното на
24.04.2019 г. открито съдебно заседание, по посоченото дело на ВТРС се
установява, че в същото Н.Н. не е
бил представляван от адвокат. Същевременно преди заседанието е депозирано
писмено становище от *** К.Л. от ВТАК негов пълномощник, съгласно пълномощно и
договор за правна защита и съдействие, и двете от дата 23.04.2019 г. /л. 5 от
настоящото дело и л. 39 от делото на ВТРС/. В писменото становище са изложени
доводи за основателност на жалбата, към него са представени и писмени
доказателства. Същият адвокат е изготвил отговор на касационна жалба и писмено
становище по КНАХД № 10174/ 2019 г. на Административен съд – Велико Търново,
като пълномощник на Н.Н., съгласно цитираните по-горе пълномощно и договор.
Съгласно отбелязаното в договора за правна защита и съдействие, уговореното
възнаграждение е в размер на 250,00 лв., платено в брой. В рамките на
настоящото производство, като доказателство по делото е вложено АНД № 645/ 2019
г. по описа на Районен съд – Велико Търново, съдържащо коментираните по-горе
документи.
Приобщаването на цитираното дело е
извършено по искане на ищеца, с цел установяване на основанието и размера на
направените разноски за адвокатска защита, във връзка с издаването и
оспорването на наказателното постановление. В хода на съдебното производство не
са ангажирани писмени доказателства по съществото на спора, извън съдържащите в
посоченото съдебно дело. С исковата молба са представени доказателства за упълномощаването на *** Л.М.
от ВТАК за представителство по настоящото дело и за заплащането на договореното
адвокатско възнаграждение – пълномощно и договор за правна защита и съдействие
от 26.05.2020 година. Съгласно отбелязаното в договора за правна защита
и съдействие, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат, е в
размер на 150,00 лв /л. 4 от делото/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Съгласно чл. 203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. В процесният случай се претендират
вреди от отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от
началника на Районно управление – Елена при ОД на МВР – гр. В. Търново, като
адресат на неблагоприятните последици, предвидени с това НП е именно ищецът.
Искът за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконосъобразен акт
на администрацията, е редовно предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК,
срещу субект по чл. 205 от АПК, тъй като издателят на акта е орган на администрацията,
намиращ се в системата на юридическото лице, сочено като ответник в молбата –
Областна дирекция на МВР в гр. Велико Търново /чл. 37, ал. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи/. Исковата молба е предявена пред родово и
местно компетентен съд - Административен съд – Велико Търново, съгласно
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. по ТД 2/ 2014 г. на ОСГК на ВКС
и Първа и Втора колегия на ВАС, и чл. 7 от ЗОДОВ, доколкото мястото на
претендираното увреждане е в град Велико Търново, обл. Велико Търново, в същата
административно териториална единица е и населеното място, където е постоянния
адрес на ищеца.
Според чл. 203, ал. 1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2,
предл. първо от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се
прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди. Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
/претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред.
В разглеждания случай безспорно се
установи, че издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът –
Електронен фиш за глоба Серия К № 985372 от 2015 г. на ОД на МВР – гр. Търговище, е отменен като незаконосъобразен с
влязло в сила съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно
постановление № 2/ 19.05.2015 г. и доколкото електронният фиш по своя правен
характер и последици се приравнява на наказателно постановление, съдът приема,
че издаването на въпросния фиш е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения във връзка с упражнена административно наказателна
компетентност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл въпреки спецификите
относно авторството и процедурата по издаването му, електронният фиш, както и
НП, представлява властнически акт, резултат от административна дейност, макар и
пораждащ наказателно-правни последици
Неоснователни са възраженията на
ответника, че претендираната имуществена вреда не произтича пряко от отменения
електронен фиш, а представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване
на правна помощ във водено съдебно производство. Съгласно
чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни електронни фишове за налагане на глоба, отменени
по съдебен ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на електронния фиш и единствено средство за защита на
лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени
неправомерно от административния орган. Ако в
производството по съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска
защита, защото не е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за
осъществяване на тази защита съставлява увреждане на имуществената сфера на
адресата на незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната
загуба е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издаден ЕФ за налагане на глоба, за
обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на
адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на
обуславяща причина и следствие. Гражданинът не би потърсил адвокатска помощ и
заплатил съответен хонорар, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ законните
му права и интереси, защитата срещу който акт е единствено по съдебен ред. Поради това не
може да се възприеме тезата на ответника, че застрашеното от административна
санкция лице безпричинно е платило хонорар на адвокат, без да е мотивирано от
издадения срещу него електронен фиш. Всъщност единственият логичен мотив за
ангажирането на квалифицираната помощ и нейното заплащане, е преследваната от
адресата на ЕФ цел – той да бъде отменен по предвидения от закона ред, изискващ
познания в областта на правото, каквито притежават адвокатите. Ето защо следва
да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ срещу заплащане на съответно
възнаграждение, е пряка и непосредствена последица от издаденото на електронния
фиш. Респективно намаляването на имуществото на ищеца е
предизвикано от издаването на този електронен фиш, който впоследствие е отменен
от съда.
Предвид горните съображения и тези
изложени в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по тълкувателно дело № 2/ 2016 г., настоящият състав намира предявеният иск за
имуществени вреди в размер на 250,00 лв., представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение по АНД № 645/ 2020 г. по описа на РС – Велико
Търново, за доказан по основание. Ангажирани са доказателства за действително
извършено плащане на договореното адвокатско възнаграждение за производството
по наказателното от административен характер дело. Съгласно изричното
отбелязване в договора от 23.04.2019 г., имащо значението на разписка за
получаване на сума, сумата 250,00 лв. е платена от Н.Н. на *** Л., изцяло в
брой, при сключването на посочения договор. Тоест заплащането на възнаграждението е извършено в рамките на
съответното съдебно производство и фактически преди провеждането на първото
открито заседание по него, което основава както наличието на реално
причинени вреди от отменения по съдебен ред акт, така и пряката причинна връзка
между тях.
По възраженията на ответната страна
относно претендирания размер на обезщетението. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК,
вр. с чл. 144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно Закона за адвокатурата /ЗА/. Тъй като в
Закона за административните нарушения и наказания, по реда на който се е
развило производството пред районния съд не е предвидено присъждане на
разноски, липсва и законова възможност съответната страна да направи възражение
за прекомерност на адвокатко възнаграждение по посочения на основание посочения
по-горе текст от ГПК. Доколкото самото обезщетяване за сторените разноски от
жалбоподателите в този вид производства се търси по реда на ЗОДОВ и предвид
разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, съдът намира, че в настоящото
производство, при изрично направено искане за това, съществува процесуална
възможност съдът да намали размера на обезщетението за адвокатско
възнаграждение, заплатено по наказателното от административен характер дело. В
този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС
по тълкувателно дело № 2/ 2016 г., сочещи задължение на съда в производства от
вида на настоящото, да обезщети страната за действително понесените от нея
вреди, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от
страните в производството, чрез допускане обезщетението от непозволено
увреждане да се превърне в средство за неоснователно обогатяване.
Съобразно горното в настоящото
производство е допустима преценка за размера на претендираното обезщетение и
съответно неговото намаляване в случай, че изплатеното адвокатско
възнаграждение не съответства на правната и фактическа сложност на делото.
Доколкото няма изрично определени критерии при определяне размера на
обезщетения от този вид, приложими като насоки са разпоредбите на чл. 36, ал. 2
от Закона за адвокатурата /ЗА/, която предвижда, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде обоснован и справедлив, и на чл. 5 от ГПК,
съгласно която при липса на закон се имат предвид общите начала на правото,
обичая и морала.
В случая обаче, както се каза,
договореното и заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 6450/ 2019 г. на РС – Велико Търново, е 250,00 лв., т.е.
под минималния размер, определен в чл.
18, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в приложимите им редакции, при което не
може да бъде намалявано /чл. 36, ал. 2 от ЗА/. Освен това видът на
административно нарушение и спецификата на конкретния случай, са изисквали
допълнителното установяване пред съда на относими факти, с цел оборване
констатациите и изводите на наказващия орган. Това е наложило и ангажирането от
наказаното лице, чрез пълномощника му в него производство, на писмени
доказателства извън тези, съдържащи се в административната преписка. От
пълномощника на Н. е изготвено и
становище пред районния съд, имащо характер на писмена защита.
Неоснователен
е искът за присъждане на мораторна лихва в размер на 21,88 лв. върху сумата от 250,00 лв., считано
от 22.07.2019 г., датата на влизане в сила на решението по АНД № 645/ 2019 г. на Районен съд – Велико Търново до 01.06.2020 година.
Съгласно уеднаквената практика
на ВАС, лихва върху обезщетения от вида на процесното следва да бъде присъдена
от датата на подаване на исковата молба. Това разбиране е в съответствие с
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, според която при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, като се
счита че такава покана се отправя с подаването на исковата молба.
По горните
съображения, основателен е искът за присъждане на законната лихва върху сумата от 250,00 лв., считано от датата на подаване на исковата молба -
01.06.2020 година.
С оглед изложеното, следва да бъде
уважен искът на Н.А.Н., за
присъждане на имуществени вреди в размер на 250,00 лв., представляващи договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по АНД № 645/ 2019 г. на
Районен съд – Велико Търново и искът за присъждане на законната лихва върху горната
сума, считано от 01.06.2020 г., до окончателното й изплащане. Искът за
присъждане на мораторна лихва в размер
на 21,88 лв. върху сумата
250,00 лв., считано от 22.07.2019 г.
до 01.06.2020 г., е неоснователен и следва да се отхвърли.
Ищецът претендира присъждане на
направените по делото разноски. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство е 150,00 лв. -
платени в брой /л. 4 от делото/. Възражението за прекомерност на договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния представител на
ответника е неоснователно. Адвокатското възнаграждение надвишава с 50,00 лв.
минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния
интерес. Съдът намира, че фактическата сложност на настоящото дело е
типична за този род дела, предвид предмета на спора – обезвреда само за
имуществени вреди, от един акт на администрацията; видът и обемът на събраните
по делото доказателства – обичайно приложимите и относими такива; материалният
интерес е изразим в размера на адвокатското възнаграждение, заплатено в
производството пред районния съд; спорните в хода на настоящото производство
обстоятелства и извършените от страните процесуални действия. Правната
сложност, обусловена от приложимите правни норми и естеството на казуса в
случая също се явява типична за дела по ЗОДОВ от този вид. От пълномощника на Н.
е извършено изготвяне на исковата
молба, участие в открито съдебно заседание и ангажиране на доказателства. При
това настоящият състав намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 150,00 лв. се явява адекватно и
покриващо критериите за обоснованост и справедливост, съобразно
нормативно определения минимум на възнагражденията по дела от този вид.
Изхождайки от посоченото по-горе правило и съобразно уважената част от иска,
съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за един адвокат в
размер на 137,93 лева, както и 10,00 лева – държавна такса, или общо 147,93
лева. Предвид изхода на делото и по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2
от ЗОДОВ, разноски на ответника не следва да бъдат присъждани.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново да заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 250,00 /двеста и петдесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат от
отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство Серия Г № 0001181/ 02.11.2018 г., издаден от ОД на МВР –
Велико Търново, ведно
със законната лихва върху посочената сума, от предявяване на исковата молба
01.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
Отхвърля предявения от Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***, иск
срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи –
гр. Велико Търново, за заплащане на мораторна лихва в размер на 21,88 лв. върху
сумата 250,00 лв., считано от 22.07.2019 г. до 01.06.2020 г., като неоснователен.
Осъжда Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – гр. Велико Търново, да заплати на Н.А.Н. с ЕГН **********, адрес ***, направените в настоящото производство
разноски общо в размер на 147,93 лв. /сто четиридесет и седем лева и деветдесет
и три стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: