МОТИВИ към ПРИСЪДА № 10/11.04.2018г., постановена по НОХД № 353/2017г.
Производството по делото е образувано по внесен от
РП Никопол обвинителен акт против Ц.Д.И., родена на ***г***,
постоянен адрес:***, ***, български гражданин, основно образование, съжителстваща
на семейно начала, неосъждана, ЕГН **********, с който
е предявено обвинение по чл.183, ал.1 от НК за това, че че след като е осъдена
да издържа свой низходящ - малолетния си
син П.Д.Ц. ЕГН**********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно общо 31 /тридесет и една/ пълни месечни
вноски, всяка от тях в размер по 90,00/ деветдесет/лева, и една непълна месечна
вноска в размер на 30.26/ тридесет лева и двадесет и шест стотинки/ лева,
всички вноски на обща стойност 2820.26/две хиляди осемстотин и двадесет лева и
двадесет и шест стотинки/ лева.
В съдебно заседание участващият по делото
прокурор поддържа изцяло повдигнатото обвинение спрямо подсъдимата И. и
предлага за извършеното престъпление по чл.183, ал.1 от НК да и се
наложи наказание пробация със следните пробационни мерки -
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца, като приложи
разпоредбите на глава 27 от НК.
Подсъдимата Ц.И. се признава за виновна по
повдигнатото спрямо нея обвинение в престъпление по чл.183, ал.1 от НК,
съжалява за извършеното и заявява, че признава изцяло фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като желае производството да бъде
разгледано по реда на глава 27 от НПК - съкратено съдебно следствие при условията
на чл. 371, т.2 от НПК, и да и бъде
наложено наказание при условията на 373, ал.2, вр. чл. 58а от НК, което да
бъде намалено с една трета.
От събраните по делото доказателства съдът
установи следното от фактическа страна:
Подсъдимият Ц.Д.И. е роден на ***г***,
с постоянен адрес *** и живее на същия адрес. Същата е български гражданин, със
основно образование, съжителства на семейни начала, работи, неосъждана, ЕГН **********.
Подсъдимата живеела на семейни начала със св.Д.Ц.,
по време на което съжителство на ***г., се родило детето П.Д.Ц.. През 2014г.,
отношенията между подсъдимата и св.Ц. се влошили и тя напуснала съвместно
обитаваното от тях жилище.
С протоколно
определение от 01.12.2014 година, постановено по гр.д. № 386/2014 година
по описа на РС - Никопол, влязло в законна сила на 08.12.2014 година,
съдът е одобрил спогодба между подсъдимата И. и св.Д.Ц., съгласно която
подсъдимата е била осъдена да заплаща за малолетното си дете
П.Д.Ц. ЕГН**********, чрез неговият баща и законен представител, месечна издръжка в
размер на 90.00 лева, считано от датата на завеждане на ИМ –
17.09.2014г.
От изявлението на подсъдимата,
както и от доказателствата по ДП № 156/17г. по описа на РП Никопол, се установява, че от момента на постановяване
на горното определение до настоящият момент подсъдимата не е предприела,
никакви действия по изплащане на
дължимата за детето П., издръжка,
От приложената по делото справка за
съдимост на подсъдимата е видно, че същата не е осъждана до настоящия
момент.
От така
изложената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
От
обективна и от субективна страна подсъдимата И., е извършила престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, тъй като след като е бил осъдена с влязло в законна
сила определение от 01.12.2014 година, постановено по гр.д.
№ 386/2014 година по описа на РС - Никопол, влязло в законна сила на
08.12.2014 година, да издържа свой низходящ – малолетното си
дете П.Д.Ц. ЕГН**********, като му
заплаща, чрез неговият баща и законен представител,
месечна издръжка в размер на 90.00 лева, считано от датата на завеждане на ИМ –
17.09.2014г., съзнателно не изпълнила задължението си за
издръжка в размер на повече от две месечни вноски, а именно общо 31 месечни вноски в размер на общо 2 820.26лв..
Това
обвинение се доказва напълно от обясненията на самата подсъдима и от всички
приложени към ДП производство писмени доказателства, приобщени към настоящото
производство.
Както се посочи по-горе, подс.
И., заяви в с.з., че се признава за виновна и че не оспорва
фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тях в съдебно заседание. Безспорно се установи, че деянието е
осъществено от подсъдимата от обективна страна, тъй като той не е изпълнил
задължението си за заплащане на издръжка в размер на 31 месечни вноски в
размер на общо 2 820.26лв., за
периода от 08.12.2014г. до 07.12.2017г., след като е била осъдена да издържа детето си
с влязъл в сила съдебен акт.
Деянието е извършено от подсъдимата, при пряк
умисъл, като същият е осъзнавал всички елементи от престъпният състав на чл.183
ал.1 от НК.
Ето
защо съдът счита, че подсъдимата следва да отговаря по повдигнатото спрямо нея
обвинение в престъпление по чл. 183, ал.1 от НК и го призна за виновен по
предявеното му от ЕРП обвинение.
Причините и мотивите за извършването на деянието съдът
намира в незачитането на установения в страната правов ред и
безотговорното и поведение като родител.
Според
разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК, в случаите по чл.372, ал.4 от същия Кодекс
при провеждане на съкратено съдебно следствие не се извършва разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителният акт, като съдът при постановяване на осъдителна присъда
определя наказанието при условията на чл.58а НК. Разпоредбата на чл.58 А
от НК предвижда, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите на
чл.373, ал.2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се
ръководи от разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс и намалява
определеното наказание с една трета. Същата предвижда възможност съда да
определи наказанието при условията на чл.55 от НК, ако са налице условията за
това, като при едновременно наличие на предпоставките на разпоредбата на
чл.58А, ал.1-3 от НК и чл.55 от НК, съдът следва да приложи тази на чл.55 от НК.
При определяне вида
и размера на наказанието, следващо се на подсъдимата за извършеното от
нея престъпление, съдът взе предвид както степента на обществена опасност
за дееца, която не е висока, предвид на това, че същата не е осъждана, направените
самопризнания в хода на ДП и съдебното следствие, както и че
съдейства за разкриване на обективната истина
по делото, и че проявява критичност към извършеното, така и степента на обществена опасност на
деянието, която е сравнително висока, с оглед на това, че са засегнати
интересите на малолетни деца, които се нуждаят от издръжка. Предвид всички тези
обстоятелства, отчитайки изброените по-горе смекчаващи отговорността такива,
съдът прие, че при условията на чл.54 от НК следва да наложи на подсъдимата Ц.И.
наказание по по-леката алтернатива на предвиденото в Закона, а именно наказание
ПРОБАЦИЯ, а не лишаване от свобода, като определи
следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА с периодичност на явяване и подписване пред
съответния пробационен служители или определено от него длъжностно
лице – два пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
С
така наложеното наказание съдът счете, че биха се постигнали целите на
наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
По тези съображения съдът постанови
присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: