МОТИВИ
към присъдата по НОХД №863 по описа на
Варненски районен съд за 2020г., ХХІХ
наказателен състав
Варненският районен
прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано производство
пред първа инстанция срещу подсъдимия П.А.А.
по обвинението за извършено престъпление от общ характер по чл.195 ал.1 т.3
и т.4 вр. 194 ал.1 от НК.
В заключителната част на
обвинителния акт е посочено, че:
ПОДС. П.А.А. :
На 20.06.2019 г. в с. Каменар, обл. Варна, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез използване
на техническо средство - брадва, отнел чужди движими вещи: телевизор марка „Watson
22W132010" на стойност 102,50 лв.
/сто и два лева и петдесет стотинки/ и сумата от 110 лв. /сто и десет лева/,
всичко на обща стойност 212,50 лв. /двеста и дванадесет лева и петдесет
стотинки/, от владението на Й.Д.Н., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание представителят на
прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение
на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен, като изразява становище,
че тъй като производството е проведено по правилата на предварителното
изслушване /чл.371т.2 от НПК/ следва да бъде приложен чл.58а от НК, като на
подсъдимия бъде наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде намалено
с 1/3.
Защитникът на подс. А. моли съда да се наложи наказание, което да
бъде намалено с 1/3.
Подс. А. се признава
за виновен и съжалява за извършеното.
От фактическа страна съдът счита за
установени следните обстоятелства:
Свидетелката
Й.Д.Н. живеела сама в къща, находяща се в с. Каменар, обл. Варна, ул. „Отец
Паисий" №11. Къщата била
обградена от дворно място и телена ограда, в средата на която била изградена
портална врата, през която се влизало в двора.
На 20.06.2019 г.
около 17:40 ч. св. Н. излязла от дома си и се отправила към магазина в центъра
на селото, като заключила след себе си последователно входната врата на къщата
(която била дървена и се заключвала със секретна брава) и порталната врата.
Точно по това време по улицата вървял подсъдимият П.А.А.. След като видял, че
св. Н. напуска дома си като заключва вратата и бавно се отдалечава в посока
селския магазин (доколкото св. Н. имала здравословни проблеми и трудно се
придвижвала), подсъдимият предположил, че в къщата няма никой и че свидетелката
Н. няма да се върне скоро. Тогава той решил да проникне в дома на св. Н. и да
извърши кражба на вещи. Подсъдимият А. прескочил порталната врата и се озовал в
двора. След това се насочил към къщата като по пътя взел една брадва, която
свидетелката Н. държала в пристройка към двора. С помощта на брадвата подс. А.
разбил входната врата на къщата, нанасяйки няколко силни удара върху бравата, и
влязъл вътре. След като се ориентирал в обстановката, той започнал да разхвърля
вещите и да търси такива, които да отнеме. Така той намерил портмонето на св. Н.,
което тя била сложила в чекмедже в спалнята, и взел намиращите се вътре две
банкноти от по 50 лв. След това видял, че на масата в кухнята има една банкнота
от 10 лв., която също сложил в джоба си. Накрая подсъдимият взел поставения на
бюфет в кухнята телевизор на св. Н. - марка „Watson
22W132010",
и излязъл от къщата, след което отново преминал през двора, прехвърлил
телевизора през порталната врата, самият той я прескочил, и се отдалечил в
неустановена посока.
По-късно вечерта
на същия ден подс. А. ***, св. Милен Костов Маринов. Последният загледал
носения от подсъдимия телевизор и го попитал дали го продава. Подсъдимият А. отговорил
утвърдително и след като уверил св. Маринов, че вещта не е била предмет на
престъпление, му я продал за сумата от 10 лв.
Видно от заключението на
изготвената по досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза към 20.06.2019 г. стойността на 1 бр.
телевизор марка „Watson 22W132010" възлиза на 102,50 лв. /сто и
два лева и петдесет стотинки/.
Производството е по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства относно
тези факти. На основание чл.372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че ще ползва самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
На
основание чл.373 ал.3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. Изложените обстоятелства се установяват от самопризнанието
на подсъдимия, показанията на свидетелите дадени на досъдебното производство,
свидетелството за съдимост, заключенията по назначените експертизи и всички
други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи
се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и
авторството, съдът :
ПРИЗНА ПОДС. П.А.А.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ :
На 20.06.2019 г. в с. Каменар, обл. Варна, чрез
повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот, и чрез използване
на техническо средство - брадва, отнел чужди движими вещи: телевизор марка „Watson
22W132010" на стойност 102,50 лв.
/сто и два лева и петдесет стотинки/ и сумата от 110 лв. /сто и десет лева/,
всичко на обща стойност 212,50 лв. /двеста и дванадесет лева и петдесет
стотинки/, от владението на Й.Д.Н., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения :
Обект на престъплението са обществените отношения засягащи
имуществените права на гражданите.
Субект на престъплението е пълнолетно
вменяемо физическо лице.
От обективна страна престъплението е
осъществено от подсъдимия, чрез действия по отнемането на движимите
вещи, чрез прекъсване владението им от
пострадалата от деянието
свидетелка.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл- отнемането на вещите е
извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието си и е целял настъпването на обществено
опасните последици. Имал е за цел да се облагодетелства от отнетите вещи, като
се разпореди с тях за собствени нужди.
квалификацията
по чл. 195 ал.1 т.3 и т.4 от
НК се определя от следното се определя от
обстоятелството, че за да отнеме
вещите подсъдимия е използвал техническо средство и е разрушил прегради здраво направени за защита на
имот.
Смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства –чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието.
Отегчаващи
наказателната отговорност обстоятелства-няма.
Причини
за извършване на деянието са
ниската степен на правна култура у подсъдимия,
стремеж към неправомерно облагодетелстване, като не зачита законоустановения
ред в страната.
При индивидуализацията на наказанието
съдът съобрази следното:
Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност. Относно
обществената опасност на дееца съдът отчита, обстоятелството, че А. e не осъждан към момента на извършване на деянието.Тези
обстоятелства обаче в случая не са нито
изключителни, нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на това и като взе предвид ниската
степен на обществена опасност на подс. А., ниската стойност на отнетото
имущество и високата степен на обществена опасност на извършеното от него
деяние, съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК,
респективно чл.58 „а” от НК и определи наказание на подс. А. при условията
на чл.54 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 1 година към
минималния предвиден в разпоредбата на чл.195 ал.1 т.3 и т.4 от НК размер. След
определяне на това наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали същото с една трета и наложи на подс. А. да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на 8 месеца. При преценка на начина на неговото изтърпяване, съдът
съобрази, че не е налице законова пречка
по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, както и че за изпълнение на целите на
наказанието не е наложително определеното наказание да бъде изтърпяно
ефективно, поради което и на основание чл.66
ал.1 от НК отложи неговото изтърпяване с изпитателен срок от 3 години.
Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на
наказанието и най-вече целите за индивидуалната превенция биха се
постигнали с посоченото по-горе наказание Лишаване от свобода като така
определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на
извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност. Определеният такъв размер на наказанието, съдът намира за
справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението извършено
от подсъдимото лице и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това
съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху
него и ще му се отнеме
възможността да върши и
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По
този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще
бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на генералната превенция
на наказанието визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в
тежест на подсъдимия.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: