Р Е Ш Е Н И Е
№ 3798 27.12.2019
година
град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
и при секретаря Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 8208 по
описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба Г.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***,
съд. адрес:***, чрез адвокат С.К., БАК, против
Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, с адрес: град София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от директора, за осъждане на
ответника да плати на ищеца сумата 1 440 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240 часа за
периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година, получен в резултат на преизчисляване
на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът
излага, че през периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019 година е полагал труд при 12/ 24 – часови работни
смени, предварително определени с график за месец, като ***** в ГПУ – *** при
РДГП – ****. Посочено е, че ГПУ – **** при РДГП – **** е на структурно
подчинение на Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР. В исковата молба е
изложен правен довод, че съгласно закона ищецът е със статут на държавен
служител.
От
името на ищеца е конкретизирано, че за посочения период той е положил общо 1680 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1 920 часа дневен труд. Излага,
че преизчисляването на нощния труд води до извънреден труд от 240 часа, който
следва да бъде допълнително заплатено от ответника. В исковата молба е изложен
довод, че при преизчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено
с 50 %, съгласно чл.197, ал.5 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде
компенсиран по 6 лева. Поради това счита, че задължението на материално правно
легитимирания да отговаря по иска ответник ОД на МВР *** е в размер на 1440 лева.
По
приложението на материалния закон в исковата молба ищецът, чрез процесуалния си
представител, е изложил подробни доводи за приложението на чл.176 от ЗМР, 187 ЗМВР, чл.178 от ЗМВР, Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и ЗДСл. Направил е извод, че
следва да бъде определен коефициент 1,143 като нормалната продължителност на 8
часовия дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен
труд.
Поради
изложените фактически твърдения и при тези правни доводи ищецът предявява
исковете си. В исковата молба е посочил доказателства.
Ответникът
Главна Дирекция „Гранична полиция“ – МВР,
чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт К* И*, дава писмен
отговор на предявения иск. Заявява, че оспорва предявените искове по основание
и размер.
В
писмения отговор са изложени следните фактически и правни доводи:
За процесния период ищецът е изпълнявал
служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано
изчисляване чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на
отработеното време за процесния период е формиран резултат, който при
надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата
на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд.
При изчисляване на времето,
отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е
приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР.
На основание чл.187,ал.9 от ЗМВР
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
С
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. (обн. ДВ, бр. 69 от 2014 г., изм. и доп.,
бр. 15 от 2015 г., отменена с § 4. от ДР на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., в
сила от 02.08.2016 г.) Министърът на вътрешните работи е регламентирал реда,
касаещ спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. Съгласно
чл.31,ал.2 от Наредба №8121з-407 от 2014 г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
За останалата част от процесния
период, редът е регламентиран с Наредба №8121з- 776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ.
бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и
Наредба №8121 з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)
Предвид посочената нормативна база,
която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията
за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание
Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и
само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто
ищецът не е бил през процесния период.
Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР,
тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга нормативна
уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове
положен труд в дневни с определен коефициент. Налице и специална нормативна
уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и
следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител, счита, че е
неоснователно твърдението на ищеца, че е
налице празнота, която следва да се попълни от нормативната база на Кодекса на
труда. Напротив налице е изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и
отчитане на извънредния труд и нощния труд при сумирано отработено време на
тримесечен период. Чл.31, ал.З от Наредба 81213-776/2016 г. регламентира „при отчитане на броя часове време на
разположение, труд между 22,00 и 06,00 ч. и на официални празници, както и на
положен труд извън редовното работно време, в протоколите за отчитането им
броят часове се посочва само в пяло число.
В писмения отговор е изложена правен довод, че НСОРЗ е
неприложима за служителите на МВР, тъй като не са налице кумулативно наличие на
четирите предпоставки за прилагането й : 1) подневно отчитане на работното
време; 2) работа на смени; 3)
продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното; 4) трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Третата
и четвърта предпоставка не са налице. В чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и
нощното работно време да с една и съща продължителност от 8 часа. Не е налице
работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по
чл.247 и 250 от КТ. Неговият размер е много нисък и не отговаря на тежестта и
отговорността на изпълняваната държавна служба и на конституционното право на
определяне на трудовото възнаграждение по чл.48, ал.5 от Конституцията „според
извършената работа“, който се прилага и за държавните служители в МВР. Неговото
правно основание не е в чл.8 и 9 от НСОРЗ, а в чл.187 и чл.179 от ЗМВР.
От името на ответника е посочено, че за да се твърди, че
е налице положен извънреден труд, който не е заплатен от ответника, следва
ищецът действително да е работил извън установеното за него работно време по
график, а всеки положен от него час труд своевременно му е заплащан ежемесечно,
което се вижда от платежните бележки. Ищецът не е полагал нощен труд извън
рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове
положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за
положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за
генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8
нощен труд, за разлика от другите служители, на които е разрешено полагането на
7 часа нощен труд. Поради изложеното в писмения отговор е направен извод за
неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от
съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши
заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч.
дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв
случай, ответната ГДГП е изпълнила задължението си и е изплатила изцяло и
своевременно положения от ищеца нощен труд.
Като следващ довод за неоснователност на предявения иск в
писмения отговор е посочено, че при преобразуване на
нощния труд към дневен с коефициент 1,143 не се формира извънреден труд, както
претендира ищеца. Формират се часове, които се сумират с общия брой отработени
часове за отчетния период и се сравняват с нормата за периода. Като при
надвишаване на нормата се получава резултат в часове, които се заплащат като
извънреден труд. Това е и принципът на сумирано изчисляване на работното време,
каквото се е прилагало за ищеца през процесния период.
Ответникът излага още, че в тежест на ищеца е да докаже, че
претендираните суми за всеки отчетен тримесечен период представляват за него
извънреден труд, т.е. са часове, надвишаващи тримесечната норма, която той е
следвало да отработи и която твърди, че подлежи на компенсиране като извънреден
труд.
На следващо място в писмения отговор е посочено, че съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, която не се прилага за ищеца,
коефициентът 1,143, с който се преизчисляват нощните часове към дневни, се
прилага единствено в случаите, когато се извършва сумирано изчисляване на
работното време за съответния отчетен период. Самото
преобразуване на нощния труд с коефициент към дневен не кумулира автоматично
извънреден труд, подлежащ на компенсиране.
В писмения отговор е посочено, че нощният труд (между 22:00 ч. и 06:00 ч.) не е извънреден
труд. Извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън
установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове в дневни е
установено с цел увеличеното заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд.
Извън посоченото по – горе от името на ответника е
посочено, че независимо от изложеното и предвид
нормативната уредба, която се е прилагала за ищеца, положеният от него
извънреден труд се отчита и изплаща на тримесечен период съгласно ЗМВР.
По изложените
по – горе фактически и правни доводи в писмения отговор е отправено искане за отхвърляне
на предявения иск.
В
съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат Кралева,
поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага
подробни доводи за основателността му.
В
съдебно заседание е прието на основание чл.214 от ГПК изменение на иск за
осъждане на ответника да заплати главница, представляваща извънреден труд чрез
увеличаването му с посочения в исковата молба коефициент в размер на 1 310, 04 лева, за 185,90 часа извънреден труд. За разликата
до първоначално предявения размер на претенцията от 1 440 лева производството по делото е прекратено поради
оттегляне на иска.
В
съдебно заседание ответникът, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт Иванова, поддържа становището по иска,
дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за
неоснователност на предявения иск. Претендира присъждане на разноските,
направени по водене на делото.
По
приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150
във връзка чл.
262 от КТ във връзка с чл.
187 от ЗМВР .
От събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява
следното от фактическа и правна страна:
По фактите между страните не е спорно,
че ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна
дирекция „Гранична полиция“ МВР за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019
година, като е заемал длъжността, посочена в исковата молба.
От
заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно –
икономическа експертиза, което съдът приема за обосновано, а и не е оспорено от
страните, се установява, че за периода от 10.2016 година до 09.2019 година
ищецът е положил 1 300 часа нощен труд. Преизчислен с коефициент 1, 143 нощният
труд е в размер от 1 485, 90 часа за
целия период. Разликата между преизчисления и отчетен по протоколи нощен труд
възлиза на 185, 90 часа и трудовото възнаграждение, определено по методиката,
която се прилага при работодателя е в размер от 1 310, 04 лева.
По
делото не е спорно, че тази сума не е платена.
Страните спорят по
приложението на закона относно заплащане на възнаграждение за този труд.
При тази фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.176 от Закона
за МВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения.
Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд.
В чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
В чл.140, ал.2 от КТ е посочено, че нощен е трудът, който се
полага от 22,00 часа до 06,00 часа. Съгласно ал.1, изречение второ, нормалната
продължителност на работното време през
нощта при 5 – дневна работна седмица е 7 часа. В чл. 187, ал.3 от ЗМВР е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. По мнения на настоящия състав приложението на чл.
187, ал.3 от ЗМВР не изключва приложението на чл. 140, ал.2 от КТ, тъй като
двете норми регулират различен период от време, за който дават ограниченията на
броя часове нощен труд, които може да бъдат полагани.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
На посоченото основание са приети следните наредби:
В чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен нощен труд
за отчетния период, се умножава по 0.143. Тази наредба е отменена с §4 от ЗР на
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., обнародвана в ДВ бр.40 от 02.06.2015
година. Наредбата от 25.05.2015 година е отменена с Решение № 8585/11.07.2016г.
по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС, петчленен състав. Решението не подлежи на
обжалване и е обнародвано.
Третата
наредба, приета хронологично във времето, е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., обнародвана в ДВ бр.60 от 02.08.2016г.
В
периода от отмяната на 02.06.2015 година до издаването и обнародването на
третата Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент.
В
Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-776
/обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва норма за преобразуване на часовете положен нощен труд
с коефициент 0.143.
С оглед приложимите закони
настоящият състав приема, че не за целия период от 01.10.2016 година до 30.09.2019
година, посочен в исковата молба, е съществувала изрична нормативна
регламентация за възможността положения извънреден труд да бъде възмезден с
възнаграждение, определено с посочения коефициент.
Въпреки
че не се съдържа изрична законова регламентация, приложение субсидиарно следва
да намери Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, предвид наличието на законова
празнота, на основание чл.46, ал.2 от ЗНА. Съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата,
издадена по приложението на КТ, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно и предвид
цитираните по – горе норми на ЗМВР и КТ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен е 1.143, получен от съотношението 8:7, както е посочено в исковата
молба.
Неприлагане
субсидиарно на правилата на КТ и Наредбата за структурата на работната заплата би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудови
правоотношение, по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а
това противоречи на целта и духа на закона.
При това положение
настоящият състав приема, че предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Главницата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 01.10.2019 година до окончателното й плащане.
По отношение на иска за
заплащане на лихва за забава настоящият състав приема следното:
При този изход от спора и
съгласно чл.78 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца и
разноските, направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
Разноските са в размер от 384 лева и представляват платена възнаграждение за
адвокат по договор за правна защита и съдействие. Съответно на уважената част
от иска, предвид частичното отхвърляне на претенцията, ответникът следва да
плати разноски в размер на 349,34 лева.
Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството по
делото. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в размер на 100 лева.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на Бургаски районен
съд държавна такса в размер на 52,40 лева по правилото на чл.1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК и чл.83, ал.1, т.1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени и разноските за извършване на
експертизата, които са в размер от 210
лева. Общо задължението на посоченото основание е в размер от 262,40 лева.
Мотивиран
от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР, представлявана от Директора, с
адрес: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46, представлявана от Директора,
да плати на Г.Д.П. ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 1 310,04 лева /хиляда
триста и десет лева и четири стотинки/, представляща дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд от общо 185,90 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2016 година до 30.09.2019
година нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба на 01.10.2019 година до окончателното й плащане, както и сумата 349,34 лева /триста
четиридесет и девет лева, тридесет и четири стотинки/, представляваща разноски,
направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Д.П. ЕГН **********, с адрес: ***,
да плати на Главна дирекция „Гранична
полиция“ МВР, представлявана от Директора, с адрес: град София, бул. „Княгиня
Мария Луиза“ №46, представлявана от Директора, сумата 100 лева /сто лева/, представляваща разноски, направени по
водене на делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция Гранична полиция“ МВР, представлявана
от Директора, с адрес: град София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ №46,
представлявана от Директора, да плати
по сметка на Бургаски районен съд разноски
в размер от 262, 40 лева /двеста
шестдесет и два лева и четиридесет стотинки/, от които сумата 210 лева
/двеста и десет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице и сумата 52,40
лева /петдесет и два лева и четиридесет
стотинки/, представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала: М Е