№ 1898
гр. Варна, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502695 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 295947/09.08.2021 г., от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Дианабад", бул. „Г.М. Димитров", № 1 срещу Решение №
262248/13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 368/2020 г., на ВРС, LI с., с което е прието за
установено, че дължи на Д. Д. П., ЕГН **********, с местожителство в ****, сумата 516.88
лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети, изразяващи се в увреждане
на задна врата и заден десен калник на л.а. „**“, ДК № ***, в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 06.12.2018 г., по договор за застраховка „Каско“, обективиран в
полица № BG020-18-*********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 05.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл.
410 ГПК, по ч.гр.д. № 19984/2019 г., на СРС, XXXI с.
Въззивникът счита, че съдът е допуснал множество пороци в правораздавателната си
дейност. Настоява, че ищецът не е заплатил до 31. 10.2018 г., втора дължима вноска по
застрахователния договор, възлизаща на 118.02 лв, и е бил в известност на последиците от
това си бездействие. Счита, че дори такова плащане да е било извършено чрез „Софконсулт"
ЕООД, то няма правно значение, тъй като посоченото дружество няма право да събира
вноски, нито е партньор на въззивника, нито действията му са били одобрявани. Излага
коментар на събраните от ВРС доказателства и тяхната преценка в атакувания съдебен акт.
Сочи, че не споделя възприетото от първоинстанционния съд наличие на СПН, в резултат от
постановеното решение по гр.д. № 19462/2019 г. на ВРС, тъй като това решение засягало
съвсем различен времеви период. Счита, че в хода на производството ищецът недопустимо е
изменил обстоятелствата, на които основава претенцията си. Ведно с това, се поддържа, че
сумата не е била преведена в цялост на застрахователя, а „Софконсулт" ООД, без основание,
е самозадържало комисион. Счита се, че постъпването на суми от дружеството
„Софконсулт" ООД, който факт не бил оспорван от въззивникът, не обвързва последния със
задължения към ищеца, тъй като договорът с посредника е бил прекратен месеци преди
1
това. По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и предявения иск
отхвърлен. Претендира присъждане на разноски за първа и въззивна инстанции. В с.з. не
изпраща представител, поддържа въззивната жалба чрез писмено становище.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Д. Д. П., депозира
писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че
фактическата обстановка е била правилно установена от ВРС въз основа на събраните
доказателства. Излага, че по безспорен начин е установена неоснователността на
възражението на ответното дружество, че ищецът не е заплатил втора вноска по
застрахователния договор. Счита, че застрахователят целенасочено не е осчетоводил
постъпилите суми от застрахователния посредник и укрива издадената от него сметка, а е
бил безспорно установен факта, че на 09.11.2018 г. въззивникът е получил сумата 448.23 лв.
Сочи се, че застрахователят е изпратил уведомление до ищеца за прекратяване на
правоотношението с посредника един месец след завеждане на процесната щета, поради
което и това обстоятелство не може да бъде противопоставено на въззиваемия. Твърди, че е
изпълнил добросъвестно задължението си като е платил на лице, овластено да получи
плащане по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. По същество моли за потвърждаване на
атакуваното съдебно решение. Претендира разноски. В с.з. не се явява и не изпраща
представител.
Варненски Окръжен Съд по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск от Д. Д. П., за приемане за
установено, че „Застрахователно Акционерно Дружество „ДАЛЛ БОГГ Живот и здраве““
АД, дължи сумата 516.88 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети,
изразяващи се в увреждане на задна дясна врата и заден десет калник на собственият му л.а.
„**“, ДК № ***, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 07.12.2018 г., по
договор за застраховка „Каско“, обективиран в полица № BG020118000001333, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
05.04.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 19984/2019
г., на СРС, XXXI с.
Ищeцът твърди, че по силата на сключен между страните застрахователен договор за
застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства“, обективиран в
полица № BG020118000001333, ответникът е поел задължение за срока на договора
31.07.2018 г. – 30.07.2019 г., да заплати на ищеца като собственик на застрахованото МПС –
„**“, ДК № ***, всяка загуба или повреда до размера на застрахователната сума. Сочи, че на
06.12.2018 г. автомобилът бил паркиран от съпругата му на паркинг в гр. Варна, кв. „Св. Ив.
Рилски, пред бл. 55, вх. А като при тръгване на следващия ден били установени щети по
задна дясна врата и заден десен калник на автомобила от неизвестно МПС. Било депозирано
уведомление до ответника, по което била образувана щета № 0201-001154/2018-01 и бил
съставен опис на увредените детайли. Твърди, че ответникът отказал да заплати
обезщетение по щетата, тъй като застрахователния договор бил сключен при условията на
разсрочено плащане на премията и поради неплащане на втора вноска от нея, бил прекратен
на 16.11.2018 г. Сочи, че вноската е била заплатена чрез посредник на 08.11.2018 г. Излага,
че стойността на разходите необходими за отстраняване на щетите по автомобила възлиза на
516.88 лв., което било видно от проформа-фактура от 12.03.2019 г. Неизпълнението на
задълженията на ответника обосновало и предприемането на действия за събиране на
вземането й по принудителен ред, чрез образуване на изпълнително производство. Счита, че
ответникът дължи още и обезщетение за забава, считано от депозиране на заявлението в
съда. Допълнително уточнява, че втората вноска била включена в заплатената от
застрахователния посредник на ответника сума в размер на 448.23 лв., съобразно входиран
при последния отчет. Сочи, че бил уведомен за прекратеното правоотношение с посредника
почти 3 м. след извършеното чрез него плащане, поради което и прекратяването не може да
му бъде противопоставено.
В границите на срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в
който се оспорва искът като неоснователен. Оспорва към датата застрахователното събитие
между страните да е било налице валидно застрахователно правоотношение по сочения от
ищеца договор. Излага, че заплащането на застрахователната премия е било разсрочено на
2
четири вноски, всяка от по 118.02 лв. От тези вноски заплатена своевременно била само
първата, а втората вноска с падеж – 31.10.2018 г. не била заплатена нито на падежа, нито в
границите на 15-дн. Срок, поради което и считано от 16.11.2018 г. договорът бил прекратен
автоматично. По тази причина по образуваната щета бил постановен отказ, за който ищецът
бил уведомен на 04.01.2019 г. Сочи, че на 11.01.2019 г. бил уведомен от бившия брокер, че
втората вноска по процесната полица била събрана и част от нея в размер на 86.78 лв. е била
преведена на ответника на 09.11.2018 г. Признава, че на посочената дата в счетоводството
му е постъпила сумата 448.23 лв. от потребител Данаил Хъневски, той и представляващ
дружеството-брокер, но без като основание да са посочени конкретни договори. Излага, че с
писмо от 25.01.2019 г. уведомил ищеца, че действията на брокера не го обвързват и се
противопоставил на извършените действия. Оспорва механизма и твърденията в исковата
молба и сочи, че щетите са резултат на неправомерни действия на водача на автомобила,
който не се бил съобразил с габаритите на превозното средство и ширината на пътното
платно.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Не се спори между страните, че в полза на ищеца по ч.гр.д. № 19984/2019 г., на СРС,
XXXI с., е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати
сумата 516.88 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение , ведно със
законна лихва, считано от 05.04.2019 г. до изплащането. Присъдени са и разноските по
заповедното производство.
Не е било предмет на спор между страните, че на 17.07.2018 г. ищецът е сключил
имуществена застраховка при условията обективирани в Застрахователен договор №
BG020118000001333 и разсрочено плащане на дължимата премия - 4 вноски от по 118.02
лв., втората от които с падеж 31.10.2018 г. Не е било предмет на спор и отразяването в
полицата, че в случай на неплащане на вноска в срок от 15 дни от датата на нейния падеж,
то застрахователното правоотношение се счита прекратено. Не е било предмет на спор и
обстоятелството, че договорът е сключен с посредничеството на „Софтконсулт“ ООД.
Не е спорно между страните, а и се установява от представеното заверено копие от
Решение № 54-3Б/11.01.2018 г. на Комисията по финансов надзор, че дружеството
„Софтконсулт“ е заличено от регистъра на застрахователните брокери, воден към КФН,
считано от 11.01.2018 г.
Представен по делото е и отчет от 09.11.2018 г., за сключени полици общо
застраховане, изготвен на бланка на ответното дружество, в който на ред четвърти е
отразена втора вноска по процесния застрахователен договор, в размер на 118.02 лв., заедно
с още четири други вноски по други договори. След извършени отчисления в последната
графа е отразена обща сума без комисион по целия отчет 448.23 лв., от които по процесния
договор 86.78 лв.
От представеното нареждане за кредитен превод от 08.11.2018 г. е видно, че сумата
448.23 лв., по отчет от 09.11.2018 г. е преведена по сметка на ответника. За наредител на
плащането е посочена сигнатура – DBGG2-2.
Представено по делото е уведомление за щета от 07.12.2018 г., отправено от ищеца до
ответника, в което е описано твърдяното събитие, настъпило на 06-07.12.2018 г. със
собствения на ищeца автомобил. След извършен оглед, на 07.12.2018 г. е съставен Опис-
заключение по щета № 0201-001154/2018-01, в който са отразени заден десет калник и задна
дясна врата.
На 04.01.2019 г. до ищеца е отправено писмо, с което ответникът е отказал
изплащане на застрахователно обезщетение по причина прекратяване на сключения договор
на 16.11.2018 г., поради неплащане на 2-ра вноска.
По делото е представено писмо от 25.01.2019 г., изходящо от ответника и отправено
до няколко лица, в т.ч. ищцата, с което последните са уведомени за автоматичното
прекратяване през януари 2018 г., на сключен между ответника и „Софконсулт“ ООД,
договор за застрахователно посредничество от 11.04.2016 г. Не са налице данни писмото да
3
е достигнало до ищеца.
По делото е назначена САТЕ, от чието заключение се установява, че стойността
необходима за отстраняване на щетите по автомобила по средни пазарни цени възлиза на
656.88 лв.
По делото е била назначена и СТЕ, от чието заключение се установява, че процесният
застрахователен договор е регистриран в системата на застрахователя на 17.07.2018 г.
Установява се още, че в информационната система на застрахователя за процесния договор е
регистрирана само една сметка за заплатени премии – такава от 17.07.2018 г. Експертът е
установил още, че в системата на ответника няма регистрирана повече от една вноска по
процесната полица, а именно първата и е била издадена само една сметка за плащане №
12828738.
По делото е назначена ССЕ, от чието заключение се установява, че ищецът е
извършил плащане на втора вноска по процесната полица като е била издадена сметка №
12828739/31.10.2018 г. Експертът посочва, че на самата сметка са вписани данните на
ответника, т.е. издателя на сметката би следвало да е застрахователя, но по счетоводни
данни при „Софконсулт“ ООД, сумата 118.02 лв. е получена от това дружество. От
експертизата се установява още, че втората вноска е била преведена от „Софконсулт“ ООД в
полза на ответника, в размер на 86.78 лв., която сума е получена след като е удържан
комисион в размер на 31.24 лв. от „Софконсулт“ ООД.
По допустимостта на въззивната жалба, съставът на ВОС се е произнесъл с
Определение № 4032/12.11.2021 г., поради което същата следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така
посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Атакуваното съдебно
решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му
правораздавателна компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК. Искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното
ч.гр.д. № 19984/2019 г., на СРС, XXXI с. Произнасянето на ВРС съответства на заявената за
разглеждане претенция, поради което обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Предвид характера на предявения иск, основан на разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК
– иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на тежестта на доказване при този вид искове, ищецът се явява страната в
процеса, върху която пада доказателствената тежест за установяване на предпоставките
довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение. В тежест
на ответника е доказване изпълнението на поетите задължения точно и в срок или други
правопогасяващи възражения.
При съобразяване на изложените от ищеца в исковата молба обстоятелства, се налага
изводът, че като правопораждащ претенцията му за обезщетение факт, се сочи сключен
застрахователен договор, който с оглед твърдяния предмет, е договор за имуществено
застраховане на вещ. С оглед на това и доколкото предмет на заявената в процеса за
установяване парична претенция е дължимостта от застрахователя на обезщетение за
вредите причинени на застрахованото имущество в резултат на събитие, което представлява
покрит риск по договора за имуществена застраховка, то следва да се заключи, че
приложима между страните е разпоредбата на чл. чл. 405, ал. 1 КЗ. За да възникне
задължението на застрахователя да заплати обезщетение на застрахования, следва да бъде
установено осъществяването на всички елементи от следния фактически състав: 1)
наличието на валиден и действащ между страните договор за имуществено застраховане; 2)
настъпване на събитие, което съгласно договора е покрит риск; 3) наличието на щети по
застрахованото имущество, които да са в причинна връзка със събитието, т. е. да са
следствие от него.
4
Първият спорен между страните въпрос е заплатена ли е от ищеца в срок до
31.10.2018 г. втората вноска по процесния застрахователен договор, обективиран в полица
№ BG020118000001333 от 17.07.2018 г.
В тази насока въззивникът излага оплакване, че втората вноска по сключения договор
не е била заплатена от въззиваемия, нито на датата на падежа, нито в границите на 15-
дневния срок след него, поради което и са настъпили последиците от неплащането,
посочени в застрахователната полица, а именно прекратяване на договора, след изтичането
на срока.
Съобразно разпоредбата на чл. 368, ал. 1 КЗ, в случаите на разсрочено плащане
вноските от застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния
договор. Ал. 2 от същият текст, предвижда че при неплащането на разсрочена вноска от
застрахователната премия застрахователят може да извърши едно от следните действия: 1.
да намали застрахователната сума по договора, съответно на частта от неплатената премия;
2. да измени условията по договора или 3. да прекрати договора. Едно от тези права
застрахователят може да упражни не по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е
получил писмено уведомление от страна на застрахователя (ал. 3). Писменото уведомление
се смята за връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал
правото по ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за след
изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който не може да
бъде по-кратък от 15 дни. В последната хипотеза нарочно уведомление до застрахования не
е необходимо.
Както бе посочено във възприетото по фактите, в представената полица №
BG020118000001333 от 17.07.2018 г. е налице отразяване, че в случай на неплащане на
вноска в срок от 15 дни от датата на нейния падеж, то застрахователното правоотношение се
счита прекратено. Следователно, за да настъпят последиците на потестативното право на
застрахователя, нарочно изявление в тази посока, което да е надлежно достигнало до
застрахованото лице, не е необходимо.
Спорът по заплащане на втората вноска по договора е пренесен и пред настоящата
въззивна инстанция.
Съставът на въззивния съд намира, че събраните в хода на производството
доказателства правят възможен извода, че въззиваемият е заплатил втората вноска по
договора, поради което и твърдяното негово прекратяване не е настъпило. Вярно е, че
плащането отново, както и сключването на договора и заплащането на първата вноска по
него, е извършено чрез дружеството „Софтконсулт“ ООД, видно от представеният отчет от
08.11.2018 г., коментиран във фактическата установеност. Видно от представеното платежно
нареждане от същата дата е, че общата сума по отчета е била наредена по сметката на
въззивника. Не се оспорва факта, че същата е била получена от него.
Ирелевантни за спора и отношенията между страните по делото, се преценяват
обстоятелствата дали за плащането е издадена „сметка“ и дали получената по банковата
сметка на дружеството сума е била отнесена към процесния договор. От заключението се
установява и, че сумата е постъпила в счетоводството на „Софконсулт“ ООД – дружеството
чрез което е извършено плащането. Доказването на извършено плащане е главно и пълно, и
в тежест на ищеца, както и може да бъде установявано с всички допустими от процесуалния
закон доказателствени средства. Досежно второто от посочените в началото на абзаца
обстоятелства, неотнасянето на сумата може да се корени в различни причини и подбуди,
но каквито и да са те, то (неотнасянето) не може да рефлектира неблагоприятно върху
застрахованото лице. Още по-малко, неблагоприятни последици за застрахования могат да
възникнат, от обстоятелства касаещи отношенията между застрахователен брокер и
застраховател, по повод сключения между последните двама договор, за които не се твърди,
а и не са налице кореспондиращите доказателства, застрахованото лице да е било известено
своевременно.
Ирелевантно за спора е и обстоятелството, че платената от ищцата сума не била
преведена в цялост, поради задържан комисион от „Софтконсулт“ ООД. Наличието или не
на основания за задържане на комисион и неговия размер отново касаят отношенията между
въззивника и „Софтконсулт“ ООД, и първия разполага със съответните правни възможности
5
да реализира евентуалното си вземане.
По останалите предпоставки за ангажиране отговорността на въззивника. От
събраните в хода на производството доказателства се установява, че въззиваемият, чрез
лицето-заявител на събитието, е декларирал под страх от наказателна отговорност, че
щетата по автомобила е причинена на 07.12.2018 г., от неизвестно МПС и е настъпила,
докато той е бил паркиран на паркинг в гр. Варна, кв. „Св. Ив. Рилски, пред бл. 55, вх. А
като вещото лице по назначената САТЕ е посочило същият механизъм на настъпване на
щетите. Застрахователят дължи обезщетение дори и при съществуваща вероятност от
причиняване на щетите по описания начин. В случай, че този механизъм се оспорва от него,
то негова е тежестта да въведе твърдения за друг механизъм на получаването на щетите и
съответно да ангажира кореспондиращите на тези твърдения, доказателства. В конкретния
случай, подобни твърдения не са налице.
Посоченото в депозираното уведомление до въззивника, охлузване на задна дясна
врата и заден десет калник е било констатирано, извършен е оглед на автомобила, и са
отразени в съставения опис-заключение по регистрираната щета. Не се твърди, а и не са
налице доказателства, подобни щети да са били налице при сключването на
застрахователния договор.
Съобразно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без
прилагане на обезценка. Съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
проверява дали не се надхвърлят минималните размери по Методиката към Наредба №
2/2006 г. и без прилагането на обезценка Тази практика е приложима и при сега действащия
КЗ, предвид липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с
отменения КЗ. Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни
цени.
В случая, за установяване твърденията на въззиваемия досежно стойността на
средствата необходими за отстраняване на щетата по задна дясна врата и заден десет калник
на автомобила е представена проформа-фактура № 14/12.03.2019 г., за сумата 516.88 лв.
Съобразно ангажираните специални знания, посредством заключението на САТЕ се
установява, че средствата необходими за отстраняване на щетите по автомобила по средни
пазарни цени са в по-висок размер - 656.88 лв. като увеличение на иска по размер не е
предприето от страна на ищеца.
По изложените съображения съставът на въззивния съд намира за установени и
останалите предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя – въззивник.
Предявеният иск като основателен и доказан подлежи на уважаване в заявения за
разглеждане размер. Постановеното в същия смисъл първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.
По разноските. При този изход от спора не се налага редуциране на разноските в
заповедното производство.
На въззивникът разноски за настоящата инстанция не се следват.
На въззиваемата страна, макар и да се следват разноски за въззивната инстанция, в
съответствие с направеното искане, не се присъждат предвид липсата на доказателства за
направени такива и техния размер.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262248/13.07.2021 г., постановено по гр.д. №
368/2020 г., на ВРС, LI с.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7