№ 127
гр. П., 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Илияна Д. Белчева
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100543 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от ЗКПУ „****“ с адрес на управление с. ****, **** с ЕИК
****, представлявана от С. И. Д., ПРОТИВ: С. Д. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. *********, ****, с която е предявен иск за унищожаване на отказа от наследство,
извършен на 17.04.2024 г. от С. Д. С. от наследството на баща й Д. С. Д., починал на
24.01.2002 г..
В исковата молба се твърди, че с Решение № 138 от 01.12.2022 г. по гр.д. № 294/2021 г.
на Окръжен съд – Т., Решение № 46 от 15.03.2023 г. по в.гр.д № 15/2023 г. на Варненски
апелативен съд и Решение № 132 от 29.02.2024 г. по гр.д. № 2265/2023 г. на Върховния
касационен съд, ответницата е осъдена да заплати на ЗКПУ „****“ сумата от 35 085,86 лева
главница, заедно със законната лихва от 29.12.2021 г., и 8 427,26 лева разноски за всички
съдебни инстанции.
На това основание е издаден изпълнителен лист, и на 1.04.2024 г. е образувано
Изпълнително дело № 43/2024 г. при ДСИ при Районен съд – П..
Според ищеца, ответницата притежавала имущество, което би могло да послужи за
удовлетворяване на вземанията му. ЗКПУ „****“ посочва, че С. Д. С. е наследник на баща
си, Д. С. Д., починал на 24.01.2002 г., който оставил след себе си недвижимо имущество. То
включвало два недвижими имота, намиращи се в землището на с. *****, област Т. - Имот с
идентификатор 55213.108.4, земеделска земя с площ от 16 300 кв.м., находящ се в местност
„Матца“ и Имот с идентификатор 55213.44.9, земеделска земя с площ от 21 600 кв.м.,
разположен в местност „Стравица“, както и апартамент в гр. П. у урегулиран поземлен имот
(УПИ) VIII с пл. № 441 в кв. 23 по регулационния план на село П., където са разположени
жилищна сграда и стопански постройки. Ответницата била придобила по наследство 1/6
ид.ч. от тези имоти.
В хода на изпълнителното дело ответницата е депозирала молба с приложено
удостоверение за отказ от наследство, от което било видно, че на 17.04.2024 г. С. Д. С. е
извършила отказ от наследството, оставено й от нейния баща Д. С. Д.. Ищецът твърди, че
този отказ е направен с цел да избегне удовлетворяване на задълженията към ЗКПУ „****“.
В исковата молба се посочва, че отказът от наследство е бил вписан в особената книга
при Районен съд – П., като по този начин имуществото, което ответницата би могла да
използва за погасяване на своите дългове, остава извън обхвата на изпълнителното
производство.
1
Ищецът излага аргументи, че въпреки формалния отказ от наследство, ответницата е
предприела действия, които на практика представляват приемане на наследството, което би
направило отказа нищожен. В исковата молба се твърди, че С. Д. С. е сключвала договори за
отдаване под наем на земеделските имоти, наследени от баща й. Ищецът смята, че тези
действия на ответницата след откриването на наследството през 2002 г. показват
конклудентното му приемане.
Предвид изложеното се моли за решение, с което да се прогласи за нищожен
извършения отказ от наследство на С. Д. С. от наследството на нейния баща Д. С. Д.,
вписан в особената книга при Поповски районен съд под № 21/17.04.2024 г.,том VI,стр.171.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който оспорва
иска като неоснователен, необоснован и недоказан.
По повод ищцовите твърдения, че ответницата е приела наследството чрез
конклудентни действия, като е сключвала договори за отдаване под наем на земеделските
земи, наследени от баща й, С. категорично отрича тези твърдения, заявявайки, че никога не
е извършвала действия по отдаване на имотите под наем или под аренда. Според нея, тези
твърдения на ищеца са необосновани и неподкрепени с никакви доказателства. Тя
предполага, че земите може да са били отдавани под аренда още приживе от нейния дядо
или баща, но заявява, че няма участие в такива сделки.
Ответницата твърди, че отказът й от наследството е напълно валиден, тъй като е
извършен съобразно разпоредбите на закона. Възразява че този отказ представлява личен
акт, изразяващ нейна воля, и че е била мотивирана от лични съображения, които не касаят
настоящото дело. Ответницата подчертава, че отказът е породил правни последици не само
за нея, но и за други лица – майка й и брат й, които сега са собственици на идеалните части
от имотите, включени в наследството.
Според ответницата, ищецът е имал възможността да поиска от съда да я задължи да
приеме или да се откаже от наследството в определен срок, съгласно закона. Тя твърди, че
тъй като ЗКПУ „****“ не е упражнило това право в подходящия момент, то няма правото да
оспорва отказа й от наследство, който бил напълно законен и обоснован. Ответницата
обяснява, че правото на избор между приемане и отказ от наследството принадлежи на нея и
не може да бъде ограничавано.
Предвид изложените в писмения отговор възражения се моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищцовата кооперация се представлява от председателя й С. Д. и
адв. Р. Р., който пледира за уважаване на исковата претенция.
Претендират се и деловодни разноски.
Ответницата, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Й. – ВАК, който
пледира за отхвърляне на иска.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 от ЗН:
Съдът е сезиран с конститутивен иск с правно основание по чл. 56 от ЗН, с който се
прави искане да се постанови унищожението на отказа от наследство, извършен на
17.04.2024 г. от С. Д. С., от наследството на баща й Д. С. Д., починал на 24.01.2002 г.,
спрямо кредитора Земеделска кооперация за производство и услуги „П. – 92“.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗН, кредиторите на лицето, което се е
отказало от наследството, могат да искат унищожение на отказа в своя полза, доколкото не
могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Според ал. 2 искът може да се
предяви в едногодишен срок от узнаването, но не по-късно от три години след отказа.
Видно от приложеното по делото удостоверение от Районен съд – П., се установява, че
С. Д. С. се е отказала от наследството на баща си Д. С. Д., починал на 24.01.2002 г., като
отказът е вписан в особената книга на съда под № 21/17.04.2024 г., том VI, стр. 171.
В случая процесният отказ е вписан в особената книга на РС – П. на 17.04.2024 г., а
искът е предявен на 18.09.2024 г., поради което срокът по чл. 56, ал. 2 от ЗН се явява спазен.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист № 11/13.03.2024 г., издаден въз
основа на влязло в сила Решение № 138/01.12.2022 г. по ГД № 294/2021 г. на Окръжен съд –
Т., потвърдено с Решение № 46/15.03.2023 г. на Апелативен съд – Варна и Решение №
2
132/29.02.2024 г. на ВКС, ответницата С. Д. С. е осъдена да заплати на ЗКПУ „П. – 92“
сумата от 35 085.86 лв., представляваща липса на парични средства от касата на
кооперацията, ведно със законната лихва от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 8 427.26 лв. за съдебни разноски, и 5.00 лв. държавна такса
за издаване на изпълнителен лист.
При това положение съдът приема за безспорно установено, че ищецът ЗКПУ „П. – 92“
има качеството на кредитор, като вземането е възникнало преди датата на направения отказ
от наследство /17.04.2024 г./
Настоящият състав приема, че е налице недействителност на извършения отказ от
наследство поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 48 и сл. от Закона за наследството, наследството се
придобива с приемането му, което произвежда действие от момента на откриването му.
Приемането може да бъде с писмено заявление до районния съдия по местонахождение на
наследството, чрез конклудентни действия, от които се извежда недвусмислено намерение за
приемане (т. 14 от ППВС № 4/1964 г.), или чрез укриване на наследствено имущество.
В конкретния случай, С. Д. С. е сключила договори за отдаване под наем на земеделски
земи на 17.04.2013г. и 17.05.2018г. / л. 38 – л. 40/ , придобити по наследство от баща й, след
откриване на наследството и преди извършване на отказа. Тези действия касаещи
наследствено имущество несъмнено сочат на конклудентно приемане на наследството,
поради което отказът от 17.04.2024 г. се явява нищожен и не поражда правно действие.
Фактът, че отдадените под наем земеделски земи се явяват наследствени, се установява
от приложения по ИД № 43/2024г. Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти
възстановени по реда на ЗСПЗЗ / л. 40 от ИД/, в който като титуляр на правото на
собственост е посочен Стойчо Добрев Бонев /дядо на ответницта по б.л./, наследен бащата
на ответницата Д. С. Д..
Независимо че изложеното до тук е достатъчно основание за уважаване на иска, за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая е налице и увреждане на
кредитора. Съдът намира, че с отказа от наследство, останало от покойния й баща,
ответницата е намалила имуществото, от което ищецът би могъл да се удовлетвори.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори, като същият отговаря за всяко свое задължение с всичките си
секвестируеми имуществени права, които притежава към момента на принудителното
изпълнение. Всяко едно намаляване или обременяване на имуществото на длъжника
застрашава удовлетворяването на кредиторите и поради тази причина са предвидени редица
институти за запазването му, какъвто се явява и искът по чл. 56 от ЗН.
В случай, че ответницата като титуляр на наследствено право го упражни би могла да
придобие имуществените права, включени в наследствената маса. С извършването на отказа
от наследство обаче същата лишава кредитора от възможността да се удовлетвори от тях и
препятства възможността за увеличаване на имуществото си.
Налице е и невъзможността вземането на кредитора да бъде покрито от личното
имущество на длъжника. Необходимостта от доказване на този елемент следва от
тълкуването на нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗН, в която е използван израза „доколкото не
могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.“ Горното предполага съпоставяне
между стойността на имуществото на длъжника – наследник и на задължението му към
кредитора. Съдебната практика е константна, че по отношение имуществото на длъжника
следва да се вземе предвид само това, което той реално притежава – права, които са част от
патримониума му и вземания, които са изискуеми. В тежест на ответника е да докаже, че
има достатъчно имущество за удовлетворяване на кредитора.
Макар ответницата С. Д. С. да не ангажира доказателства, че притежава достатъчно
лично имущество, което да покрие вземането на кредитора, от представеното по делото
изпълнително дело № 43/2024 г. е видно, че тя не притежава такова.
С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че в случая са налице всички предвидени
в закона предпоставки за уважаване на предявения иск за унищожаване на отказа от
наследство на ответницата и на ищцовата кооперация следва да се предостави възможност
да събере вземането си от наследственото имущество.
Унищожаването на отказа е относително – само по отношение на ищеца-кредитор,
който го е поискал, и само доколкото е необходимо за удовлетворяване на визираното в иска
3
вземане.
По разноските:
По делото ищцовата кооперация е направила разноски в общ размер на размер на
1300.00 лв., от които 50.00 лв., за заплатена държавна такса и 1250.00 лв. за адвокатско
възнаграждение, която сума, предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
следва да бъде присъдена в нейна полза.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА, на основание чл. 56, ал. 1 от Закона за наследството, извършения от
С. Д. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *********, отказ от наследството на
баща й Д. С. Д., починал на 24.01.2002 г., вписан в особената книга на Районен съд – П. под
№ 21/17.04.2024 г., том VI, стр. 171, по отношение на кредитора ЗКПУ „П. – 92“, с ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: с. ****, ****.
ОСЪЖДА С. Д. С., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *********, ДА
ЗАПЛАТИ на ЗКПУ „П. – 92“, ЕИК ****, със седалище: с. ****, ****, СУМАТА от 1300.00
лв. /хиляда и тридесет лева/ – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Т. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4