Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
гр.С., 21 юли
2020 г.
С. районен съд,
гражданска колегия, в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ
БОРОВА
при секретаря Р. Г. разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 990 /
2019г. на съда и се произнесе,
като взе предвид следното :
Ищецът Г.И.Г. с ЕГН
********** моли съда да намали размера на присъдената със съдебно решение № 170
/ 08. 06. 2018 г. постановено по гр. д. № 2093 / 2017 г. по описа на С. районен
съд издръжка, която той следва да заплаща на малолетните си деца М.Г.Г. и С.Г.Г..
Твърди, че обстоятелствата, при които е определен размера на дължимите издръжки
са се променили, като е прекратено трудовото правоотношение, при упражняването
на което е получавал трудово възнаграждение във висок размер, както и е
намалена трудоспособността му. Към момента на предявяване на молбата е
ангажиран по трудово правоотношение с месечно трудово възнаграждение с нисък
размер, който не му позволява да посреща ежемесечните си задължения,
респективно да престира издръжка в определения размер. Твърди, че има
ежемесечни разходи за заплащане на лекарства, за наем на жилище и консумативи.
Поради това моли да бъде намален размера на издръжката, дължима на децата М. и С.
от 250.00 лева на 140.00 лева за всяко от тях.
В срока по чл. 131,
ал. 1 от ГПК, ответниците М.Г.Г. с ЕГН ********** и С.Г.Г. с ЕГН **********,
чрез своята майка и законен представител К.С. Н. с ЕГН **********,*** са подали
писмен отговор, в който оспорват иска по основание. Твърдят, че е налице
промяна в обстоятелствата, но не такава, че да обоснове основателност на
претенцията на ищеца – напротив. Излагат доводи относно факта, че дори и след
констатираното заболяване и проведено лечение, ответникът е работил отново на
високо заплатената си длъжност, а характера на заболяването му не предполага
дългосрочно лечение. Излага доводи, опровергаващи твърденията на ищеца в
исковата молба, както и навежда твърдения относно фактите, че децата са с
нараснали нужди, нуждаят се от помощни лечения, имат разходи за транспорт и
храна и посещават платени извънкласни форми на обучение, а ищецът е управител и
едноличен собственик на капитала на търговско дружество, което осъществява
дейност и притежава дълготрайни материални активи на висока стойност.
Предявена е и
насрещна искова претенция за увеличение на присъдената издръжка на детето М.,
тъй като наличният и установен вече здравословен проблем се е задълбочил и
изисква по – интезивно лечение, което е свързано с по – високи разходи. Поради
това, ищцата М.Г.Г. с ЕГН **********,
чрез своята майка и законен представител К.С. Н. с ЕГН ********** моли да й
бъде определена издръжка в размер на 300.00 лева, считано от 02. 10.2019 г. до
настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
В отговор на
насрещната искова претенция ответникът Г.И.Г.
с ЕГН ********** е изразил становище за нейната неоснователност като счита, че
детето, като здравно осигурено не следва да заплаща разходи за прегледи при
специалисти, както и че медикаментозното му лечение е безплатно. Освен това е
изложил и твърдения за наличие на задължения към трето лице – роденото от
съжителстването с друга жена дете на 25. 09. 2019 г., по отношение на което
също има задължение да осигурява издръжка.
А“СП“ – С. – Д“СП“,
Отдел “Закрила на детето”, редовно уведомен, не изпраща представител и депозира
становище по исковете.
Като прецени
становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, съдът прие
за установено следното:
ПРЕДЯВЕНИ СА ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 150 ОТ СК. Насрещна искова претенция с правно основание
чл. 150 от СК.
С Решение № № 170 / 08. 06. 2018 г. постановено по гр. д. № 2093 / 2017 г. по описа на
С. районен съд, съдът е осъдил ищеца да
заплаща издръжка на двете деца в размер на 250.00 лева за всяко от тях.
При постановяването на решението съдът е преценил нуждите на децата от издръжка
и възможностите на бащата да заплаща такава. От постановяване на решението са
изминали две години, през които обстоятелствата са се променили – с
нарастването на възрастта са се увеличили нуждите на децата, нормативно е
променен минималния размер на дължимата издръжка /СК, обнародван в ДВ бр.47 /
23. 06. 2009 г. в сила от 01. 10. 2009 г./, задълбочило се е заболяването на
детето М.. От друга страна е прекратено трудовото правоотношение, при
упражняването на което бащата е получавал трудово възнаграждение във висок
размер, намалена е трудоспособността му, както и е възникнало задължение за
осигуряване издръжката на още едно дете.
Предвид безспорната
промяна в обстоятелствата, при които е определена издръжката на децата, съдът
намира исковите претенции и на двете страни за допустими.
По претенцията за
намаляване на размера на издръжката – съдът намира претенцията за частично
основателна по отношение на детето С. и за неоснователна по отношение на детето
М.. За да достигне до този извод съдът взема предвид доходите, които бащата
реализира, които видно от представеното писмено доказателство – удостоверение
изх. № 029 / 01. 07. 2019 г., издадено от ПММП ЕООД – С. са в брутен
средномесечен размер от 540.90 лева, трайно намалената с 30 % работоспособност
на бащата, която несъмнено го препятства да полага допълнителен труд, наличието
на задължение за плащане на месечен наем, както и наличието на възникнало
задължение към трето лице. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът намира, че
ищецът, към настоящия момент няма възможност да заплаща на детето С. издръжка в
размер, по – висок от 200.00 лева. Исканият от ищеца размер от 140.00 лева,
освен че е под нормативно определения минимум към момента на постановяване на
решението, не е съобразен и с нуждите на детето с оглед най – малко на неговата
възраст, без да се коментират доказаните по делото разходи за обучение,
включително и в извънкласна платена форма – служебна бележка от 16. 09. 2019
г., издадена от езикова школа „Елит“ – С..
По насрещната претенция
- въпреки че съжденията на съда относно
възможностите на бащата са същите, то по отношение на детето М. не могат да
мотивират съда да приеме, че е налице основание за намаляване размера на
дължимата издръжка. Напротив, съдът намира за основателна предявената насрещна
искова претенция за увеличаване на размера на издръжката на детето М.. От
събраните доказателства относно нуждите на детето се установява, че детето,
освен по – високата си възраст има и допълнителна нужда от средства с оглед влошеното си
здравословно състояние. От множеството представени писмени доказателства по
делото се установява, че освен хроничното заболяване на детето – „неалергична
астма“, същото страда и от редица алергии, които несъмнено се нуждаят от
лечение, което от една страна е жизнено необходимо именно предвид наличието на
сериозно хронично заболяване, а от друга не е предвидено като безплатно такова.
Касае се за строго индивидуално лечение, свързано с конкретната реакция на
организма към конкретни алергени, поради което и лечението е строго
индивидуално. Видно е, че месечният разход за това лечение е средно около
100.00 лева, като от ответника по насрещния иск се претендира половината от
тази сума, което съдът намира за основателно.
Детето живее заедно
със своята майка, която полага грижи за него и осигурява издръжката му, като
наред с това е поела и тежестта на фактическото отглеждане на болно дете и възпитание
на двете деца.
Изложеното, както и
обстоятелството, че ответникът по насрещния иск е управител и едноличен
собственик на капитала на „М.“ ЕООД, като печалбата на това дружество не е
доказана по делото, но видно от представената справка капиталът му възлиза на
5000.00 лева, т.е. налична е възможност
за реализиране на допълнителни доходи от търговска дейност, мотивира съда да
приеме, че разгледана по същество претенцията на ищеца за намаляване размера на
присъдената издръжка на детето М. е неоснователен, а насрещната претенция за
увеличаване размера на издръжката на това дете е основателна в предявения
размер от 300.00 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответниците направените от тях разноски по производството, които за
производството пред тази инстанция са в размер на 300.00 лева.
Ответникът по
насрещния иск следва да заплати по сметката на Районен съд- С. дължимата
държавна такса, която е в размер на 72.00 лева, определена върху увеличения
размер, съобразно чл. 1 от Тарифата за ДТ, събирани по ГПК.
Мотивиран от тези
съображения, С. районен съд
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение с решение № 170 /
08. 06. 2018 г. постановено по гр. д. № 2093 / 2017 г. по описа на С. районен
съд издръжка, дължима от Г.И.Г. с ЕГН ********** на детето С.Г.Г. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен
представител К.С. Н. с ЕГН ********** като я НАМАЛЯВА от 250,00 лева на
200.00 /двеста /лева месечно, считано от 11.07.2019г., до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯТ ИСК ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА ДЪЛЖИМАТА
МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА за разликата от 200 лева
месечно до 140 лева месечно.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВЕТЕЛЕН ИСКА, с правно основание чл. 150 от СК, предявен от Г.И.Г. с ЕГН ********** против М.Г.Г.
с ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител К.С. Н.
с ЕГН **********, за намаляване размера на издръжката, определена в Решение № 170 / 08. 06. 2018 г. постановено по гр. д.
№ 2093 / 2017 г. по описа на С. районен съд от 250.00 на 140.00 лева.
ИЗМЕНЯ размера на
определената с решение с решение № 170
/ 08. 06. 2018 г. постановено по гр. д. № 2093 / 2017 г. по описа на С. районен
съд издръжка, дължима от Г.И.Г.
с ЕГН ********** на детето М.Г.Г. с ЕГН ********** като я ЗАВИШАВА от 250,00 лева на 300.00 лева и
ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН **********
да заплаща на М.Г.Г. с ЕГН **********,
със съгласието на нейната майка и законен представител К.С. Н. с ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 300,00
/ триста / лева, считано от 02. 10. 2019 г. до настъпване на обстоятелство,
изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Г.И.Г. с ЕГН **********
да заплати на М.Г.Г. с ЕГН ********** и С.Г.Г.
с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител К.С. Н. с ЕГН **********
сумата от 300,00/ триста / лева –
разноски по производството.
ОСЪЖДА Г.И.Г. с
ЕГН ********** да заплати по сметката на СРС сумата от 72.00 / седемдесет и два / лева - Държавна такса по
производството.
Решението може да
се обжалва пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: