№ 175
гр. Плевен, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
Членове:ИВАН Н. РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ С. ЦОНЕВА
при участието на секретаря А.Г.П.
в присъствието на прокурора Д. К. М.
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224400600535 по описа за 2022 година
Производство по чл. 313 и следващите от НПК.
Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура-Плевен
и по жалба от адвокат Л. Н., служебен защитник на подсъдимия И. М. П.,
подадени срещу присъда № 73 от 01.06.2022 г., постановена по нохд №
370/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен.
С обжалваната и протестирана присъда Плевенският районен съд е
признал подсъдимия И. М. П. за виновен в това, че на 23.12.2021 г. в с.
********, Плевенска област, при условията на опасен рецидив, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди
движими вещи на обща стойност 977,20 лева от владението на ЕТ „Д.Б.Ж.“,
без съгласие на търговеца, с намерение противозаконно да ги присвои, поради
което и на основание член 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ и чл. 54
НК го е осъдил на три години лишаване от свобода.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът е намалил така определеното
1
наказание с една трета и е постановил подсъдимият И. М. П. да изтърпи
наказание в размер на две години лишаване от свобода, при първоначален
строг режим.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът е осъдил подсъдимия да заплати
по сметката на ОД на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер
на 233 лева.
Във въззивния протест се съдържа оплакване за явна несправедливост
на наложеното на подсъдимия И. М. П. наказание. Прави се искане за
изменение на присъдата, като на подсъдимия бъде наложено наказание в
размер на четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал.
1 НК да бъде намалено с една трета.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване за явна несправедливост на
наложеното наказание. Твърди се, без да се излагат конкретни доводи, че по
делото са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, поради което
наказанието на И. М. П. следва да бъде определено при условията на чл. 58а,
ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи
се в протеста и жалбата, становищата на страните и след като провери изцяло
правилността на постановената присъда, намира за установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са подадени от легитимни
страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговарят на
изискванията на чл. 320, ал. 1 НПК, поради което са процесуално допустими
и следва да бъдат разгледани.
Разгледан по същество въззивният протест е основателен.
Разглеждането на делото е протекло при условията на глава ХХVІІ от
НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция“, тъй като подсъдимият И. М. П. е признал изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не
се събират доказателства за тези факти и съдът е констатирал, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства.
При разглеждане на делото и при постановяване на атакуваната с
жалбата и протеста присъда не са допуснати отстраними съществени
2
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на страните.
Фактическата обстановка е правилно установена от контролирания съд
и не е необходимо да бъде излагана от въззивната инстанция отново – с оглед
на диференцираната процедура, по която се е развило делото в първата
инстанция.
При определяне на наказанието основният съд е приел като смекчаващи
обстоятелства доброто процесуално поведение на подсъдимия по време на
ДП, самопризнанието, тежкото му семейно и социално положение,
критичното отношение към извършеното престъпление, тежкото му детство.
Като отегчаващо обстоятелство е приел наличието на предходни
осъждания.
Решаващият съд е надценил значението на смекчаващите обстоятелства
и същевременно е подценил значението на съдебното минало на ответника по
протеста, обществената опасност на деянието и личната обществена опасност
на П.. Това от своя страна е довело до определяне на явно несправедливо
наказание.
Съобразно непротиворечивата практика на ВКС на РБ по наказателни
дела, в диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК самопризнанието на
ДП може да се приеме като смекчаващо обстоятелство, само ако е спомогнало
съществено за разкриване на престъплението и неговия автор. Разглеждания
случай не е такъв. От приложената на л. 76 от ДП справка от инспектор Х.И. е
видно, че кражбата и нейният автор са разкрити на 06.01.2022 г. Едва след
това – на 18.02.2022 г., след привличането му в качеството на обвиняем, И. П.
е направил формално самопризнание и е изразил критично отношение към
извършеното престъпление. Ето защо формалното самопризнание, направено
след разобличаването на подсъдимия, не е спомогнало за разкриване на
престъплението и не може да бъде смекчаващо обстоятелство.
Встрани от вниманието на първостепенния съд са останали
многобройните предходни осъждания на ответника по протеста – извън тези,
обуславящи правната квалификация на извършеното от него, като кражба при
условията на опасен рецидив, както и това, че настоящото деяние П. е
извършил на 23.12.2021 г., а е бил освободен от затвора на 20.08.2021 г. /л. 69
3
– гърба, от ДП/. Тези факти характеризират И. М. П. като личност със
завишена степен на обществена опасност и като човек, демонстриращ трайно
изразена нагласа за извършване на престъпления. До момента са му налагани
различни по размер наказания лишаване от свобода, които не са постигнали
целите, посочени в чл. 36 НК и по-специално личното му поправяне. Тези
обстоятелства обосновават извод, че е необходимо той да изтърпи по-голямо
по размер наказание, чрез което не само да му се въздейства поправително и
възпитателно, но и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления.
По изложените съображения, съдът намира, постановената присъда
следва да бъде изменена, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б.
„б“ и чл. 54 НК П. бъде осъден на четири години лишаване от свобода, при
първоначален строг режим.
На основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание следва да
бъде намалено с една трета и П. следва да изтърпи наказание в размер на две
години и осем месеца лишаване от свобода.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
По делото не са налице многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, които да позволяват наказанието да бъде определено при
условията на чл. 58а, ал. 4 НК. Освен това доказателствата по делото не
позволяват правен извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание би
се оказало несъразмерно тежко.
По изложените съображения и на основание чл. 334 , т. 3, във връзка с
чл. 337, ал. 2, т. 1 НПК, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 73 от 01.06.2022 г., постановена по нохд №
370/2022 г. по описа на Районен съд-Плевен, като на основание чл. 196, ал.1,
т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл.
29, ал. 1, буква „а“ и буква „б“ и чл. 54 НК ОСЪЖДА подсъдимия И. М. П.
на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг
режим.
4
На основание чл. 58а, ал. 1 НК НАМАЛЯВА така определеното
наказание с една трета или подсъдимият И. М. П. да изтърпи наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5