РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Бургас, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100501850 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. Б. Х. от гр.С., ж.к.“Д.“ *-*-*, подадена чрез
пълномощник адв.Юлия Петрова, против решение № 882/10.08.2021 г., постановено
по гр.д.№ 2327/2021 г. по описа на Районен съд – гр.Б., В ЧАСТТА му, с която Х. Б. Х.
е осъден да заплаща на малолетното си дете В. Х. Х., чрез нейната майка и законен
представител С. В. С., месечна издръжка в размер на по 250.00 лв. , платима до 10-то
число на месеца, за който се дължи, считано от 02.04.2021 г. до настъпване на законни
причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното
решение, като същото се счита за неправилно. Според въззивника, определеният от
съда размер на издръжката се оказва непосилен за него, поради настъпили в живота му
нови обстоятелства. В тази връзка се твърди, че въззивникът е започвал нов живот на
семейни начала с друга жена от гр.К., като от съвместния му живот с нея има родени
две деца на 04.08.2021 г. – Х. Х.Х. и Р. Х. Х.. Твърди се също, че въззивникът е
преустановил работата на фирмата си и е започнал друга работа по трудов договор,
като получава заплата от 650 лв. Сочи се, че още по време на делото пред БРС
1
ответникът е заявил, че му е невъзможно да плаща издръжка в размер на 250 лв.,
предвид очакваното раждане на съжителката му, което се е случило след
приключването на делото. Поради това счита, че предвид настъпилите нови
обстоятелства в живота на въззивника, баща вече на три деца, присъдената издръжка от
250 лв. е непосилна за него, тъй като той вече има задължения и към новото си
семейство, за което остатъкът от заплатата му от 400 лв. ще се окаже недостатъчен.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да
намали размера на издръжката от 250 лв. на 160 лв. Претендират се направените по
делото съдебни разноски. Към въззивната жалба са приложени писмени доказателства
– трудов договор, удостоверение от НАП, 2 броя удостоверения за раждане.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата-
ищца С. В. С., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че
доходите на бащата не произтичат само от трудов договор, но и от осъществявана
допълнителна търговска дейност – обущарски услуги, което е установено от събраните
гласни доказателства по делото и това обстоятелство следва да се вземе предвид при
преценка на възможностите на родителя да заплаща присъдената издръжка,
независимо, че към момента има две деца – близнаци. Сочи се също, че детето на
страните В. има допълнителни разходи, свързани с нейното обучение по ментална
аритметика, за което към отговора са представени писмени доказателства. Моли съда
да остави без уважение въззивната жалба. Към отговора са приложени писмени
доказателства – регистрационна форма за обучение по ментална аритметика и
фискален бон.
Заинтересованите страни Д“СП“ Бургас и Д“СП“ Сливен не са взели
становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от лице, което има
правен интерес от обжалването и отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК,
поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка,
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен
акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
След като обсъди доводите и възраженията на страните и при извършена
самостоятелна преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящата инстанция намира въззивната жалба за частично основателна,
а първоинстанционното решение за частично неправилно в обжалваната му част.
Производството пред Районен съд – гр.Б. е образувано по исковата молба на С.
В. С. против Х. Б. Х., с която са предявени иск с правно основание чл.127, ал.2 СК –
2
за предоставяне на ищцата на родителските права спрямо детето на страните В. Х.,
определяне местоживеенето на детето при майката и определяне на режим на лични
отношения между детето и бащата и той да бъде осъден да заплаща месечна издръжка
за детето в размер на 300 лв., като се претендира и издръжка за минало време, считано
от м.юни 2020 г., както и иск с правно основание чл.127а СК – за заместване
съгласието на бащата за издаване на личен документ за пътувания на детето в чужбина
и разрешаване на детето да напуска територията на страната и да пътува в страни от ЕС
и Англия само със съгласието на майката или с упълномощено от нея лице.
С първоинстанционното решение са уважени предявените искове, като
родителските права са предоставени за упражняване на майката, на бащата е определен
режим на лични отношения и същият е осъден да заплаща месечна издръжка за детето
си в размер на 250 лв., считано от подаване на исковата молба – 0.04.2021 г.; отхвърлен
е иска за заплащане на издръжка за минало време; уважен е иска за заместване
съгласието на бащата за пътуване на детето в чужбина.
Предмет на въззивна проверка е постановеното от БРС решение в частта му, с
която бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето В. в размер на 250 лв.,
считано от подаване исковата молба. В останалата му част решението не е обжалвано
от страните и е влязло в законна сила.
За да присъди месечна издръжка размер на 250 лв., районният съд е приел, че с
оглед нуждите на детето във възможностите на ответника е да заплаща издръжка в
посочения размер, като е отчетено и обстоятелството, че в продължение на една година
бащата е изплащал месечна издръжка средно от по 250 лв.
Въззивният съд не споделя изводите на БРС относно размера на дължимата
месечна издръжка за малолетното дете В., като намира първоинстанционното решение
за частично неправилно в обжалваната част.
По делото е безспорно, че малолетното дете В. Х. живее при майката си С.С. в
гр.Б., която пряко упражнява родителските права по отглеждането и възпитанието за
детето, с оглед влязлата в сила част на постановеното по настоящото дело решение от
БРС. Към момента малолетната В. е на възраст *-години (навършени) и за учебната
2020/2021 г. е била редовна ученичка в * клас в СУ „П. Р.“ – гр.Б., а понастоящем е в *-
ти клас. Между страните не се спори също, а и от представените пред настоящта
инстанция писмени доказателства се установява, че детето В. посещава като
извънкласно занимание – курс за обучение по ментална аритметика.
Безспорно е също, че и двамата родители са трудово ангажирани. Видно от
социалния доклад на Д“СП“ Бургас, майката С. В. С. е заявила пред социалните
служители, че работи като продавач-консултант към верига-магазини „Л. д.“ ЕООД и
получава трудово възнаграждение в размер на 700 лв. Видно от социалния доклад на
Д“СП“ Сливен, бащата Х. Б. Х. е заявил, че работи като патрул в „***“ ЕООД и
3
получава трудово възнаграждение в размер на 650 лв., което се потвърждава и от
представения към въззивната жалба трудов договор № 329/27.05.2021 г. От
доказателствата по делото е установено също, че Х.Х. е регистриран в Търговския
регистър като едноличен търговец с наименование ЕТ „Барута Х – Х.Х.“, ЕИК
*********, като от представените пред въззивната инстанция Удостоверение от
25.08.2021 г. и справка към него от НАП-Бургас се установява, че едноличният
търговец е прекъснал дейността си на 16.03.2020 г. Пред настоящия съд са представени
и доказателства – 2 броя удостоверения за раждане, от които е видно, че след
приключване на делото пред първата инстанция за бащата са възникнали алиментни
задължения за издръжка към други негови ненавършили пълнолетие деца – близнаците
Р. Х. Х. и Х.Х. Х., родени на 04.08.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, Бургаският окръжен съд намира
за неправилна преценката на БРС по отношение определения размер от 250 лв. на
необходимата за детето В. месечна издръжка, дължима от бащата, съобразно неговите
възможности и нуждите на детето. В тази връзка, съдът намира, че от събраните пред
двете инстанции доказателства не се установява възможността на ответника да заплаща
издръжка за малолетната си дъщеря в присъдения с първоинстанционното решение
размер.
Задължението на родителите за издръжка по чл.143 СК е безусловно, т.е. те
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали те са
работоспособни и могат да се издържат от имуществото си. Необходимо е да се
престират от страна на родителите такива грижи и внимание, които да са достатъчни за
правилното възпитание и развитие на децата, съобразени с техните нужди, които се
преценяват с оглед на правилното им отглеждане, здравословното състояние, възраст,
получаване на образование и задоволяване на техните потребности. Ето защо,
родителите са длъжни да осигуряват съответната част от необходимата за децата си
издръжка, съобразно своите възможности, с цел създаването на нормални условия за
живот, възпитанието и обучението им, като интересите на децата следва да бъдат
защитени по същия начин, както ако двамата родители живееха заедно. По отношение
средствата, необходими за отглеждането и възпитанието на детето В., която е на 9
години, както и необходимия размер издръжка за детето, дължима от бащата,
въззивният съд съобрази възможностите на ответника и нуждите на детето, които не са
над обичайните за неговата възраст. В случая, бащата получава трудови доходи в
размер на минималната работна заплата за страната от 650 лв., като по делото не е
доказано твърдението на майката същият да реализира доходи и от търговска дейност
като ЕТ и техния размер, с оглед представената справка от НАП за прекъсната дейност
на търговеца. Не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че въззивникът има
алиментни задължения и към други свои низходящи – близнаците Р. и Х..
С оглед горното и събраните доказателства за възможностите на двамата
4
родители и нуждите на малолетната В., въззивният съд намира, че за задоволяване
потребностите на детето е необходима и възможна към момента месечна издръжка в
общ размер от 400 лв., от която бащата следва да заплаща 200 лв., а останалите 200 лв.
следва да се осигуряват от майката, която въпреки че полага непосредствените грижи в
отглеждането и възпитанието на детето също следва да участва в негова издръжка. При
разпределяне на сумите за издръжка, съдът взе предвид еднаквите финансови
възможности на двамата родители, както и обстоятелството, че бащата има родени още
две деца, за които е длъжен да се грижи. Ето защо, БОС приема, че бащата разполага с
финансова възможност да заплаща издръжка за малолетното си дете В. в размер от 200
лв. Възраженията на въззивника за определяне на по-нисък размер издръжка са
неоснователни, доколкото няма данни същият да е с влошено здравословно състояние
и да не може да работи, напротив – той е в трудоспособна възраст и е в състояние да
реализира доходи.
Предвид изложените съображения и поради несъвпадане на изводите на двете
инстанции, въззивният съд намира, че решението на БРС следва да бъде отменено в
частта, с която бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за детето В. за разликата
над 200 лв. до 250 лв., като вместо него за тази разлика искът за издръжка следва да
бъде отхвърлен. В останалата обжалвана част, с която за детето е присъдена месечна
издръжка в размер на 200 лв., първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Съобразно определения от въззивния
съд размер на издръжката в размер на 200 лв., ответникът дължи държавна такса за
първоинстанционното производство от 288 лв., поради което решението на БРС следва
да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати по сметка на съда
държавна такса за разликата над 288 лв. до определената от съда такса от 360 лв.
С оглед изхода на спора съдът намира направеното от въззивника Х. искане за
разноски за основателно. Същият е направил разходи във въззивното производство в
общ размер от 424.80 лв. (360 лв. – за платено адвокатско възнаграждение и 64.80 лв. за
платена държавна такса за обжалването), поради което на основание чл.78, ал.1 ГПК
въззиваемата С. следва да му заплати сумата от 340 лв. за разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска за издръжка.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 882/10.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 2327/2021 г. по
описа на Районен съд – гр.Б., В ЧАСТТА, с която Х. Б. Х., ЕГН ********** е осъден
да заплаща на малолетното си дете В. Х. Х., ЕГН **********, родена на **** г., чрез
нейната майка и законен представител С. В. С., ЕГН **********, месечна издръжка за
разликата над 200 лв. до сумата от 250 лв., присъдена със същото решение, ведно със
5
законната лихва върху тази разлика от подаване на исковата молба до настъпване на
законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, както и В ЧАСТТА, с
която Х. Б. Х. е осъден да заплати по сметка на БРС държавна такса върху размера на
издръжката за разликата над 288 лв. до сумата от 360 лв., като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. В. С., ЕГН **********, против Х. Б. Х., ЕГН
********** за заплащане на месечна издръжка за малолетното дете В. Х. Х., за
разликата над 200 лв. до сумата от 250 лв., ведно със законната лихва върху тази
разлика от подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 882/10.08.2021 г., постановено по гр.д.№
2327/2021 г. по описа на Районен съд – гр.Б., в останалата обжалвана част, с която
иска за заплащане на месечна издръжка за малолетното дете В. Х. Х. е уважен в размер
на 200 лв. месечно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати
Х. Б. Х., ЕГН **********, сумата от 340 лв. (триста и четиридесет лева) за направени
във въззивното дело пред БОС съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска за издръжка.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6