Решение по гр. дело №4153/2018 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1228
Дата: 18 септември 2019 г.
Съдия: Ани Стоянова Харизанова
Дело: 20185220104153
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. П.,18.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично заседание на  десети септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНИ ХАРИЗАНОВА

     

                   

при секретаря Наталия Димитрова,като разгледа докладваното от съдия Харизанова гр. дело № 4153 по описа за 2018 г., за да се произнесе, прие следното:

 

В исковата си молба против Г.П.Ф. с ЕГН ********** и Д.И.Ф. с ЕГН ********** *** ищците С.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Д.С. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Ф.Ф., твърдят,  че са съсобственици на поземлен имот с идентификатор 55155.501.137 по КККР на град П., одобрени със заповед№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, представляващ урбанизирана територия с площ от 344 кв.м., находящ се в град П., ул.“К. Ч.“№52. Твърдят, че ги дели една регулационна граница с поземлен имот с идентификатор 55155.501.136 по КККР на град П., одобрени със заповед№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК,представляващ урбанизирана територия с площ от 262 кв.м., находящ се в град П., ул.“К. Ч.“№50, който имот е собственост на ответника Г.Ф. и съпругата му ответника Д.Ф.., собствеността, на който последните са придобили по силата на договор за продажба на общински имот от 25.01.2001г. и договор за доброволна делба от 01.06.2005г.Твърдят, че в техния парцел по границата на двата имота има изградена масивна ограда , представляваща каменен зид за основа, довършен с тухла, цялата измазана, шпаклована и боядисана. От другата страна на оградата в имота на ответниците  пълно до самата ограда  без никакво отстояние, на регулационната граница на двата парцела ответниците са засадили 8 броя дръвчета, лавровишня. Същите представляват дървесен вид, вечно зелено дръвче от род сливи, семейство розови. По характеристика достигат от 2 до 6 метра. Същите тези дръвчета биват редовно поливани, твърде често дори от собствениците на имота, в който са посадени. От честото напояване на почвата, изградената в парцела на ищците масивна стена, разграничаваща двата имота е започнала да се разрушава. Влагате е разяла мазилката и шпакловката и същата пада на парчета от стената, намираща се в имота на ищците. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗС не се позволява посаждане на дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра, на високите дървета, 1.5 метра на средните дървета и 1 метър за ниските дървета . Кои дървета са високи, средни и ниски е посочено в чл.94, ал.2 от Наредба№7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони – високи дървета са тези с височина над 5 метра, средни с височина  до 5 метра и ниски с височина до 2.5 метра. В конкретния случай описаните по-горе дръвчета дори да се приеме, че са ниски  по смисъла на горецитираната наредба са засадени плътно  до оградата , до границата на двата имота  и в очевидно нарушение на чл.52 от ЗС. Поради непосредствената им близост до границата на парцелите и честото им поливане  от страна на ответниците  се разрушава масивната ограда, което от своя страна създава пречка за ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем, както и че с тези действия , последните създават пречки за ищците, по-големи от обикновените да ползват имота си по предназначение.Моли се съда да постанови решение, с което да бъдат осъдени ответниците да преместят  и съответно да посадят насадените в техния собствен имот дръвчета , сорт лавровишня на поне минимално позволеното от закона отстояние от регулационната граница, деляща имотите им, с което да се преустанови разрушаването на масивната ограда. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ангажират доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК  от ответниците е подаден писмен отговор, с който оспорват предявения иск. Твърдят, че са посадили растенията с цел да има зелена ограда. Твърди се, че не се касае за дървета, а за храсти, които са на височина 1.50 метра и са оформени като жива ограда. Твърдят, че от тяхна страна имат сух бетонов трегер на оградата с височина 50 см. и дебелина 10 см. Изградена е от тях преди строежа на въпросната ограда. Поради денивелация на парцелите и понеже съседния парцел е по-ниско е направена допълнителна изолация на трегера отдолу. Оградата им която е перпендикулярна на процесната , разположена в южната част на тази тревна площ е без проблеми, с мазилка , която не се люпи и не пада. Твърди се, че на 50 см от трегера на въпросната ограда са насадени въпросните храсти.Около тях има тревна площ. Има обособена беседка с пейки и градинка, която е съществувала преди построяване на въпросната ограда. Би трябвало ищците при строежа на оградата да предвидят, че тя ще граничи с вече обособена тревна площ.Оспорват твърдението, че поливат често процесните храсти. Твърдят, че от тяхна страна оградата е суха. Твърдят, че от страна на ищците по оградата има влага, която е в резултат на това, че на същото място е имало стара къща. Ищците са използвали основите на стара къща при строителството на оградата. Правят доказателствени искания.

В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск. Подробни съображения по съществото на спора за развити в хода на устните състезания.

В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника, поддържат писмения отговор. Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.

Пазарджишкият районен съд след като  се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и  обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор, а и от представените от ищците писмени доказателства, се установява, че ищците са съсобственици на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 55155.501.137 по КККР на град П., одобрени със заповед№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, представляващ урбанизирана територия с площ от 344 кв.м., находящ се в град П., ул.“К. Ч.“№52. Не е спорно, че ответниците са  съсобственици на съседния недвижим имот, а именно- поземлен имот с идентификатор 55155.501.136 по КККР на град П., одобрени със заповед№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК,представляващ урбанизирана територия с площ от 262 кв.м., находящ се в град П., ул.“К. Ч.“№50.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните. След извършения оглед и измерване на място вещото лице е установило, че имотите на ищците и ответниците са съседни като върху имотната граница е материализирана плътна ограда , изцяло разположена в имота на ищците с дължина от 17.50 м.л.и височина в имота на ищците откъм лицето  с височина 2.35 м.л. и към дъното с височина до 2.53 м.л.В имота на ответниците откъм лицето  с височина 2.20м.л. и към дъното с височина до 2.35м.л. Плътната ограда е изпълнена с тухлена зидария от плътни тухли на варов разтвор и над тях бетонова шапка, покрита с керемиди, измазана от двете страни с варовоциментна мазилка и гипсова шпакловка, боядисана с латекс от страна на ищците. Допълнително в основата от страна на ответниците е изпълнена на нивото на терена циментова облицовка с височина до 0.20м.л. и дължина до 8.28м.л.Облицовка в основата е извършена и от страната на ищците с направа на цокъл от цепен камък с дължина от 17.50м.л. и височина до 0.50м.л. Нивото на прилежащия терен в имота на ищците отстои над прилежащия терен в имота на ответниците със средна височина до 0.17м.л. Непосредствено до плътната ограда на отстояние до 0.50м.л. в имота на ответниците са засадени 9 броя декоративни храсти, разположени по дължина от лицето към дъното от 8.28м.л.Вследствие на проникнала влага от основата към височината  на плътната ограда от страна на ищците са настъпили следните увреждания: подкожушване и отделяне от тухлената зидария на положената вароциментна мазилка със средни размери 1.50/8.28 м.л., увреждане и олюпване на част от положената гипсова шпакловка и боя със средни размери 1.50/9.00м.л.Вещото лице обобщава, че  така констатираните увреждания  са настъпили  само в тази част на оградата, пред която са засадени декоративните храсти. Заключава, че проникване на влага по оградата се появява от абсорбиране на същата от тухлите от основата към височината от прилежащия терен, поради задържане на вода от кореновата система на засадените в непосредствена близост храсти, липса на дренаж и изолация върху нея и под терена в основата.В съдебно заседание вещото лице Б.Г. разяснява, че в имота на ищците е изпълнена бетонова настилка , която продължава от лицето на имота към дъното с дължива от 17.5 метра и продължава и след участъка с лавровишни, който е 8.28м. Тази бетонова настилка, която е с лек наклон, служи за отвеждане на водите от атмосферните процеси , както и от капчука на къщата , така и от дъждовете, които попадат в дворното място, като отвеждането е навън към прилежащия тротоар Вещото лице уточнява, че оградата е изпълнена от плътен тухлен зид, вкопан в прилежащия терен, който е т.нар основа на плътната ограда. Този плътен зид е без дренаж, а предназначението на дренажа е да отвежда водите от атмосферните процеси далеч от тухления зид. И от двете страни на оградата липсва дренаж. На мястото, където трябва да е дренажа са засадени процесните лавровишни. Тухлата има свойство да абсорбира влагата и оттам се получава т.нар.“нашупване“ там където са насадени лавровишните. Вещото лице в съдебно заседание уточни, че процесните лавровишни са долепени до  оградата. Вещото лице е изследвало и състоянието на оградата  по цялата и дължина , включително и от страна на ответниците.Не е констатирало такива увреждания като описаните, които са в тази част на оградата, попадаща в обхвата на лавровишните.Вещото лице обясни, че ответниците са направили едно укрепване с циментова замазка по цялата дължина на оградата , точно зад лавровишните, смятайки че по този начин ще се спре проникването на влагата . Укрепването е станало над прилежащия терен, а е трябвало да се извърши под него, за да се получи изолиране.Трябвало е да се изкопае оградата и да се положи тази циментова мазилка под нивото на терена , това би могло да стане след премахване на вишните.  

За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-агрономическа експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено от страните.Вещото лице е установило, че в имота на ответниците са засадени 9 броя декоративни растения от рода лавровишня. По своята характеристика лавровишнята/Laurocerasus officinalis/ е вечнозелен широколистен храст с дебели, лъскави листа и с висока декоративна стойност.Растението достига до височина 6 метра. У нас по литературни данни този вид достига най-често височина 1.5-2 метра. Като декоративен вид тя  понася подрязване, вследствие на което увеличава листната си маса. Храст е дървесно растение, което се различава от дърветата по многото си стебла и сравнително по-малко височина, а дърветата са многогодишни растения с голям ръст на стеблото. Основната  разлика между дърветата и храстите е тази, че при дърветата вегетационият връх/ главното стебло/ последен прекратява растежа си, а страничните разклонения нарастват по-бавно и имат като правило по-малки размери. При храстите вегетационният връх пръв прекратява нарастването си, а страничните разклонения продължават да нарастват интензивно, поради това храстите се разклоняват непосредствено от земната повърхност на няколко повече или по-малко равностойни стебла, докато при дърветата има едно ясно обособено централно стебло. Вещото лице заключава, че процесните 9 броя лавровишни са засети откъм страната на ответниците на 50 см. от оградата в прав ред и на 50 см. разстояние между тях.В съдебно заседание вещото лице разяснява, че при измерване височината на лавровишните към момента на изготвяне на експертизата – 06.07.2019г.същите са с височина 2.10-2.2 метра. Разясни, че лавровишната е влаголюбиво растение и за да се поддържа широка и хубава листна маса е нужно да се полива. Процесните растения са 2-3 годишни и имат добре развита коренова система. Лавровишната се оформя като жив плет и това  нейното предназначение. Подрязването  на лавровишната е с цел да се сгъсти листната маса, а  до каква височина ще достигне зависи  от преценката на този, който отглежда това растение.

От ангажираните от ищцовата страна гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Севдалина Вълкова  се установи, че свидетелката от 20 години  работи в книжарница, която граничи с процесната ограда. Присъствала е  на правеното на градинката. Първоначално мястото било засято с туи.  Ищците завели дело и  ответниците махнали туите. След това засадили тези дръвчета много плътно  до оградата. Короните им опират в оградата. Според свидетелката градинката се поддържа. Виждала е ответниците да поливат  с маркуч въпросните растения. Маркучът си стои в градинката.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.109 от ЗС, който е основателен като съображенията за това са както следва:

Съгласно чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие , което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие/ бездействие/, а също и създадено и/или поддържано състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота си или в съответствие с обема на това право.Пасивно легитимиран по иска по чл.109 от ЗС е всяко лице, което извършва или поддържа неоснователно действие към собственика. Пасивно легитимиран по негаторния иск може да бъде и съсобственик, който извършва или поддържа неоснователно действие към друг съсобственик.Правото на собственост е от категорията на т.нар в правната доктрина абсолютни субективни права, което означава, че носителят на това право разполага с пълна власт върху вещта и може да изисква от всички останали правни субекти да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. Ограниченията на собствеността са регламентирани в Раздел V от Закона за собствеността. В чл.52 от ЗС е уредено точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността като е забранено да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние  от 3 метра за високите дървета, 1.5 метра за средните и 1 метър за ниските. Нормата на чл.52 от ЗС е императивна. Ограничението, установено с нея е в нормативно определени граници, чието нарушаване винаги обуславя извод за наличността на неоправдани пречки за използване на съседния имот. Нарушаването на нормите за отстояние на дървета от имота на собственика , установени в чл.52 от ЗС, безусловно съставляват неоснователни действия по смисъла на приложимата материално правна разпоредба на чл.109 от ЗС и собственикът разполага с правно призната възможност чрез негаторния иск са постигне премахване на така създаденото или поддържано противоправно състояние, без да е необходимо да доказва дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му / в т.см.Решение №60 от 29.05.2014г по гр.д.№7375/2013г на ВКС/.

В контекста на гореизложеното и след като съобрази, базирайки се на кредитираното експертно мнение по изслушаната съдебно-агрономическа експертиза, че в систематиката на растенията процесните лавровишни  са  декоративни храсти, съдът   заключава, че  същите не попадат в предметния обхват на нормата на чл.52 от ЗС и за тях не важат определените  в чл.94 от Наредба№7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии  и  устройствени зони, отстояния до границите на съседния имот  за ниски, средно високи и високи. По отношение на този растителен вид не съществува законово регламентирано изискване за засаждането му на определено отстояние от имотната граница, поради което за да бъде уважена  претенцията за преместването  им, ищците следва да установява в какво конкретно се състои неоснователното действие/ състояние/ и съответно с какво се пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, като преди това следва да установят материално правната си легитимация, а именно -  правото си на собственост по отношение  на обекта на неоснователно въздействие. Между страните няма спор досежно материално правната легитимация на ищцовата страна, а и релевантният факт на титулярството на правото на собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 55155.501.137 по КККР на град П. бе доказателствено обезпечен.Безспорно се установи, че собственици на съседния поземлен имот с идентификатор 55155.501.136 по КККР на град П..

В обстоятелствената част на исковата молба като изложение на фактите, на които се основава претенцията им, ищците се  позовават на обстоятелството, че лавровишните са засадени плътно до  самата ограда между двата съседни имота, без никакво отстояние , на регулационната граница на двата парцела като поради  редовното им поливане  от ответниците  се образувала влага, която е разяла мазилката и шпакловката по масивната ограда от страната на ищците.Безспорно се установи и от двете съдебни експертизи, че в имота на ответниците  непосредствено до плътната ограда  на отстояние до 0.50 м.л. са засадени 9 броя  декоративни храсти/ лавровишни/, разположени по дължина от 8.28 м.л. от лицето  на имота към дъното му.  Категорично се установи от заключението на съдебно-техническата експертиза и от  разясненията на вещото лице Г., дадени в съдебно заседание , че само в тази част на масивната оградна стена между двата съседни имота, в която са посадени процесните насаждения, са налични твърдените  от ищците увреждания на плътната ограда.Категорично се установи, че  уврежданията са настъпили вследствие на проникнала влага от основата към височината на плътната ограда. Категорично се установи  от агрономическата експертиза, че лавровишната е влаголюбиво растение и за да се поддържа широка листна маса , с лъскави листа, а конкретните растения по непосредствените възприятия на вещото лице Г.  към  момента на огледа са изглеждали така както са описани в литературата/ вечнозелен, широколистен храст с дебели, лъскави листа и висока декоративна стойност/ са били добре обгрижвани/ поливани и наторявани/ според експерта  и с височина над 2 метра.

Предвид изложеното предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен като следва да се осъдят ответниците  да преместят 9 броя декоративни храсти/ лавровишни/, засадени в имота им  на отстояние до  0.50м.л. от плътната масивна оградна стена, изградена на регулационната линия между поземлен имот с идентификатор 55155.501.137 по КККР на гр.П. и поземлен имот с идентификатор 55155.501.136 по КККР на град П..

По разноските:

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените по делото разноски в размер на 650 лв. съгласно представения списък  разноските.

Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на РС-П. сумата от 36 лв. разноски за вещо лице.

Така мотивиран Пазарджишкият  районен съд

 

Р          Е          Ш          И : 

 

По предявения от С.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Д.С. с ЕГН ********** *** срещу Г.П.Ф. с ЕГН ********** и Д.И.Ф. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.109 от ЗС- ОСЪЖДА Г.П.Ф. с ЕГН ********** и Д.И.Ф. с ЕГН **********  да преместят 9 броя декоративни храсти/ лавровишни/, засадени в имота им  на отстояние 0.50м.л. от плътната масивна оградна стена, изградена на регулационната линия между поземлен имот с идентификатор 55155.501.137 по КККР на гр.П. и поземлен имот с идентификатор 55155.501.136 по КККР на град П..

ОСЪЖДА Г.П.Ф. с ЕГН ********** и Д.И.Ф. с ЕГН ********** *** да заплатят на С.Д.С. с ЕГН ********** и Н.Д.С. с ЕГН ********** *** сумата от 650лв. разноски по делото.

 ОСЪЖДА Г.П.Ф. с ЕГН ********** и Д.И.Ф. с ЕГН ********** *** да заплатят в полза на РС-П. сумата от 36 лв. разноски за вещо лице.

Решението  подлежи на  обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                   РАЙОНЕН   СЪДИЯ: