ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Пазарджик, 04.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900007 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
В срока за обжалване на постановеното по настоящото дело решение
№ 104 от 04.11.2022 г. е постъпила молба вх. № 8328/29.11.2022 г. от ищеца,
чрез юрисконсулт М. за изменение на решението в частта на разноските, с
правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. Направено е искане да се възложат в
тежест на ответника всички претендирани от ищеца разноски, тъй като
ответникът е платил задължението си в хода на производството и поради тази
причина исковете са били частично отхвърлени, но ответникът е дал повод за
завеждане на делото, поради което чл. 78, ал. 3 ГПК не намира приложение.
Счита се, че не е налице основание да бъдат присъдени в полза на ответника
направените от него разноски. Моли за изменение на решението в този
смисъл.
Няма постъпил в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК отговор.
Молбата е допустима. Представен е списък по чл. 80 от ГПК.
По същество:
Отговорността за разноските по делото по чл. 78 от ГПК е
облигационно правоотношение между страните по спора, почиващо на общия
принцип за забраната неоснователно да се вреди другиму (чл. 45 от ЗЗД), има
материалноправен характер, обхваща само разноските за производството,
направени от насрещната страна по делото, като страната не може да бъде
освободена от нея, обусловена е винаги от изхода на спора и може да бъде
1
реализирана само във висящ исков процес. Специфичното при този вид
отговорност е, че не се изследва наличието на вина у дееца (страната,
предизвикала образуване на делото), както и че обхвата на обезщетението е
ограничен до направените по делото разноски. При всички случаи, обаче,
отговорността за разноски е санкция за неоснователно предизвикания правен
спор.
С постановеното по делото решение съдът е приел, че доколкото
исковете са били частично отхвърлени, ответникът също има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Молбата е основателна.
Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че ответникът е дал
повод за завеждане на делото, когато в хода на производството е направено
оттегляне или отказ от иска, обусловени от новонастъпили обстоятелства,
независещи от ищеца, а възникнали в резултат действия на ответника,
извършени след подаване на исковата молба и довели до отпадане
необходимостта от съдебна защита на заявеното спорно право, като например
- извършено плащане на претендираната сума. Аналогично и в случаите, в
които предявеният иск е отхвърлен поради извършено в хода на делото (след
предявяването на исковата молба, респ. след връчване на препис от нея на
ответника) плащане на задължението, в практиката на ВКС не е имало
колебания, че разноските за производството се възлагат в тежест на ответника
(напр. Определение № 688/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о.,
Определение № 537 от 9.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4373/2019 г., III г. о.
и др.).
В конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 и 3
от ГПК, предвиждащи, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца,
респ. че ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Това е така, тъй като
извънсъдебният спор е предизвикан от ответника, който е дал повод за
завеждане на делото, предвид че до датата на предявяване на иска (17.01.2022
г.) не е заплатил дължимото, поддържал е спора в рамките на процеса,
противопоставените от ответника възражения са намерени за неоснователни,
2
а въведената от ищеца теза е преценена като основателна, но независимо от
това главните искове са частично отхвърлени поради съобразяване на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК на настъпило в хода на процеса (06.07.2022
г.) обстоятелство, реализирането на което няма връзка с поведението на
ищцовата страна, а именно извършено в полза на ответника плащане от трето
за спора лице Община В.. Ето защо следва да се приеме, че ответникът не
може да се освободи от отговорността за заплащане на направените от ищеца
съдебни разноски и то в цялост, а не съразмерно на уважената част от иска.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА решение № 104 от 04.11.2022 г. по т. д. № 7/2022 г. по
описа на Окръжен съд - Пазарджик, като вместо думите:
„ОСЪЖДА „В., к.т. в.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. В., ул. „А. И. П.“ **, да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район О., ул. „Т.“ **, сумата от
7 729.69 лева (седем хиляди седемстотин двайсет и девет лева и 69 стотинки),
представляващи съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 и 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район О., ул. „Т.“ **, да заплати на „В., к.т. в.“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „А. И. П.“ **, сумата от 436.77
лева (четиристотин трийсет и шест лева и 77 стотинки), представляващи
съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.“,
ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА „В., к.т. в.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „А. И. П.“ **, да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район О., ул. „Т.“ **, сумата от
8 368.10 лева (осем хиляди триста шейсет и осем лева и десет стотинки),
представляващи съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
3
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4