Р Е Ш Е Н И Е
№
25.04.2019г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на трети април две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Петя Иванова и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№2948/2018г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240,ал.1, вр.
чл.79, ал.1, чл. 92, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ЗА
ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, чрез юрк.
Б. Р., против Н.М.Т., с която се твърди, че на 10.03.2015г, между „ Изи Асет Мениджмънт” АД- като
заемодател и отв.
Н. Т., като заемополучател, е сключен договор
за заем №2687814/23.11.2016г, за сумата от 1500лв., при уговорена договорна
лихва от 166,98лв. Посочва че, че общо дължимата сума по кредита от 1666,98лв.,
е уговорено да бъде върната на 27 равни седмични вноски, за периода 02.12.2016г.
- 02.06.2017г, всяка в размер на 61,74лв. Посочва се, че при сключване на
договора, на заемополучателя е предоставен Стандартен
европейски формуляр, съдържащ
индивидуални условия по заема. Твърди се, че на основание чл.16, ал.2 от
Договора, заемополучателя е заявил, че е запознат с
Тарифата за таксите, както и че при забава на плащането на месечна вноска с
повече от 30 дни, дължи такса разходи- за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писмени покани и електронни съобщения- от 9лв, която се начислява
за всеки следващ 30 период, като всички
начислени разходи не могат да
надхвърлят 45 лв. Твърди се, че на ответника е начислена такса разходи от 45лв.
Посочва се също, че страните са уговорили, че в 3-дневен срок от подписването
на договора, заемополучателя се задължава да
предостави обезпечение, чрез поръчителство на две физически лица, което да
отговаря на определени условия- посочени, или чрез предоставяне на банкова гаранция,
в размер на цялото задължение, която да е валидна 30 дни след срока на
договора. Твърди се, че от страна на заемополучателя
не е предоставено никакво обезпечение, поради което, на същия е начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 1003,86лв, която страните са уговорили да
бъде разсрочена на 27 равни вноски, всяка от 37,18лв., с което, общият размер
на погасителната вноска, е сумата от 98,92лв. Твърди се също, че страните са
уговорили, че при забава, заемополучателя дължи и
законна лихва за забава за всеки ден от забавата, като за периода 31.12.2016г.,
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 05.02.2018г, е
начислена лихва в размер на 107,92лв.
Твърди се, че от страна на ответника има плащане на сумата от 397,84лв с която
са погасени 150,88лв.- неустойка, 43,84лв.- договорна лихва, 203,12лв.-
главница. Твърди се, че на 01.07.2017г, е подписано Приложение №1 към рамков
договор за прехвърляне на вземане /цесия/, от 16.11.2010г. между “Изи Асет Мениджмънт” АД” ООД и
ищеца, въз основа на което е прехвърлено вземането по процесния договор, с
всички обезпечения, привилегии и други принадлежности, вкл. и начислените
лихви. Твърди се, че отв. Т. е надлежно уведомена за
цесията, с писмо с обратна разписка. Твърди се, че кредитът не е обявен за
предсрочно изискуем, поради настъпване на краен падеж. Посочва се, че въз
основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е образувано ч. гр.д.№ 906/2018г на ПлРС. Моли съдът да постанови решение, с което да признае
за установено спрямо ответника Н.Т., че дължи сумата- от 1296,88лв.- главница,
сумата от 123,14лв.-договорна лихва за периода 30.12.2016-02.06.2017г, сумата
от 45лв.- такса разходи, сумата от
852,98лв -неустойка, за периода
30.12.2016-02.06.2017г., сумата от
107,92лв - лихва за забава, за
периода 31.12.2016г.-
05.02.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски.
Ответникът Н.М.Т., в срока на
чл.133 от ГПК, чрез назначеният от съда особен представител адв.
Г.Г. изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Изразява се становище за нищожност на договора за цесия и Приложение №1 от
01.07.2017г, на основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, тъй като има за предмет бъдещо
неопределяемо вземане по договор с продължително действие, какъвто е настоящия.
Твърди се, че неопределяемостта на бъдещите вземания,
води до недействителност на цесията. Прави се оспорване подписа на заемополучател върху представените предложение за сключване
на договор от 23.11.2016 и върху договор за паричен заем от същата дата, с
твърдението, че не принадлежат на страната. Евентуално се прави възражение за
нищожност на клаузите по чл.2, т.6 и т.8 и на чл. 4, ал.2 от Договора, касаещи
договорната лихва и неустойката, като
последната е формирана по неясен начин и във висок размер. Твърди се, че е
налице накърняване на добрите нрави, респ. – прави се искане за редукция на
размера им.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се установява
факта на издаване на заповед за
изпълнение №563/07.02.2018г. ч. гр.д.№ 906/2018г., връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК.
По делото, с ИМ е представен, в
заверено копие, договор за заем №2687814/23.11.2016г., сключен между „Изи
Асет Мениджмънт” АД- като заемодател и отв. Н. Т., като заемополучател, за сумата от 1500лв., при уговорена
договорна лихва от 166,98лв. и ГПР 47,92%. Установява се също, че погасителния
план по заема, е инкорпориран в договора за заем- 27 седмични вноски, всяка от
61,74лв. В договора е уговорено също- чл.4- че в тридневен срок от подписването му, заемополучателя,
се е задължил да предостави, обезпечение в полза на кредитора, чрез
поръчителство, от две физически лица, които следва да отговорят на определени
условия, или чрез банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължението,
на заемополучателя се начислява неустойка размер на
1003,86лв., която сума се разсрочва на равни части, към погасителните вноски, в
размер на 37,18лв. В чл.8 от Договора е уговорено заплащане на лихва за забава,
в размер на законната лихва, за всеки ден от забавата. В договора е посочено
също, че с подписването му, заемополучателя удостоверява, че получил в брой сумата по кредита, и има характер на разписка- чл. 3.
По делото е представен също и
рамков договор за цесия от 16.11.2010г,
сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД – като цедент и ищеца “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ ЗА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД- като цесионер и
извлечение от Приложение №1 към него, от 01.07.2017г., в което е включено
задължение на отв.
Т., по договора за заем от 24.11.2016г.. По делото са представени доказателства за връчване на
уведомление на ответника, за станалата цесия.
По делото е допусната и изслушана
ССЕ, от заключението по която се
установява следното: след проверка в счетоводството на ищеца и на заемодателя, ВЛ
е установило отразяването на сключения договор за заем, по който има плащания в
общ размер от 397,84лв., с които са
погасени сумите– 203,12лв.- главница, 43,84лв.- договорна лихва и 150,88лв.-
неустойка. ВЛ е констатирало, че е начислена такса за събиране на просрочените
вноски от 45лв. и лихва за забава, в размер на 107,92лв, за периода
31.12.2016-06.02.2018г. ВЛ е установило, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК,
размерът на задълженията по договора са: 1296,88лв.- главница, 123,14лв.-
договорна лихва, за периода 30.12.2016-02.06.2017г/ падежът на договора/,
852,98лв- неустойка, 45лв.- такса и 107,92лв.- лихва за забава, за периода
31.12.2016-06.02.2018г. ВЛ е установило също, че след цесията, няма плащания от
ответника.
По делото, с протоколно
определение от 03.04.2019г, след указания до ищеца, и тяхното неизпълнение в
срок, на основание чл. 183, изр.
последно от ГПК, представените в заверен препис договор за заем и предложение,
са изключени от доказателства по делото. Поради това, съдът не следва да ги обсъжда,
при постановяване на настоящето решение- арг. Решение № 451/15.07.2010 г.,
по гр.д. № 536/2010 г., на II г.о.,
постановено по реда на чл.
290 ГПК.
На основание изложеното, съдът
намира, че от събраните по делото доказателства, не се установява
съществуването на облигационна връзка между ответника Н.Т.- като заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД- като заемодател, по сключен валиден
договор за заем №2687814/23.11.2016г, съобразно твърденията в ИМ. По делото,
съдът намира за установен факта на сключването на валиден договор за цесия,
между „Изи Асет Мениджмънт”
АД-като цедент и ищецът по делото, като цесионер, макар и като рамков такъв, и Приложение №1 към
него. Съдът констатира, че в
представеното по делото извлечение от Приложение №1, е посочена дата на договор
за заем с Н.Т.- 24.11.2016г., различна
от датата на сключване на процесния договор – 23.11.2016г. Съдът намира, че
фактът, че в счетоводството на заемодателя- цедент, е
отразено задължение на отв. Н. Т., по договор за заем
от 23.11.2016г, съобразно заключението на ВЛ, не може да обоснове извода,
доколкото по делото няма представени доказателства за съществуването на такъв
договор, че ищецът- цесионер, е придобил вземане
против ответника, на посоченото основание, по силата на сключената цесия.
Поради това, съдът приема, че предявеният иск за установяване дължимостта на претендираната главница, е недоказан, по
своето основание, и като такъв, следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Следва
да се отбележи също, че по делото няма доказателства и за факта на реалното
получаване на заетата сума от ответника. Поради неустановяване на наличие на
заемно отношение, задължението по което да е предмет на договора за цесия,
съдът намира, че като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и исковете за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата от 123,14лв.-договорна
лихва за периода 30.12.2016-02.06.2017г, сумата от 45лв.- такса разходи, сумата
от 852,98лв -неустойка, за периода 30.12.2016-02.06.2017г., сумата от
107,92лв - лихва за забава, за периода 31.12.2016г.- 05.02.2018г., с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 240,ал.1, вр. чл.79, ал.1, чл. 92, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявените
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА” ЕАД, ЕИК203670940, със седалище и адрес
на управление ***, офис-сграда Лабиринт, искове с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр
чл. 240, ал.1, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, ЗА
ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, спрямо ответника Н.М.Т., ЕГН**********,***, ЧЕ
ДЪЛЖИ сумата от 1296,88лв.- главница, сумата от 123,14лв.-договорна
лихва, за периода 30.12.2016-02.06.2017г, сумата от 45лв.- такса разходи,
сумата от 852,98лв. -неустойка, за периода 30.12.2016-02.06.2017г. и
сумата от 107,92лв.- лихва за забава, за периода 31.12.2016г.-
05.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 05.02.2018г., въз основа на Договор
за заем №2687814/23.11.2016г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
№563/07.02.2018г. ч.гр.д.№906/2018г., на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да бъде обжалвано от
страните, с въззивна жалба, пред ПлОС,
в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: