Р Е Ш Е Н И Е
№ 351 04.10.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на девети
септември през
две хиляди и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница Делчева с
участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева КАН дело №329
по описа за
2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ град Стара Загора против Решение №260315/14.06.2021г,
постановено по АНД №617/21г. по описа РС
Стара Загора, с което е отменено Наказателно постановление №24-002888/15.02.2021г
издадено от директор дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора с наложена
на „Й.-М-2018“ ЕООД имуществена санкция в размер на 3000лв за това, че на
18.01.2021г в 11.00ч в качеството си на работодател, приема на работа в
кулинарен магазин в град Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ №1, лицето Д.Г.Г.като
консултант без преди това да сключи с нея писмен трудов договор, а вместо това
е сключил граждански договор №1 от 05.01.2021г.
В писмена декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ Г.декларира, че е
започнала работа на 04.01.2021г. С това дружеството е нарушило чл.61 ал.1 от КТ
– Трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя
преди постъпване на работа.
За да отмени НП, РС Стара Загора е приел, че Г.е
започнала работа по сключения с дружеството граждански договор на 04.01.2021г с
работно време от 10.00ч до 17.00ч – в който смисъл е декларацията по чл.402
ал.1 т.3 от КТ и представения граждански договор, но е работила само в дните, в
които е извикана, а положения труд се заплащал на следващия ден срещу разписки,
които също са представени по делото. В дните, за които се отнасят разписките е
работила като касиер, за което свидетелства и актосъставителя, докато работата
като помощник-готвач се установява от книгата за проведени инструктажи, а освен
това е консултирала и клиентите по отношение съдържанието на предлаганите ястия
– как са приготвени и какво съдържат. По време на проверката в обекта на
дружеството, Г.е изпълнява функциите на касиерка, съгласно показанията на
актосъставителя. На 22.01.2021г между Г.и дружеството е сключен трудов договор
за работа като готвач. При тези установени по делото факти въззивния съд е
приел, че през периода 04.01.-21.01.2021г, в който попада датата на нарушението
18.01.2021г, Г.е престирала труда си за дружеството, а конкретно на 18.01.2021г
е работила като касиер, но вместо трудов договор, между страните е сключен
граждански в нарушение на чл.1 ал.2 от КТ, за което е предвидена санкция с
общата разпоредба на чл.414 ал.1 от КТ. Установените и повдигнати от
обвинението факти не попадат правно под регулацията на приложения
административно наказателен състав на чл. 414 ал.3 от КТ, поради което е
незаконосъобразно. Отделно и наред с този порок е констатирал и, че съгласно
обвинението Г.работи като консултант, изведено от АНО от текста на гражданския договор,
докато към инкриминираната дата -18.01.20201г е установено при проверката на
място престиране на труд като касиер.
С касационната жалба се иска от съда да отмени
въззивното съдебно решение като постановено при неправилно приложение на
материалния закон, защото е установен фактическия състав на чл. 414 ал.3 вр. с
чл.61 ал.1 от КТ, който обуславя законосъобразно прилагане на предвидената от
тази разпоредба имуществена санкция. Г.е работила като касиер, готвач и
консултант в кулинарния магазин, а отношенията е следвало да се уредят като
трудови преди постъпването на работа. Действително на 18.01.2021г е представен
граждански договор, но не се установява, че на тази дата Г.престира
консултантски услуги, поради което е прието, че е започнало изпълнение на
трудовото правоотношение на друга длъжности и при отрицателния факт на липса на
сключен писмен трудов договор преди началото на изпълнението на задълженията. Посочва съдебна практика – Решение
№324/29.10.2020г по АНД №301/20г по описа на АС Стара Загора. Освен това
актосъставителя лично е възприел престиране на труд като касиер и готвач, а не
като консултант на датата 18.01.2021г, което се потвърждава и от книгата за
проведен инструктаж. Съдържанието на гражданския договор е неясно, включително
и по аргумент от посочените в него чл.258-262 от ЗЗД – за договор за изработка
и едновременно за договор за поръчка – чл.280-292 от ЗЗД. Поради тези неясноти,
АНО е приел, че не се касае за прикрито трудово правоотношение под привидността
на гражданския договор, а за работа без преди това да бъде сключен трудов
договор. Претендира възнаграждение за юрисконсулт в размер на 120лв.
Ответника „Й.-М-2018“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител адвокат С.иска от съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно
решение като му се присъди възнаграждение за адвокат за настоящата съдебна
инстанция.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на съда да
бъде потвърдено въззивното съдебно решение като постановено при правилно приложение
на материалния закон, предвид установената материална незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В настоящия случай е отправено обвинение за приемане
на работа / на 18.01.2021г / въз основа на сключен граждански договор, вместо
преди това да се сключи трудов договор, като е наложена имуществена санкция на
основание чл.414 ал.3 вр. с чл.61 ал.1 от КТ – за приемане на работа без преди
това да е сключен трудов договор. Изводите на въззивния съд за противоречие
между фактическо и правно обвинение са правилни и при отмяната на НП не е
допуснато нарушение на ЗАНН и КТ. Със сключването на граждански договор за уреждане
на трудови правоотношения се нарушава забраната на чл.1 ал.2 от КТ, защото това
активно поведение е противоположно на императивното изискване на чл.1 ал.2 от КТ да се сключи трудов договор, регламентиран от КТ, а не друг вид облигационен
договор, чието сключване и изпълнение не е гарантирано с норми от реда за
държавно управление и съответно от административно наказателната отговорност на
по-силната страна по него, а именно работодателя. Изискването за момента на
сключване на трудовия договор по чл.61 ал.1 от КТ се нарушава с приемане на
работника на работа, но при липса на
писмен трудов договор преди датата на престиране на работната сила тоест касае
се, за съставомерно бездействие по документиране волята на страните за
възникване на трудовото правоотношение. Законодателя е регламентирал отделно
случаите, при които се прикрива волята на страните за възникване на трудовото
правоотношение с други симулативни сделки, и случаите, в които без да се
прикриват от други съглашения, се изпълняват трудови по своето съдържание и
характер задължения, но без правата на работника да са гарантирани от писмената
форма на трудовия договор. Съответно административно наказателните разпоредби
на чл.4141 ал.1 и чл.414 ал.3 от КТ се нарушават, чрез различно поведение на
работодателя – прикриване на трудовите правоотношения, чрез сключване на друг
вид договор, или приемане на работа, без преди това да е сключен писмен трудов
договор. В конкретния случай АНО е възприел гражданския договор като
доказателство за вмененото на работодателя действие по сключване на граждански
вместо на трудов договор преди приемане на работника на работа, което поведение
явно противоречи на императива на чл.1 ал.2 от КТ и като е наложил
административна санкция на основание чл.414 ал.3 от КТ, подвеждайки фактическото
обвинение като нарушение на чл.61 ал.1 от КТ, е нарушил правото на защита.
Обвиненото дружество е поставено в положение да се защитава по едно фактическо
и друго правно обвинение, а това отрича възможността на защитата да отрече
основанието за налагане на административната санкция. Основанието за налагане
на административно наказание зависи от съществуването на фактите, които
приложената административно наказателна разпоредба посочва като причина за
ангажиране на отговорността на задълженото лице, поради което и тяхното
осъществяване е предмет на доказване и опровергаване. Когато фактите – причини,
посочени от АНО са подведени под друга разпоредба, която не ги урежда, е налице
неправилно приложение на материалния закон, тъй като с НП не е наложено
предвиденото за тяхното осъществяване административно наказание от една страна,
а от друга се препятства и правото на защита, защото за наказаното лице не би
било достатъчно да опровергае фактическото обвинение и така да отрече
съществуването на правно основание да му бъде търсена административно
наказателна отговорност. Цитираното в касационната жалба Решение
№324/29.10.2020г по КАНД 301/20г по описа на АС Стара Загора е постановено по
касационната жалба на санкциониран работодател против Решение № 353/14.07.2020г по АНД
№308/20г по описа на РС Стара Загора, с което е изменено в частта му за размера
на имуществената санкция НП на Дирекция „Инспекция по труда“, наложена при
следното фактическо обвинение: Работодателя приема на работа към момента на
проверката – 27.11.2019 год. в 09.40 часа конкретно лице, на горепосоченият обект, без преди това
да сключи с него писмен трудов договор, с което е нарушил чл.61, ал.1 от КТ. В
декларацията си работника е посочил, че престира труд без какъвто и да било
договор между него и работодателя, а последния е представил в своя защита
граждански договори без достоверна дата, чието съдържание е обсъдено от съда,
за да се даде отговор на защитните му възражения, че е налице друго деяние –
прикриване на трудово правоотношение, което АНО неправилно е възприел като
нарушение на чл.61 ал.1 от КТ. Не коректно е следователно извършеното цитиране
на съдебна практика на АС Стара Загора, която е постановена по различно
фактическо обвинение от повдигнатото с процесното наказателно постановление,
както неуместно е и позоваването на мотивите на съда, изложени в отговор на
защитата на санкционирания работодател, чрез която се е стремил да отрече
основанието по чл.414 ал.3 вр. с чл.61 ал.1 от КТ за налагане на имуществена
санкция, като се позове на прикриване на трудовите правоотношение по аргумент
от представен граждански договор.
Претенцията за присъждане на възнаграждение за един
адвокат е заявена своевременно от
ответника, но няма представени доказателства за заплащане на възнаграждение за
процесуално представителство пред касационната съдебна инстанция, отделно и в
повече от вече присъденото от въззивния съд в негова полза възнаграждение в
размер на 500лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260315/14.06.2021г. постановено по АНД №617/2021год.
по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи
на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.