Определение по дело №419/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2130
Дата: 20 октомври 2022 г.
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20217240700419
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

                                     20.10.2022г.      град Стара Загора

                         

                          

            Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

          

 

                                                                      СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

 

при секретар                                                                                               и с участието

            на прокурора                                                                                                    като разгледа

            докладваното от  съдия    ИРЕНА ЯНКОВА   административно дело    № 419  по  описа  за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:                                  

                                                                      

                                                          

           

            Производството е по реда на чл. 78, ал.7 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/.

 

Образувано е по искане на Председателя на Националното бюро за правна помощ, за присъждане на разноски на основание чл.189 от НПК и чл.81 във вр. с чл.78, ал.7 от ГПК във вр. с чл.27а от Закона за правната помощ, за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ чрез осъществено процесуално представителство на Н.  С.Ц. в производството по адм. дело № 419/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора.  

           

            С Решение № 196 от 12.05.2022г., постановено по адм. дело № 419/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Н.  С.Ц.  против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000лв., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация, изразяващо се в  неоказване на адекватна и своевременна медицинска  помощ и лечение за периода от м.03.2015 т. до датата на подаване на исковата молба   

. С Определение от 29.09.2021г., на основание чл.95 от ГПК във вр. с чл. 21, т.3, чл.23, ал.2 и ал.3 и чл.25, ал.1 и ал.4 от Закона за правната помощ, е предоставена правна помощ за осъществяване на процесуално представителство на Н.С.Ц. ищец  по делото. С Определение от 06.10.20212г. определеният от АК – Стара Загора адвокат К.Н.В.- Д. е назначен за процесуален представител за осъществяване на правна помощ на Н.Ц. по адм. дело № 419/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора. 

 

             

 

Към искането, във връзка с което е образувано настоящото производство, е представено Решение № СЗ-1155-13840/ 2022 от 29.06.2022г. на Председателя на НБПП, с което на основание чл.24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, на адв. К.В.- Д. е определено да бъде изплатено възнаграждение в размер на 540лв. за предоставена правна помощ по адм. дело № 419/ 2021г. по описа на АС – Стара Загора.  

   

Искането на Националното бюро за правна помощ за присъждане на възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ в производството по адм. дело № 419/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е процесуално допустимо, но разгледано по същество се явява неоснователно.

 

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.7 от ГПК, субсидиарно приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на НБПП съразмерно с уважената част от иска, а в случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разпоредбата на чл.78, ал. 7 от ГПК  е материалноправна и урежда две хипотези. В първата хипотеза е регламентирано възникване на материално право в полза на НБПП за присъждане на изплатеното от него адвокатско възнаграждение по оказана правна помощ, в случаите, когато претенцията на лицето, получило правна помощ, е уважена. Втората хипотеза предвижда лицето, получило правна помощ, да заплати разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, в случаите на осъдително решение.

 

В настоящия случай претенцията на лицето, получило правна помощ, е отхвърлена като неоснователна – т.е липсва основание изплатеното адвокатско възнаграждение да се присъжда в полза на НБПП при прилагането на първата хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК. Няма основание и за присъждане на разноски на НБПП за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ, чрез възстановяването им от лицето, на което е предоставена правната помощ. Втората хипотеза на чл.78, ал.7 от ГПК има предвид разноските, които е направила по делото ответната страна, като участник в съдебното производство. Отношенията между НБПП /което не е страна в производството по делото, а само осигурява безплатна адвокатска защита/ и жалбоподателят /ищецът/, на който е предоставена правна помощ, стоят извън проведеното съдебно производство и спрямо тези отношения общите разпоредби на ГПК относно разноските, са неприложими. Следователно разпоредбата на чл.78, ал.7, изр. второ от ГПК не предвижда възможност за възстановяване на разноски в полза на НБПП за изплатено адвокатско възнаграждение, от лицето, получило правната помощ. В тези случаи разходите за заплатеното от НБПП възнаграждение на адвоката, следва да останат за сметка на НБПП. Съгласно чл.2 от ЗПП правната помощ се осъществява от адвокати и се финансира от държавата, а според чл.4 от същия закон, средствата за правна помощ се осигуряват от държавния бюджет. Не е налице и соченото в искането на Председателя на НБПП основание по чл.27а от ЗПП, която разпоредба предвижда, че в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Заплащане на определеното възнаграждение на назначения служебен адвокат, от лицето, на което е предоставена правна помощ, е предвидено само в хипотезата на чл. 97, ал. 1 ГПК, когато съдът е лишил страната от правна помощ, тъй като условията за нейното предоставяне не са съществували изобщо или отчасти. Очевидно случаят не е такъв. Разпоредбите на НПК и в частност тази на чл. 189, също посочена като правно основание в искането от Председателя на НБПП, не намират субсидиарно приложение в съдебните административни производства.

 

            По тези съображения съдът намира, че искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ чрез осъществено процесуално представителство на Н.С.Ц. в съдебното производство по АД № 419/ 2021г. по описа на АС – Стара Загора, е неоснователно и като такова, следва да бъде оставено без уважение.

 

Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за възнаграждение на адвоката, предоставил правна помощ чрез осъществено процесуално представителство на Н.С.Ц. в производството по  административно дело № 419/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, като неоснователно.  

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от неговото съобщаване.

 

 

 

 

                                                       СЪДИЯ: