№ 2459
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110130673 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Д. С., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. С срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, гр. София, бул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 10,
представлявано от .......... - управител, и срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс
Тауър) № 3, ет. 11, представлявано от ............. - управител.
Ищецът твърди, че през април 2018 г. поради нужда от парични средства се е обърнал
към услугите на „НЕТКРЕДИТ“ ООД предлагащо „бързи кредити“. Ищецът сочи, че е бил
одобрен за кредит в размер на 400 лева, която сума му била предоставена на каса на Изипей
в брой на 04.04.2018 година. Твърди се, че за да му бъде предоставен кредитът, ищецът
сключил Договор за предоставяне на гаранция № ********** от 04.04.2018 г. с дружеството
„КРЕДИТ ГАРАНТ БГ„ ООД, ЕИК *********, което да гарантира за погасяването на
кредита, като уговореното дължимо възнаграждение към гаранта е 62 лв. на месец. Твърди
се, че съгласно договора, погасяването на кредита трябвало да се извърши до 05.10.2018 г.
Ищецът сочи, че е успял да погаси изцяло кредита, ведно с дължимата „такса гарант“
предсрочно преди крайния срок - през юни 2018 г., както следва: на 01.06.2018 г. - 138 лв.; на
26.06.2018 г. - 463,22 лв.; общо 601,88 лв. Ищецът твърди, че за период от три месеца в
заплатил разходи по кредита (лихва и други разходи) в размер на 201,88 лв. при главница от
400 лева.
Ищецът твърди, че така сключеният договор за кредит и договор за предоставяне на
гаранция са при условия, които изрично противоречат на императивната разпоредба на чл.
1
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), съгласно която годишният процент на
разходите (ГПР) по един потребителски кредит не може да надвишава пет пъти размера на
законната лихва в Република България. Твърди се, че чрез сключването на Договора за
предоставяне на гаранция, който е пряко свързан и обслужва Договора за потребителски
кредит, ответниците са заобиколили императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за
потребителския кредит, съгласно който годишният процент на разходите (ГПР) по един
потребителски кредит не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва в
Република България, тоест 50% годишна лихва. В настоящия случай ищецът твърди, че е
заплатил лихва и други разходи в размер на около 200 %.
Ищецът твърди, че при максимално допустим от закона ГПР в размер на 50%,
,,НЕТКРЕДИТ“ ООД е имало право да получи по закон най-много 450 лв. (400 лв. главница
плюс 50 лв. лихви и разноски, при ГПР от 50% за година), а не платеното от ищеца в размер
на 601,88 лв. Следователно, сочи се, че платеното от ищеца над размера от 450 лв. (или
151,88 лв.) е в противоречие със закона.
Твърди се, че всички плащания по Договора за потребителски кредит и по Договора за
предоставяне на гаранция са извършвани от ищеца само по сметка на „НЕТКРЕДИТ“; ООД
и именно последното дружество е получило цялата облага от завишаването на ГПР в
противоречие със закона.
Сочи се, че „НЕТКРЕДИТ“ ООД и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД са свързани лица по
смисъла на§ 1 от ДР на от Търговския закон, тъй като имат едни и същи собственици.
Ищецът твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция има за цел само и единствено да
обслужва Договора за потребителски кредит, като чрез него се цели заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се цели неоснователно обогатяване за
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, за сметка на кредитополучателя - ищеца.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „НЕТКРЕДИТ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Лъчезар Станчев
(Литекс Тауър) № 3, ет. 10, да плати на ищеца М. Д. С. сумата от 151,88 лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № от 04.04.2018 г. и/ или
Договор за предоставяне на гаранция от 04.04.2018 г., ведно с лихви за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба.
При условията на евентуалност се иска от съда да осъди „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Лъчезар Станчев
(Литекс Тауър) № 3, ет. 11, да плати на ищеца М. Д. С. сумата от 151,88 лв., представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № от 04.04.2018 г. и/ или
Договор за предоставяне на гаранция от 04.04.2018 г., ведно с лихви за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба.
Претендират се всички извършени от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД оспорва предявените от ищеца искове като
неоснователни. Оспорва по основание и размер исковите претенции, оспорва всички
2
твърдения на ищеца, прави изрично възражение за погасяване по давност на правото на иск
по отношение на процесните суми. „Неткредит“ ООД претендира присъждане на сторените
по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Ответникът „Кредит Гарант БГ ООД“ депозира отговор на исковата молба, като излага
сходни аргументи.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и
след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12
ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
В настоящото производство е заявен осъдителен иск по смисъла на чл. 55, ал„1,
предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка чл. 26 и чл. 34 от
ЗЗД и във връзка с чл. 19, ал. 5 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит.
Предявени при условията на евентуалност срещу ответника „Кредит Гарант БГ” ЕООД
искове са със същото правна квалификация.
Между страните не е спорно, че ищецът и ответниците са страни по процесните
договор за кредит от 4.4.2018 година, сключен между ищеца и ответника „Нет Кредит”
ООД, и сключен във връзка с него Договор за предоставяне на гаранция от същата дата
между ищеца и „Кредит гарант” ООД.
Между страните не е спорно, че уговорената главница по договора за кредит е в размер
на 400,00 лева, както и че същата е усвоена от ищеца. Не е спорно и че уговорено кредита да
бъде погасен в срок до 5.10.2018 година.
Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства се установява,
че съгласно чл.3, ал. 3 от процесния договор за кредит, страните са уговорили, че в срок до
края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата по първия транш от кредита по
банкова сметка на кредитополучателяили предоставяне на сумата на първия транш чрез
системата ePay.bg, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по
кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия на договора. Посочено е,
че банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва
да бъде за сума в размер на 1000 лв. и със срок на валидност до 06.10.2018 г. Условията във
връзка с предоставянето на банкова гаранция са уредени в чл. 3.2 от приложимите Общи
условия към договора за кредит, като в чл.3.3.2 от същите общи условия е предвидено
заплащане на неустойка при не представяне на гаранция в размер на 384,00 лева.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения договор за предоставяне на гаранция с втория
ответник, ищецът дължи възнаграждение на гаранта за издаването на гаранцията, което се
заплаща заедно с лихвените плащания на падежа на лихвеното плащане по сключения
договор за потребителски кредит с „Нет Кредит” ООД. В чл. 4, ал. 4 е посочено, че
плащанията ще бъдат събирани от „Нет Кредит” ООД за сметка на гаранта, като в случай на
частично плащане, първо ще се погасяват задълженията към гаранта, а след това
задълженията към бенефициера - дружеството заемодател.
Твърдяното от ищеца, че е платил кредитната сума, като я е върнал на две вноски – на
3
1.6.2018 година – 138,00 лева и на 26.6.2018 година – 463,22 лева се доказва от приетите
като писмено доказателство – разписка за плащане през системата на Изипей.
Не са представени доказателства и не се твърди част от сумите да са преведени
впоследствие на втория ответник „Кредит Гарант” ООД.
По основателността на исковата претенция за връщане на платено без основание по
смисъла на чл.55, ал.1, предложение първо на ищеца е тежестта да докаже плащането, а на
ответника основанието за получаването на сумите.
От събраните по делото доказателства и с оглед липсата на оспорване от ответниците,
съдът намира, че страните между са сключени договор за кредит и договор за предоставяне
на гаранция със съдържанието, посочено в исковата молба.
Съдът намира, че процесните договори са потребителски - страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на §
13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на
договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се
подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПП) и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи
служебно.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо,
когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и
между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни
правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа
дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или
между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и
икономическо цяло , за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от
страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.
От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър се
установява, че съдружниците и адресите на управление на дружествата съвпадат изцяло.
Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от
Допълнителните разпоредби на ТЗ.
4
Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните
доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че
уговореното възнаграждение за предоставената гаранция представлява разход по договора за
кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите
като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ
разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно,
че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на
обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на
Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни - арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК.
В настоящия случай сумата по договора за кредит, сключен с „Нет Кредит" ООД е в
размер на 400 лева, а възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на 62 лева
на месец за срока на договора, т.е. 6х62,00 лева, на стойност общо 372,00 лева, като
представлява над 50 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи
ГПР. Предвид изложеното, може да се направи законосъобразен извод, че ГПР по договора
за паричен заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по договора за
гаранция. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита възнаградителна
лихва", която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност
на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на
основание за дължимост на това вземане.
В обобщение, предвид изложеното, съдът намира, че разходът за възнаграждение на
гаранта за обезпечаване вземанията на „Нет Кредит” ООД по процесните договори за
потребителски заем, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита (в този смисъл са напр. решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.).
Макар формално договорът за паричен заем да покрива изискуеми реквизити п о чл.
5
11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 -
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази
част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на
уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се
уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на
кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да
прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание
законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен ГПР в договора
за кредит, кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за паричен
заем на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
от ЗПК .
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника "Нет Кредит" ООД, че към
момента на сключване на договора за кредит на кредитодателя не е било известно какво
обезпечение ще предостави кредитополучателя. Извод в тази насока следва от
съдържанието на формулировката на изискването за задължително предоставяне на
обезпечение в еднодневен срок от предоставяне на първия транш по договора, изискванията
към евентуалните поръчители и възможността на кредитодателя да изисква документи от
тях и да не ги приеме /чл. 3.2.5. от Общите условия/, т.е. настоящият съдебен състав намира,
че единствената възможност за кредитополучателя да представи изискуемото обезпечение е
била да сключи процесния договор за гаранция.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният осъдителен иск следва да се уважи.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, факта на плащането на
процесната сума в размер на 601,88 лв. въз основа на твърдения за недействителен договор
за кредит. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респективно да докаже връщане на сумата.
По аргумент от разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, каквато е процесната хипотеза, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В процесния
случай между страните не е спорно и от представените от ищеца доказателства, неоспорени
от ответниците, се установи, че ищецът е платил сума по кредита в размер на 601,88 лева,
т.е. на връщане подлежи разликата между платеното и дължимата се чиста стойност по
договора за кредит / 601,88 лева - 400,00 лева = 201.88 лева/, като исковата претенция за
сумата от 151,88 лева, с оглед на диспозитивното начало следва да се уважи в пълен размер.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност от ответника „Нет
Кредит” ООД:
6
Съгласно разясненията, дадени в т. 7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/1979 г., на Пленума на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на
неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110
ЗЗД , като с оглед на това, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието
не е налице при самото извършване на престацията, каквато е и процесната хипотеза, следва
да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. В конкретния
случай датите на извършените плащания по договора за кредит са, както следва: на
20.06.2017 г. е платена сума в размер на 100 лв., на 11.08.2017 г. е платена сума в размер на
80 лв., на 17.08.2017 г. е платена сума в размер на 150 лв., на 30.08.2017 г. е платена сума в
размер на 800 лв.
Предвид изложеното и като взе предвид датата на депозиране на исковата молба -
15.08.2022 г. спрямо ответника „Нет Кредит” ООД по банковата сметка, на който са
преведени сумите, както и обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от
13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, каквито
са страните по делото, съдът намира, че претендираното вземане не е погасено по давност в
нито една част. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с параграф
13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г.,
в сила от 14.05.2020 г. /, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
на този закон в Държавен вестник. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което
течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г.
По изложените съображения възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
С оглед изхода на спора, съдът не дължи произнасяне по предявените при условията на
евентуалност искове срещу ответника „Кредит Гарант БГ” ООД. За пълнота следва да се
отбележи, че договорът, сключен между потребителя и „Нет кредит” ЕООД, и договорът,
сключен между потребителя и „Кредит Гарант” ООД, се намират във взаимовръзка помежду
си и като система от правоотношения между страните, поради което последиците от
прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство поради
естеството на правоотношенията.
По разноските:
При този изход на спора право и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът. От последния се претендират такива в размер на 450,00 лева, от които 50,00 лева -
държавна такса, и 400,00 лева за платен адвокатски хонорар. Заявеното възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно. С оглед фактическата и правна
7
сложност на делото, положения труд и времето необходимо за подготовка на делото
заплатения адвокатски хонорар е съответен и не се следва неговото намаляване.
С оглед изхода на спора, исканията на ответниците за присъждане на разноски са
неоснователни.
Мотивиран от горното и на основание чл. 55, ал.1 предложение първо от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „Нет Кредит” ООД, ЕИК *********,
със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Лъчезар Станчев” (Литекс Тауър) №
3, ет. 10, да заплати на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: град С, сума в размер на 151,88
лева, представляваща платена без основание сума по Договор за потребителски кредит №
201804040858150005/4.4.2018 година, сключен между страните, ведно със законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 6.6.2023 годна до окончателното
изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Нет Кредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище в град София и адрес на управление: бул. „Лъчезар Станчев”
(Литекс Тауър) № 3, ет. 10, да заплати на М. Д. С., ЕГН **********, с адрес: град С, сума в
размер на 450,00 лева, представляваща сторените разноски по гр.дело № 30673/2023 година
по описа на Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8