№ 20726
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110109676 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД против К. А. П., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и с правно
основание чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди за топлоснабден имот -
апартамент № 35, находящ се в гр. С.............., с абонатен № 311232, като ответникът има
качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период до имота на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, с което е изпаднал и в забава. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като ответникът му дължи следните
суми: 878,97 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2024 г. до
окончателното плащане; 190,06 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 06.02.2024 г.
върху главницата за топлинна енергия; 32,80 лв. – главница, представляваща цена на услуга
дялово разпределение на ТЕ за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 21.02.2024 г. до окончателното плащане; 8,68 лв. - мораторна лихва за периода
18.03.2021 г. – 06.02.2024 г. върху главницата за цена на услуга дялово разпределение на ТЕ.
1
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ответникът по реда на чл. 131 ГПК заявява, че не оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че между страните е подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване
погасяването на дълга на 18.04.2024 г., което прилага, ведно с платежно нареждане от
същата дата за заплатена първоначална вноска на стойност 355,47 лв. Моли съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в полза на ищеца, което изразява
готовност да заплати след постановяване на решението.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца потвърждава, че
всички вноски по споразумението са заплатени от ответника, като моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника,
съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за
отопление и/или подгряване на вода) в претендираното количество и на посочената
стойност, и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, че е била извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в полза на ответника, който е поел задължение да заплати тази сума на ищеца и
договорения размер на възнаграждението.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че
главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че
размерът на законната лихва възлиза именно на спорните суми.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга на падежа.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
2
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
С оглед становището на страните и приетите по делото доказателства безспорни и
ненуждаещи се от доказване в производството са всички обстоятелства, изграждащи
фактическите състави на процесните вземания за главници и лихви за забава, а именно, че 1)
през исковия период ответникът е имал качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди за процесния имот; 2) процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия период до
имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е
извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на
исковата сума; 5) налице е забава по отношение задължението за изплащане на стойността
на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на ищеца е
възникнало вземане за мораторна лихва в размер на исковите суми. Безспорно е и това, че
между страните е подписано извънсъдебно споразумение за разсрочване на погасяването на
дълга на 18.04.2024 г.
Предвид отделените за безспорни между страните обстоятелства се налага извод, че в
полза на ищеца са възникнали вземания към ответника за стойност на доставена топлинна
енергия, мораторна лихва върху нея, цена на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия и мораторна лихва върху нея в размер на исковите суми.
Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да зачете релевантните за
спора факти, настъпили след предявяване на иска. Едно от съществените правнорелевантни
обстоятелства, имащо значение за правилното разрешаване на спора, безспорно
представлява извършено от ответника доброволно плащане на исковата сума в хода на
исковия процес.
По делото е прието извънсъдебно споразумение от 18.04.2024 г., сключено между
ищеца „Т.С.“ ЕАД и ответника К. А. П., на основание чл. 365 ЗЗД. Съгласно клаузата на чл.
1 от последното негов предмет са сумите, предявени по настоящото гр. д. № 9676/2024 г.
Признато е, че към датата на споразумението ответникът дължи сума в общ размер от
1184,89 лв., включваща сумата от 911,77 лв. – главница за незаплатена топлинна енергия
(включваща и цена на услуга дялово разпределение) за топлоснабден имот, находящ се в гр.
С.............., ап. 35, сумата от 198,74 лв. – лихва за забава върху главниците за периода
17.03.2021 г. - 06.02.2024 г., сумата от 19,38 лв., представляваща лихва за забава върху
главниците за периода от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на
споразумението, сумата от 55 лв. – съдебни разноски, извършени във връзка с делото.
Съгласно чл. 2 от споразумението сумата трябва да бъде изплатена от ответника при
описан погасителен план, чрез седем вноски, от които първа в размер от 355,47 лв., платима
в деня на подписване на споразумението и останалите шест в размер от по 138,24 лв. с
падеж както следва: на 18.05.2024 г., на 18.06.2024 г., на 18.07.2024 г., на 18.08.2024 г., на
18.09.2024 г., на 18.10.2024 г. В споразумението е отразено, че е дължимо и юрисконсултско
възнаграждение, което ищецът ще претендира в исковото производство. В чл. 3 страните са
уговорили, че при точно изпълнение на погасителния план от страна на ответниците „Т.С.“
ЕАД няма да начислява законна лихва за забава върху дължимите суми, предмет на
3
споразумението, за срока на разсрочено изпълнение на задълженията.
Съдът намира, че с подписването на това споразумение ответникът е признал
съществуването на процесните задължения към ищеца, по което страните не спорят.
Безспорно е, че ответникът надлежно е изпълнил задълженията си по споразумението, чрез
заплащане на всички уговорени вземания и в срок. Доколкото вземанията по
споразумението са тези, които са и предмет на настоящото производство и същите са
заплатени, то предявените искове за главници и лихви следва да се отхвърлят като погА.и
чрез извършено плащане в хода на процеса.
По разноските:
Плащането е извършено след предявяването на исковете и при положение, че
ответникът вече е бил в забава, поради което с поведението си е станал повод за завеждане
на делото и не са налице основанията за освобождаване от отговорност за разноските по чл.
78, ал. 2 ГПК. С оглед обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане,
извършено в хода на процеса, ищецът има право на разноски. В случая се претендира
юрисконсултско възнаграждение, доколкото останалите направени от ищеца разноски са
предмет на извънсъдебното споразумение и са заплатени от ответника. На ищеца се дължи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв., което съдът определя на основание чл.
78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес, фактическата и
правната сложност на делото, както и разясненията на определение № 518 от 03.12.2019
г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. С.............., срещу К. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С..............,
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 878,97 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2024 г. до окончателното
плащане; 190,06 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 06.02.2024 г. върху
главницата за топлинна енергия; 32,80 лв. – главница, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода 01.01.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
21.02.2024 г. до окончателното плащане; 8,68 лв. - мораторна лихва за периода 18.03.2021 г. –
06.02.2024 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, като погА.и чрез плащане в хода на процеса.
4
ОСЪЖДА К. А. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............., да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.............., на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5