Решение по дело №806/2017 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№   513                                                  11.04.2017 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                   XXXVIII – ми граждански състав

на единадесети април                                                    две хиляди и седемнадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                          Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: А.С.

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 806 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

Образувано е по исковата молба на Д.К.М. – Х., ЕГН **********, адрес: ***, против „ПЪТ 2004” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Транспортна” № 7, ет. 3, представлявано от Е.Т.Г., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1415,32 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 43 дена за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 06.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 7810/2016 г. на БРС.

В исковата молба се сочи, че страните са били обвързани от трудовоправно отношение, по силата на което за периода 18.03.2014 г. – 27.05.2016 г. ищецът е заемал длъжността „***” в отдел Администрация на ответното дружество. Със заповед № 1204/27.05.2016 г. трудовото правоотношение било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като в заповедта било посочено, че дружеството дължи на Х. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 43 дена – за 2014 г. – 15 дена, за 2015 г. – 20 дена и за 2016 г. – 8 дена.

Моли, в случай че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК, съдът да постанови неприсъствено решение, с което да уважи исковата молба и присъди на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски.

В законовия едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът, редовно уведомен на основание чл. 50, ал. 3 ГПК, не е депозирал писмен отговор, не е изразил становище по исковата молба и не е ангажирал доказателства. Не е изпратил представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се е явил негов представител в първото съдебно заседание по делото, като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Налице са предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за съдебно заседание на ответника са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени доказателства – трудов договор от 18.03.2014 г., заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 27.05.2016 г., писмо от Дирекция «Инспекция по труда» - Бургас, справка от НОИ, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че искът е вероятно основателен. В този смисъл БРС счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.

Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото и в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в общ размер от 600 лева. С настоящия съдебен акт ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на БРС дължимата се за производството държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в размер на общо 56,61 лева за двете производства.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по отношение на „ПЪТ 2004” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Транспортна” № 7, ет. 3, представлявано от Е.Т.Г., че дължи на Д.К.М. – Х., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1415,32 лева (хиляда четиристотин и петнадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 43 дена за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 06.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.12.2016 г. по ч. гр. д. № 7810/2016 г. на БРС.

ОСЪЖДА „ПЪТ 2004” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Транспортна” № 7, ет. 3, представлявано от Е.Т.Г., да заплати на Д.К.М. – Х., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 600 лева (шестстотин лева), представляващи направени в настоящото и заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА „ПЪТ 2004” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Транспортна” № 7, ет. 3, представлявано от Е.Т.Г., да заплати по сметка на БРС държавна такса за настоящото и заповедното производство в размер на общо 56,61 лева (петдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки).

 

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да се осъществи по реда и в срока по чл. 240 ГПК.

 

 

  Районен съдия:   /п/

Вярно с оригинала!

А.Й.С. .................................