РЕШЕНИЕ
Номер 1292 от 27.09.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет
и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в
следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря В. С.
и прокурора Христо Колев,
като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 1808
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба от Н.Г.Ц. с ЕГН **********, чрез адв. Таня Ненчева, против Решение №
3/20.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 32/2021 г. по описа на Районен съд –
Средец, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-0269-000045 от
16.03.2021 г., издадено от началник група към ОД на МРВ – Бургас, РУ Средец, с
което за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от с.з на касатора е наложено наказание глоба в
размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В касационната жалба са
релевирани възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в противоречие
с материалния закон. Твърди се, че АУАН и НП са издадени при нарушение
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, с което се ограничава правото
му на защита. Иска се от съда да отмени решението и потвърденото с него НП.
В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – Районно
управление Средец при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща представител
и не изразява становище по касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и
чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като
подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес
от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна,
по следните съображения:
С процесното наказателно постановление отговорността
на Ц. е ангажирана за това, че на 04.03.2021 г. около 21:35 часа в гр. Средец,
на ул. „Иван Вазов“ – до дом № 26, в посока ул. „Мересев“, като водач на лек
автомобил Мерцедес ЦЛК 200 с рег.№ А7171НВ, отказва да му бъде извършена
проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 № 0062. В
обстоятелствената част на НП е посочено, че е издаден талон за медицинско
изследване № 0050544, като водачът отказва да даде кръвна проба за химичен
анализ. Прието е, че с това водачът е извършил нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП,
като на о8сн.чл.53 ЗАНН и съгласно чл. 174, ал.3, предл.1 ЗДвП му е наложена
глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 24 месеца.
За да постанови оспорения съдебен акт, Районен съд –
Средец е приел, че АУАН и НП са издадени от надлежни органи, в рамките на
тяхната компетентност, и че актовете са издадени при спазване императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН, поради което не е нарушено правото на
защита на лицето. По същество съдът е намерил, че НП не противоречи на
материалния закон и че следва да бъде потвърдено. Според първоинстанционния
състав безспорно се установява, че Ц. е отказал да бъде тестван с техническо
средство и, като не се е възползвал от възможността да даде кръв за анализ, сам
се е поставил в положение да не може да докаже, че не е управлявал МПС след
употреба на алкохол. Съдът е приел, че правилно е била ангажирана отговорността
на лицето, което с поведението си само е осуетило извършването на проверката по
чл. 174, ал.3 ЗДвП по който и да е от допустимите по закон начини, с оглед на
което е осъществило състава на описаното в НП нарушение и правилно е било
санкционирано.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитаните
свидетели, представените писмени доказателства, степента на обществената
опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното административно
наказание.
От анализа на доказателствата по делото
касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, поради което
изложените в тази насока доводи са неоснователни. Макар погрешно в АУАН и в НП
да е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, вместо нормата
на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, която забранява управляването на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, това нарушение не е от категорията на
съществените, които са ограничили правото на защита на страната, тъй като
последната се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация, а в
случая фактите са подробно и коректно описани както в АУАН, така и в НП. Както
актът, така и НП, са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2 000 лв.
В настоящата хипотеза не е спорно, че Ц.
е имал качеството на водач на процесното МПС. Административното нарушение е
описано ясно и точно и същото се изразява в отказ на лицето да му бъде
извършена проверка за установяване употреба на алкохол както с техническо
средство, така и посредством медицинско изследване за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта.
С Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (Наредба №1), приложима в настоящата хипотеза, се урежда редът, по
който се установява употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от водачите на МПС, трамваи и самоходни машини.
В настоящия случай, от събрания по делото
доказателствен материал безспорно се установява, че касаторът е отказал да му
бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол с Алкотест Дрегер
7510 № 0062, както и да му бъде взета проба за анализ в лечебно заведение.
Такива доказателства са удостовереният в АУАН отказ за установяване употребата
на алкохол /който касаторът не оспорва/, както и представеният по делото талон
за изследване № 0050544, в който отказът на Ц. да даде материал за изследване в
лаборатория е документиран с подписа на един свидетел, идентифициран с три
имена, ЕГН и адрес съгласно изискването на чл.6, ал.8 от Наредба № 1/2017 г. Съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Както посочва и районният съд,
в случая касаторът с поведението си сам е осуетил извършването на проверката по чл. 174, ал.3 ЗДвП по който и да е от допустимите по закон начини, с оглед на което е
осъществил състава на описаното в НП нарушение и правилно е бил санкциониран.
Предвид изложеното, като е потвърдил НП,
Районен съд – Средец е постановил правилно съдебно решение, което следва да
бъде оставено в сила.
Воден от горното, на основание чл. 221 и
чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд -
Бургас,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3/20.05.2021 г., постановено по а.н.д. № 32/2021
г. по описа на Районен съд – Средец.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1.
2.