РЕШЕНИЕ
№...
...г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен състав, в открито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА
мл.с. ЦВЕТИНА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Цолова в.гр.д. № 11907 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №187068/29.08.2020 г., постановено по гр.д. №10608/2020
г. по описа на Софийски районен съд, 79 състав е отхвърлен предявеният от К.К.Ш.,***
дирекция на вътешните работи“ иск с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР за осъждане на ответника да му заплати сумата в
размер на 1644 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 224 часа за периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г., които
часове са разлика между положен от ищеца на длъжността младши инспектор в 03
РУ-СДВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
21.02.2020 г. до окончателното плащане.
Срещу
така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна
жалба от ищеца К.Ш., в която се излагат твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост на изводите на съда. Твърди се, че никъде в изброените специални
правни норми не съществуват такива, които да уреждат по различен начин спорните
факти или забраняват или ограничават приложимостта на нормите на трудовото
законодателство, даващи право на ищеца да претендира, че оспорваните часове
след преобразувано на нощните часове в дневни представляват неизплатен
извънреден труд. Понятието „нощен труд“ имало легално определение в чл. 140 КТ,
съгласно който нормалната продължителност на седмичното работни време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нощен е трудът, който се
полага от 22:00 ч до 6:00 ч. Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗМВР на държавните
служители се изплащало допълнително възнаграждение за труд през нощта от 22:00
ч до 6:00 ч, с което се разрешавал спора по делото дали процесното
възнаграждение има характер на допълнително. Хипотезата на 12-часови работни
смени на ищеца, императивната норма на чл. 187, ал. 3 ЗМВР предвиждала, че
работното време на тези служители се изчислява сумарно за тримесечен период.
Ирелевантно било обстоятелството, че в конкретния случай видно от
съдебно-счетоводната експертиза допълнително възнаграждение е било начислявано
и заплащано месечно в размер на 0,25 лв на час, а не при сумарно отчитане на
тримесечните периоди. Вторият спорен по делото въпрос, според жалбоподателя,
било дали процесният нощен труд е извънреден. Според жалбоподателя разпоредбите
на чл. 179, ал. 1, вр. чл. 187, ал. 3 ЗМВР не установявали нормална продължителност
на нощния труд за държавните служители в системата на МВР, а само определяла
максималния брой часове нощен труд в работното време (работните часове за
24-часов период), допустими за полагане от служителите на МВР. Ответникът не
бил изпълнил императивното си задължение да преобразува нощните часове в дневни
такива, което следвало да бъде извършено при всички случаи на отчитане на
работното време при режим на смени. Задължението за преобразуване произтичало
от императивните разпоредби за нормална продължителност на работното време през
деня и на това през нощта и било израз на особената закрила, която се давала на
работниците, полагащи труд през нощта. ЗМВР възприемал изрично за нормална
продължителност на днвения работен ден в МВР максималната установена такава в
КТ, а именно – 8 часа, а по отношение на нормалната продължителност на нощния
труд нямало изрична разпоредба, уреждаща нормалната му продължителност за
служителите на МВР, която да дерогирала общата такава по КТ. Била налице
колизия между чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 188, ал. 2 ЗМВР, последната от които
оставала неприложена в настоящия случай. Тя предвиждала, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22:00ч и 6:00ч се ползвали със
специалната закрила по КТ. Съгласно изискванията на Директива 2003/88/ЕО в чл.
10 били предвидени гаранции при полагане на нощен труд като било наложено
изискване към държавите-членки да подчинят работата на определени категории
работници, които полагат нощен труд, на определени гаранции при условията,
определени от националното законодателство, в случай на работници, които
излагат на риск безопасността или здравето си. Следвало да се отчитат и
принципите на Международната организация на труда за организацията на работното
време. Ищецът бил доказал, че е полагат за исковия период нощен труд между
22:00 ч и 6:00 ч, който надвишавал установената в чл. 187, ал. 3, изр. 4 ЗМВР
нормална продължителност от средно 8 часа за всеки 24 часов период. Ето защо
моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което
да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Столична
дирекция на вътрешните работи, в който се излагат аргументи за неоснователност
на въззивната жалба. В Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. липсвала аналогична норма на чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент 1,143. Липсата на норма, предвиждаща преизчисляване на часовете
нощен труд към дневен, не била законодателен пропуск, а в издадените след това
наредби било възприето ново решение при отчитането на часовете нощен труд.
НСОРЗ била подзаконов нормативен акт, издаден по приложението на КТ. Ето защо
правилото на чл. 9, ал. 2 от тази наредба не следвало да се разглежда
изолирано, а заедно с чл. 136, ал. 1 и 3 и чл. 140, ал. 1 и 2 КТ, предвиждащи
различна продължителност на работното време в сравнения със специалния ЗМВР.
Съгласно действащата през процесния период разпоредба на чл. 187, ал. 3 ЗМВР,
работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни –
подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен
период. При работа на смени, какъвто бил настоящият случай, законодателят бил
допуснал полагането на труд и през нощта между 22:00 ч. И 06:00 ч., като
работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Т. е. съотношението на нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на допустимия размер нощен труд било 1:1.
Посоченото законодателно решение било в съответствие и с чл. 8, б "а"
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003
г. относно някои аспекти на организацията на работно време, според който
нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагали
нощен труд, не надвишавало средно осем часа за всеки 24-часов период. Предвид
изложеното моли атакуваното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 187, ал. 7, вр. ал. 5, т. 2, вр. чл. 179, ал. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но е неправилно.
Безспорно
е във въззивното производство, че през процесния период страните са били
обвързани от валидно служебно правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността старши полицай, младши инспектор в група ООР, сектор
„Охранителна полиция“ в 03 РУ-СДВР, полагал е труд на 12-часов режим на работа,
като работното време било изчислявано сумирано за тримесечен период. През
периода от 01.02.2017 г. до 31.01.2020 г. ищецът бил отработил 1588 часа нощен
труд, за които му било изплатено допълнително възнаграждение от 0,25 лв. на
час.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. В чл. 179, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за полагане на труд
през нощта от 22:00 ч. До 6:00 ч., а в чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР
/приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г. / – че
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на
сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР
/приложима редакция на закона – изм. и доп. – ДВ, бр. 81 от 2016 г./. Работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите
на 8-, 12 или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 ч. И 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР.
Според
чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи. През процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи,
обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., Решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от
14.01.2020 г., както и Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 3 от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г.,
изм., бр. 41 от 8.05.2020 г., отм., бр. 93 от 30.10.2020 г.
В чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. и аналогичната норма на
чл. 3, ал. 2 от Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. е предвидено, че за
държавните служители от МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22:00 ч. и 06:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г., респективно чл. 33 от Наредба № 8121з-36 от 7.01.2020 г. – че отработеното
време между 22:00 ч. и 06:00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени
часове.
В
посочените подзаконови нормативни актове обаче липсва правило за трансформиране
на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з407 от
11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съгласно който при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.
Спорният
между страните въпрос е свързан с това дали при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служителя на СДВР са приложими разпоредбите на
КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от посочената наредба, или
следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове.
Този
въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2020 г., ОСГК, с което е прието, че при отчитане и заплащане на
положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите
на КТ и НСОРЗ /в частност чл. 9, ал. 2 от наредбата/ и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в
ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР,
изразено в брой на часовете /чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА/, тъй като нормата на
чл. 187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа
дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на
денонощието, в която работният ден се разполага - през деня, в неговата
"светла" част и през нощта - в неговата "тъмна" част, в
последната хипотеза от 22 часа до 6:00 часа. Съпоставката на нормите на чл.
187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват
по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от
МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.
Установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното
време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции
на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187,
ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за
полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват
със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи
да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в
издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е
обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на
нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за
прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са
сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а
служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т.
е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към
въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова
цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187,
ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на
работното време през деня и нощта – "8 часа дневно", независимо от
частта на денонощието, в която работният ден се разполага - през деня или през
нощта. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен
труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
– допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР,
по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при
прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен
режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на
задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за
придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО, пенсиониране при условията на
I категория труд – чл. 69 КСО и др. Посочено е, че това разрешение съответства
и на правото на ЕС /в т. ч. решение на СЕС по дело № С-262/20/.
Разясненията,
дадени с горепосоченото Тълкувателно решение, са задължителни за съдилищата,
съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, поради което и настоящият съдебен състав отстъпва
от становището си, изразявано в предходни съдебни актове, поставени във връзка
с идентични спорове.
Различната
регламентация в отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители на
МВР, и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение, сама по себе си не
води до извод за наличие на дискриминация на субектите на служебните
правоотношения, регламентирани в специалния ЗМВР. Дискриминация би била налице,
ако при равни условия дадено лице би било лишено от определени права. Условията
на труд, в частност възнаграждението, обаче имат комплексен характер, а също и
обусловеност от вида на този труд, поради което не може да се приеме, че
останалите условия за служителите във и извън МВР са равни. ЗМВР действително
лишава служителите в МВР от увеличено възнаграждение за положен нощен труд при
сумирано начисляване на работното време, но им дава право на други видове
допълнителни възнаграждения, неприложими спрямо всички категории държавни
служители и работници/служители. Те са посочени в мотивите на посоченото
Тълкувателно решение. Отделно от това, липсата на определени допълнителни
възнаграждения може да намери компенсация и в самия размер на основното
възнаграждение, при определянето на което е отчетена спецификата на работата и
условията, при които държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полагат труда
си. От изложеното следва, че при съпоставяне между тези служители и работниците
и служителите, работещи по трудово правоотношение, няма допусната
дискриминация, забранена от КРБ, ЕКЗПЧОС, ХОПЕС. Служителите в МВР, полагащи
нощен труд, не са дискриминирани и спрямо останалите служители от тяхната
категория, неполагащи нощен труд, доколкото първите получават допълнително
възнаграждение за нощен труд, определено със Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017
г. на министъра на вътрешните работи. По силата на тези заповеди за всеки
отработен час през нощта или за част от него между 22:00 часа и 06:00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лева.
Следва
да се посочи също така, че различието в отчитането на нощния труд, полаган от
държавните служители на МВР, и служителите, полагащи труд по трудово
правоотношение, е основано на обективен и разумен критерий /виж т. 2 от Решение
на СЕС по дело С-262/20/. Законодателят е съобразил, че характерът на работата
на повечето от държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР е такъв, при
който по презумпция се налага полагане на труд и през нощта /несъмнено нуждата
от служителите на МВР е по всяко време на денонощието/. Ето защо е уредил
компенсацията чрез другите привилегии, а не с допълнително възнаграждение
/сходно на това, предвидено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/.
Според
т. 1 от цитираното решение на СЕС член 8 и член 12, буква а) от Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година
относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват
в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за
тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на
такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания
от тях нощен труд. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че за
процесната група служители законодателят е предвидил други компенсации, поради
което и се допуска подобно разлика в уредбата.
Предвид
изложеното дотук, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките за
приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и положеният от ищеца нощен труд не следва
да се преизчислява с коефициент 1,143, поради което и искът за заплащане на
сумата в размер на 1644 лева –
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд в дневен труд за периода 01.02.2017 г. -
31.01.2020 г., се явява неоснователен.
Предвид
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, атакуваното решение следва да
бъде потвърдено.
По
разноските:
При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има въззиваемата
страна Столична дирекция на вътрешните работи, която претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение за представителство във въззивното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната помощ чл. 37
от Закона препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В редакцията
на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към
момента на претендиране от страна на ответника на заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие
по дела с определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от
100 до 360 лева. С оглед на изложеното и като взе предвид неголямата фактическа
и правна сложност на делото, на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №187068/29.08.2020 г., постановено по
гр.д. №10608/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, 79 състав.
ОСЪЖДА К.К.Ш., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „Столична дирекция на вътрешните
работи“, с адрес: гр. София, ул. „******сумата в размер на 100 лева – разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.