№ 91418
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20221110141124 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление подадено от [фирма], ЕИК *********, срещу Д. И. М.,
ЕГН ********** и Е. И. М., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложените писмени документи, намира следното:
Съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено по отношение на
претендираните суми за договорна лихва и обезщетението за забава върху договорната
лихва:
От договора за заем се установява, че ГЛП по договора е 76.76 %, а ГПР - 106.43 %.
С Анекс № 2 към договора от 27.02.2015 г. е променен ГЛП в размер на 59.85 %, а ГПР е
променено в размер на 79.96 %. Към датата на сключването на Анекса е в сила е чл. 19, ал. 4
ЗПК, според който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България. Уговореният ГПР е в размер
повече от седем пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения, поради
което тази клауза от договора е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Отделно от това уговорката за възнаградителна лихва в размери по-високи от пет
пъти размера на законната лихва противоречи на добрите нрави. При договорите за заем
уговорената възнаградителна лихва представлява насрещна престация на заемателя, която е
възнаграждение за заемодателя за това, че последният е предоставил ползването на
определен капитал- парична сума. Възнаградителната лихва представлява граждански плод
и е предназначена да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от
съответната парична сума, предоставяйки я на заемателя, но не следва да води до
неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем.
Преценката дали дадена клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави се прави с
оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички обстоятелства,
относими към нея. Прието е, че противоречи на добрите нрави уговорката за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено задължение – надвишаваща двукратния
размер на законната лихва. В случая при сключването на договора възнаградителната лихва
е била в размер по-висок от седемкратния размер на законната лихва, а към датата на
1
сключване на Анекс № 2 в размер по-висок от петкратния размер на законната лихва. При
сключване на договора договорното възнаграждение значително надвишава сумата на заема.
Подобна уговорка противоречи на добрите нрави.
По така изложените съображения, съдът намира, че в полза на заемодателя не е
възникнало вземане за възнаградителна лихва, доколкото източник на претенцията за тази
лихва е недействителна уговорка, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено в
съответната част.
С уточнителната молба с вх. № от 30.08.2022 г. заявителят е конкретизирал, че
претендира обезщетение за забава, както върху главницата, така и върху възнаградителната
лихва. Посочил е и, че претендираната лихва върху вземането за договорно възнаграждение
е 311.18 лв. Доколкото съдът приема, че вземането за възнаградителна лихва не е
възникнало, то следва да се отхвърли заявлението и за акцесорната претенция – мораторната
лихва върху възнаградителната лихва.
Ето защо заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от [фирма], ЕИК *********, срещу Д. И. М., ЕГН ********** и Е. И. М., ЕГН
**********, в частта, с която се претендират при условията на солидарност следните суми:
сумата 1722.90 лв. – незаплатено договорно възнаграждение за периода 10.12.2016 г. –
10.03.2018 г. и сумата 311.18 лв.– обезщетение за забава върху вземането за договорно
възнаграждение.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2